№ 826
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000500725 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 261223/17.11.2020 г. по гр.д. № 4015/2019 г. описа на СГС, І-11
състав е осъдена Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ да заплати на В. Й. Й. сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди незаконно обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр.
Ал. 1, пр. НК, по което е оправдан с влязла в сила на 05.12.2017 г. присъда, ведно със
законната лихва от 05.12.2017 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за
разликата до претендираните 26 000 лева. Изцяло е отхвърлен и иска за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за извършване на основен ремонт на двигателя на л.а.
„Мицубиши“, модел „Паджеро“, собственост на А. К., които последният не е заплатил
на ищеца поради повдигането и поддържането на обвинението.
Ищецът В. Й. Й. е депозирал въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение в отхвърлителната му част. Излага оплакване, че не били обсъдени всички
относими към определяне размера на обезщетението обстоятелства и принципът на
справедливост не бил приложен правилно, като присъденото обезщетение за
неимуществени вреди било занижено. Относно претендираните имуществени вреди
поддържа, че е доказал извършването на ремонта, както и неговата стойност, както и
обстоятелството, че не му е платен заради повдигнатото обвинение. Моли да бъде
отменено първоинстанционното решение и на ищеца да бъде присъден пълния размер
на претенциите му.
Прокуратурата на Република България не е депозирала отговор на въззивната
жалба.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът В. Й. Й. твърди, че срещу него било образувано досъдебно
производство ЗМ № 3215/2009 г. по описа на 03 РПУ СДВР, пр.пр. № 65957/2009 г. по
описа на СРП и на 22.07.2013 г. срещу него е внесен обвинителен акт за престъпление
по чл. 206, ал.3, пр. 1 вр. с ал. 1, пр.1 НК. Сочи, че наказателното производство е
приключило с оправдателна присъда от 03.07.2015 г. по н.о.х.д. № 16299/2013 г. по
описа на СРС, 9 състав, потвърдена с решение от 05.12.2017 г. по внохд № 4179/2016 г.
по описа на 10 въззивен състав на СГС. Ищецът сочи, че продължителният период на
наказателното производство се отразил на личния и професионалния му живот,
преживял силен стрес, унижение, накърнено било доброто му име. Поради влошаване
на имиджа му, намаляла работата му като автомонтьор, трудно изхранвал семейството
и трите си деца, което наложило да замине за Република Германия и да се установи да
живее и работи там с едното си дете, като отношенията със съпругата му се влошили и
се разделили. Сочи, че от прекомерния стрес и напрежение получил инсулт през 2016 г.
Претендира от ответника обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
неоснователно водено наказателно производство срещу него в размер на 26 000 лв.
Сочи, че повдигнатите му обвинения са във връзка с л.а. „Мицубиши“, модел
„Паджеро“, собственост на А.К., като твърди, че е извършил основен ремонт на
двигателя на автомобила на стойност 10 000 лева, но поради повдигнатите му
обвинения не могъл да получи дължимото му се възнаграждение. Ето защо претендира
обезщетение за имуществени вреди в размер на стойността на ремонта на лекия
автомобил. Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът Прокуратура на Република България оспорва вида и интензитета на
претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и техния размер като несъобразен
с критериите, посочени в т. ІІ на ППВС 4/1968 г. Твърди претърпяната от ищеца
репресия да е с нисък интензитет, тъй като по отношение на него е взета най-леката
мярка за неотклонение. Твърди, че при определяне размера на обезщетението като
фактор намаляващ интензитета на неимуществените вреди следва да се отчетат
предишните осъждания на ищеца. Оспорва твърденията на ищеца за наличие на
причинна връзка между повдигането и поддържането на обвинения в процесния случай
и влошаването на неговото здраве, оронването на професионалното му име и раздялата
със съпругата му. Оспорва и наличието на причинна връзка между посочените от
ищцата имуществени вреди и повдигането и поддържането на обвинението.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства.
Видно от събраните писмени доказателства, включително преписката по
воденото срещу В.Й. наказателно производство,
с постановление от 17.07.2013 г. по ЗМ 1737/2009 г. по описа на 1 РУП СДВР, пр.пр.
2
№ 22901/2009 г., по описа на СРП, В. Й. Й.
е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 206, ал.1, пр. 1 вр. с ал. 1, пр. 1 НК,
като на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“.
На 19.09.2013 г. срещу В. Й. Й. е внесен обвинителен акт за това, че през лятото
на 2008 г., в гр. София, противозаконно е присвоил чужда (собственост на А.Е.К.)
движима вещ – лек автомобил мака „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с ДК № ***, на
стойност 18 000 лева, която владеел, като обсебването е в големи размери –
престъпление по чл. 206, ал.1, пр. 1 вр. с ал. 1, пр. 1 НК. В досъдебното производство
обвиняемият е разпитан само веднъж, като не са извършени други процесуални
следствени действия с негово участие.
Видно от справка за съдимост лист 55 от досъдебното производство, от
10.07.2013 г., В. Й. Й. е осъждан – за престъпление по чл. 343 в, ал.2 НК и за
престъпление по чл. 206, ал.1 НК.
С присъда от 03.07.2015 г. по н.о.х.д. № 16299/2013 г. на СРС, 9 състав
подсъдимият В. Й. Й. е оправдан, като присъдата е потвърдена с решение №
13/ 05.12.2017 г. по внохд № 4179/2016 г. по описа на СГС, Х въззивен състав и е
влязла в сила в деня на постановяване на това необжалваемо решение. По
наказателното дело са проведени общо 7 открити съдебни заседание с участието на
подсъдимия.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящияг
състав намира следното:
Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда, че отговорността на държавата
се ангажира за вреди, причинени на гражданите от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или наказателното производство срещу него бъде прекратено. За да
възникне тази отговорност следователно са необходими две предпоставки: повдигане
на обвинение за извършено престъпление и оправдаване на лицето по повдигнатото
обвинение с влязла в сила присъда, съотв. – прекратяване на наказателното
производство. За да е основателен иск за заплащане на обезщетение за вреди от
незаконното обвинение следва да са доказани още настъпили вреди в причинна връзка
с незаконното обвинение и тяхната конкретна интензивност във връзка с размера на
обезщетението.
В случая в първоинстанционото производство е установено, че ищецът е бил
привлечен на 17.07.2013 г като обвиняем за извършено престъпление от общ характер
по чл. 206, ал.1, пр. 1 вр. с ал. 1, пр. 1 НК, както и че наказателното производство е
приключило на 05.12.2017 г. с влязла в сила оправдателна присъда, като тези
обстоятелства не са спорни в настоящото производство, но е спорно какви
неимуществени вреди е претърпял В.Й. в причинна връзка с незаконното обвинение,
както и какъв е размера на следващото му се обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди.
В решение № 480/23.04.2013 година, постановено по гр. д. № 85/2012 година по
описа на ВКС, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или
правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство,
добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да
3
възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото
лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в
последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е
притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото
в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени
вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така е
уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за
такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му
среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в
исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. С оглед на приетото в
решението съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени
вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между
него и незаконното уволнение. В случаите когато се търсят и съответно установяват
увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено
главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. Това означава, че при
наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ съдът може да присъди
обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице други
доказателства освен посочените по-горе за установяване на основанието за възникване
на отговорността. В този смисъл е и решение № 55/11.03.2013 година, постановено по
гр. д. № 1107/2012 година по описа на ВКС, ІV г. о. Същевременно в решение №
542/15.01.2013 година, постановено по гр. д. № 1568/2011 година по описа на ВКС, ІV
г. о. е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното
благо, което в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е
доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое
негативно изживяване.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
съгласно чл. 52 ЗЗД, но зависи от установените във всеки отделен случай факти и
обстоятелства, които имат значение за изхода на спора, за да се прецени налице ли е
конкретна хипотеза на закона, при която може да се ангажира отговорността на
държавата за вреди. С Решение № 40 от 13.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2683/2019 г.,
III г. о. са обобщени критериите, които съдът следва да използва при определяне на
дължимото се обезщетение за неимуществени вреди по следния начин:
Справедливостта като законов критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко
същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която засегнатите от
непозволеното увреждане блага имат за увреденото лице. Поради това съдът по иска по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е длъжен да обвърже обществения критерий за справедливост с
преценка на конкретно проявените и установени по делото обстоятелства, които са от
значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото
чл. 4 ЗОДОВ препраща към чл. 52 ЗЗД. Такива обстоятелства са: принудителното
задържане на лицето от полицейските органи (обезщетяват се всички вреди, без оглед
кой държавен орган е конституиран като субституент на държавата на страната на
ответника по иска – така ТР № 5/15.06.2015 г., ОСГК, ВКС, по тълк. д. № 5/2013 г.);
броят на повдигнатите обвинения; тежестта на престъпленията и предвидените за тях
наказания; взетите мерки за процесуална принуда, тяхната тежест и продължителност;
общата продължителност на наказателното производство; фазите, през които е
преминало до основанието, което прави обвинението незаконно по смисъла на чл. 2,
4
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; процесуалните действия, предприети от органите на наказателното
производство с участието на увреденото лице; неговата възраст, съдебното му минало
и негативното отражение на незаконното обвинение върху личността, обществения и
професионалния живот (вземат се пред вид преди, по време и след наказателното
производство); разгласяването в медиите и публичността; увреденото здраве.
При определяне размера на обезщетението съдът е длъжен да установи и
връзката между стандарта на живот в страната и цялостния начин, по който
незаконното наказателно преследване е засегнало неимуществената сфера на
увреденото лице. Тази връзка е израз на общественото проявление на критерия за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Справедливостта не съществува извън тези
конкретни условия. Те включват време и място на увреждането, етап на обществено-
икономическото развитие, конкретна икономическа конюнктура и
средностатистически стандарт на живот.
При съобразяване указанията, дадени с цитирана съдебна практика на ВКС и
събраните доказателства се установяват претърпени от В.Й. неимуществени вреди във
връзка с повдигането обвинение. Следва да се отчетат естествените презумптивни
вреди, които той е претърпял – страх от осъждане, стрес, унижение, накърняване на
честта и достойнството му от обвинение в престъпление с висока степен на обществена
опасност, нарушение в социалните отношения, които негативни усещания следва да се
приеме, че са в намален интензитет, тъй като има данни ищецът да е бил осъждан
преди, включително през 2012 г. за същото престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.
Различни от презумптивните вреди обаче не се доказват - не се доказват
твърденията за здравословни проблеми на ищеца във връзка с повдигнатото незаконно
обвинение, нито твърденията, че ищецът се е разделил със съпругата си именно поради
незаконното обвинение и водения срещу него наказателен процес. Не са ангажирани и
доказателства, че е имало отлив от клиенти от ищеца, в качеството му на автомантьор.
Настоящият състав намира, че при установените обстоятелства, съдът следва да
приеме за доказан по основание иска за неимуществени вреди в граници, в каквито те
са засегнали ищеца конкретно. Изхождайки от горното и предвид възрастта на
пострадалия в периода на започването на наказателното производство (29 г.) – възраст,
когато човек е много активен социално; характера и интензитета на причиненото му
увреждане, установения вид и интензитет на претърпените емоционални и психически
страдания и дискомфорт; че на същия е било повдигнато обвинение за тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за които е било предвидено
наказание „лишаване от свобода” в значителен размер – от три до десет години; че
продължителността на наказателния процес е около 4 години и 5 месеца, която
продължителност не излиза извън рамките на разумния срок за водене на наказателен
процес; обстоятелството, че мярката му за неотклонение е била „подписка“, която е
внесла известно ограничение в живота на ищеца; че е бил оправдан още на първа
инстанция; че по делото се установяват само презумптивните вреди от незаконно
обвинение, без да се установяват някакви трайни здравословни увреди или семейни
и/или социални негативи за ищеца; като относно интензитета на вредите се съобрази и
обстоятелството, че ищецът е осъждан и преди, като едното осъждане е именно за
престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, както и като се вземе предвид предвидения в чл. 52
ЗЗД принцип на справедливостта, при съобразяване икономическите условия в
страната към 2017 г. и съдебната практика, съдът намира, че претърпените
неимуществени вреди на В.Й., описани по-горе, ще бъдат репарирани с обезщетение в
размер на 3000 лева, поради което е неоснователна въззивната жалба на ищеца,
5
включваща оплакване за неправилно приложение на принципа на справедливост от
първоинстанционния съд.
Неоснователна е и въззивната жалба на ищеца относно претендираното от него
обезщетение за имуществени вреди. По делото не са ангажирани никакви
доказателства нито за извършване на твърдяния ремонт, нито за размера на
направените разноски, нито за причинната връзка на такива разходи с незаконното
обвинение.
Ето защо първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно във всички негови обжалвани части.
По разноските: При този изход от въззивното производство право на разноски
има Прокуратурата, но тя не е доказала такива, поради което разноски не се следват в
полза на държавата.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261223/17.11.2020 г. по гр.д. № 4015/2019 г. описа
на СГС, І-11 състав в обжалваната част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6