Р Е Ш Е Н И Е
№ _________
гр. Варна _____________2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ –
ми състав, в публичното заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при
секретаря Калинка Ковачева, като
разгледа докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 2046 на Административен съд - Варна
по описа за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалбата на Г.К.Д., ЕГН: **********,***, чрез адв.С.Д.,
против отказ на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ /БДЧР/,
обективиран в Писмо изх.№ РСКС-6370/А11/11.08.2022г. по заявление с вх.№
РСКС-6370/05.08.2022г. за регистрация на кладенец за индивидуално водовземане
от подземни води за задоволяване на собствени потребности в УПИ *, кв.*, по плана
на с.Т. (ПИ с ид. ****.***.* съгласно КККР на с.Т.).
Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед по
съображения за неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че съгласно
нот.акт за дарение ***. се легитимира като собственик на двуетажна масивна
жилищна сграда, изградена на основание отстъпено право на строеж върху държавно
дворно място, находящо се в с.Т., общ.Варна, обособено в ПИ № *, кв.*, за който
е отреден УПИ *, кв.* по плана на с.Т., а по действащите КККР на с.Т.,
представляващ ПИ с ид. ****.***.*. Кладенецът, за който подала заявление за
регистрация, бил изграден през 2013г. и твърди, че отговоря на изискването на
чл.43, ал.2 ЗВ, т.к. има качеството на ползвател на недвижимия имот, в който кладенецът
е изграден. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл.15, ал.3 ЗС (отм.) и
твърди, че административният орган не е съобразил, че по силата на тази
разпоредба и учреденото право на строеж, е възникнало и право на ползване върху
земята, преминало имплицитно ведно с правото на строеж у всеки следващ
приобретател – какъвто се явява тя. По изложените съображения твърди, че
по силата на чл.43, ал.2 от ЗВ е придобила правото на безвъзмездно водовземане
до 10 куб.м. на денонощие за собствени потребности от намиращите се в имота
повърхностни и подземни води, поради което като ѝ е отрекъл това право,
директорът на БДЧР е постановил незаконосъобразен отказ. Иска отмяна на
обективирания в Писмо
изх.№ РСКС-6370/А11/11.08.2022г. отказ на директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район“ и претендира присъждане на разноски.
Ответната страна – директора на БДЧР, в придружаващо
преписката писмо с
вх.№ 13162/02.09.2022г., прави възражение за недопустимост на жалбата и моли
същата да се остави без разглеждане, като твърди, че оспореното писмо не
представлява отказ, носещ белезите на индивидуален административен акт, а има
само уведомителен характер досежно неприложимостта на чл.43, ал.2 ЗВ.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна, следното:
С Договор от 22.03.1971г. за отстъпване правото на строеж върху държавна
земя представляващ акт №***, в полза на Г.К.С. и К.Д.С. било отстъпено правото
на строеж върху държавно урегулирано място, представляващо парцел *, кв.* по
плана на с.Т., за построяването на жилищна сграда.
Според удостоверения за наследници изх.№ АУ081486ТПЛ/18.08.2022г. и
изх.№ АУ081485ТПЛ/18.08.2022г., Г.К.С. и К.Д.С. – съпруг и съпруга, имат 5 деца,
едно от които Р.Г.К. . По силата на Решение на Районен съд - Варна от 06.11.1980г.
по гр.д. №2125/1980г., на основание чл.288, ал.2 ГПК в дял на Р.Г.К. е
поставена жилищна сграда, построена чрез отстъпено право на строеж върху
държавно дворно място, парцел *, кв.*. За същата сграда, Р.Г.К. се е снабдила с
нот.акт №*, том *, дело №*., с който е призната за собственик по наследство.
Видно от удостоверение за наследници изх.№ АУ155125ТПЛ/24.01.2014г., след
смъртта си Р.Г.К. е оставила за наследници Г.М.Г. - съпруг и Т.Г.М. – дъщеря.
Видно от удостоверение за наследници изх.№ АУ155112ТПЛ/24.01.2014г., Г.М.Г. е починал на 15.01.2005г. и негов единствен
наследник е Т.Г.М. .
С нот.акт за дарение на недвижим имот №*, том *, peг. №*, дело №* от *., на
31.03.2014г. Т.Г.М. е дарила на дъщеря си Г.К.Д. недвижим имот, представляващ
двуетажна масивна жилищна сграда, която е изградена на основание отстъпено
право на строеж върху държавно дворно място, находящо се в с.Т., общ.Варна,
обл.*, обособено в поземлен имот №*, в кв.* по плана на с.Т., за който е
отреден самостоятелен урегулиран поземлен имот №*, в кв.* по плана на с.Т., който
по сега действащите КККР, одобрени със Заповед
№ РД-18-29/23.04.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, представлява ПИ с
ид.****.***.* .
На 05.08.2022г., на основание §41, ал.7 от ПЗР към ЗИД на ЗООС, Г.К.Д., в
качеството си на собственик на водовземно съоръжение, подала заявление с вх.
№РСКС-6370 в БДЧР за регистрация на кладенец за индивидуално водовземане от
подземни води в УПИ №VII-4 с административен адрес обл.Варна, общ.Варна, с.Т.,
п.к*** В заявлението Д. посочила: данни за имота и за неговия собственик, дата
на изграждане на съоръжението, разстояние от границите на имота, вид,
конструкция на кладенеца и начин на черпене на водата.
С писмо изх. №РСКС-6370/А11 от 11.08.2022г., получено на 12.08.2022г.,
директорът на БДЧР уведомил Д., че след преглед на документацията към
заявлението е установено, че недвижимият имот, в който е разположен кладенеца,
е държавна собственост, поради което изграденият в имота кладенец не попада в
обхвата на чл.43, ал.2 ЗВ и не може да бъде регистриран за собствени
потребности.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу годен за оспорване
индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 АПК – изричен
отказ за вписване на водовземно съоръжение /кладенец/ в регистъра по чл.118г,
ал.3, т.5 от ЗВ, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е ДОПУСТИМА.
Неоснователни са доводите на ответната страна за недопустимост на
оспорването, поради това че писмо изх. №РСКС-6370/А11 от 11.08.2022г. има само
уведомителен характер. Оспореното писмо по същество обектива отказ за вписване
на водовземно съоръжение в регистъра по чл.118г, ал.3 от ЗВ, безспорно засяга
правата на заявителя
(арг. чл.118г, ал.6 ЗВ) и представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21, ал.1 АПК – отказ, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От представените по делото доказателства – договор за отстъпване право на
строеж от 1971г., удостоверения за наследници и нотариални актове, безспорно се
установява, че жалбоподателката се легитимира като собственик на масивна жилищна сграда, която е изградена на
основание отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, находящо се в
с.Т., общ, **, както и като ползвател
на държавното дворно място, обособено в поземлен имот №*, в кв.* по плана на с.Т.,
за който е отреден самостоятелен урегулиран поземлен имот №*, в кв.* по плана
на с.Т., а по сега действащите КККР на с.Т., одобрени със Заповед за одобрение
на КККР № РД-18-29/23.04.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК - ПИ с ид.****.***.*,
в който имот е изграден процесния кладенец.
Тъй като в случая правото на строеж е отстъпено с договор, сключен по реда
на чл.15 ЗС, отм. със ЗИД на ЗС от 1996г., същото включва и правото на ползване
на незастроената част от имота. Разпоредбата на чл.15 ЗС (отм.) разширява
правата на суперфициарните собственици с учредено право на строеж върху
държавна земя, в сравнение с правата на суперфициарните собственици по чл.64
ЗС. С това право разполага всеки приобретател на правото на строеж, вкл. тези,
на които правото на строеж е отстъпено преди изменението на чл.15, ал.3 ЗС
(отм.). Правото на ползване върху държавен парцел на лицето, в чиято полза е
учредена суперфицията е акцесорно право, което произтича от правото на строеж,
поради което и следва собствеността на сградата – вж. Решение на ВКС № 16/18.03.2015г. по
гр.д. № 5579/2014г; Решение на ВКС № 461/27.04.2012г. по гр.д. № 1316/2010г;
Решение на ВАС № 1919/06.02.2020г. по адм.д. № 9039/2019г., Решение на ВАС №
2009/12.02.2013г. по адм.д. № 12763/2012г. и др.
Съгласно чл.43, ал.2 ЗВ физическите лица – собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на
населените места и селищните образувания, имат право на безвъзмездно
водовземане до 10 куб.м на денонощие за собствени потребности от намиращите се
в него повърхностни и подземни води, както и в случаите на ползване на
индивидуални системи за отопление и/или охлаждане с обща инсталирана мощност до
50 kW, използващи като първичен енергиен източник енергията на сухите зони в
земните недра и на подземните води с температура до 20°С, с изключение на
минералните води.
От друга страна, разпоредбата на чл.44, ал.4 ЗВ предвижда, че изграждането
на кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води става, без
да е необходимо разрешително, но след като собственикът уведоми директора на
съответната басейнова дирекция. Според ал.5 на с.р., собственикът или ползвателят на имота, където е
изграден кладенец при условията на ал.4, е длъжен в тримесечен срок от
изграждането му да го обяви в съответната басейнова дирекция за нанасянето му в
регистъра по чл.118г, ал.3, т.5 ЗВ.
Редът за подаване на уведомлението и неговото съдържание, са регламентирани
в Наредба № 1 от 10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните
води, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на
регионалното развитие и благоустройството, министъра на здравеопазването и
министъра на икономиката и енергетиката /Наредба №1/.
Съгласно разпоредбата на чл.116 от Наредба № 1, регистърът на съоръженията – кладенци
за задоволяване на собствени потребности на гражданите по чл.112, ал.1, т.2
съдържа: 1/ входящ номер на
уведомлението за регистриране на съоръжението;
2/ регистрационен номер и дата на
регистриране; 3/ данни за имота, в
който са изградени съоръженията; 4/
трите имена на собственика на съоръженията; 5/ код на водното тяло;
6/ данни за съоръженията, вкл.: а)
дълбочина; б) диаметър на тръбата или на отвора на зазиданите кладенци; в)
начин на черпене на водата; г) целта, за която се ползва водата.
Разпоредбата на чл.117 Наредба №1 предвижда, че гражданите, собственици на
поземления имот, уведомяват писмено директора на съответната басейнова дирекция
за:
1/ намерението да изградят кладенец;
2/ наличието на изграден кладенец.
Изискуемото съдържание на уведомлението за регистриране на изграден
кладенец, е регламентирано в чл.119, ал.1 от Наредба №1, както следва: 1/ трите имане на собственика на имота;
2/ данни за поземления имот:
идентификатор, адрес, трайно предназначение, начин на трайно ползване; 3/ дълбочина на кладенеца; 4/ диаметър на тръбата или на отвора за
зазиданите кладенци; 5/ начин на
черпене на водата – с кофа или помпа; 6/ цел, за която се ползва водата.
Съгласно чл.119, ал.2 от Наредба № 1, в едномесечен срок от получаване на
уведомлението по ал.1, директорът на басейнова дирекция издава удостоверение за
вписване на кладенеца в регистъра по чл.116.
Съгласно чл.118, ал.6 ЗВ, водовземни съоръжения за подземни води, които не
са вписани в регистъра по ал.3, се ликвидират.
Съгласно § 41, ал.7 от ПЗР към ЗИД на ЗООС (обн. ДВ, бр. 98 от 2018г., изм.
и доп., бр.102 от 2020г., в сила от 27.11.2020г.), собствениците на кладенци за задоволяване на собствени потребности
на гражданите, разположени в границите на населените места и селищните
образувания, за които до 27 ноември 2018г. не са подадени заявления за вписване
в регистъра по чл.118г, ал.3, т.5 ЗВ, подават заявление в срок до 28 ноември 2022г. в съответната
басейнова дирекция за вписване на съоръженията в регистъра. Заявлението съдържа
информацията за регистриране на изграден кладенец, определена в наредбата по
чл.135, ал.1, т.2 ЗВ.
При така действащата правна регламентация, неправилно обжалваният отказ е
мотивиран с разпоредбата на чл.43, ал.2 ЗВ и с факта, че имотът, в който е
изградено водовземното съоръжение, е държавна собственост. Разпоредбата на § 41, ал. 7 от ПЗР към ЗИД на ЗООС не
поставя изискване кладенецът да се намира в имот, чийто собственик или
ползвател е заявителя. Това е така, защото чл.43, ал. 2 от ЗВ се отнася до съоръжения
за водовземане, чието изграждане предстои, а не до вече изградени съоръжения,
както е процесният случай.
В настоящия случай подаденото заявление по същество представлява
уведомление по реда на чл.117, т.2 – за наличието на вече изграден кладенец, подадено в новирания срок по
§ 41, ал. 7 от ПЗР към ЗИД на ЗООС. Нито Закона за водите, нито Наредба № 1 от
10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, предвиждат
разрешителен режим по отношение на искането за вписване на вече изграден
кладенец в регистъра по чл.118г, ал.3, т.5. Напротив достатъчно е само
подаването на уведомление за това, т.е. режимът е заявителен, без да е
необходима каквато и да е санкция от страна на административния орган, до който
е отправено искането.
Както е видно и от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на
ЗООС (§ 41, ал.7 обн. ДВ, бр.98/2018г., в сила от 27.11.2018г., впоследствие
изменен досежно срока с ДВ, бр.102 от 2020г., в сила от 27.11.2020г.), целта е
да се даде възможност за регистриране на водовземни съоръжения изградени без
разрешително, съответно – нерегистрирани в срок, т.к. досегашния
ред по ликвидиране значително натоварва с административни процедури. Така разпоредбата
на § 41, ал. 7 от ПЗР към ЗИД на ЗООС само
въвежда допълнителен срок за подаване на заявления за вписване в регистъра по
чл.118г, ал.3, т.5 от ЗВ, като същите се
подават от собствениците на кладенци, а не от собствениците/ползвателите на
имота, където е изграден кладенец.
При действащия уведомителен режим и по арг. от чл.119, ал.2 от Наредба № 1,
директорът на съответната басейнова дирекция е длъжен да извърши вписването, в
случай че е сезиран с редовно заявление, което отговаря на изискванията на
чл.119, ал.1 и са изпълнени изискванията на чл.118г, ал.3, т.5 ЗВ.
При постановяване на обжалвания отказ административният орган не е извършил
относимата проверка – както по отношение на качеството, в
което лицето е подало заявлението, така и относно изпълнението на условията за
заявяване за регистрация на вече изградено водовземно съоръжение /кладенец/, а
се е позовал единствено на разпоредбата на чл.43, ал.2 ЗВ, която в случая е
неотносима. При това положение постановеният отказ не отговаря на изискването за
мотивиране на административния акт по чл.59, ал.2, т.4 АПК. Във всички случаи мотивите трябва да са съобразени с предмета на заявлението,
с което органът е сезиран, и с естеството на съответния акт, и по ясен и
недвусмислен начин да излагат съображенията на административния орган, който го
издава, така, че да дадат възможност на засегнатите/заинтересованите от акта
лица да се запознаят с основанията за неговото издаване, а на съда – да упражни
ефективен контрол за законосъобразност. Излагането на неотносими мотиви към
издаването на искания акт не изпълнява изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК, а
липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение и лишава съда от
възможност да извърши преценка и обоснове извод дали всички условия за вписване
на процесния кладенец в регистъра по чл.118, ал.3, т.5 от ЗВ са изпълнени.
Горното налага отмяна на обжалвания отказ и връщане на преписката на
директора на БДЧР за ново разглеждане и произнасяне по заявлението на
жалбоподателката Г.К.Д. с вх.№ РСКС-6370/05.08.2022г.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК в полза на
жалбоподателката следва да се присъдят сторените в производството разноски,
които според списъка по чл.80 ГПК се претендират общо в размер на 510,00лв. от
които 10,00лв. за държавна такса и 500,00лв. адвокатско възнаграждение,
изплатено изцяло в брой съгласно договор за правна защита и съдействие серия Б
№ **********/26.08.2022г.
Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ
на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, обективиран в Писмо
изх.№ РСКС-6370/А11/11.08.2022г. по заявление с вх.№ РСКС-6370/05.08.2022г. на Г.К.Д.,
ЕГН: **********,***, за регистрация на основание § 41, ал.7 от ПЗР към ЗИД на
ЗООС, на кладенец за индивидуално водовземане от подземни води за задоволяване
на собствени потребности в УПИ VІІ-*, кв.*, по плана на с.Т. (ПИ с ид. ****.***.*
съгласно КККР на с.Т.).
ВРЪЩА
преписката на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, за ново
произнасяне по заявление с вх.№ РСКС-6370/05.08.2022г. на Г.К.Д., ЕГН: **********,
за регистрация на основание § 41, ал.7 от ПЗР към ЗИД на ЗООС, на кладенец за
индивидуално водовземане от подземни води за задоволяване на собствени
потребности в УПИ *, кв.*, по плана на с.Т. (ПИ с ид. ****.***.* съгласно КККР
на с.Т.), съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА
Басейнова дирекция „Черноморски район“ да заплати на Г.К.Д., ЕГН: **********,***,
разноски за производството в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
Административен
съдия: