Р Е Ш Е
Н И Е
№148
гр. Несебър, 17.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на десети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа гр. д. № 1008 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 240, ал. 4 ЗЗД вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От
ищеца А.З.
срещу ответника А.Я. са предявени искове за присъждане на сумата от 4045 евро –
главница по договор за заем от 2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба, както и сумата от 382,41 лв. – законна лихва за периода
01.05.2019г. – 20.10.2019г. Ищецът сочи, че през пролетта на 2018г. сключил с
ответника устен договор за заем, по силата на който му превел сумата от 4045
евро с международен превод от 11.04.2018г. Твърди, че сумата следвало да бъде
върната до края на месец август 2018г. Излага, че това не се случило, а
впоследствие страните се договорили сумата да бъде върната до 30.04.2019г.
Сочи, че за последното обстоятелство била издадена писмена разписка от
ответника. Навежда, че сумата не му била върната до посочената дата. С тези
доводи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е депозиран отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, достигна до извод, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
Съображенията за този извод са следните:
С разпореждане от 18.11.2019г.
съдът е разпоредил на ответника да се изпратят препис от исковата молба, ведно
с доказателствата. С разпореждането ответникът е предупреден за последиците по
чл. 238 ГПК. Съобщението е връчено лично на ответника на 13.02.2020г. (видно от
съобщение на л. 46 от делото). В дадения срок не е подаден отговор на исковата
молба. Впоследствие с определение от 02.06.2020г. делото е насрочено в открито
съдебно заседание за 10.07.2020г. от 11:15 часа. Съобщението е връчено лично от
ответника (видно от съобщение на л. 51 от делото). От изложеното може да се
направи извод, че въпреки редовното връчване на книжата по делото ответникът не
е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Наред с това въпреки
редовното си призоваване ответникът не се е явил в съдебното заседание,
проведено на 10.07.2020г., като не е депозирал по делото молба за разглеждането
му в негово отсъствие. Същевременно в първото по делото съдебно заседание
ищецът е поискал постановяването на неприсъствено решение. Т.е. всички
предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК са налице. При това положение съдът
достигна до извод, че са изпълнени изискванията на чл. 239, ал. 1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Това е така, тъй като с
разпореждането от 18.11.2019г. на ответника са указани последиците на чл. 238,
ал. 1, като това разпореждане му е връчено лично, ведно с исковата молба и
доказателствата към нея.
Освен това предявеният иск е вероятно
основателен, тъй като посочените в исковата молба обстоятелства (описани
по-горе) се подкрепят от представените писмени доказателства – превод на
разписка за дълг (взет заем) на л. 4 от делото, превод на удостоверение от Яринтербанк (на л. 6 от делото), извлечения от сметки на
ищеца в посочената банка (на л. 8 – л. 12 от делото), нотариална покана (на л.
13 – л. 14 от делото), справка по лице (на л. 15 – л. 18 от делото), запорно съобщение (на л. 19 от делото). Така описаните
доказателства установяват (по начина, предвиден в чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК)
фактите от фактическия състав на предявения иск, за които е разпределена и
доказателствена тежест на ищеца. По отношението на претенцията за лихва следва
да се има предвид, че видно от цитираната разписка (на л. 4 от делото) на
ответника е определен краен срок за връща на сумата – 30.04.2019г., поради
което в периода 01.05.2019г. – 20.10.2019г. той безспорно е изпаднал в забава
(чл. 84, ал. 1 от ЗЗД).
С оглед изложеното
съдът счита, че са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение спрямо ответника, поради което предявените искове следва да се уважат
изцяло. Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на основание
чл. 239, ал. 2 ГПК.
При този изход на спора
в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски съобразно
представения списък (на л. 53 от делото).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 4 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД А.Г.Я., ЕГН **********,***, да заплати на А.В.З.,
гражданин на Руската Федерация, роден на ***г., с международен паспорт 75
9082715, издаден на 24.08.2018г. от МВД 76009, валиден до 24.08.20208г., с
адрес Руска Федерация, Я., ул. „ш.”, дом 13, вх. 2, ап. 26, сумата от 4045 евро, представляваща
главница по договор за паричен заем от 11.04.2018г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2019г.,
до окончателното изплащане на вземането, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 382,41 лв., представлява лихва
за забава върху главницата за периода 01.05.2019г. – 20.10.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А.Г.Я., ЕГН **********,***, да заплати на А.В.З., гражданин на Руската
Федерация, роден на ***г., с международен паспорт 75 9082715, издаден на
24.08.2018г. от МВД 76009, валиден до 24.08.20208г., с адрес Руска Федерация, Я.,
ул. „ш.”, дом 13, вх. 2, ап. 26, сумата
от 960,79 лв., представляваща направените по делото разноски, от които
360,79 лв. – платена държавна такса, 40 лв. – платена държавна такса за
обезпечение на бъдещ иск и 560 лв. – платено възнаграждение за един адвокат.
Банкова сметка, ***ните суми:
Банка „Яринтербанк”
(ООО), Руската Федерация – IBAN № 42301978700000002406.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните, като на ответника да се
връчи чрез работодател - ОП „БКСО”.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: