Решение по дело №1107/2018 на Районен съд - Асеновград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                          15.11.2018г.                                 гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА

 

секретар Йорданка Алексиева

като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 1107 по описа за 2018г. и като обсъди:

 

             Обективно съединени искове с правно основание чл. 128 от КТ, чл.2 от Наредба №1/2012г. за представителното облекло на лицата от педагогическия персонал в детските градини, училищата и обслужващите звена (отм.) и чл. 2 от Наредба №4/2016г. за представителното облекло на лицата от институциите в системата на предучилищното и училищното образование.

Ищецът М.Й.Т. твърди, че между нея и ответника СОУ “Христо Ботев” гр. Лъки е съществувало трудово правоотношение до 25,09,2017г., възникнало от трудов договор, сключен на 01,09,1989г. По силата на същия тя е заемала длъжността „учител“. За периода от 01,01,2017г. до 01,09,2017г. не е получила трудово възнаграждение в пълен размер, като дължимата разлика е от 63 лева на месец или общо 510 лева. Освен това работодателят й дължи сумата от 360 лева на година за представително работно облекло, която не й е заплатена за три учебни години – 2014/2015г., 2015/2016г. и 2016/2017г. или общо 1080 лева. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден да заплати горните суми, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира направените по делото разноски. 

Ответникът твърди, че предявените искове са недопустими поради липсата на активна материална легитимация на ищцата, тъй като същата не е член на синдикална организация. Евентуално оспорва същите, като твърди, че средствата за финансиране на СУ „Христо Ботев“ гр. Лъки се осигуряват от републиканския бюджет, като въпреки положените усилия за периода, за който се отнасят исковете, те не са били достатъчни за изплащане на претендираните суми. Твърди също така, че за периода 2014-2016г. дължимата сума за работно облекло е била 350 лева. Ето защо моли производството по делото да бъде прекратено, евентуално исковете да бъдат отхвърлени, евентуално уважени в по-нисък размер. 

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че по силата на трудов договор ищцата е заемала длъжността учител в СУ „Христо Ботев“ гр. Лъки за периода от месец септември 1989г. до 21,09,2017г., а това е видно и от извършеното отбелязване от работодателя в трудовата й книжка и заповед за прекратяване. Същата е била член на синдикалната организация на СБУ при същото училище, видно от приетия списък и служебна бележка. Поради това спрямо нея има действие колективния трудов договор за системата на народната просвета, съответно анекса към него от 19,06,2016г., с който е увеличена основната работна заплата, считано от 01,01,2017г. Не е спорно между страните, че размерът на основното месечно възнаграждение на ищцата за периода от месец януари 2017г. до месец август 2017г. включително е следвало да се увеличи въз основа на този анекс с 63 лева месечно, както и че тази сума не й е заплатена.

Работодателят е длъжен да плаща в уговорените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Щом като работникът или служителят е изпълнил задължението да престира работната си сила на работодателят, последният дължи заплащането на уговореното трудовото възнаграждение. Неизпълнението на това задължение обуславя ангажирането на отговорността на работодателя. Основното възражение на ответника е, че не отговаря, тъй като  невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Съгласно чл. 81, ал. 2 от ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. Обстоятелството, че дейностите в системата на предучилищното и училищното образование се финансират от държавния бюджет и бюджета на общините, не води до изключение от това правило. Поради това е безпредметно да се обсъждат доказателствата, събрани за установяване на недостига на средства и положените от ответника усилия за набавянето им, в което настоящият съдебен състав не се съмнява. Това обаче е без значение за правния спор. Ето защо предявеният иск е основателен и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 504 лева, представляваща разликата между изплатеното и дължимо трудово възнаграждение за периода от 01,01,2017г. до 01,09,2017г.

Аналогични са съображенията относно неизпълнение на задължението за заплащане на средства за представително облекло, гарантирано както от Наредба №1/2012г. за представителното облекло на лицата от педагогическия персонал в детските градини, училищата и обслужващите звена (отм.) за учебните 2014/2015г. и 2015/2016 година и чл. 2 от Наредба №4/2016г. за представителното облекло на лицата от институциите в системата на предучилищното и училищното образование за 2016/2017г., така и от действащите за съответния период колективни трудови договори. Съгласно същите размерът на дължимата сума за първите две години е по 350 лева, а за третата – 360 лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати общо 1060 лева, а до пълния предявен размер  от 1080 лева, искът следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава върху горните суми в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

На основание чл.78 ал.1 ГПК ищцата има право на направените по делото разноски по съразмерност, или от общ размер 500 лева за адвокатско възнаграждение, ответникът дължи 493,69 лева. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК същото се отнася и до ответника, който от общо 700 лева заплатено възнаграждение за адвокат има право на 8,84 лева. Ето защо и по компенсация съдът присъжда на ищцата 484,85 лева. На основание чл. 78, ал.6 ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Асеновград държавна такса в размер на 62,56 лева.

Мотивиран от горното съдът

 

                                               Р  Е  Ш  И:

 

        ОСЪЖДА СОУ „Христо Ботев“ гр. Лъки, БУЛСТАТ ********* Ю със седалище и адрес на управление гр. Лъки, ул.“Дичо Петров“ №4, представлявано от Ваня Бойчева Иванова, да заплати на М.Й.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 504 лева (петстотин и четири лева), представляваща разликата между дължимо и заплатено трудово възнаграждение за периода от 01,01,2017г. до 01,09,2017г. (по 63 лева месечно), сумата от 1060 лева (хиляда и шестдесет лева), представляваща дължимите средства за представително облекло за 2014/2015 учебна година (350 лева), за 2015/2016 учебна година (350 лева) и за 2016/2017 учебна година (360 лева), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 15,05,2018г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 484,85 лева (четиристотин осемдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки), направени по производството разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на средства за представително облекло до пълния му размер от 1080 лева (хиляда и осемдесет лева).

             ОСЪЖДА СОУ „Христо Ботев“ гр. Лъки, БУЛСТАТ ********* Ю със седалище и адрес на управление гр. Лъки, ул.“Дичо Петров“ №4, представлявано от Ваня Бойчева Иванова, да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград държавна такса в размер на 62,56 лева (шестдесет и два лева и петдесет и шест стотинки).

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: