Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 27.02.2017 Град Стара
Загора
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорски районен
съд Петнадесети граждански състав
На петнадесети февруари
Година две хиляди и седемнадесета
В публичното заседание в следния
състав
Председател:
Олга Златева
Секретар Е.Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Олга Златева
гражданско дело номер 5761 по
описа за 2016 година.
Производството е с правно основание чл. 150
от СК.
Образувано е по искове от П.Е.Г., като майка и законен представител на
малолетните деца ... и ... Т. ***, против З.Х.Т. ***.
Ищцата твърди, че от фактическото съжителство
с ответника имат родени две деца - ..., ЕГН ********** и ... Т., ЕГН **********,
като от края на месец януари 2012г. не живеели заедно и за отглеждането,
възпитанието и израстването на децата се грижела тя. Сочи, че през 2014г.
завела гр. дело № 1077/2014г. по описа на Районен съд - Стара Загора,
приключило със спогодба, съгласно която ответникът да заплаща по 90 лв.
издръжка на дете, считано от 01.07.2014г., до настъпване на законни основания
за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до изплащането й. Сочи също, че обстоятелствата оттогава се
променили. Детето *** ходело на детска градина, което предполагало повече
разноски - заплащане на такса за детската градина в размер на 50 лева, дрехи,
обувки, помагала за нейното възпитание и израстване. Всичко това водело до
увеличаване на разходите. Ищцата не можела да си позволи да я запише на танци
към градината, защото също било необходимо заплащане на допълнителна такса.
Детето *** било ученик в първи клас и разходите също били увеличени. Необходими
били средства за учебни помагала в училище и извън училище. Детето имало
желание да спортува, но за тренирането на какъвто и да е спорт било необходимо
заплащане на такса. Средствата, получавани от ищцата, не били достатъчни да
отглежда децата, въпреки че родителите й помагали, но и за тях било трудно, тъй
като били пенсионери. Децата и ищцата не разполагали с имущество, с което да си
набавят доходи и средства за осигуряване на нормални условия на живот.
Моли съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплаща месечна издръжка в размер на по 150
лева на малолетните деца *** и ***, считано от завеждане на исковата молба,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законни
пречки или прекратяване правото на издръжка. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват по размер. Сочи се, че ответникът редовно заплащал издръжка в размер на по 90 лева за всяко едно от децата. Нямало спор, че следвало да заплаща издръжка за децата, което бил правил до настоящия момент, без да има спор за упражняването на родителските права. Винаги проявявал готовност да заплаща редовно така определената издръжка в срок и в размера, съгласно сключеното споразумение. Затрудненията на ответника произтичали от обстоятелството, че няма постоянна работа, няма други доходи, има семейство от първия си брак и деца от този брак, които макар и големи вече, също очаквали помощ от него. Поради обстоятелството, че ежемесечно редовно заплащал издръжката и за двете деца, счита предявените искове за несправедливи в този размер и моли да не бъдат уважавани. Заявява съгласие да заплаща от 01.01.2017г. месечна издръжка за всяко едно от децата в размер на 115 лева.
В
съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си моли да се уважат изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
В
съдебно заседание ответникът лично и чрез пълномощника си моли да се уважат
исковете до размера от по 120 лв. – за дете. Не претендира разноски.
В
съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора не изпраща
представител. Представя социален доклад.
Съдът, като взе предвид
становището на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Видно от представените по делото
удостоверения за раждане, издадени въз основа на актове за раждане №
858/15.05.2010г. и № 845/18.05.2009г., и двата на Община Стара Загора, ***
Тотева е родена на ***г., а *** Т. – на 15.05.2009г., като ответникът е баща и
на двамата. Със съдебна спогодба от 01.07.2014г. по гр.д. № 1077/2014г. на
Старозагорския районен съд ответникът е осъден да заплаща на децата си по 90
лв. издръжка месечно, считано от одобряването на спогодбата.
Видно от приетото по делото
удостоверение изх. № 35/26.10.2016г. на „***” ООД – Стара Загора, майката на
децата има средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 511,80 лв. А,
видно от декларацията й за семейно и материално положение и имотно състояние,
не притежава недвижими имоти и лек автомобил.
Видно от приетото по делото
удостоверение изх. № 372/06.02.2017г. на „***” ООД – гр. Гълъбово, в периода от
месец ноември 2015г. до месец септември 2016г. ответникът е получавал средно
месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 503,27 лв. А видно от
декларацията на ответника за семейно и материално положение и имотно състояние
от 20.01.2017г., той няма доходи, не притежава движимо и недвижимо имущество.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на двама свидетели: ... и ....
Свидетелката Енева заявява, че децата
и майка им в момента живеят при свекъра на свидетелката, в неговото жилище.
Ответникът заплащал редовно издръжка, но не взимал децата, не им купувал или подарявал
нищо. Нямали претенции към ответника, нито преди да влезе в затвора, нито след
това, но животът се променил, едното дете тренирало футбол, другото – танци,
учело руски.
Свидетелят
Атанасов казва, че ответникът работел като шофьор, но бил съкратен и от три –
четири месеца не работи никъде. Ответникът винаги бил плащал издръжката си в
края на месеца, някой път взимал заем. Бил платил издръжката до януари,
свидетелят му бил дал заем, за да я плати. Ответникът имал пълнолетни син и
дъщеря, на които също помагал финансово, когато имал възможност. Искал да вижда
малките си деца, но не го допускали до тях.
Видно от приетите по делото
удостоверения №50-2/26.10.2016г. и №517/28.10.2016г., за учебната 2016/2017г. *** е записана в
подготвителна група за задължителна предучилищна подготовка, а *** – в първи
клас.
*** е на седем години, а *** – на
шест. От предишното присъждане на издръжка – в размер на по 90 лв. за всеки, са
минали две години и половина. Безспорно нуждите на децата – за храна, облекло и
обичайни за възрастта им занимания са нараснали. Увеличили са се разходите и за
други обичайни за възрастта им занимания. Разширили са се образователните
потребности и интереси на децата, които са преминали в по-висока възрастова
група – към предишното присъждане на издръжка *** не е ходил на училище,
понастоящем е в първи клас, а *** – в подготвителна група за предучилищна
подготовка, което налага отделянето на повече средства за посрещане на техните
нужди. В представения по делото социален доклад е направен извод, че в интерес
на децата е да бъде присъдена издръжка, която ще позволи адекватно задоволяване
на потребностите им и тяхното пълноценно развитие.
Размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите
на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата – т.е. към настоящия момент е
115 лв. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Нормата на чл. 150 от СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде
изменена. За да се уважи искът по чл. 150 от СК, е необходимо да е налице
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице. В случая е налице първото
условие. Децата са пораснали и понастоящем са необходими повече разходи за
обичайния им живот. С израстването им са се увеличили разходите за задоволяване
на техни базисни, здравни, образователни и други потребности, интересите и
желанията им са се разширили. Следователно, е налице трайно съществено
изменение на нуждите на децата. Никой от родителите няма други непълнолетни
деца, за които да се грижи. Наличието на пълнолетни деца на ответника не е
относимо към безусловното му задължение за заплаща издръжка на малолетните си
деца. Действително, понастоящем ответникът е безработен, но той е на 49 години,
в трудоспособна възраст е, няма ангажирани доказателства той да има
здравословни противопоказания за труд, няма и такива твърдения. Следователно,
той може да реализира приходи и да осигурява издръжка на децата си *** и ***.
Предвид изложеното, съдът намери, че следва
да уважи исковете за сумата от по 125 лв. за всяко едно от децата, а за
разликата – до пълните претендирани размери – да ги отхвърли, като неоснователни.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да
заплати на ищцата направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 174 лв.
Ответникът не е претендирал разноски.
Ответникът следва
да бъде осъден да заплати и сумата от 100,80 лв., представляваща държавна
такса, съобразно уважената част от исковете.
Следва на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК да
се допусне предварително изпълнение на решението по отношение на издръжките.
Воден от горното и на основание чл. 150 от СК, съдът
Р Е
Ш И:
Изменя размера на месечните издръжки,
определени с влязло в законна сила протоколно определение от 01.07.2014г.,
постановено по гр.д. № 1077/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, от
90 лв. /деветдесет лева/ на 125 лв. /сто и двадесет и пет лева/ за ... Т., ЕГН **********
и от 90 лв. /деветдесет лева/ на 125 лв. /сто двадесет и пет лева/ за ..., ЕГН **********,
които З.Х.Т., ЕГН **********,***, да заплаща на двете си деца ежемесечно, чрез
тяхната майка и законен представител – П.Е.Г., с ЕГН ********** ***, считано от
09.12.2016 г. до настъпване на законоустановени причини за изменението или
прекратяването им, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане, като отхвърля исковете за размерите над 125 лв. до
пълните предявени размери от по 150 лв., като неоснователни.
Осъжда З.Х.Т., ЕГН **********,***,
да заплати на П.Е.Г., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, в размер
на 174 лв.
Осъжда З.Х.Т., ЕГН **********,***, да заплати
в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 100,80 лв.
държавна такса.
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението в частта му относно издръжките.
Решението може да се обжалва от страните пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от 01.03.2017 г. – денят, в който
в съдебно заседание съдът е обявил, че то ще бъде постановено.
Районен съдия: