Решение по дело №1868/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2848
Дата: 7 май 2020 г. (в сила от 7 май 2020 г.)
Съдия: Свилен Станчев Иванов
Дело: 20201100501868
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София 07.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд първо гражданско отделение в закрито заседание на седми май две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Албена Ботева

Членове: 1. Невена Чеуз

2. Свилен Станчев

като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев в.ч.гр.дело N 1868 по описа за 2020 г., прецени:

            Производство по реда на чл. 436 и сл. От ГПК.

            Образувано е по жалба с вх. № 163 от 21.01.2020 г., подадена от „Т.С.” ЕАД *** срещу разпореждане от 07.01.2020 г., с което частен съдебен изпълнител Н.К.по изп. дело N 20197890400176  е оставил без уважение възражението на жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство, в частта му за прекомерност на приетото от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания отказ и по същество за прекомерност на приетото адвокатско възнаграждение, предвид извършено от пълномощника единствено действие по образуване на изпълнителното дело, липсата на фактическа и правна сложност и заплащането от длъжника на задължението му в срока за доброволно изпълнение. Прави искане до съда за отмяна на обжалвания отказ и намаляване от съда на приетото от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение.

            Взискателят по изпълнителното дело В.К.Х. чрез пълномощник адв. М., в отговор в срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК оспорва жалбата.

            Съдебният изпълнител излага мотиви за неоснователност на жалбата.

            Жалбата с вх. N 163 от 21.01.2020 г. срещу разпореждане от 07.01.2020 г. е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е частично основателна.

            Изпълнителното производство е образувано на основаание изпълнителен лист от 07.11.2019 г. по гр. дело N 87113/2017 г. на СРС, с взискател В.К.Х., длъжник по изпълнението „Т.С.”ЕАД *** и предмет на ипълнение съма от 860,02 лева. Към делото са приложени пълномощно от взискателя за адвокат К. М. и договор за правна защита от 26.11.2019 г., в който е удостоверено заплащане на възнаграждение на упълномощения адвокат в размер на 350 лева. С молбата за образуване на изпълнителното дело пълномощникът на взискателя е възложил на съдебния изпълнител проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки, набавяне на документи и определяне на начина на изпълнение. По делото съдебният изпълнител е изпратил до длъжника покана за доброволно изпълнение, наложил запор върху банкови сметки на длъжника до размера на задължението със запорно съобщение до „О.Б.” АД и е изискал от НАП удостоверение по чл. 191 от ДОПК. По делото не са приложени доказателства за изпълнение на задълженията, предмет на изпълнителното производство.

            Определените от съдебния изпълнител разноски по изпълнението с постановление от 11.12.2019 г. и покана за доброволно изпълнение от същата дата са, както следва: 1/ разноски на взискателя: общо 422 лева, от които 72 лева авансови такси и 350 лева адвокатско възнаграждение; 2/ такса на ЧСИ по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗСЧИ в размер на 140,16 лева (ИД л. 11).

            При така изложените обстоятелства, неоснователен е доводът на длъжника за дължимост на адвокатско възнаграждение единствено по чл. 10 т. 1 то Наредба N 1, за образуване на изпълнителното дело. Изпълнителното дело не е приключило и доказателства за изпълнение на задълженията, предмет на изпълнението не са представени. Това би обусловило необходимост от извършване на други действия по изпълнението, включително действия на процесуално представителство от страна на упълномощения адвокат. За процесуално представителство се дължи възнаграждение, чийто размер се определя според правилото на чл. 10 т. 2 от Наредба N 1. Съгласно тази разпоредба и според размера на задължението – 860,02 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело е 1/5 от минималното възнаграждение по чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредбата, или 60 лева. Неоснователен е доводът на пълномощника на взискателя за определяне на минималното възнаграждение в размер на ½ от възнаграждението по чл. 7 ал. 2 от Наредбата. Този размер, определим спрямо размерите на възнагражденията по чл. 7 ал. 2 т. 2-7 от Наредбата, е приложим, когато вземането, предмет на изпълнение, е над 1000 лева.

            Според изложеното, минималният размер на дължимото възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело е 260 лева, а не 350 лева, както е приел съдебният изпълнител.

            Основателна е жалбата и в частта й за определената такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ. Размерът на вземането, предмет на изпълнителното дело, е 860,02 лева. Таксата по т. 26 б. „б“ от Тарифата е 86 лева. Поради това, следва приетите от съдебния изпълнител разноски да бъдат намалени и в тази им част от 140,16 лева на 86 лева.

Общият размер на разноските на взискателя по изпълнителното дело следва да се определи на 332 лева, а таксата по т. 26 от Тарифата следва да се определи на 86 лева.  Поради това, следва разпореждането на съдебния изпълнител  от 07.01.2020 г. за оставяне без уважение възражението на длъжника срещу разноските по изпълнението да бъде отменено и вместо това разноските на взискателя да бъдат намалени от 422 лева на 332 лева, а определената такса по т. 26 от Тарифата да бъде намалена от 140,16 лева на 86 лева.  

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

            Отменя разпореждане от 07.01.2020 г. по изп. дело № 20197890400176 на ЧСИ Н.К.рег. № 789, и вместо него постановява:

Изменя определените разноски по изп. дело N 20197890400176 на частен съдебен изпълнител Н.К.рег. N 789, район на действие СГС, с постановление и покана за доброволно изпълнение от 11.12.2019 г., като намалява общия размер на разноските на взискателя от 422 на 332 лева, и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ от 140,16 лева на 86 лева.

            Осъжда В.К.Х. да заплати на „Т.С.“ ЕАД *** разноски за държавна такса в размер на 18,75 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 лева, според уважената част от жалбата.

            Решението е окончателно.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                          2.