Решение по дело №392/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 57
Дата: 26 февруари 2021 г.
Съдия: Кремена Димова Костова Грозева
Дело: 20207240700392
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №

                26.02.2021г., гр. Стара Загора

            Административен съд – Стара Загора, втори касационен състав, в закрито заседание на дведесет и шести февруари през две хиляди и двадесет и първа година,  в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боъка Табакова

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. Кр. Костова-Грозева

                                                                                      2. Стилиян Манолов

 

разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева КАНД 392 по описа за 2020 година.

 

Производството по делото е било образувано по касационна жалба на Община Стара Загора против Решение №260060 от 28.09.2020г. на РС-Стара Загора, постановено по анд № 958/2020г.

С окончателно Решение 19/29.01.2021г. настоящият Съд постановил оставяне в сила на съдебния акт на РС Стара Загора. На 03.02.2021г. от пълномощника на ответника по касация, адв. М.Д. е депозирана молба с рег. № 741, в която се прави искане за допълване на горепосоченото решение на Административен съд Стара Загора в частта му на разноските за сумата от 360,00 лева с ДДС, представляваща възнаграждението за един адвокат за явяване пред съда, която сума била своевременно поискана.

Молбата е изпратена със съобщение до Община Стара Загора за становище, като на 23.02.2021г. е изразено такова, с което се възразява по искането и се моли съда да преразгледа същото и да намали размера на претендираните разноски до законния минимум, посочен в чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира молбата на М.Р.Р., чрез адв. Д. с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за допълване на Решение №19/29.01.2021г. в частта му на разноските за процесуално допустима, като изходяща от активно легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен представител и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК.

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК искането за допълване/изменение на решение в частта на разноските може да се направи, когато актът не подлежи на обжалване /както е в този случай/ в едномесечен срок от постановяването му. Данните сочат, че Решение №19 е постановено на 29.01.2021г., съотв. едномесечният срок по чл.248, ал.1 от ГПК, тече от тази дата и към момента на подаване на молбата за допълване не решението в частта на разноските не е изтекъл.  Това обуславя и извод, че е процесуално допустима.

Разгледана по същество, Съдът намира молбата за изцяло основателно, като съобрази следното:

Не се спори, а и пред съда се удостоверява по несъмнен начин, че ответникът по касационната жалба, чрез упълномощения от него адв. Д. е подал писмен отговор по касационната жалба на Община Стара Загора, а впоследствие и становище с вх. рег. № 122/07.01.2021г., към което приложил и списък на разноските, чрез който претендираните такива се равняват на 360 лв. с ДДС, като от представения договор за процесуално представителство се удостоверява, че именно в този размер е договореното между ответника по касация и адв. Д. възнаграждение за процесуално представителство по настоящото канд, като сумата е изпратена изцяло в брой.  Този документ не е оспорен и поради това следва да се приема за валидно доказателство относно обективираното в него съдържание.

Разноските са поискани своевременно, още с отговора по касационната жалба. Доводите на Община Стара Загора да не се присъжда така договорения размер на адвокатското възнаграждение, като се претендира определяне на такова в минималните размери по Наредба №1/2004г., дори и да се приеме, че има характер на възражение за прекомерност на договореното възнаграждение, то Съдът го намира за несвоевременно направено и поради това за неоснователно, съотв. не следва да се кредитира.

Ето защо искането за допълване на Решение №19/29.01.2021г. е не само допустимо но и основателно, поради което следва да се уважи, като касаторът бъде осъден да заплати претендираните 360,00 лева с ДДС, явяващи се възнаграждение за един адвокат в полза на ответника по касация, предвид разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в сила от 03.12.2019г.

Водим от горното и на осн. чл.248, ал.3, вр. с ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ДОПЪЛВА Решение №19/29.01.2021г., постановено по канд № 392/2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора, като постановява:

„ОСЪЖДА Община-Стара Загора да заплати на М.Р. ***, ЕГН-********** разноски по делото в размер на 360,00 (триста и шейсет) лева.“

Настоящото решение е окончателно. 

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

        

  ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                 

 

 

                       2.