РЕШЕНИЕ
№ 1923
гр. Варна, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110115079 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството е образувано по предявени от „П. И. Б.” АД срещу ЦВ. ИГН. ЦВ.
първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: 1./ 4 500.00 лева, представляваща заета сума,
по договор за банков кредит № */ * г.; 2./ 14.19 лева – мораторна лихва за периода от
28.12.2020 г. до 23.06.2021 г.; 3./ 1.25 лева – мораторна лихва за периода от 24.06.2021 г. до
25.06.2021 г. и 4./ 30.00 лева – разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост.
По същество ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, препис от която му е връчен по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК по месторабота чрез
работодателя на 26.01.2022 г. /л. 53/.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, представлява се от
юрк. Г. Д., чрез която поддържа сезиралата съда искова молба и моли за постановяване на
неприсъствено решение с оглед процесуалното поведение на ответника.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените по делото съдебни книжа се установява, че на ответника с
разпореждане № 23563/12.11.2021 г., постановено по настоящото производство, са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно
заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: Твърди,
1
че е подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника за сумите предмет на сезиралата съда
искова молба, в резултат на което е образувано ч. гр. д. № 9382 по описа за 2021 г. на РС-
Варна, ГО, 30-ти съдебен състав. С влязло в законна сила разпореждане заповедният съд е
отхвърлил заявените срещу ответника вземания с довод, че спрямо последния ищецът не е
упражнил надлежно субективното си потестативно право да обяви целия кредит за
предсрочно изискуем. На заявителя му било указано с последващо разпореждане,
постановено от заповедния съд, че има възможност да предяви осъдителен иск досежно
отхвърлените вземания по арг. от чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК в едномесечен срок от
съобщението при довнасяне на дължимата държавна такса по сметка на съда.
Ищецът сочи, че вземанията му произтичат от договор за банков кредит от * г. Въз
основа на правната сделка ищецът е предоставил на кредитополучателя Ц.Ц. сумата в
размер от 4 500.00 лева по програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора,
лишени от възможност да полагат труд поради пандемията от Covid 19, като
кредитополучателят не заплащал на кредитодателя лихва за ползвания кредит; такси;
комисонни и неутсойки във връзка с кредита, освен обезщетение за забава в размер на
законната лихва и такси за откриване и водене на разплащателна сметка съгласно Тарифата.
Сочи се, че претендираната сума в размер от 30.00 лева представлява разноски за връчване
на покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, които са реално сторени пред
ЧСИ, за която има издадена фактура. Сумата не е била нито за действия, свързани с
усвояването на кредита, нито за действия, свързани с управлението на кредита.
Поддържа се, че кредитът бил изцяло усвоен на 16.06.2020 г. по банков път. Кредитът
бил предоставен за срок от 54 месеца с крайна падежна дата 28.05.2025 г. при договорена
анюитетна вноска в размер от 83.33 лева всяка.
Твърди се, че усвоеният кредит не бил погасяван, като ответникът бил в просрочие,
считано от 28.12.2020 г. – общо 179 дни към 25.06.2021 г. Просрочените вноски по кредита
били шест бр. всяка в размер от по 83.33 лева. Общият размер на просорчената главница
възлизала на 499.98 лева.
Считано от 24.06.2021 г. ищецът обявил целия кредит за предсрочо изискуем, за
което обстоятелство твърди, че ответникът е надлежно уведомен чрез покана, връчена от
ЧСИ на 01.05.2021 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В условията на евентуалност сочи, че с
връчване на препис от исковата молба на ответника счита целия кредит за предсрочно
изискуем поради неплащане на задълженията по договора, като прави изявления в тази
насока.
Моли се за уважаване на предявените граждански притезания по тези съображения и
присъждане на сторените разноски.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1, т.
3 от ГПК, ищецът е представил писмени доказателства – договор за банков кредит № * от *
г., сключен между ответника като кредитополучател и ищеца като кредитодател за сумата от
4 500.00 лева; погасителен план към договора; покана до ответника за обявяване на целия
кредит за предсрочно иьзискуем; ангажирано е и експертно заключение по назначената
ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните;
приобщено е към материалите по делото и ч. гр. д. № 9381 по описа за 2021 г. на РС-Варна,
ГО, 30-ти съдебен състав – които съответстват на твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят крайния извод на съда за
вероятна основателност на исковите претенции на ищеца.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
2
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да останат и сторените по
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на 780.00
лева, от които: 280.00 лева – държавна такса, дължима за предявените обективно
кумулативно съединени осъдителни искове; 400.00 лева – депозит за вещо лице по
назначената ССчЕ и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено в
минималния размер от съда по арг. от чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25 от Наредба за заплащането
на правната помощ, с оглед действителна фактическа и правна сложност на делото и обема
на оказаната професионална помощ от процесуалния представител на ищцовото дружество.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал.
1, т. 3 от ГПК, ЦВ. ИГН. ЦВ., ЕГН **********, с адрес: * ДА ЗАПЛАТИ на „П. И. Б.” АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * сумите, както следва: 1./ 4 500.00 лева,
представляваща заета сума, по договор за банков кредит № * от * г.; 2./ 14.19 лева –
мораторна лихва за периода от 28.12.2020 г. до 23.06.2021 г.; 3./ 1.25 лева – мораторна лихва
за периода от 24.06.2021 г. до 25.06.2021 г. и 4./ 30.00 лева – разноски за връчване на покана
за предсрочна изискуемост.
ОСЪЖДА, чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал.
1, т. 3 от ГПК, ЦВ. ИГН. ЦВ., ЕГН **********, с адрес: * ДА ЗАПЛАТИ на „П. И. Б.” АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * сумата в общ размер от 780.00 лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които: 280.00 лева –
държавна такса; 400.00 лева – депозит за вещо лице по назначената Съдебно-счетоводна
експертиза и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на въззивно обжалване по арг. от чл.
239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3