Р Е Ш Е Н И Е
Номер 176 Година 06.02.2020г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на тридесети януари две хиляди и двадесета година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър
ГАЛЬОВ
Секретаря: И. Л.
Прокурор: А.Ч.
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 3113 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото
е образувано по касационна жалба на М.М.Б.
*** против решение № 163/18.11.2019г., постановено по н.а.х.д. № 433/2019г. по
описа на Районен съд Царево. Счита решението за неправилно, постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение
на материалния закон. Излага доводи и за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. С жалбата се иска
отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът – Районно
управление Царево, към ОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява
становище по касационната жалбата.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен
съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение
Районен съд Царево е потвърдил наказателно постановление № 19-0302-000195/13.08.2019г. на началника на РУ Царево, с което
на касатора за
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и на основание
чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер от 250 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че
при съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при
издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати съществени
процесуални нарушения. По същество съдът е
приел, че с управлението на МПС, без за последното да има сключен договор за
застраховка “Гражданска отговорност”, към момента на проверката, наказаното
лице действително е изпълнило състава на нарушението по чл.483, ал.1 т.1 от КЗ,
поради което правилно е ангажирана отговорността му на основание чл.638, ал.1,
т.1 от КЗ. Възражението за приложение на чл.28 от ЗАНН е прието за
неоснователно, тъй като по делото не са представени доказателства, които да
мотивират неговото приложение и деянието не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните нарушения от този вид.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Възраженията на
касатора са неоснователни.
Съдебното решение
не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и
процесуалните правила.
В хода на
съдебното следствие са събрани писмени и гласни доказателства, който заедно с
възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и
обективно. Оспореното решение е постановено след като са изследвани и изяснени
всички факти, релевантни за решаването на спора. Съдът, в съответствие с
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето
решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с
разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на
обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното
административно наказание.
Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите по раздел ІІ буква „А”,
т.10.1 от приложение № 1 е въведена с нормата на чл.461, т.1 от КЗ. От своя
страна съгласно даденото в §1, т.33 от КЗ, легално определение на понятието
„автомобилист” – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на
моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му
може да причини вреди на трети лица. Съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, договор
за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи
всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е било спряно от движение. Правното
основание за издаване на наказателното постановление е разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1
от КЗ, според която, на физическо лице по чл.483, ал.1,
т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага глоба в размер на 250 лв..
Видно от
събраните по делото доказателства М.Б. е установен на 03.08.2019г. в гр.Царево,
от контролни длъжностни лица при ОД на МВР, да управлява притежаваното от него
моторно превозно средство, по отношение на което не е имал сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Доколкото лекият
автомобил е притежавал български регистрационни номера, то той безспорно е бил
регистриран на територията на Република България, като по делото не са
ангажирани доказателства да е бил спрян от движение, поради което касаторът,
като негов собственик, на основание чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е имал задължението
да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“. От лицето не се
твърди и не се ангажират доказателства да е била налице сключена и действаща към
този момент застраховка, поради което правилно е прието, че е извършило
вмененото му административно нарушение и е било санкционирано на посоченото
правно основание.
Неоснователни са възраженията за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаването на НП. Те
съдържат в себе си всички реквизити предвидени от законодателя в нормите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН и при тяхното съставяне, съответно издаване, не е
допуснато процесуално нарушение, което да е довело до нарушаване правото на
защита на касатора. В тях подробно е описана установената фактическа
обстановка, обстоятелствата при които е извършено административното нарушение, датата
и мястото на неговото извършване - „гр.Царево
срещу бензиностанция Петрол в посока с.Лозенец“. Така описаното място на
нарушението е достатъчно индивидуализирано и не поражда съмнения къде е точно,
тъй като по делото не се твърди и не се установява в гр.Царево да има повече от
една бензиностанция Петрол.
Въпреки
изложеното, дори и да се приеме, че в наказателното постановление мястото на нарушението
не е достатъчно конкретизирано, това не е съществено процесуално нарушение, тъй
като то не е част от фактическия състав на процесното административно
нарушение. Касаторът има задължението да сключи застраховка „Гражданска
отговорност“ на притежавания от него лек автомобил и неизпълнението на това
задължение може да бъде установено във всеки един момент и на всяко едно място
от територията на страната, при извършване на съответната проверка.
С оглед
изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо
от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от
горното, Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 163/18.11.2019г. постановено по н.а.х.д. №
433 по описа за 2019г. на Районен съд Царево.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.