№ 368
гр. Варна, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20213110205124 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
ИЛ. П. ИВ., чрез адв. Н.Т. против НП № 21-0819-004731 от 11.11.2021г. на
НАЧАЛНИК ГРУПА към ОДМВР– гр.Варна, сектор „ПП“ с което:
-за нарушение на чл.137В, ал.3 от ЗДвП, на осн.чл.183 ал.4, т.10 от
ЗДвП на ИЛ. П. ИВ. е наложено наказание ГЛОБА в размер на 50 лв.;
-за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на осн. чл. 183, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП на ИЛ. П. ИВ. е наложено наказание ГЛОБА в размер на 10 лв.;
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Въззивникът моли
отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Н.Т., която поддържа жалбата и изразява становище
НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Не следвало да
се кредитират показанията на св.И., тъй като същата била предубедена
предвид многобройните дела между нея и въззивника. Алтернативно прави
искане за отмяна на НП поради маловажност на случая по см. чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Изразява становище за потвърждаване на НП в писмени бележки. Прави
искане за присъждане на разноски.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 02.10.2021 г. около 19:05 часа в град Варна, по ул."У.Гладстон" бл.4
вх.В, възз. ИЛ. П. ИВ. управлявал лек автомобил – „ИНФИНИТИ ФХ 30 Д“ с
1
рег.№ТХ3727ХТ, собственост на П. Г., като не е поставил детето И. И., на 3
год., около 15кг., в система за обезопасяване, с каквато МПС от категориите
М1, N1, N2 и N3 следва да са оборудвани от пълния или непълния клас по
смисъла на чл.137Б, ал.2 от ЗДвП.
За извършеното нарушение бил получен сигнал от св. Ж.И. и АУАН
бил съставен по писмени данни. Същият е предявен и връчен на въззивника
срещу подпис. На същата дата въззивникът дал писмени обяснения.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира писмените доказателства - преписката по АНП -
АУАН, справка за нарушител, заповед за компетентност, както и
приобщените в съдебно заседание разпечатки за водените производства със
страни св. И., въззивникът И. и майката на св. И..
Като логични и непротиворечиви следва да се кредитират и показанията
на св. Ст. С. и на Ж.И., като същите са дадени след предупреждение за
отговорността по чл. 290 от НК. Наличието на други съдебни производства
между св.И. и въззивника не е достатъчна причина съдът да приеме
показанията й за недостоверни. Ноторен факт е, че прозорците на автомобила
дават възможност да се възприеме на коя седалка седи детето и дали е
обезопасено с колан и детско столче.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
При провеждане на АНП по т.1 от НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. НП е
издадено от оправомощено лице, видно от приложената в делото заповед. В
АУАН и в НП са описани всички правно значими факти, а това именно са
фактите, относими към съставомерните признаци на нарушението.
По т. 2 от НП, обаче, са допуснати съществени процесуални нарушения,
като същото е описано от правна , но не и от фактическа страна. В АУАН и
НП не се сочат каквито и да било факти, за това, че на водача е била
извършена проверка по време на управление на МПС и че по време на тази
проверка същият не е носил контролен талон. Не става ясно и на коя дата е
извършено това нарушение, като се има предвид, че АУАН е съставен по
писмените данни на св. И., а не въз основа на извършена на пътя проверка.
Защитата се гради срещу фактите и липсата на такива за нарушението по т.2
от НП налага последното да бъде отменено в тази му част.
Предвид горното, материалният закон е приложен правилно, но само по
отношение на т.1 от НП. Нарушението е правилно квалифицирано по
чл.137В, ал.3 от ЗДвП и правилно е приложена нормата, регламентираща
санкцията. Както е по- горе изложено, съдът приема, че наличието на съдебни
производства между И.И. и бившата му съпруга Ж.И. само по себе си не е
достатъчно да уличи свид. Ж. И. в твърдение на неистина относно
2
обстоятелствата отразени в Наказателното постановление.
Нарушението не е маловажно по см.чл.28 ЗАНН, тъй като не се
установяват такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го
отличават с по- ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
от този род.
По т.2 от НП обаче материалният закон е приложен неправилно, като
въззивникът И. е наказан за нарушение, което не е доказано да е извършил на
датата 02.20.21 г., тъй като не се установи от фактическа страна, на тази дата
той безспорно да е управлявал МПС без контролен талон. Видно от
показанията на св.С., той е извършил проверката въз основа на писмената
жалба на И. и датата на проверката не съвпада с датата 02.10.21г., на която И.
е видяла бившия си съпруг да вози необезопасено детето на предната седалка.
По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, че на 02.10.21г.
И. е управлявал МПС без контролен талон към СУМПС. Неправилното
приложение на материалния закон е още едно основание НП в частта му по т.
2 да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, в полза на ОД на МВР следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед липсата на
правна сложност, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва
да е 80 лева. Същото обаче следва да бъде редуцирано с оглед на това, че НП
в частта му по т. 2 следва да се отмени. Наложеното общо наказание възлиза
на 60 лв. Наказанието по т. 2 се равнява на 1/6 част от това наказание и
разноските в полза на ОД на МВР следва да се намалят с 1/6 част, съответно –
с 13.22 лв. Поради това въззивникът И. следва да заплати в полза на ОД на
МВР – Варна разноски в размер на 66.78 лева.
Въззивната страна не е направила искане за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно НП № 21-0819-004731 от 11.11.2021г.
на Началник Група към ОДМВР– гр. Варна, сектор „ПП“, в частта му по т.1,
в която за нарушение на чл.137 В, ал.3 от ЗДвП, на осн. чл.183 ал.4, т.10 от
ЗДвП, на ИЛ. П. ИВ. е наложено наказание глоба в размер на 50лв.
ОТМЕНЯ Наказателно НП № 21-0819-004731 от 11.11.2021г. на
Началник Група към ОДМВР– гр. Варна, сектор „ПП“, в частта му по т.2, в
която за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на осн. чл. 183, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП на ИЛ. П. ИВ. е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА ИЛ. П. ИВ.- ЕГН ********** да заплати на ОДМВР– гр.
Варна разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66.78 лева
/шестдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки/.
3
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Варненски
административен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4