РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. Ямбол, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20252330101708 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба от М. К. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.П.,
общ.С., обл.Я., ул.“***, настоящ адрес: с.П., общ.С., обл.Я., ул.“***, с искане за издаване на
заповед за защита от домашно насилие против И. Я. Я. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Я., ж.к.“***, с настоящ адрес: с.П., общ.С., обл.Я., ул.“***.
С исковата молба молителката твърди, че живеят с ответника на съпружески начала
от м.ноември 2019 год., като последния след употреба на алкохол става агресивен, обижда,
псува, заплашва, ругае. Това се случвало многократно.
Иска се издаване на ограничителна заповед. Представя се декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН.
В съдебно заседание молителката се явява лично като по същество се поддържа
молбата.
Ответникът не взема становище по основателността на молбата, не се явява в съдебно
заседание.
Съдът, като взе предвид твърденията на молителката и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са събрани писмени доказателства.
За доказване на твърденията си представя Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
От изисканите от съда и приложени по делото справки за съдимост се установява, че
1
страните са осъждани, а от приложената по делото медицинска справка, че същите не се
водят на психиатричен отчет.
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен срок
по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от и срещу процесуално легитимирани лица по смисъла на чл.3, т.2
ЗЗДН, а разгледана по същество искането на молителката е основателно, на следните
съображения:
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. От своя
страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се
санкционират от този закон. Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на
регулация по ЗЗДН при условията на чл.3, т.2 ЗЗДН.
Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за защита
от домашно насилие въз основа на представената от молителката декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН, видно от която след употреба на алкохол ответника става агресивен, обижда, псува,
заплашва, ругае. Съгласно чл.13, ал.3 ЗЗДН, когато няма други доказателства за конкретни
факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. От друга страна ответника не е възразил срещу фактите и
обстоятелствата изложени в молбата на молителката и в представената от нея по делото
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Ето защо, съдът и при съобразяване разпоредбата на чл.13, ал.3 ЗЗДН, съдът намери
за доказани фактите и обстоятелствата изложени от молителката по делото, като същите
безспорно представлява извършен от страна на ответника спрямо молителката акт на
домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.
С оглед установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките,
предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалото лице – М.
К. М., като по отношение извършителят на домашно насилие – И. Я. Я., следва да бъдат
наложени следните мерки: по чл. 5, ал. 1, т.1 – задължаване на ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие; чл.5, ал.1, т.3 - забрана за извършителя да приближава
пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице, на разстояние по-малко от 100 метра за срок от шест месеца и чл.5, ал.1,
т.4 - забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
2
всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от шест месеца.
Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл.5, ал.1, т.3 и т.4
ЗЗДН съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника
акт на домашно насилие, след като на основание чл.15, ал.4 ЗЗДН извърши оценка на риска,
който е невисок от бъдещо противоправно поведение на ответника, а и няма данни същият
да е нарушил издадената срещу него заповед за незабавна защита за времето от издаването и
до постановяване на настоящото решение.
Съдът намери, че така определените по вид и размер мерки за защита от домашно
насилие са нужни и достатъчни за да осъществят в пълен обем търсената закрила на
пострадалото лице.
На основание чл.5, ал.2 ЗЗДН, съдът следва да приспадне от срока на определените
мерки за защита от домашно насилие срокът на действие на мерките по издадената срещу
ответника заповед за незабавна защита № *** год., считано от 27.05.2025 год.
На основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78, ал.6 ГПК
и чл.11, ал.2 ЗЗДН, следва ответника по молбата да бъде осъден да заплати в полза бюджета
на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 25,00 лева – дължима държавна такса.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, молителката има право на
разноски, но такива не са заявени, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
На основание изложените мотиви, Районен съд Ямбол,
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие
по молбата на М. К. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.П., общ.С., обл.Я., ул.“***,
настоящ адрес: с.П., общ.С., обл.Я., ул.“*** за извършен през месец май 2025 год. спрямо
нея от И. Я. Я. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Я., ж.к.“***, акт на домашно
насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН, като:
ЗАДЪЛЖАВА И. Я. Я. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Я., ж.к.“***, с
настоящ адрес: с.П., общ.С., обл.Я., ул.“*** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА
ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо М. К. М. с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на И. Я. Я. с ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА М. К. М. с ЕГН
**********, ОБИТАВАНОТО ОТ НЕЯ ЖИЛИЩЕ, МЕСТОРАБОТА,
ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ НЕЯ МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ И ОТДИХ НА
РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 100 МЕТРА - за срок от шест месеца, считано от
27.05.2025 год.
ЗАБРАНЯВА на И. Я. Я. с ЕГН ********** ДА ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ с М.
К. М. с ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация - за срок от шест месеца, считано от 27.05.2025 год.
3
ОСЪЖДА, на основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78,
ал.6 ГПК и чл.11, ал.2 ЗЗДН, И. Я. Я. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на
съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 25,00 лева – държавна такса по делото.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.8 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде
заповед за защита на пострадалото лице, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се
предупреди за последиците по чл.21, ал.4 ЗЗДН – И. Я. Я. с ЕГН **********, в случай на
неизпълнението и.
Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото, като копия от тях да се
изпратят на РУ МВР Я. и РУ МВР С..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 7-дневен срок считано
от 15.07.2025 год.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4