№ 207
гр. Кюстендил, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Хр. Костадинова
Членове:Веселина Д. Джонева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Теодора С. Д.
като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно гражданско дело
№ 20241500500309 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5891/16.05.2024 г., депозирана от С. Н. Т. и С.
Н. Т., със съдебен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 64, ет. 2, чрез
пълномощника им адв. Т. П., против решение № 472 от 02.05.2024 г., постановено по гр.
дело № 20231520102439 по описа на Районен съд – Кюстендил, с което съдът е уважил
предявените от настоящите въззивници срещу Н. Т. Н. искове с правно основание чл. 144 СК
за осъждане на ответника да заплаща на всеки от ищците месечна издръжка в размер на 65
лв., считано от датата на завеждане на исковата молба - 14.11.2023 г. докато същите учат
редовно във висше учебно заведение, за предвидения срок на обучение, но не по-късно от
25-годишна възраст или до настъпване на основания, водещи до изменение или
прекратяване на издръжката, като е отхвърлил предявените искове за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 200 лв. месечна издръжка. Решението се обжалва в
отхвърлителната му част.
Въззивниците навеждат съображения за неправилност на решението поради
необоснованост. Твърдят, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че доходът на
ответника и настоящ въззиваем е в размер на 772,53 лв. – от изплащана лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Поясняват, че съдът не е съобразил общоизвестен факт, а
именно, че пенсиите подлежат на ежегодно увеличение по т. нар. „швейцарско правило“. Не
взел под внимание и признание на бащата, че пенсията му е увеличена и понастоящем е в
размер на 1500 лв. Допълват, че съдът неправилно не е отдал значение на обстоятелствата,
че ответникът живее сам, няма здравословни проблеми, не издържа други низходящи,
притежава недвижимо имущество (без значение от състоянието на последното) и получава
пенсия в размер в пъти над линията на бедност, поради което без особени затруднения би
могъл да дава издръжка на всяко от децата си в претендирания размер. Изтъкват, че
издръжката на пълнолетни деца в периода на обучението им във висше учебно заведение се
дължи и от двамата родители. Твърдят, че майка им продължава да ги подпомага, но баща
им не им оказва финансова помощ. Поддържат, че нуждата им от издръжка в претендирания
1
размер е доказана.
По изложените аргументи молят въззивният съд да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част, като уважи изцяло предявените искове. Претендират разноски.
В проведеното по делото о.с.з., чрез процесуалния си представител отправят искане
издръжката да бъде платима до 20-то число на месеца, а не както е посочено в исковата
молба - до 5-то число на месеца, за който се дължи.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият не е подал отговор на въззивната жалба. В
проведеното по делото о.с.з. процесуалният му представител, адв. И. М., я оспорва и
изтъква, че от 01.01.2024 г. има определен нов размер на минималната работна заплата, т.е.
доходите на майката на въззивниците също са се увеличили.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено е от компетентен
съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, основана на
представените пред него доказателства и направените въз основа на нея обосновани изводи,
се споделят от настоящата инстанция, поради което същите не следва да се преповтарят във
въззивното решение. Въззивният съд препраща към тези доказателства и изводи, на
основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя съдебен акт.
В хода на въззивното производство е представено ново доказателство касаещо размера
на получаваната от въззиваемия пенсия, а именно разпореждане № 13240863311/30.06.2024
г., което е относимо, с оглед предмета на спора, и допустимо, доколкото не е съществувало
към датата на приключване на съдебното дирене в първата инстанция и не е имало как да
бъде представено пред нея. Същото има определящо значение за изхода на делото,
доколкото основният спорен въпрос между страните е този дали въззиваемият разполага с
достатъчно средства, така че да може без особени затруднения да дава на пълнолетните си
низходящи исканата от тях издръжка. Ангажираното пред настоящата въззивна инстанция
ново доказателство по смисъла на чл. 266 ГПК променя установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка в частта, касаеща получаваните от
въззивника доходи, което има отражение върху преценката за основателността на
предявените искове, като с оглед оплакванията във въззивната жалба настоящата инстанция
намира следното:
Видно от посоченото разпореждане № 13240863311/30.06.2024 г. размерът на
получаваната от въззиваемия пенсия за осигурителен стаж и възраст е увеличен на 1768.01
лева, считано от 01.07.2024 г. Новоопределеният размер на пенсията се различава
съществено от приетия от районния съд, а именно 772,53 лева, което предполага различен
извод относно сумата, която въззиваемият може да отделя за издръжка на пълнолетните си
низходящи без това да създава за него особени затруднения.
Задължението на родителя да изплаща издръжка по чл. 144 СК на негово навършило
пълнолетие редовно учащо дете не е безусловно, а е обусловено от наличието на определен
от закона фактически състав, включващ ограничението родителят да разполага с възможност
да дава издръжка без особени затруднения. Последното предполага по-широка материална
възможност, при която даването на издръжката няма да се чувства особено осезателно от
родителя. Същият трябва да притежават средства над тези за собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особени затруднения да отделя средства и за издръжка
на пълнолетното си дете. Това се налага от обстоятелството, че търсещият издръжка е вече
пълнолетен и родителят само подпомага учащия се. При извършване на тази преценка от
2
значение са обективните данни за приходите и разходите на родителя, от когото се търси
издръжка, като е ирелевантна теоретичната възможност за осигуряване на допълнителни
доходи. Преценката, която съдът дължи е винаги конкретна и зависи от установеното
имуществото, доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние
и начина на живот на задълженото лице. Тези предпоставки са съобразени правилно от
първоинстанционния съд при постановяване на атакувания акт, поради което настоящият
състав следва да съобрази единствено установеното увеличение в доходите на въззиваемия.
Доказано по делото е, че единственият източник на доход за въззиваемия е
получаваната от него пенсия. Същият не полага труд по трудово правоотношение, а
потенциалната възможност да получава възнаграждение и от работна заплата няма правно
значение при преценката относно възможността за даване и размера на издръжката на
пълнолетен учащ. Същият извод следва и по отношение на възможността да бъдат
продадени или дадени под наем движими или недвижими вещи, собственост на
въззиваемия, с цел осигуряване на издръжка за пълнолетните му низходящи. С оглед
изложеното следва да се приеме, че доходът на въззиваемия се формира от получаваната от
него пенсия, която от 01.07.2024 г. е в размер на 1768.01 лева. По делото се установява, че
въззиваемият живее сам в наследствен имот. Разходите му са свързани със задоволяване на
ежедневните му битови, алиментни и социални нужди, като не се доказва същият
понастоящем да страда от заболяване, налагащо отделяне на нарочни средства за лечение.
Изложеното идва да покаже, че по делото не се установява разходите на въззиваемия да са
високи, напротив – същите могат да се определят като обичайни. Следва да се посочи, обаче,
че издръжката предоставяна на пълнолетен учащ от негов родител има единствено
подпомагащ характер, като не съществува очакване тя да се поема изцяло от родителя.
Необходимо е да се постигне баланс между интересите на търсещия и даващия издръжката.
При съобразяване на установените обстоятелства, както и че и двете деца на
въззивника претендират да им бъде давана издръжка, настоящият съд приема, че бащата има
материална възможност да заплаща на всяко от тях месечна издръжка в размер на 175 лева,
който по-голям размер не би представлявал особено затруднение за въззиваемия предвид
актуалния размер на доходите му. С оглед изрично заявеното от въззивниците искане,
същата следва да бъде плащана до 20-то число на месеца, за който се дължи.
С оглед изложеното въззивната жалба е частично основателна, а решението на
районния съд следва да се отмени в обжалваната част за разликата над присъдената от
първоинстанционния съд на всеки от ищците месечна издръжка в размер на 65 лева до
присъдената от настоящата инстанция такава в размер на 175 лева и вместо него се
постанови друго, с което претенциите да бъдат уважени за посочената разлика (или
допълнително за сумата от 110 лева за всеки от въззивниците). В останалата обжалвана част,
с която исковите претенции са отхвърлени за разликата над сумата от 175 лева до пълния
претендиран размер от по 200 лева, като законосъобразно и правилно решението на РС -
Кюстендил следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на всеки от ищците
и настоящи въззивници се дължат разноски за първата инстанция, съобразно уважената част
от исковете, в размер на 175 лева – за адвокатско възнаграждение, или допълнително на
всеки от тях следва да бъдат присъдени още 110 лева над присъдените с обжалваното
решение разноски от по 65 лева за адвокатско възнаграждение. Съразмерно на уважената
част от жалбата всеки от въззивниците има право на разноски и за въззивното производство,
които са в размер на 83,52 лева – за адвокатско възнаграждение и за заплатена такса за
издаване на съдебно удостоверение.
Въззивникът изрично е заявил, че не претендира присъждане на разноски както пред
настоящата, така и пред първата инстанция, поради което такива не следва да му се
присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
3
на РС - Кюстендил държавна такса, съответна на допълнително уважената част от исковете
в размер на 316,80 лева. За въззивното производство ответникът дължи да заплати по сметка
на ОС - Кюстендил държавна такса, съответна на допълнително уважената част от исковете,
в размер на 158,40 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по въззивна жалба на С. Н. Т., ЕГН: **********, решение № 472 от
02.05.2023 г., постановено по гр. дело № 20231520102439 по описа на Районен съд –
Кюстендил, в частта, в която, е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. Н. Т. срещу
Н. Т. Н., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 144 за заплащане на месечна
издръжка за пълнолетен учащ във висше учебно заведение за разликата над частта, уважена
от първоинстанционния съд - 65 лева (шестдесет и пет лева), до присъдената от настоящия
съд сума от 175 лева (сто седемдесет и пет лева), като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. Т. Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
***************************, да заплаща на пълнолетната си дъщеря С. Н. Т., ЕГН:
**********, с адрес: ***********************, учаща във висше учебно заведение, още
110 лева (сто и десет лева) месечна издръжка (или общо 175 лева), считано от датата на
депозиране на исковата молба - 14.11.2023 г., платима до 20-то число на месеца, за който се
дължи, ведно със законна лихва върху всяка просрочена сума до окончателното
изплащане, докато С. Н. Т. учи редовно във висше учебно заведение за предвидения срок на
обучението, но не по-късно от 25-годишна възраст или до настъпване на законна причина,
изменяща размера или прекратяваща издръжката.
ОТМЕНЯ по въззивна жалба на С. Н. Т., ЕГН: **********, решение № 472 от
02.05.2023 г., постановено по гр. дело № 20231520102439 по описа на Районен съд –
Кюстендил, в частта, в която, е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. Н. Т. срещу
Н. Т. Н., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 144 СК за заплащане на месечна
издръжка за пълнолетен учащ във висше учебно заведение за разликата над частта, уважена
от първоинстанционния съд - 65 лева (шестдесет и пет лева), до присъдената от настоящия
съд сума от 175 лева (сто седемдесет и пет лева), като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. Т. Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
***************************, да заплаща на пълнолетния си син С. Н. Т., ЕГН:
**********, с адрес: ***********************, учащ във висше учебно заведение, още 110
лева (сто и десет лева) месечна издръжка (или общо 175 лева), считано от датата на
депозиране на исковата молба - 14.11.2023 г., платима до 20-то число на месеца, за който се
дължи, ведно със законна лихва върху всяка просрочена сума до окончателното
изплащане, докато С. Н. Т. учи редовно във висше учебно заведение за предвидения срок на
обучението, но не по-късно от 25-годишна възраст или до настъпване на законна причина,
изменяща размера или прекратяваща издръжката.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 472 от 02.05.2023 г., постановено по гр. дело №
20231520102439 по описа на Районен съд – Кюстендил, в частта, в която са отхвърлени
предявените от С. Н. Т., ЕГН: ********** и от С. Н. Т., ЕГН: **********, против Н. Т. Н.,
ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 144 СК за заплащане на месечна издръжка
за пълнолетен учащ във висше учебно заведение за разликата над присъдения от настоящия
съд размер от по 175 лева месечна издръжка до пълния претендиран размер от по 200 лева
месечна издръжка.
В останалата част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Т. Н., ЕГН: **********, да заплати на С.
4
Н. Т., ЕГН: **********, допълнително сумата от 110 лева (сто и десет лева), представляваща
сторени разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство и
сумата от 83,52 лева (осемдесет и три лева и петдесет и две стотинки) - разноски във
въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Т. Н., ЕГН: **********, да заплати на С.
Н. Т., ЕГН: **********, допълнително сумата от 110 лева (сто и десет лева), представляваща
сторени разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство и
сумата от 83,52 лева (осемдесет и три лева и петдесет и две стотинки) - разноски във
въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Н. Т. Н., ЕГН: **********, да заплати по
сметка на Районен съд – Кюстендил сумата от 316,80 лева (триста и шестнадесет лева и
осемдесет стотинки) – държавна такса върху увеличения размер на издръжката на всяко от
децата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Н. Т. Н., ЕГН: **********, да заплати по
сметка на Окръжен съд – Кюстендил сумата от 158,40 лева (сто петдесет и осем лева и
четиридесет стотинки) – държавна такса върху увеличения размер на издръжката на всяко
от децата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5