Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 98/01.03.2021 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Александрина Александрова и с участието
на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа
докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно
дело № 73 по описа на Административен съд - Монтана за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационното производство е образувано по
депозирана в законния срок жалба от П.С.Т. *** против Решение от 14.12.2020
година на Районен съд - Берковица, постановено по АНД № 130 по описа за 2020
година. С обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил Наказателно постановление
/НП/ № 20-0243-000234 от 20.02.2020година издадено от Началник РУ Берковица при
ОД на МВР - гр. Монтана, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018год. на
Министъра на вътрешните работи с което на П.С.Т. с ЕГН * ***, за извършено административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 50.00лева /петдесет/, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети и шест контролни точки.
Касационният жалбоподател П.С.Т., редовно призован не
се явява. В писмено становище по жалбата навежда доводи за нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като
твърди, че не е описано достоверно датата на извършване на нарушението, за
което са събрани противоречиви доказателства и от разпитаните свидетели. Твърди
нарушение при съставяне на акта и нарушени разпоредби на чл.40, чл.43 и чл.44
от ЗАНН. Навежда доводи, че не е извършил нарушението на вменената му дата, тъй
като е подал сигнал, че автомобила му е бил откраднат. Моли за отмяна на
постановеното въззивно решение и на издаденото срещу него наказателно
постановление.
Ответника по
касационната жалба ОД
МВР - гр. Монтана чрез процесуалния си
представител главен
юрисконсулт К*** Д*** излага доводи че при реализиране на административно
наказателната му отговорност правилно е приложен материалния закон, като
въззивния съд е обсъдил събраните доказателства, не е допуснал нарушение на
процесуалните правила, поради което моли за потвърждаване на въззивното решение,
като правилно и законосъобразно.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си
в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
С касационната жалба не са представени доказателства
свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни
изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което
е потвърдил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Берковица
е приел от фактическа страна, че от събраните гласни и писмени доказателства
безспорно е установено, че нарушението е извършено на 12.02.2020г. около
06,17часа, както е отразено в АУАН, а не на 13.02.2020г. отразено като дата в
издаденото НП. Както и че касатора като водач на лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Г*** ” с рег. № М*** не е поставил обезопасителен колан по
време на движение на път трети клас с №8104 към с.З*** . За установеното е
съставен АУАН, за виновно извършено административно нарушение по чл.137а, ал.1
от ЗДвП подписан от Й*** с възражение „..не съм съгласен с гореописаното…” След
като възражението му е прието за неоснователно е издадено и обжалваното НП.
При тези факти и след като е обсъдил
показанията на разпитаният свидетел, приложените писмени доказателства, както и
възражението на Т. по съставения му АУАН е приел за доказано от обективна и
субективна страна извършеното административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което съответно със
санкционната разпоредба по чл.183,
ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 50.00лева /петдесет/, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР
са отнети и шест контролни точки. Наред с това е изложил мотиви и за липсата
на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила досежно реализираната
административно наказателна отговорност за извършване на нарушението.
Правилно въззивния съд е
кредитирал показанията на разпитаните свидетели кореспондиращи със съставения
АУАН, като ги е приел за конкретни и безпротиворечиви,
който не са опровергани от жалбоподателя с годни доказателствени средства и
правилно ги е приел за обективни и достоверни. Действително е налице грешно
отразяване в НП на датата на извършване на административното нарушение, но това
не е довело до съществено нарушение на процесуалните правила явяващо се
основание за отмяна на издаденото НП, тъй като безспорно е установено деянието,
дееца и неговата вина.
Районният съд е спазил принципите на служебно
начало и дирене на обективната истина, съобразил се е с приложените и приети
писмени доказателства, и въз основа на така събраните доказателства е изложил
подробни и задълбочени мотиви по релевантните за спора факти и обстоятелства. Фактите
по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота
както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението,
както на материалния - релевантният за спора факт, а
именно, че е налице управление на автомобила от страна на Т. без обезопасителен
колан, така и на процесуалния закон.
За така извършеното нарушение на
водача е наложено минимално предвиденото по закон наказание, поради което
правилно районният съд е приел, че НП не подлежи на изменение в тази му част. Управлението
на МПС е правно – регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност, като неспазването на изискванията за нейното упражняване разкрива
високата степен на обществена опасност на деянието, поради което и не се касае
за маловажност на нарушението предвид липсата на доказателства, че извършеното
нарушение се отличава с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Твърденията на касатора, че е „..не е съгласен…“ не се подкрепят по никакъв
начин от данните по административнонаказателната
преписка.
Както фактическите констатации, така правните
изводи формирани от районния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.
Това прави излишно тяхното повтаряне, вкл. и с препрещане към мотивите на
районния съд съобразно правилото на чл. 221, ал.
2 предл. последно от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1
изр. второ от ЗАНН.
Що се касае до конкретните възражения в
касационната жалба, следва да се посочи, че не се констатираха нарушения при
извършване преценката на събрания доказателствен материал и установяване въз
основа на него на фактическата обстановка по случая и формиране на правните
изводи. Не се установи и допуснато процесуално нарушения от състава на съда, за
което са налични подробни аргументи, вкл. и с позоваване на наличните по делото
писмени доказателства. Твърденията на касатора за нарушени разпоредби от ЗАНН
свързани с текстовото им изписване, без липса на конкретика, не е основание за
отмяна на постановеното съдебно решение. Още повече, че регламентираните
правила на чл. чл.40,
чл.43 и чл.44 от ЗАНН за които се твърди, че са нарушени в конкретния случай са
спазени.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
При съставянето им не са нарушени административно производствените правила,
материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено предвид
характеристичните данни за нарушителя и съобразно разпоредбата на ЗДвП.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд - Берковица
следва да бъде оставена в сила като валидно, допустимо и в съответствие с
материалния закон.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение от
14.12.2020 година на Районен съд - Берковица, постановено по АНД № 130 по описа
за 2020 година, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
20-0243-000234 от 20.02.2020година издадено от Началник РУ Берковица при ОД на
МВР - гр. Монтана.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: