№ 665
гр. Пазарджик , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220100589 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.410 във вр. с чл.411 от КЗ във вр. с
чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД от „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Георги
Бенковски“№3, представлявано от К. Х. Ч.- Главен изпълнителен директор и
М. Г. – изпълнителен директор, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ към
МРРБ, ЕИК-********* със седалище и адрес на управление- гр.София, пл.
„Македония“№3, представлявана от инж. Д. А., чрез нейното подразделение –
Областно пътно управление – гр.Пазарджик, със седалище гр.Пазарджик,
бул.“Ал.Стамболийски“№20, с цена на иска 499.00 лв.
В исковата молба се твърди, че на 11.04.2020г. часа при движение по
път между гр. Панагюрище и с. Оборище, водач на л.а. марка „Опел“, модел
„Инсигния“с ДК№ ***** преминава през метален предмет на пътното платно,
вследствие на което на МПС-то се нанасят материални щети. Сочи се, че
МПС марка „Опел“, модел „Инсигния“ с ДК № ***** е застрахован в „ДЗИ
Общо застраховане“ ЕАД на основание застрахователна полица „КАСКО+“,
№ ******/19.02.2020г. с валидност от 21.02.2020г. до 20.02.2021г. за
застрахователна сума от 17 900 лв.
1
Сочи се, че нанесените в резултат на ПТП щети на увреденото МПС са
описани в Уведомление по щета *****, описи на претенция и описзаключение
по щета. Увредени са следните части по автомобила: под купе десен,
облицовка PVC праг десен и др.
Сочи се, че ремонтът на автомобила е възложен на доверен сервиз на
„ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД - „АПОЛО – 13“ ООД. С двустранно
подписан приемо-предавателен протокол от 30.04.2020г., отремонтиран,
автомобилът е предаден на представител на собственика му. За стойността на
ремонта е издадена фактура № **********/30.04.2020г. за сумата от 484.00
лв. с ДДС. С ликвидационен акт по щета от 08.05.2020г. „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД е одобрило да се изплати на доверения сервиз, извършил
ремонта на увредения автомобил, сума в размер на 484 лв., съответстваща на
издадената от сервиза фактура за ремонт, която сума е изплатена с преводно
нареждане за групово плащане от 11.05.2020г.
Твърди се, че с изплащането на застрахователното обезщетение, „ДЗИ
Общо застраховане“ ЕАД на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането
встъпва в правата на застрахования собственик на увреденото имущество
срещу Агенция „Пътна инфраструктура", на която е възложено поддържането
на пътя. На основание чл. 412 от Кодекса за застраховане „ДЗИ-Общо
застраховане" ЕАД е предявило претенцията си срещу Агенция „Пътна
инфраструктура", за изплатеното обезщетение в размер на 484.00 лв. и
ликвидационни разходи в размер на 15.00 лв. (общо 499 лв.) Твърди се, че до
ответното дружество е изпратена регресна покана с изх. № 0-92-
21705/14.09.2020. за доброволно плащане на дължимата сума, получена от
длъжника, но до настоящия момент вземането не е погасено.
Поради изложеното за ищцовото дружество възниква правният интерес
да предяви иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането
вр.чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД - регресен иск за сумата от 499.00 лв., включваща
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ в размер на
484 лв. и 15 лв. ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се всички направени
разноски по делото.
Моли се съдът да постанови решение, с което Агенция „Пътна
2
инфраструктура“, с адрес: гр. София, пл. „Македония" № 3, представлявано
от инж. Д. А., да заплати на „ДЗИ Общо застраховане" ЕАД сумата от 499.00
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско+“ във връзка с щета *****, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски, вкл. за
адвокатско възнаграждение.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който счита, че така предявеният иск е допустим, но неоснователен, поради
което се оспорва изцяло, както по основание, така и по размер. Изложени са
мотиви в тази насока. Твърди се, че от представените писмени доказателства
не се установява наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното
пътно произшествие и декларираните от водача имуществени вреди по
автомобила. Твърди се, че не е установен по безспорен начин и механизмът на
осъществяване на 11.04.2020 г. на пътно произшествие при движение по път
между гр. Панагюрище и с. Оборище /републикански път III-801 / - описан в
исковата молба участък, а именно: Не се установяват категорично:
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, размерите на
препятствието /ако е имало такова/, фактът, че твърдените щети на МПС са
именно в резултат на преминаването през това препятствие. В декларация за
настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт" е
записано: „На 11.04.2020 г. се движех в посока Панагюрище - с. Оборище.
При навлизане в десен завой, забелязах метален предмет на пътното платно,
но в насрещната лента също имаше автомобил и не успях да избегна
преминаването през металния предмет. Чух силен удар отдясно, а в
последствие като се прибрах огледах автомобила и установих, че има
увреждания". Твърди се, че механизмът е твърде неясен и недостатъчно
конкретизиран. Твърди се също така, че описаният механизъм на ПТП е също
и недоказан с оглед обстоятелствата, че в декларацията не е установено точно
мястото на инцидента, часа на произшествието, нито какви са били
уврежданията на автомобила. Най-вероятно се касае за изпаднала част от
предходно движещ се автомобил. Сочи се, че от така представените данни по
делото няма данни за подаден сигнал за инцидента на тел. 112 или в АПИ,
3
ОПУ - Пазарджик. Участъкът от процесния републикански път между гр.
Панагюрище и с. Оборище е около 7,400 км. Не е ясно къде точно на този
участък е станало произшествието.
Твърди се че, не е установена и скоростта, с която се е движел шофьора
на МПС, вида и размерите на металния предмет /ако е имало такъв/. Твърди
се, че изложените обстоятелства определят различен от твърдяния
фактически състав на реализирано ПТП и причинно-следствена връзка. Няма
доказателства за противоправно поведение на АПИ, ОПУ - Пазарджик,
изразяващо се в бездействие и неизпълнение на задълженията по ЗП за
поддържане на пътното платно на територията на републикански път и
отстраняване на повреди по него, което да е в причинна връзка с настъпилите
повреди по автомобила. Сочи се, че АПИ, ОПУ - Пазарджик полага системни
грижи за поддържане на републиканските пътища. Поддържането на
процесния участък от републикански път III-801 (ок. п. София - о. п.
Ихтиман) Вакарел - Белица - Поибрене - Оборище - Панагюрище - Стрелча е
възложено с Договор за възлагане на обществена поръчка № РД - 38 -
7/20.11.2019 г., в сила от 01.12.2019 г., сключен между Агенция „Пътна
инфраструктура" гр. София и „Европейски пътища" АД. Съгласно договора
на изпълнителя са възложени дейностите по поддържане (превантивно,
текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации)
на републиканската пътна мрежа на територията на ОПУ - Пазарджик, където
попада и процесния участък - републикански път 111-801 при движение
между гр. Панагюрище и с. Оборище. Съгласно чл. 1 от горецитирания
договор, Възложителят възлага, а Изпълнителят приема ла извърши
дейностите по поддържане на участъка цитиран по-горе. Твърди се, че за
процесния път и участък отговаря Районна пътна служба /РПС/ - Панагюрище
към ОПУ - Пазарджик. Извършват се периодични огледи за нередности по
републиканския път както от наши служители, така и от служители на
поддържащата фирма.
Сочи се, че пътят е полупланински. Изисква се повишено внимание от
водачите на МПС и съобразяване на скоростта с пътните условия. Водачът на
л. а. Опел Исигния peг. № PA 0707 BP е следвало да се съобрази с
конкретните условия на видимост и скоростта на движение на съответния
пътен участък, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие /чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП/. Твърди се, че тези факти, както и
4
състоянието на пътното платно на този ден и на този /предполагаем/ участък
биха се установили от разпита на служител в Областно пътно управление -
Пазарджик /при режим на довеждане/, който ежедневно следи за нередности
по републикански път III- 801.Не се възразява да се приемат приложените
към исковата молба доказателства, с изключение на: уведомление за щета по
полица „Каско Стандарт“, което уведомление не е подписано от
застрахования. Не се противопоставят на искането за допускане на САТЕ, с
поставените в исковата молба въпроси, като са поставени въпроси и от
страната на ответника. Не се противопоставят на искането за разпит на
свидетеля, поискан с исковата молба. Сочи се, че към исковата молба е
представен опис към платежно нареждане масов превод на ДЗИ-ОЗ АД
Главна агенция Пловдив № 151 20200508100097 от 2020-05-08 за платена
сума /обезщетение/ в размер на 484.00 лв. за автомобил с peг. № PA 0707 BP
по щета № ***** по банкова сметка на „Аполо 13" ООД, поради което не се
оспорва изплащането на застрахователното обезщетение. Правят се
доказателствени искания за разпит на свидетел.
С оглед изхода на делото се моли да им бъдат присъдени сторените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията,
изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
прие за установено следното:
От събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства, е установено, че на 11.04.2020г. около обяд, в светлата част
на деня, при движение по пътя гр. Панагюрище- с. Оборище /път III-801/,
водачът на лек автомобил, марка марка „Опел“, модел „Инсигния“с ДК №
***** – Г. П. Б. е преминал през метален предмет на пътното платно,
вследствие на което по горепосоченото моторно превозно средство са били
нанесени материални щети.
Не са налице данни местопроизшествието да е било посетено от
служители на МВР , като не е бил съставен и Констативен протокол за ПТП.
След настъпване на инцидента, водачът на автомобила се е придвижил на
5
собствен ход до гр. Панагюрище.
За посоченото моторно превозно средство – лек автомобил, марка
марка „Опел“, модел „Инсигния“с ДК № *****, управлявано и собственост
на Г. П. Б., ЕГН-**********, имало сключена валидна застраховка в „ДЗИ
Общо застраховане“ ЕАД на основание застрахователна полица „КАСКО+“,
№ ******/19.02.2020г. с валидност от 21.02.2020г. до 20.02.2021г. за
застрахователна сума от 17 900.00 лв.
След настъпване на застрахователното събитие, Б. сезирал ищцовото
дружество за настъпилия пътен инцидент, като била образувана преписка по
щета №*****, описи на претенция и опис-заключение по щета. Било
установено от служителите на ищцовото дружество, че са били увредени
следните части по лек автомобил, марка марка „Опел“, модел „Инсигния“с
ДК № ***** - под купе десен, облицовка PVC праг десен и др.
Впоследствие, ремонтът на увредения автомобил бил възложен на
доверен сервиз на „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД - „АПОЛО – 13“ ООД. С
двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 30.04.2020г.,
отремонтиран, автомобилът е предаден на представител на собственика му. За
стойността на ремонта е издадена фактура № **********/30.04.2020г. за
сумата от 484.00 лв. с ДДС. С ликвидационен акт по щета от 08.05.2020г.
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е одобрило да се изплати на доверения
сервиз, извършил ремонта на увредения автомобил, сума в размер на 484.00
лв., съответстваща на издадената от сервиза фактура за ремонт, която сума е
изплатена с преводно нареждане за групово плащане от 11.05.2020г.
До ответното дружество е била изпратена от ищеца регресна покана с
изх. № 0-92- 21705/14.09.2020г. за доброволно плащане на дължимата сума,
получена от длъжника, но до настоящия момент вземането не е погасено.
В хода на производството по настоящото дело, съдът е допуснал
извършването на съдебно- автотехническа експертиза, видно от заключението
по която, в рамките на кривата на десния за него завой и в собствената си
лента за движение, водачът на увредения лек автомобил е възприел
наличието на метална тръба с неустановени размери. Водачът на автомобила
не е предприел намаляване на скоростта или спиране, поради което с предна
дясна гума се е ударил в намиращия се на пътното платно предмет,
6
прегазвайки го. При този удар на тръбата,технически е възможно закривения
край на тръбата да се повдигне и да удари ниско разположената предна
подова част на автомобила. В подовата част на автомобила има следи от
внедряване на предмета с елипсовидна форма. Нанесената увреда на
автомобила е в пряка причинно-следствена връзка с произшествието.
Описаните повреди в опис-заключението напълно съответстват на увредените
елементи и ремонтно-възстановителните операции. Пазарната стойност на
настъпилите щети е в размер на 503.53лв. Установено е от вещото лице, че в
центъра на кривата на завоя, в който е настъпило процесното ПТП, има
външен радиус 85.65 метра и при широчина на лентата 7.60 вътрешен радиус
от 78 метра. Произшествието е било предотвратимо при условие, че
автомобила се е движел със скорост не по-голяма от 44 км. в час и
своевременна реакция за спиране при възприемане на обекта на пътното
платно. Технически правилно е дори при допусната по-висока скорост на
движение, водачът да реагира на екстремно спиране с цел намаляване на
скоростта и преминаване над препятствието с по-ниска скорост. Вещото лице
приема, че е възможно да има и друг механизъм на настъпване на ПТП, сочи,
че видимостта в завоя е около 30 метра за водачите, които се движат в десния
завой, поради което не съществуват пречки за намаляване на скоростта и
преминаване с по-ниска скорост през препятствието. Ограничението на
скоростта в конкретният завой е 60 км. в час.
По делото е бил разпитан в качеството си на свидетел Г. П. Б.,
съгласно показанията на който, на процесната дата Б. управлявал собственият
си лек автомобил марка марка „Опел“, модел „Инсигния“с ДК № *****, по
пътя между гр. Панагюрище и с. Оборище, като се движил в посока с.
Оборище. Към момента на настъпване на инцидента, Б. бил сам в автомобила,
времето било сухо, светлата част на деня. При излизане от десен завой,на
около два километра преди с. Оборище, управляваният от Б. автомобил
преминал през метален предмет на пътното платно /метална тръба/, който бил
разположен в лентата му за движение. Поради ограничената видимост в
завоя, св. Б. не е успял да избегне контакт с предмета, като преминал през
него с предната дясна гума на автомобила, като се чул силен трясък. След
настъпване на пътния инцидент, Б. спрял, за да провери какви са нанесените
щети по автомобила. Метарната тръба, която била леко закривена, Б.
7
изхвърлил в канавката. По думите на Б., същата приличала на тръба от пътен
знак или тръба, изпаднала от преминаващ. камион. След настъпване на ПТП,
Б. се върнал в гр. Панагюрище с автомобила си, където установил
конкретните поражения, нанесени на колата вследствие на настъпилия удар.
Съгласно показанията на св. Стойко Тодоров Стойков /старши
специалист в РПС- Панагюрище/, на въпросната дата /11.04.2020г./ не са
постъпвали сигнали за нередности на пътя, свързващ гр. Панагюрище със с.
Оборище, както не са постъпвали сигнали и за необозначени предмети на
пътното платно. Такива не са били установени и при извършения обход на
пътя от служителите на АПИ. По цялото продължение на пътя има поставени
пътни знаци, предупреждаващи водачите на пътни превозни средства за
наближаващи кръстовища, както и такива, с които се въвежда ограничение на
скоростта.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателствени средства, както и от заключението
на вещото лице.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът съобрази следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл.410 във вр. с чл.411 от
КЗ във вр. с чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД. Искът, с
който първоинстанционния съд е сезиран, е регресен иск на застраховател,
платил застрахователно обезщетение по застраховка “Каско” срещу
причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на
служители на ответната Агенция „Пътна инфраструктура“ с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД. Правото на
застрахователя по застраховка “Каско” да иска от третото лице, причинило
повредата на застрахованата вещ – лек автомобил, е регресно право.
Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които
застрахования има срещу възложителя за възложената от него работа, при
или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД – до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне – чл.410, ал.1, т.2 от КЗ. За да се ангажира тази отговорност,
следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка
8
между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица
за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни
лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е
гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а
заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Съобразно разпоредбата на чл.410 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение ,застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице
работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите.За основателността на тази претенция следва да
са доказани по безспорен начин следните предпоставки: валидно сключен
договор за застраховане между застрахователя и увреденото лице,
настъпването на вредата за застрахования,механизъм на
настъпване,причинно-следствена връзка между ПТП и нанесените
щети,отговорността на ответника за причиненото застрахователно
събитие,както и застрахователя да е изплатил застрахователното обезщетение
на застрахования.
Настоящият съдебен състав приема за доказано наличието на валидно
сключен договор за застраховане между застрахователя и увреденото
лице,както и настъпването на вредата за застрахования и заплащането на
ремонта на автомобила, като по отношение наличието на посочените
предпоставки не се спори между страните.
Не бе установен обаче по несъмнен начин от ангажираните от ищцовото
дружество доказателства механизмът на настъпване на ПТП. В конкретният
9
случай липсва съставен протокол за ПТП. Протоколът за ПТП е официален
документ и доказва настъпването на ПТП по начина,описан в него и
начертаната схема от съставилото го длъжностно лице. Неоспореният
констативен протокол за ПТП ,съставен от органите на КАТ в кръга на
възложените им служебни задължения съставлява
официален свидетелстващ документ,който обвързва съда с материална
доказателствена сила, както относно авторството на материализираното в
съдържанието му изявление на длъжностното лице-съставител,така и за
самото удостоверително изявление. Тази обвързваща
формална доказателствена сила на протокола за ПТП не освобождава съда от
задължението му да изследва механизма на същото с други
доказателства,вкл. чрез назначаване на специализирана авто-
техническа експертиза.
В конкретния случай, такъв протокол за ПТП не е бил съставен, не е бил
подаден и сигнал за настъпилия инцидент от водача на автомобила. Не са
налице данни местопроизшествието да е било посетено от служители на
МВР, като не е бил съставен и Констативен протокол за ПТП. От показанията
на св. Стойков /старши специалист в РПС- Панагюрище/, се установява, че
на въпросната дата /11.04.2020г./ не са постъпвали сигнали за нередности на
пътя, свързващ гр. Панагюрище със с. Оборище, както не са постъпвали
сигнали и за необозначени предмети на пътното платно. Такива не са били
установени и при извършения обход на пътя от служителите на АПИ.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за недоказан твърдения от
ищцовото дружество механизъм на настъпване на пътнотранспортното
произшествие. Съгласно заключението на вещото лице, което съдът
кредитира като обосновано, правилно и компетентно изготвено, е възможен и
друг механизъм на настъпване на ПТП. Не се установява по несъмнен начин
от ангажираните от ищцовата страна доказателства, която носи
доказателствена тежест за установяване на твърдените от нея факти и
обстоятелства, че именно по гореописаният начин , място и време са
настъпили процесните щети по увредения лек автомобил. В тази насока са
единствено показанията св. Б., който е относително заинтересован от изхода
на делото, и чийто показания се опровергават от заключението на вещото
лице по допуснатата автотехническа експертиза. От приетата по делото
10
експертиза се извежда извода, че произшествието е било предотвратимо при
условие, че автомобила се е движел със скорост не по-голяма от 44 км. в час и
своевременна реакция за спиране при възприемане на обекта на пътното
платно. Технически правилно е дори при допусната по-висока скорост на
движение, водачът да реагира на екстремно спиране с цел намаляване на
скоростта и преминаване над препятствието с по-ниска скорост. Вещото лице
приема, че е възможно да има и друг механизъм на настъпване на ПТП, сочи,
че видимостта в завоя е около 30 метра за водачите, които се движат в десния
завой, поради което не съществуват пречки за намаляване на скоростта и
преминаване с по-ниска скорост през препятствието. Ограничението на
скоростта в конкретният завой е 60 км. в час, като дори при движение с
подобна скорост водачът на увредения автомобил е имал обективната
възможност да намали скоростта на движение и да премине със значително
по-ниска скорост през препятствието, при което не биха настъпили и
съответните материали щети по собственият му автомобил.Установи се от
заключението на вещото лице, че технически правилно е дори при допусната
по-висока скорост на движение, водачът да реагира на екстремно спиране с
цел намаляване на скоростта и преминаване над препятствието с по-ниска
скорост. Видимостта в завоя е около 30 метра за водачите, които се движат в
десния завой, поради което не съществуват пречки за намаляване на
скоростта и преминаване с по-ниска скорост през препятствието- извод, който
категорично опровергава твърденията на водачът на автомобила за
невъзможност да реагира в конкретната ситуация поради ограничената
видимост в този пътен участък.
От заключението на вещото лице се установи,че водачът
на процесния лек автомобил, при своевременно възприемане на вероятната
опасност- метален предмет на пътното платно,ведно с технически изправна
спирачна система на автомобила,без съмнение е имал техническа възможност
да спре автомобила преди мястото на удара, или най-малкото да премине през
препятствието със скорост, която не би позволила настъпването на тези
материални щети. При липса на наведени доводи от коя и да е от страните за
технически неизправности по увреденото МПС,каквито доказателства не се
представят по делото,съдът прие, че за възникване на пътно-транспортното
произшествие вина има водачът на лекият автомобил.
11
В настоящия случай съдът счита, че по делото по безспорен и
категоричен начин не се установи наличието на горепосочените предпоставки
за уважаване на претенцията. Доказаха се при условията на пълно и главно
доказване възраженията на ответника за такова поведение на водача на
автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото
ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, констатираха
се наличието на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг
механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на
движението.
От приетите по делото доказателства не се установи по безспорен
начин и характерът на металния предмет, през който е преминал
управлявания от св. Б. автомобил. По думите на св. Б., същият приличал на
тръба от пътен знак или тръба, изпаднала от преминаващ камион, като във
втория случай попадането на предмета върху пътното платно не би могло да
се вмени във вина на ответното дружество, което е взело всички необходи
мерки за обезопасяване на пътното платно. Не става ясно и колко време този
метален предмет е престоял върху пътното платно,както и по какъв начин
този предмет се е появил там, съществува вероятност този предмет да е бил
изпуснат или изхвърлен на пътното платно непосредствено преди
преминаването на управлявания от св. Б. автомобил през този пътен участък,
поради което служителите на ответното дружество не са имали обективно
време да реагират и да отстранят препятствието.
Видно от представените от ответника писмени доказателства, не е
налице бездействие на АПИ по поддържане на пътното платно, за което
свидетелства св. Стойков, както и представения пътен лист за извършени
периодични обходи на процесния път от служителите на АПИ.
С оглед на изложеното, се налага извод за недоказаност на твърдения от
ищеца механизъм на настъпване на ПТП, като не се установяват по
категоричен начин обстоятелствата, при което и настъпило произшествието,
размерите на препятствието, фактът, че твърдените щети са настъпили
именно в резултат на преминаването на автомобила през това препятствие. Не
е установено противоправно поведение /действие или бездействие/ на
служителите на АПИ, както и неизпълнение на задължения по поддържане на
12
пътното платно, които да се намират в пряка причино-следствена връзка с
настъпването на процесното пътно произшествие.
Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС,
не се включва изискване за знание за препятствия по пътя или презумиране
за наличие на такива, но в случая наличието на метален предмет върху
пътното платно представлява видимо препятствие, което водачът на
процесният автомобил е могъл да избегне или да премине през същото с
ниска скорост, в случай,че се е движил с въведеното в завоя ограничение на
скоростта от 60 км. в час,при което не биха настъпили такива материални
щети по автомобила. Налице е задължение за водача да избира скоростта
така, че да може да спре. Гореизложеното води до неоснователност на иска,
т.к. не би могло да се приеме, че с бездействието си ответникът е станал
причина за настъпване на застрахователното събитие.
С оглед неоснователността и недоказаността на главния иск, следва да
се отхвърли и искането за присъждането на законна лихва върху главницата ,
считано от датата на предявяване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските - При този изход на делото, на ответника
следва да бъдат присъдени сторените в хода на производството разноски –
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв., на основание
чл.78,ал.3 от ГПК.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД,
ЕИК- *********,със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Георги
Бенковски“№3, представлявано от К. Х. Ч.- Главен изпълнителен директор и
М. Г. – изпълнителен директор, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ към
МРРБ, ЕИК-********* със седалище и адрес на управление- гр.София, пл.
13
„Македония“№3, представлявана от инж. Д. А., иск с правно основание
чл.410 във вр. с чл.411 от КЗ във вр. с чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД, с който се
иска от съда да бъде осъден ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“
към МРРБ, ЕИК-********* да заплати на ищеца „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД, ЕИК- *********, сумата от 499.00 лева /четиристотин
деветдесет и девет лева/, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско+“ във връзка с щета ***** , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда /13.11.2020г./ до окончателното изплащане на
дължимата сума, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК- *********,със
седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Георги Бенковски“№3,
представлявано от К. Х. Ч.- Главен изпълнителен директор и М. Г. –
изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“
към МРРБ, ЕИК-********* със седалище и адрес на управление- гр.София,
пл.„Македония“№3, представлявана от инж. Д. А. , сторените съдебно-
деловодни разноски по производството в размер на 150.00 лева /Сто и
петдесет лева /, на осн. чл.78,ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
14