РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. С., 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело №
20232200100288 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявения от Т. Б. Ш. против
малолетния към момента на подаване на исковата молба и разглеждане на
делото С. Х., роден на ********** г., в Г., представляван от своята майка и
законен представител - Н. С. Х., установителен иск с правно основание по чл.
42, б. „б“ ЗН във вр. с чл. 25 ЗН, за признаване на нищожност на саморъчно
завещание съставено от В.Д. Ш., като предявява в условията на евентуалност
– при отхвърляне на главно предявения иск за нищожност на завещанието и
обективно съединен иск, с правно основание чл. 30 ЗН - за възстановяване на
запазена част на ищцата от наследството на В.Д. Ш..
В исковата молба се твърди, че В.Д. Ш., поч. на 22.04.2021 г. в гр. С., е
била леля на ищцата, сестра на баща й - Б.Д.Ш., поч. на 19.12.1989 г. След
смъртта на своята леля ищцата узнала, че преди смъртта си леля й се била
разпоредила с цялото си имущество чрез универсално саморъчно завещание,
в полза на ответника – С. Х., гражданин на Г., син на първа братовчедка на
ищцата – Н. С. Х..
Твърди се, че завещанието не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1
ЗН, поради което било нищожно. Същото не било написано и подписано от
В.Д. Ш. и не отразявало свободната й воля. В тази връзка навежда довод, че
1
завещанието съдържа изписани данни с латински букви, с немскоезична
транскрипция на словосъчетанията, което било крайно нетипично за 94-
годишна жена в тежко здравословно състояние, която никога не била знаела
или говорила немски език. Твърди се, че завещанието било изготвено с чужда
намеса в изписването на текста и съдържанието му.
Изложени са доводи, че поради липсата на изискуеми от чл. 25, ал. 1 ЗН
съгласно чл. 42, б. "б" ЗН завещанието не можело да изключи правата на
ищцата, като наследница по закон. Завещанието не отговаряло и на други
изисквания от закона. Преди разпореждането „завещавам" наследодателката
била описвала, че прилага копие на нотариален акт на апартамент, който
завещава след смъртта си, без да е описан имота, отразен в нотариалния акт, а
след думата „завещавам" била посочила, че завещава цялото си движимо и
недвижимо имущество на племенника си от Г.. Апартаментът в нотариалния
акт не бил единственото имущество на завещателката и не ставало ясно, кое е
имуществото описано в нотариалния акт.
Иска се съдът да постанови решение, с което да обяви за нищожно,
завещателното разпореждане чрез саморъчно завещание от В.Д. Ш. в полза
на ответника С. Х. - роден на **********г., чрез неговата майка и законен
представител Н. С. Х.. При условие на евентуалност, в случай, че съдът ако
приеме, че завещателното разпореждане не страда от пороци и го обяви за
действително, то тогава твърди, че то накърнява изцяло нейната запазена част
от наследството на покойната й наследодателка В.Д. Ш., и предявява иск с
правно основание чл. 30 от Закона за наследството, във връзка с чл. 28, ал. 1
от ЗН, с който претендира да бъдат намалени завещателните разпореждания
до размера, с който се удовлетворява нейната запазена част от наследството.
В тази връзка посочва, че доколкото завещателното разпореждане било
направено в полза на лице, което не било призовано към наследяване по
закон, то не било нужно да е приела наследството по опис, за да може да
предявя настоящия иск за намаляване на завещателните разпореждания до
размера на нейната запазена част. Претендира сторените от нея разноски по
делото.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адв.
Е. Х., в качеството й на пълномощник на Н. С. Х., в качеството на същата като
майка и законен представител на С. Х., род. на ********** г., с който
2
предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че въпреки
напредналата си възраст, завещателката била със запазени интелектуални
способности към момента на изготвяне на завещанието. Имала здравословни
проблеми, които обаче били свързани със затруднения в придвижването й
поради счупвания на шийката на дясната бедрена кост през 2014 г., а
впоследствие и счупване на лява бедрена кост с поставяне на метална
остеосинтеза. В резултат на тези счупвания се била придвижвала с
проходилка, а по-късно и с инвалидна количка. С ЕР.№ 924 от 22.02.2016 г. й
била опредЕ. 100% инвалидност с чужда помощ. Поради описаните
затруднения в движението й от 2015 г. до смъртта си завещателката ползвала
социалните услуги на Община С. за домашен социален патронаж, тъй като
нямала близки-била разведена, а единствената й дъщеря била починала. От
многото й съребрени роднини, от нея се били интересували само семейството
на Н. С. Х. и това на брат й - Р.С.П., с когото завещателката поддържала
близък сърдечен контакт. При пребиваването си в Б. Н. Х. винаги посещавала
със сина си, когото завещателката много обичала, а през останалото време
били поддържали контакти по телефона. Р.П. и дъщеря му я посещавали по
празниците. Никой от останалите нейни съребрени роднини не се бил
интересувал от нея. Именно поради изложените обстоятелства завещателката
завещала със саморъчното написаното от нея завещание цялото си движимо и
недвижимо имущество на малолетния С. Х.. Поддържа се, че саморъчното
завещание е изготвено от В.Д. Ш. и отговаряло на изискванията на чл. 25 ЗН.
Същото било написано изцяло и било подписано от В. Д. Ш., посочена в него
като негов автор. Съдържало необходимите дата, завещателно разпореждане
и лицето, в полза на което са направени завещателните разпореждания.
Волята на завещателката, била ясно изразена, независимо че в началото на
завещанието е бил посочен документа за собственост само на един от
имотите, включени в завещаното наследство. Правилно било
индивидуализирано и лицето, в полза на което било направено завещанието.
Името на това лице било изписано както на български, така и според паспорта
му, тъй като същото било гражданин на Г.. Детето било индивидуализирано с
датата му на раждане и мястото на раждане. Към 04.11.2019 г., когато било
написано саморъчното завещание, завещателката не била с интелектуална и
психическа недостатъчност, което било потвърдено с Индивидуалната й
оценка от 26.02.2021г., изготвена от Дирекция “Социално подпомагане“, гр.
3
С., необходима за предоставянето й на лична помощ.
Предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 30 ЗН – за
намаляване на завещателното разпореждане, се оспорва с твърдение, че
ищцата не е от кръга на активно легитиМ.ните лица съгласно чл. 28 ЗН.
В с. з. ищцата се явява лично и с назначения по предоставената правна
помощ особен представител – адв. Ю. К., която поддържа предявените
искове. Развива доводи за липса на подпис, вместо което били изписани
повторно имената на завещателката, като се съдържали и пороци при
изписване имената на лицето, в полза на което са извършени завещателните
разпореждания.
За ответника в с. з. се явява пълномощника – адв. Е. Х., която поддържа
становище за неоснователност на предявените искове, предвид
категоричността на експертните заключение по назначените графологически
експертизи, както и с оглед данните от показанията на свидетелите, относно
отношенията приживе между завещателката и семейството на С. Х., в полза
на когото е извършено завещателното разпореждане.
Въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
В.Д. Ш., родена на 2-ри април 1927 г., е починала на 22.04.2021 г., в гр.
С. – на 94 годишна възраст. След смъртта си е оставила законни наследници
по право на заместване от трети ред – племенници, деца на починали преди В.
Д. Ш. 5 – ма братя и сестри (родни и еднокръвни), като ищцата – Т. Б. Ш., е
дъщеря на починалия на 19.12.1998 г. роден брат – Б. Д. Ш.
Ответникът – С. Х., род. на ********** г., в гр. Бьоблинген, Г., е син на
Н. С. Х., която от своя страна е племенница на В.Д. Ш., дъщеря на нейна
родна сестра – П.Д.П..
Със саморъчно завещание, с поставена в левия долен ъгъл дата –
„04.11.2019 г.“, наследодателката В.Д. Ш. се е разпоредила за след смъртта си
с цялото си движимо и недвижимо имущество, в полза на ответника С. Х.. В
началната част на завещанието, завещателката е посочила, че прилага
нотариален акт № 128, том първи, рег. № 1640, дело № 110, за апартамент,
който завещава след смъртта си, с ясното съзнание за последиците от това,
като завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на племенника си
4
от Г., С. Х., род. на ********** г., в гр. Б., Г..
Съгласно нотариален акт № 128, том първи, рег. №1640, дело № 110 от
2001 г. В.Д. Ш. е била собственик като купувач по сключения със СД „Б.“
като продавач имот – жилище: апартамент № Б- А-3, на трети етаж, находящ
се в гр. С., ул. „Л.“, кв. 291, ЦГЧ, секция Б, със застроена площ от 52,85 кв. м.,
описан подробно в съдържанието на нотариалния акт.
Няма спор и се установява от представения протокола за предаване на
саморъчното завещание, че Р.С.П. – брат на Н. С. Х. и племенникът на
наследодателката В.Д. Ш., е предал на 04.11.2019 г. саморъчното завещание
на нотариус Н.К., а на 10.05.2021 г., след смъртта на наследодателката е подал
заявление до същия нотариус за обявяване на саморъчното завещание на В.Д.
Ш.. В протокола за предаване на завещанието с цифри нотариусът е посочил
дата „04.10.2019 г.“, но словом в датата на предаване на завещанието е
посочено „ноември“, поради което съдът приема, че същото е било предадено
на нотариуса в деня на съставянето му.
От заключението на в. л. Ю. Г., изготвено по гр. д. № 1648/2022 г. на
СлРС и обясненията на същото вещо лице, изслушани в открито съдебно
заседание по настоящото дело на 11.04.2024 г., саморъчното завещание от
04.10.2019 г. е изписано с почерка на и подписано от наследодателката В.Д.
Ш.. Вещото лице подробно и последователно обосновава категоричността на
извода в заключението си, предвид липсата на разлика между текст и
подписи, включително в темпа на движенията. Посочва, че няма забързване
или увеличаване като еднаквостта на темпа при изпълнение на текста и на
подписа е обичайно явление в случаите, когато подписът представлява изцяло
буквена транскрипция. Вещото лице е констатирало категорични и несъмнени
съвпадения в признаците. Относно съществуващия елемент, т. н. „удар с
камшик“ вещото лице пояснява, че е обичаен при двигатени дефицити
свързани с възрастта или при болест.
От допълнително заключение на вещото лице Ю. Г., изготвено по
назначената по настоящото дело съдебно-почеркова експертиза, се установява
несъмнено, че включително текстът в завещанието, изпълнен на латиница –
имена и наименования на населени места, въз основа на извършеното
изследване с представения сравнителен материал и еднаквото графично
представяне на букви от кирилицата и латиницата, е изпълнен от В.Д. Ш.,
5
предвид съвпадението в общите и частинте признаци.
Безспорно е и се установява от представената по делото медицинска
документация, че В.Д. Ш. е имала затруднения в придвижването си, поради
счупвания на шийката на дясната бедрена кост през 2014 г., а впоследствие и
счупване на лява бедрена кост, с поставяне на метална остеосинтеза. В
резултат на тези счупвания се е придвижвала с проходилка, а по-късно и с
инвалидна количка. С ЕР№ 924 от 22.02.2016 г. й е опредЕ. 100%
инвалидност с чужда помощ. Поради описаните затруднения в движението й
завещателката е ползвала от 2015 г. до смъртта си социалните услуги на
Община С. за домашен социален патронаж.
От показанията на разпитаните пред настоящата инстанция свидетели се
установява, че поради затрудненията в придвижването си, В. Д. Ш. е била
подпомагана от св. М. М. и съпруга й – живущи в същата жилищна сграда,
които са я водили при нужда в болницата, на зъболекар, както и от социални
работници. Помагали са й при необходимост от поправки и ремонти в дома,
помагали са на социалните работници, които са се грижили за В. Д. Ш.. От
22.02.2018 г. до смъртта й, В. Д. Ш. е била обгрижвана в делнични дни от св.
Ж. В., в качеството й на личен асистент, опредЕ. по предоставяните от
Община С. социални услуги, за почистване, готвене, пране, пазаруване и пр.
ежедневни потребности. В почивните дни наследодателката е била
посещавана и подпомагана от племенника си – св. Р.П. и неговата дъщеря,
а за по няколко дни е била посещавана от племенницата си Н. Ст. Х. и сина й
– С. Х., при пребиваването им в Б..
Въпреки травмите и възрастта си, В. Д. Ш. в разговори със семейството
на св. М. М. и св. Ж. В. е демонстрирала добра памет, правилно и логично
мислене, висок интелект и култура. Четяла е редовно вестници и книги,
водила си е записки, водила е продължителни и задълбочени разговори със
св. Ж. В., с роднини и приятели. Била е уравновесена емоционално, имала е
адекватно поведение, била е осъзната и ориентирана за себе си и ситуациите.
Виргиня Д. Ш. е била привързана и е изпитвала силни симпатии към
сина на племенницата си Н. Х. - С. Х., който и напомнял на починалата преди
нея дъщеря. Поради тази привързаност, както и предвид материалните и
финансови възможности на племенницата си Н. Х., В. Д. Ш. споделяла, че
има желание и намерение да остави на него апартамента си.
6
В присъствието на племенника си – св. Р.П., неговата дъщеря,
племенницата на завещателката – Н. Х. и съпруга и – П., В. Д. Ш. изготвила
саморъчно процесното завещание. В показанията на св. Ж. В., която се е
грижила целодневно за наследодателката в делнични дни повече от година
преди смъртта й, не само липсват данни за оказано давление или принуда от
присъствалите на завещанието, но свидетелката споделя преки впечатления за
привързаността на наследодателката към детето С. Х. и майка му – Н. Х.. В
такава насока са и показанията на св. Р.П. – брат на Н. Х., които обаче също
са преки и са безпротиворечиви с тези на св. Ж. В., която с
убеденостпотвърждава, че завещателката е имала добро отношение към
племенницата си Н. Ст. Х. и семейството й, като е изразявала предпочитание
към сина й – С. Х.. Косвено за такова отношение говори в показанията си и
св. М. М., на която В. Д. Ш. е показвала снимка на Н. Х. и синът й.
От показанията на групата свидетели, доведени за разпит от страна на
ищцата се установява, че във времето В. Д. Ш. изразявала в разговори с
ищцата нежелание да я гледат роднините й. В показанията на св. Св. М. се
съдържат данни за разговор между приятелка – М., на наследодателката и
ищцата, за оказана принуда за съставяне на завещанието. Подробно за
влошени отношения и евентуална принуда говори и св. М.Ш.П. – майка на
ищцата, които впечатления обаче също са косвени, а не споделени с нея от
наследодателката. Няма безспорни и обекивни данни по делото относно
конкретната близост – случки, събития и преживявания, или за наличие на
доверителност между наследодателката и сочената от свидетелите нейна
приятелка. От показанията става ясно, че за смъртта на В. Д. Ш. ищцата и
майка й узнали в последствие. Не става ясно от косвено предадените в
показанията на свидетелите разговори, от кого, с какво и по какъв начин В. Д.
Ш. е била принудена да състави завещанието. В противовес на това от
показанията на другата група свидетели, въз основа на преки впечатления,
подробно относно време, място и ситуации, взаимосвързано и допълващо се
се разкриват добри отношения между наследодателката и децата на сестра й
П.Д.П., в т. ч. и детето С. Х..
Показанията на св. Ж. В. се базират на преки и непосредствени
впечатления в продължение на повече от 3 години и 2 месеца. Свидетелката
изброява конкретно лицата, които са посещавали В. Д. Ш., а именно – св. Р. П.
7
и дъщеря му, св. М . М. и съпругът й, живуща на втори етаж в същата сграда
приятелка. Няма данни по делото за заинтересованост на тази свидетелка,
която с оглед естеството на работата си е създала във времето близост и
доверително отношение с В. Д. Ш., за която се е грижила. Поради това съдът
кредитира показанията й като достоверни и с еднаква насоченост с
показанията на св. М. М., която също споделя преки и ежедневни наблюдения
за живота на наследодателката, без да е заинтересована по някакъв начин от
изхода на делото. Показанията на тези две свидетелки взаимно се допълват и
не противоречат на данните в показанията на св. Р.П.. Във връзка с това и при
съпоставката с показанията на другата група свидетел, които само косвено, с
неизяснен мотив и липса на данни относно конкретни лица и събития говорят
най-общо за недоволство на наследодателката от нейните роднини и давление
от тяхна страна, съдът наМ., че ищцата не доказва твърденията за
опорочаване на изразената в завещанието от 04.11.2019 г. воля за
разпореждане с имуществото й за след смъртта й, в полза на детето С. Х..
Въз основа на гореизложеното относно релевантните за спора факти и
обстоятелства, от правна страна съдът наМ., че предявеният иск за
недействителност на завещанието съгласно чл. чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1
ЗН е недоказан и неоснователен:
Съгласно чл. 42, б. "б" ЗН нищожно е саморъчно завещание, когато при
съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, а именно да не
е написано ръкописно от самия завещател, да не съдържа означение на датата,
когато е съставено, и да не е подписано от него или подписът да не е поставен
след завещателните разпореждания, като няма противоречие понастоящем в
съдебната практика, че тежестта за доказване на действителността на
завещанието е за страната, която оспорвайки предявеният иск за нищожност,
заявява желание да се ползва от него.
Експертните заключения на в. л. Ю. Г. по назначената съдебно -
почеркова и графологическа експертизи категорично и несъмнено доказват
авторството на завещанието от 04.11.2019 г., вкл. на изписания на латиница
текст, означаващ имената на лицето, в полза на което завещателката се е
разпоредила с имуществото си, както и населеното място на раждането му и
адрес. Последните завещателката е изписвала според показанията на св. Р. П.
и в поздравителни картички, които е изпращала за празници. Установеното
8
авторство на завещанието в личето на В. Д. Ш. изпълва изискването на чл. 25,
ал. 1 ЗН, като същото съдържа дата и подпис на завещателката.
Доводът, че в завещанието липсва подпис, поради изпълнението му чрез
буквална транскрипция на имената на завещателката, а не изпълнен чрез
съкратена буквена сигнатура, е неоснователен. Макар да е възприето като
обичайно полагането на подпис чрез съкратена буквена сигнатура,
единственото изискване в закона във връзка с подписа на завещателя е да е
положен от завещателя и да е положен в края на завещанието, които
изисквания в настоящия случай също са спазени.
Неоснователен е и доводът за нищожност, поради посочване в
съдържанието му на нотариалният акт, относно притежаваното от
завещателката жилище в гл. С., на ул. „Л.“.
Съгласно чл. 16 ЗН завещателните разпореждания, които се отнасят до
цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат
общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са
направени, а когато завещателните разпореждания се отнасят до определено
имущество, те са частни и придават качеството на заветник. Смесването на
двата вида завещателни разпореждания не се свързва от закона с
опорочаването му в най-тежката форма на нищожност, като единственото
изискване е волята на завещателя да е ясно и недвусмислено изразена.
Посочването на определено имущество наред с волята посоченото лице да
придобие цялото имущество не опорочават волята на завещателя.
Включително при посочването само на определено имущество, ако в
последствие се установи, че с него се изчерпва цялото имущество на
завещателя, видът на завещанието е този по чл. 16, ал. 1 ЗН, в каквато насока
е и твърдението на ищцата, предвид неспазването на изискването на чл. 61,
ал. 2 ЗН за приемане на наследството от ответника по опис.
Като порок на завещанието, водещ до най-тежката форма на
недействителност, ищцата е посочила и опорочаване на волята на
завещателката, без да е въведено твърдение в исковата молба за поставянето
й под пълно или ограничено запрещение, без да се твърди неспособност от
нейна страна да разбира свойството и значението на постъпките си. Липсват и
твърдения за извършени действия на принуда или измама и такива данни не
се установяват от доказателствата по делото, които биха довели до
9
унищожаемост на завещанието съгласно чл. 43, б. „б“ ЗН, Последното сочи на
иск за унищожаемост на завещанието, но съдът наМ., че такъв иск не е
предявен надлежно, като страните не са възразили срещу предявения доклад,
възприет от съда и при разглеждане на делото и пред СлОС. При липсата на
надлежно въведено в исковата молба твърдение за психично страдание, съдът
не допусна поради неотносимост събирането на доказателства за душевно
или умствено заболяване, опорочаващи временно способността на
завещателката да форМ. и да изразява воля.
Установените от представените с отговора на исковата молба
заболявания са изцяло соматични и не нарушават способността на
завещателката да се разпорежда с имуществото си за след смъртта си. С
процесното завещание, явяващо се такова по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН за
наследник е определено лице, което има право да получава по завещание.
Извършеното от В.Д. Ш. разпореждане с имуществото й за след смъртта й в
полза на С. Х., не страда от друг, установим от външна страна порок водещ до
нищожност, не противоречи на закона и не го заобикаля, не поставя тежести –
било то възможни или невъзможни, като поради липса на доказателства за
посочените в исковата молба пороци на саморъчното завещание от В.Д. Ш.,
съставено на посочената в него дата – 04.11.2019 г. и подписано от нея, при
липсата на доказателства за опорочаване на нейната воля, чрез дописването
му от и по волята на трети лица, предявеният иск на основание чл. 42, б. „б“
ЗН следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.
Отхвърлянето на предявения главен иск за нищожност на саморъчното
завещание от 04.11.2019 г. налага разглеждане по същество на предявеният в
условията на евентуалност иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената
част на ищцата от наследството на нейната леля. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН
активно легитиМ.ни със запазена част от наследството са само низходящите,
родителите или съпругът на наследодателя, съобразно което ищцата като
наследник по заместване от трети ред – на брат на наследодателката, не
разполага с право на запазена част и този иск също следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78. ал. 3 ГПК ищцата следва
да бъде осъдена да заплати сторените от ответника разноски в размер на 1 750
лв., както и изплатеното от бюджетните средства на съда възнаграждение на
10
в. л. Ю. Г. в размер на 600 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. Б. Ш., ЕГН ********** от гр. С., кв.
„Д.“, бл. ...... представлявана по делото от назначения по предоставената
правна помощ особен представител – адв. Ю. К.….срещу С. Х., роден на
********** г. чрез неговата майка и законен представител Н. С. Х., родена на
********** г. от гр. П., бул. „Ц.“ № ..... иск с правно основание чл. 42, б. „б“
от ЗН във вр. с чл. 25 ЗН за признаване на нищожност на саморъчно
завещание на В.Д. Ш. от 04.11.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. Б. Ш., ЕГН **********, от гр. С., кв.
„Д.“, бл. ...... срещу С. Х., роден на ********** г. чрез неговата майка и
законен представител Н. С. Х., родена на ********** г. от гр. П., бул. „Ц.“ №
..... иск за въстановяване на запазена част от наследството на В.Д. Ш., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Т. Б. Ш., ЕГН: ********** от гр. С., кв. „Д.“, бл. ...... да
заплати на С. Х., роден на ********** г. чрез неговата майка и законен
представител Н. С. Х., родена на ********** г. от гр. П., бул. „Ц.“ № .....
направените разноски по делото до момента, в общ размер на 1750 лева.
ОСЪЖДА Т. Б. Ш., ЕГН: ********** от гр. С., кв. „Д.“, бл. ...... да
заплати на основание чл. 78, ал. 7 ГПК, в полза на бюджета, по сметка на
С.ски окръжен съд, сумата 600 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
11