Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Сливен, 07.08.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд,
наказателна колегия, в публично съдебно заседание проведено на осми юли през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН
ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря М.ТОДОРОВА
и в присъствието на окръжния прокурор ПЛ.СТЕФАНОВ, като разгледа докладваното
от съдията М.ДАНЧЕВ внох дело № 666 по описа на съда
за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е.
за проверка на невлязла в сила първоинстанционна
присъда.
Образувано е по въззивна
жалба от адв. Е.М. ***, защитник на подсъдимия А.С.Г.
и по въззивна жалба от частния обвинител М.М.М., чрез повереника й адв. Д.Д. ***, срещу присъда №
118/17.09.2018г. постановена по нохд № 266/2017г. по
описа на Районен съд гр.Сливен.
С атакувания съдебен акт подсъдимият А.С.Г. е
признат за виновен в това, че на 17.04.2016г. в гр.Сливен, на бул.„Братя
Миладинови" пред „Инвест банк"
противозаконно повредил чужда движима вещ - преден ляв калник, предна лява
врата, ляво странично огледало за задно виждане на лек автомобил „БМВ 320"
с рег.№ СН 2725ВН на стойност 810 лв., собственост на М.М.М.
***, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.216 ал.4 вр.ал.1 предл.2 вр.чл.54 ал.1 от НК е осъден на наказание „глоба" в
размер на 300 лв. и е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл.216
ал.1 предл.2 от НК.
Подсъдимият А.С.Г. е осъден да заплати по сметка на
ОД на МВР гр.Сливен сумата от 175,10 лв., представляваща направени разноски по
време на досъдебното производство.
Подсъдимият А.С.Г. е осъден да заплати в полза на
съдебната власт по сметка на СлРС сумата от 40 лв.,
представляваща направени разноски по време на съдебното производство.
По отношение на веществените доказателства - 1 брой
плик, съдържащ парчета от гума, иззети от предна лява врата по време на огледа,
запечатани с лепенка № Б 4290/2016г. на ОД на МВР - Сливен и един брой „DVD -
R" с надпис върху него „Инвест" е
постановено да се унищожат като вещи без стойност.
Във въззивната жалба от частния
обвинител М.М.М., чрез повереника
й адв. Д.Д. ***, депозирана
в установения от закона и указан от съда срок за обжалване, се изразява
несъгласие с постановения от първоинстанционния съд
съдебен акт в частта му относно правната квалификация и наложеното наказание на
подсъдимия. Твърди се, че подсъдимият несъмнено е извършил инкриминираното
деяние по чл.216 ал.1 пр.2 от НК, независимо, че хода на цялото производство не
се признава за виновен. Заявява се, че наложеното му наказание е явно
несправедливо - крайно занижено. Оспорва се приложената разпоредбата за
маловажен случай в конкретния случай предвид личността на дееца. Настоява се за
отмяна на присъдата и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение и да му бъде
наложено съответното наказание.
Впоследствие е депозирана допълнителна въззивна жалба от частния обвинител М.М.М.,
чрез повереника й адв. Д.Д. ***, в която се навеждат допълнителни доводи в подкрепа
на оплакванията за неправилност на атакувания съдебен акт. Оспорва се решението
на съда да квалифицира деянието на подсъдимия като маловажевн
случай, независимо, че от кредитираните показания на разпитаните свидетели се
установявало, че е извършено престъпление по чл.216 ал.1 предл.2
от НК. Изразява се несъгласие с наложеното наказание, което се определя като
явно несправедливо, крайно занижено. Твърди се, че неправилно съставът на съда е
приел, че подсъдимият е съдействал в хода на досъдебното производство и се
заявява, че в действителност той по всякакъв начин е възпрепятствал
разкриването на обективната истина. Оспорва се и констатацията за наличие на добри
характеристични данни, като се твърди, че подсъдимият и друг път е имал подобни
прояви със свои бивши приятелки. Настоява се за отмяна на присъдата и за
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен
по първоначално повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено съответното
наказание.
Във въззивната жалба,
депозирана от адв. Е.М. ***, защитник на подсъдимия А.С.Г.
в законоустановения срок за обжалване се изразява
несъгласие с постановения от първоинстанционния съд
съдебен акт изцяло като неправилен, незаконосъобразена
и необоснован. Настоява се присъдата да бъде отменена изцяло и да бъде
постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и и
да бъде оправдан по повдигнатото обвинение или да се отмени присъдата и да се
върне делото на Районна прокуратура гр.Сливен или на СлРС
за ново разглеждане от друг състав за отстраняване на допуснатите съществени
процесуални нарушения, които са отстраними, но не и
пред въззивната инстанция.
Впоследствие е депозирана допълнителна въззивна жалба от адв. Е.М. ***,
защитник на подсъдимия А.С.Г., в което се сочат същите оплаквания за
неправилност на атакувания съдебен акт и се навеждат подробни съображения и възражения
в подкрепа на тези оплаквания. Заявява се, че присъдата е неправилна, тъй като
съобразно изискванията на НПК съдът следва да признае подсъдимия за виновен,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин, а по делото са били събрани
твърде много противоречиви доказателства относно авторството на деянието и
начина и времето на извършването му. По-нататък подробно се коментират отделни
гласни доказателствени материали и в частност
показанията на свид. М., свид.
Д.М., свид. Т.Д. и свид. Г.,
като се обосновава извод, че противоречията в тях са многобройни и съществени, а
съдът ги е анализирал неправилно и не ги е обсъдил и съпоставил с останалите
доказателства. Заявява се, че обвинението не е доказано по несъмнен начин
относно авторството на деянието, както и че деянието е престъпление по НК с
оглед стойността на причинените вреди, поради което и съдът неправилно е осъдил
подсъдимия. Настоява се за отмяна на осъдителната присъда и за постановяване на
нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му
обвинение, тъй като не е доказано, че деянието е извършено от него.
В с.з. пред въззивния съд
частния обвинител М.М. М., редовно призована, се
явява лично и с упълномощения си повереник. Заявяват,
че поддържат жалбата на посочените в нея основания и молят за уважаването й – отмяна
на присъдата на СлРС и постановяване на нова, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен по първоначалното обвинение и да му бъде
наложено по-тежко наказание. Алтернативно се настоява за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Подсъдимият А.С.Г., редовно призован, се явява
лично и с упълномощения си защитник. Последният
заявява, че поддържа така депозираната жалба на посочените в нея основания,
които възпроизвежда пред окръжния съд и моли за нейното уважаване – за отмяна
на осъдителната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият
да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото срещу него обвинение.
Алтернативно се настоява за прекратяване на наказателното производство като се
приложи разпоредбата на чл.218в от НК, тъй като за деянието по чл.216 ал.4 от НК наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен
дава заключение, че присъдата на СлРС е правилна и
законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в
писмените въззивни жалби, като изслуша явилите се
страни в съдебното заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и
съображения, като прецени наличните по делото доказателствени
материали, включително и събраните в тази инстанция и като извърши цялостна
проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 314, ал.
1 от НПК намери жалбите на частния обвинител и на защитника на подсъдимия за
неоснователни. Основателно е искането на защитника на подсъдимия направено в
последно с.з. за прекратяване на производството.
Първоинстанционният
съд, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и
техния анализ е приел установената
фактическа обстановка, която е обективирана в мотивите към присъдата. Съгласно тези мотиви
за установено от фактическа страна е прието следното:
Свид. М.М. и подс. А.Г. имали връзка от
месец ноември 2015г. до месец февруари 2016г. Разделили се и след раздялата
били в лоши отношения.
На 16.04.2016г. свид. М.
и нейна приятелка, свид. Т. Л.били в компания с още
две момчета в гр.Сливен, в бар „Ленин". Около 04.00 часа на 17.04.2016г. свид. М. закарала младежите близо до областната управа на
гр. Сливен и двете с приятелката й продължили към бар „Мелъди",
находящ се на бул. „Братя Миладинови" в
гр.Сливен.
Свид. М.
управлявала лек автомобил марка „БМВ" с peг. №СН
2725 ВН. Автомобилът бил нейна собственост и тя го паркирала на улицата пред
заведението. След като влезли в заведението двете седнали на бар плота до
диджея и си поръчали питиета - свид. М. безалкохолно,
а свид. Л. алкохол.
Малко по-късно свид. М.
забелязала в заведението да влиза бившия й приятел, подс.
А.Г.. Той се оглеждал, обикаляйки заведението очевидно търсейки някого. Свид. М. казала на приятелката си, че бившият й приятел е
влязъл в заведението и я помолила да го следи с поглед и да й казва какво
прави. Подсъдимият се насочил към тях, хванал пострадалата за косата и започнал
да я дърпа назад, а с другата ръка я хванал за гърлото и казал, че ще я убие.
Всичко станало бързо, след което се намесила охраната, свид.
Т.Д., който го изкарал навън.
Свид. Д.М.
също излязъл навън, като и той и свид. Д. видели
човека, който е изведен от заведението да спира до автомобила на пострадалата,
след което е ритнал три пъти към този автомобил и се е качил на друг автомобил
марка „Мерцедес", намиращ се пред автомобила на пострадалата. След това е
потеглил от местопроизшествието към светофара до „Рикас
център". Впоследствие бил огледан от тях автомобила на пострадалата и
двамата са видели, че страничното огледало от лявата страна виси, т. е. не е на
мястото си.
Свид. М.
съобщил за случилото се на телефон 112 като междувременно пострадалата също е
била излязла от заведението и го е помолила да се обади като му е казала, че
извършител на деянието е А.Г.. Пострадалата научила за това, че е изпочупен
автомобила от свид. Г. Г., който по това време се
намирал извън заведението. Той е влязъл и й е казал, че отвън й чупят колата.
На място пристигнал екип на РУ на МВР - Сливен и
дежурна следствено оперативна група. Бил извършен оглед на местопроизшествието
и като веществени доказателства били иззети парчета от гума от предна лява
врата, които били запечатани в найлонов плик.
По делото била изготвена съдебно-оценителна
експертиза, от заключението на която се установява, че стойността на нанесената
щета възлиза на сумата от 810 лв.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към
проверяваната присъда, по същество и по отношение на основните обстоятелства
напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени
материали.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да
извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото
му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания
за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените
материали и стигна до същите т.е. до изложените по-горе фактически констатации.
Следователно присъдата на районния съд не е необоснована, независимо от
наведените основно в жалбата на защитника на подсъдимия оплаквания,
конкретизирани и с направените възражения във връзка с доказателствата по
делото, тяхната преценка и установените факти и в проведеното съдебно
заседание.
Събраните в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие доказателства по
несъмнен и категоричен начин обосновават приетите за установени и изложени в
мотивите към присъдата фактически констатации.
Първоинстанционният съд
е събрал и подложил на анализ и проверка всички необходими за изясняването на относимите и включени в предмета на доказване по това дело
обстоятелства, доказателства и доказателствени
средства и в този смисъл въпросните обстоятелства са били изяснени в достатъчна
степен.
Настоящият въззивен съд
принципно възприема и споделя изложените съображения на първата инстанция
касаещи преценката на събраните в хода на проведеното в първата инстанция
съдебно следствие доказателствени материали и намира
за принципно правилни и обосновани изложените в резултат на тази преценка доказателствени изводи относно фактите.
Районният съд не само е изложил приетите за
установени от него факти, но е обсъдил наличните доказателства и доказателствени средства, като в тази връзка може да се
приеме, че е изпълнил задължението си произтичащо от разпоредбата на чл.303
ал.3 от НПК, макар изложените съображения относно преценката на доказателствените материали не са много детайлни и
обстоятелствени, а по някои възражения на защитата във връзка с доказателствата
на практика да липсва коментар. Така преценените и обсъдени доказателствени
материали обаче са били достатъчни с
оглед изясняването на релевантните спрямо предмета на доказване в това
наказателно производство обстоятелства и в тази връзка фактическата обстановка
по делото не е останала неизяснена.
В мотивите си първата инстанция е посочила, че е
изградила изводите си относно фактите, респ. приела е за установена изложената
фактическа обстановка въз основа на събраните доказателствени
материали по делото взети в тяхната съвкупност и поотделно, като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото.
Съдът с основание е кредитирал показанията на
свидетелите М.М. и Т. Л., тъй като същите са безпротиворечиви, логични, относими
са към предмета на делото и взаимно допълващи се. Неоснователни са възраженията
по отношение на тези гласни доказателствени материали
и в частност по отношение на първата свидетелка, че при всеки следващ неин
разпит е добавяла нови обстоятелства, доколкото именно това е наложило
провеждането на повече от един разпит вкл. и такъв в хода на въззивното съдебно следствие.
Съдът правилно е кредитирал показанията на свид. Д.М. депозирани по време на досъдебното производство
и прочетени по реда на чл.281 ал.4 от НПК, от които се установява, че той е видял
лицето, което е имало разправия с пострадалата в заведението и че това лице е
същото, което е ритало автомобила на пострадалата. Обстоятелството, че по време
на извършеното разпознаване по реда на НПК той не е могъл да го разпознае, не
компрометира неговите показания, тъй като същите кореспондират с показанията на
пострадалата и от това може да се направи категоричен извод, че се касае за
едно и също лице, а именно за подсъдимия А.Г..
С основание са кредитирани показанията на свид. Т.Д. доколкото от тях се изяснява, че той е отишъл до
автомобила с пострадалата и е видял какви са пораженията по него. В частта, с
която този свидетел категорично заявява, че не е виждал подсъдимия и че се
касае за друго лице, правилно на показанията му не е дадена вяра именно поради
това, че тези му твърдения противоречат на останалите доказателства по делото и
в частност на показанията на свид. М. и тези на свид. М., а те са били заедно навън пред заведението.
Показанията на свид. А.В.
са кредитирани доколкото от тях става ясно, че той е разбрал за случая
впоследствие, че не е присъствал на мястото на инцидента, а се е запознал с
пострадалата и е видял пораженията по автомобила едва на сутринта.
Правилно не са кредитирани показанията на свидетелите
П. С., Д. Д., П. Д., С. Ч., В.М., А. М. и В. С., тъй като нито един от тях не
си спомня нищо за случая пред бар „Мелъди" на
17.04.2016г.
Не са кредитирани и показанията на свидетелите Г. М.,
В. В. и Ю. К. с мотив, че те кореспондират единствено с обясненията на
подсъдимия, а така също и помежду си, но по същество противоречат на останалия доказателствен материал по делото. С основание не са
кредитирани обясненията на подсъдимия, тъй като правилно е преценено от съда,
че те представляват негова защитна теза и с тях той цели своето оневиняване, а
показанията на посочените трима свидетели също целят оневиняването му. Отчетено
е, че се касае за заинтересовани лица, доколкото свид.
Васил Вангелов е негов братовчед, а свид. Ю. К.
съсед. Със своите показания тези свидетели наистина се опитват да осигурят
алиби на подсъдимия Г.. Техните показания, а така също и обясненията на
подсъдимия не кореспондират с показанията на пострадалата и изброените по- горе
свидетели Т. Л., Д.М. и Т.Д.. последните трима свидетели не са заинтересовани
от изхода на делото, а и техните показания се подкрепят от останалите събрани
по делото доказателства вкл. от протокола за оглед на местопроизшествие и заключенията
на назначените по делото експертизи.
Съдът е кредитирал показанията на свид. Г. Иванов Г., дадени по време на досъдебното
производство и прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1
т.2 от НПК. Направена е констатация, че депозираните от него твърдения относно
фактите и обстоятелствата, които е възприел също кореспондират с показанията на
свидетелите М., Л., М. и Д.. Констатирано е също тава, че коментираните по-горе
показания на свидетелите В., К. и М., както и обясненията на подсъдимия
противоречат и на показанията на свид. Г. Г..
По отношение на показанията на св. И. И. съдът е
преценил, че същите следва да се кредитират доколкото от тях става ясно, че е
видял нанесените щети по автомобила на пострадалатаа
в останалата им част не следва да им се дава вяра, тъй като те касаят
разправията между колегата му свид. К. и свид. Г. Г.. В тази връзка не са кредитирани и показанията
на свид. К., тъй като той е заявил, че не си спомня
за ударената кола, а депозира твърдения единствено за разпрата между техния екип
и свид. Г., когото и са арестували същата вечер.
С основание е дадена вяра на заключението на вещото
лице по изготвената съдебно-оценителна експертиза, както и на заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, тъй като тези
заключения не са били оспорени от страните, а и съдът не е имал основание да се
съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експертите.
Съдът е кредитирал и писмените доказателства,
присъединени към доказателствения материал по реда на
чл.283 от НПК.
Не е била дадена вяра на приложеното по делото
веществено доказателство, тъй като е преценено, че същото е неотносимо
към предмета на делото, не е било изследвано нито от какъв произход е, нито как
е било нанесено върху вратата и калника на автомобила на пострадалата.
Приетата за установена от районния съд фактическа
обстановка се основава на цялостната преценка на всички събрани и подложени на
проверка и преценка доказателствени материали. Видно
от мотивите към присъдата, СлРС е подложил на анализирал
и коментирал показанията на разпитаните свидетели, като тези доказателствени материали са били кредитирани с оглед на
вътрешната си последователност и непротиворечивост и при извършената съпоставка
с останалия доказателствен материал по делото –
показанията на останалите свидетели и наличните по делото писмени доказателства,
както и на заключенията на назначените експертизи. В този смисъл настоящата
инстанция намира, че направената от страна на районния съд преценка на
показанията на гласните и други доказателствени
материали е правилна и следва да бъде споделена. От мотивите към присъдата е
видно още и това, че съдът е формирал изводите си относно фактите не само и
единствено от показанията на свидетелите, но и от наличните по делото други
доказателства – заключенията на експертизите и писмените доказателства..
Следователно присъдата на СлРС
не е необоснована, тъй като приетото за установено от фактическа страна се
подкрепя от и кореспондира със събраните и проверени в хода на проведеното
съдебно следствие доказателства.
Неоснователни са както оплакването за
необоснованост на атакувания съдебен акт, така и оплакването за допуснати
съществени процесуални нарушения във връзка с преценката на събраните по делото
доказателствени материали. Както вече беше
коментирано по-горе, при анализа на доказателствата районният съд не е допуснал
такива пропуски, които да доведат до ограничаване на правата на страните в
производството вкл. да разберат какво е прието за установено от фактическа
страна и въз основа на какви доказателства.
Несъмнено е, че между кредитираните от съда
свидетелски показания има някои разминавания и несъответствия, но същите са
несъществени и се дължат на изминалия продължителен период от време;
конкретното място и обстановката, при която са били възприети съответните факти
и обстоятелства /нощно време и в питейно заведение/; състоянието, в което са
били свидетелите /някои след употреба на алкохол/; както и индивидуалните
особености на всеки човек на възприема фактите от действителността и да ги
възпроизведе.
Настоящият съд напълно споделя преценката на
гласните доказателствени материали, съдържаща се в
мотивите към присъдата както по отношение на това кои от тях следва да се
кредитират и в каква степен /респ. на кои не следва да се дава вяра/, така и по
отношение на изложените съображения за това.
Неоснователни в частност са и възраженията по
отношение на показанията на свид. Г. Г., както и
стремежа те да бъдат компрометирани с твърдения са употреба на алкохол и
наркотични вещества от негова страна. Такава употреба не е установена по делото,
а възбуденото му психическо състояние е в резултат на конфликта с пристигналите
на мястото на произшествието полицейски служители след деянието. Този
свидетел е категоричен и последователен в твърденията си, че видял подсъдимия
да нанася удари с крак по автомобила на пострадалата. Вярно е, че са били
четени показанията му депозирани в хода на досъдебното производство, но след
това той отново е депозирал подробни твърдения относно случилото се пред заведението.
Следователно неоснователно се явява и оплакването в
жалбата, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин именно подсъдимият да
е причинил уврежданията по автомобила на пострадалата.
Въз основа на установените и изложени в мотивите към присъдата му факти
районният съд е направил и обосновал извода си, че подсъдимият А.С.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.216
ал.4 вр.ал.1 от НК, затова че на 17.04.2016г. в гр.
Сливен, на бул. „Братя Миладинови" пред „Инвест банк" противозаконно повредил чужда движима вещ -
преден ляв калник, предна лява врата, ляво странично огледало за задно виждане
на лек автомобил „БМВ 320" с peг. №СН 2725 ВН на
стойност 810 лева, собственост на М.М.М. ***, като
случаят е маловажен.
Настоящата
инстанция напълно споделя констатацията на районния съд, че авторството на
деянието е доказано по несъмнен и категоричен начин.
С оглед на
събрания в хода на проведеното съдебно следствие съвкупен доказателствен
материал, по безспорен начин се установява, че подс. А.Г.
е нанесъл повредите по автомобила на пострадалата М. – именно той е счупил
лявото странично огледало за задно виждане и е нанесъл удари с крак по левия калник
и по предна лява врата. Няма съмнение по отношение на факта, че той е имал
разправия в бар „Мелъди" с пострадалата М., че е
бил изведен от свид. Т.Д. извън заведението и че
вместо да си тръгне веднага, той е нанесъл удари с крак по предния ляв калник
на автомобила, предната лява врата и е счупил страничното огледало.
Деянието е
извършено с действие и с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици.
Законосъобразни са
изводите на районния съд както по отношение на съставомерността
на извършеното от подсъдимия деяние, така и по отношение на правната
квалификация на същото – такова по чл.216 ал.4 вр.ал.1
предл.2 от НК.
Този въззивен състав напълно възприема и споделя констатацията
на първата инстанция, че се касае за маловажен случай на престъпление по чл.216
от НК, доколкото става въпрос наистина за незначителност на вредните последици
от деянието осъществено от подсъдимия. Няма спор, че установеният размер на
причинените по автомобила на пострадалата имуществени вреди – 810 лв. е две
минимални работни заплати за страната към датата на извършване на деянието. Не
се спори и по отношение на обстоятелството, че тези щети са възстановени и
именно поради тази причина по делото не е предявен граждански иск. Налице са и
смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, на които районният съд
също се е позовал в мотивите към присъдата си.
С оглед на тези
съображения обоснован се явява и извода, че конкретното деяние на подсъдимия в
случая представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид.
Неоснователни са
възраженията в жалбата на частния обвинител по отношение на преценката, че деянието
представлява маловажен случай. За да се оспори тази преценка в допълнението към
въззивната жалба на частния обвинител се сочи, че
подсъдимият не е съдействал на разследващия орган в хода на досъдебното
производство, както и че не са налице добри характеристични данни.
Процесуалното поведение на обвиняемия респ. подсъдимия и начина, по който
упражнява правото си на защита /при положение, че не злоупотребява с него в
нарушение на закона/ в никакъв случай не може и не следва да се преценява като
отегчаващо отговорността обстоятелство, а и по делото обективно липсват
доказателства обвиняемият респ. подсъдимият да е пречил на разследването. Що
отнася до характеристичните данни, по делото наистина е приложена писмена
характеристична справка, изготвена от полицейски служител, поради което трудно
би могло да се прецени доколко обективни и достоверни са изложените в нея
твърдения.
В съдебната
практика, вкл. обичайно цитираното в такива случаи решение №34/08.04.2015 по
дело №1914/2014 на ВКС, НК, III н.о., трайно и последователно се приема, че
въпросът когато случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл.93 т.9
от НК. Според тази норма маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
съответния вид. От тази законова дефиниция следва, че маловажността на случая е
в зависимост не само от наличието респ. размера на вредните последици, но и от
наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят
за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от
значение остават и другите смекчаващи обстоятелства. В този смисъл е
тълкувателно решение № 23/81 г. на ОСНК/. Преценката дали едно деяние
представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по
конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и
стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и
всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена
опасност и моралната укоримост на извършеното. В този
смисъл са решение № 19/2008г. на ІІ н.о. решение № 69/2010г. на ІІ н.о., решение
№ 306/2009г. на ІІІ н.о.
С оглед на
незначителността на вредните последици в настоящия случай, както и наличните
смекчаващи отговорността обстоятелства, законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е преценил, че деянието на подсъдимия
представлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК, поради което
правилно го е квалифицирал като такова по чл.216 ал.4 вр.ал.1
предл.2 от НК.
Във връзка с
горното законосъобразно подсъдимият е бил оправдан по повдигнатото му обвинение
по чл.216 ал.1 предл.2 от НК, но неправилно е бил
признат за виновен и осъден за престъпление по чл.216 ал.4 вр.
ал.1 предл.2 от НК.
Съгласно
разпоредбата на чл.218в т.1 от НК, за престъпление по чл.216 ал.4 от НК, когато
предмет на престъплението е частно имущество, наказателното преследване се
възбужда по тъжба на пострадалия т.е. престъплението по чл.216 ал.4 от НК е от
частен характер. Това
престъплението се преследва не по общия ред - с обвинителен акт от прокурора, а
по реда на частна тъжба от пострадалия. Такава е следвало да бъде подадена от
пострадалата в срока по чл.81 ал.3 НПК. При положение, че делото се е развило
по общия ред и обстоятелствата, очертаващи характера на деянието като повреждане
на чуждо частно имущество на стойност 810 лв. са били известни на страните и
прокурора още в хода на проведеното съдебно следствие пред първостепенния съд,
предпоставките за изменение на обвинението по чл.287 ал.5 НПК са били обективни
и налице. Въпреки тяхното проявление нито прокурорът, евентуално по реда на
чл.48 от НПК, нито пострадалата., конституирана като частен обвинител в
процеса, която е имала и повереник във всички стадии
на съдебната фаза на процеса, са упражнили правата си да направят искане пред
съда производството по делото да продължи и по обвинение по чл.216 ал.4 от НК. Искането
съдът да се произнесе с присъдата и за това престъпление, наред с
престъплението по чл.216 ал.1 от НК, съгласно обвинителния акт и по същите
факти, в случая замества тъжбата. То се явява правното основание за трансформирането
на производството от общ в частен характер. Когато липсва такова искане -
липсва и тъжба. В тази връзка е и съдебната практика вкл. решение № 31/07.02.2012г. по н.д. № 2933/2011г.
на ВКС, III-то н.о, докладчик съдията Вероника Имова.
Съгласно разпоредбата
на чл.287 ал.5 от НПК, когато на съдебното следствие прокурорът или частният
обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и
наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл.81 ал 3,
прокурорът на основание чл.48 или частният обвинител може да поиска съдът да се
произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на
пострадалия. В случая обаче нито прокурорът, нито частният обвинител и неговия повериник са поискали от съда в случай, че установи
престъплението да е от частен характер да се произнесе с присъда и по това
деяние. Следователно и съдебния състав не би могъл и не е следвало да постанови
осъдителна присъда за престъпление, което е от частен характер и за което
съответно липсва частна тъжба или искане по чл.287 ал.5 от НПК.
По настоящото дело
категорично липсва такова искане, което означава, че липсва и тъжба и
единственият законосъобразен изход е отмяната на присъдата и прекратяване на
наказателното производство по неповдигнатото от частния обвинител обвинение по чл.216
ал.4 от НК.
При това положение
въззивният съд следва да отмени присъдата, в частта
й, с която подсъдимият А.С.Г. е признат за виновен в това, че на 17.04.2016г. в
гр.Сливен, на бул.„Братя Миладинови" пред „Инвест
банк" противозаконно повредил чужда движима вещ
- преден ляв калник, предна лява врата, ляво странично огледало за задно
виждане на лек автомобил „БМВ 320" с рег.№ СН 2725ВН на стойност 810 лв.,
собственост на М.М.М. ***, като случаят е маловажен,
поради което и на основание чл.216 ал.4 вр.ал.1 предл.2 вр.чл.54 ал.1 от НК е
осъден на наказание „глоба" в размер на 300 лв. и производството следва да
бъде прекратено в тази му част.
Следва да бъде
отменена присъдата и в частта й, с която подсъдимият А.С.Г. е осъден да заплати
по сметка на ОД на МВР гр.Сливен сумата от 175,10 лв. и в полза на съдебната
власт по сметка на СлРС сумата от 40 лв. ,
представляващи направени по делото разноски.
В останалата си
част т.е. по отношение на оправдаването за престъпление по чл.216 ал.1 предл.2 от НК и по отношение на веществените доказателства,
присъдата следва да бъде потвърдена.
Поради изложените съображения и на основание чл.334
т.4 вр.чл.24 ал.5 т.1, Сливенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ присъда №
118/17.09.2018г. постановена по нохд № 266/2017г. по
описа на Районен съд гр.Сливен в частта й, с която подсъдимият А.С.Г. е признат
за виновен в това, че на 17.04.2016г. в гр.Сливен, на бул.„Братя
Миладинови" пред „Инвест банк"
противозаконно повредил чужда движима вещ - преден ляв калник, предна лява
врата, ляво странично огледало за задно виждане на лек автомобил „БМВ 320"
с рег.№ СН 2725ВН на стойност 810 лв., собственост на М.М.М.
***, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.216 ал.4 вр.ал.1 предл.2 вр.чл.54 ал.1 от НК е осъден на наказание „глоба" в
размер на 300 лв. и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази му част.
ОТМЕНЯ присъдата и в
частта й, с която подсъдимият А.С.Г. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР
гр.Сливен сумата от 175,10 лв. и в полза на съдебната власт по сметка на СлРС сумата от 40 лв., представляващи направени по делото
разноски.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата й част.
Решението в частта му относно прекратяването на
наказателното производство подлежи на касационно обжалване и протестиране пред
ВКС на Република България в 15-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: