Р Е Ш Е Н И Е

 

                                №…….............                                                                                                                   

                        град Плевен, 25.01.2018година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на ШЕСТНАДЕСЕТИ ЯНУАРИ, през две хиляди и осемнадесета година,   в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА БЕТОВА

                                                        

 

при секретаря…………..ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ.………..…и в присъствието на прокурора…………………………………….като разгледа докладваното от съдията………ТАТЯНА БЕТОВА….………….гр.д.№ 725 по описа на съда за 2017 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

           Производство по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

                     Постъпила е искова молба от В.Т.М. ***, чрез пълномощникът му адв.П.Я. от ПлАК против Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, с която е предявен иск за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на прокуратурата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на постановлението от 08.08.2017г. за прекратяване на воденото срещу него наказателно производство до окончателното и заплащане. 

                      В исковата молба се твърди, че с Постановление от 21.07.2016г. на ОСл.О-ОП-Плевен, съгласувано с наблюдаващия прокурор на РП-Червен бряг, ищецът е бил привлечен като обвиняем на основание чл.219 от НПК, за престъпление по см. на чл.201, ал.1 от НК, в качеството му на дл.лице-Директор на ОУ“***“с.***, Плевенска област. Срещу него е внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 282/2016г. по описа на РС-Червен бряг, по което е постановена осъдителна присъда, с която В.М. е бил признат за виновен съобразно измененото му обвинение и осъден на основание чл.204, б.“а“вр. с чл.201 от НК на глоба в размер на 100лева. По жалба на В.М., производството по делото е било пренесено пред Плевенски ОС, който с решение № 120/22.05.2017г. но ВНОХД № 364/17г. е отменил присъдата на РС и е върнал делото на прокурора. С постановление от 08.08.2017г. на прокурор от РП-Червен бряг наказателното производство е било прекратено след като се установило с помощта на експертиза, че се касае за счетоводна грешка и няма извършено престъпление.

Ищецът твърди, че е работил в системата на образованието от дипломирането си до 2014г., когато е бил освободен от длъжността „директор“ на ОУ“***“с.***, Плевенска област.Твърди, че през целия период като учител в гр.*** и в последствие като ВРИД директор на ОУ“***“с.***, е изградил име и авторитет на спокоен и уравновесен човек, с много добра комуникация с ръководството на РИО-Плевен и с колегите си.Със започналото разследване по ДП№ С-71/2015г. на РП-Червен бряг е бил омерзен и притеснен както в личен, така и в професионален план.Бил е убеден в правотата на действията си, вкл. и в тези, за които му е било повдигнато обвинение.Не е могъл да скрие притесненията си пред колегите си и макар че е бил освободен, коментарите във връзка с обвинението му, са продължили и са повлияли негативно на отношенията им.Ищецът твърди и това, че повдигнатото обвинение и последвалата осъдителна присъда са оставили в него чувството, че е бил „употребен“ в най-лошия смисъл на думата. За времето от започването на досъдебното и по време на съдебно производства тягостното чувство, че някой иска да му навреди, не го е напуснало.Това е дало и отражение върху професионалното му развитие, тъй като не е могъл да си намери каквато и да било работа като учител.Наказателното производство се е отразило негативно и на атмосферата в семейството му и с най-близките му приятели.Постоянно е изпитвал чувство на тревога, унижение на честта и достойнството му, било е злепоставено и опозорено доброто му име в обществото.

 В заключение, ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - пряка и непосредствена последица от увреждането,  които оценява на 30 000лв., изразяващи се в :  унижение на честта и достойнството му, злепоставяне и опозоряване на доброто му име пред обществото и близките му, притесненията, които е изживял, от това че е привлечен като обвиняем за деяние, което не е извършил и несигурността от това дали ще бъде оправдан, както и нарушено общо психическо състояние, причинени от незаконното обвинение.Сумата се претендира ведно със законната лихва върху нея, считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното и заплащане, както и разноските за настоящото производство.

  В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратура на Република България, чрез прокурора от Плевенска ОП Георги Лазаров, в който е взето становище, че исковата   претенция за неимуществени вреди е неоснователна и завишена по размер, претенцията не е съобразена с чл.52 от ЗЗД и с трайната съдебна практика, а също и че липсват доказателства за вида и размера на вредите и за връзката им с наказателното преследване. Излага се становището, че наказателното производство, с оглед фактическата му и правна сложност, е приключило в разумен срок. Представителят на прокуратурата счита, че твърдените от ищеца увреждания не са последица само от действия на органите на Прокуратурата, тъй като с първоинстанционният съдебен акт на ЧРС, В.М. е бил признат за виновен и осъден.  

 Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди  събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:Съгласно чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3/2004г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство - чл. 2, т. 2/сега т.3/, изр. 2 ЗОДВПГ. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на Държавата.

                      Предявеният от ищеца В.М. иск е с правна квалификация - чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 2 ЗОДОВ, тъй като се твърди наличие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия от страна на правозащитен орган, а именно орган на Прокуратурата, в резултат на незаконно обвинение за престъпление по чл. 201, ал.1 от НК, повдигнато с обвинителен акт от Червенобрежката РП, за което е прекратено наказателното производство поради това, че извършеното деяние не е престъпление, с влязло в сила постановление за прекратяване на наказателно производство, издадено от същата РП на 08.08.2017г. Предпоставките за уважаване на иска е да е образувано наказателно производство за посоченото в исковата молба обвинение в извършване на престъпление, както и да е постановен и влязъл в сила акт, с който да е прекратено наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди през посочения период и те да са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.

                     Безспорно е между страните, а се установява и от приложеното наказателно производство, че ДП № С-71/2015г. по описа на РП Червен бряг е образувано на 18.03.2015г. срещу В.Т.М. *** за това, че през периода 02.09.2011г.-29.01.2014г., като длъжностно лице-директор на ОУ“***“ с.*** присвоил чужди пари връчени в това му качество и поверени да ги пази и управлява-престъпление по чл.201, ал.1 от НК. С постановление от 21.07.2016г. на ЧбРП за привличане на обвиняем М. е обвинен за това, че през периода 02.09.2014г.-29.01.2014г., в условията на продължавано като длъжностно лице-директор на ОУ“***“ с.***, назначен по трудов договор № РД-09-120/02.09.2011г., сключен с РИО-Плевен и назначен на длъжността директор, присвоил чужди пари връчени в това му качество и поверени да ги пази и управлява, като общия размер на присвоените средства е 3723.29лв.-престъпление по чл.201, ал.1 от НК. Мярка за неотклонение спрямо обвиняемия не е взета.

Безспорно е, че шест месеца по-късно - на 12.08.2016г. в РС Червен бряг е внесен обвинителен акт срещу В.М. със същото обвинение и размер на присвоените средства - 3339.29лв., въз основа на който е образувано НОХД № 282/2016г. След проведени четири съдебни заседания, в съдебно заседание на 08.12.2016г., съдът е приел направено от прокурора изменение на обвинението, на основание чл.287 от НПК, като размера на присвоените средства е намален на сумата 682лв. - за престъпление извършено на 10.10.2013г. с което е присвоена за лични нужни сума  в размер на 682лв. за доставка на гориво за училището.В съдебно заседание на 26.01.2017г. е прието още едно изменение на обвинението, на основание чл. 287 от НПК, като деянието е преквалифицирано в престъпление по чл.204, б.“а“ от НК, вр. с чл.201 от НК. С присъда № 8 от 26.01.2017г. Червенобрежки РС е признал В.М. за виновен по последното обвинение и го е осъдил на глоба в размер на 100лв. С решение № 120 от 22.05.2017г. по ВНОХД № 364/2017г. Плевенски ОС е отменил, на основание чл.335, ал.1, т.1 от НПК присъдата на ЧРС и е върнал делото за ново разглеждане на прокурора, тъй като е констатирал, че при разследването е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. С постановление за прекратяване на наказателното производство от 08.08.2017г. районният прокурор на РП-Червен бряг е преценил, че няма доказателства за извършено от М. престъпление, че се касае за административно нарушение във връзка с воденето на счетоводството на училището, при което е станала счетоводна грешка и е прекратил наказателното производството. Постановлението е влязло в сила на 17.08.2017г., видно от известието за доставяне на съобщението до В.М..   

 Спорно е налице ли са другите предпоставки по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ – претърпял ли е ищеца и в какъв обем неимуществени вреди, както и налице ли е причинно-следствена връзка между тези вреди и незаконното обвинение.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: Събраните гласни доказателства сочат наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие водения срещу нея наказателен процес. От показанията на свидетеля Д. С. С., се установява, че познава В.М.  от 30 години, като от 20 години са по-близки приятели. Установява, че В. е работил в училище - ОУ „***“  в село ***. Познава го от училище, били са колеги. Понастоящем свидетелят има малък магазин на 100 метра от дома на ищеца и го вижда всеки ден, дори по няколко пъти дневно, както като клиент, така и като приятел.Свидетелят знае, че ищеца е имал неприятности като директор в село ***, за които той е узнал впоследствие. Разбрал е че се водят „някакви дела“ срещу него. М. му е разказвал за проблемите си, че е заведено наказателно дело срещу него по обвинявали, че е откраднал някакви пари. Свидетелят твърди, че приятелят му е бил безработен по време на наказателното производство.Миналата година е разбрал как е приключило делото и че на първата инстанция са му наложили глоба, а на втора инстанция, след като е обжалвал - са го оправдали.Установява, че по време на водене на делото е забелязал промяна в поведението на ищеца, която се изразявала в това, че е станал по-затворен, ходил е в магазина по-рядко. Твърди, че М. е емоционален човек, с особено чувство за хумор и като е забелязал промяна в него, го е попитал какво му е и тогава е  разбрал за делото срещу него. Чувал е и от „странични хора“, че има дела свързани с него, но не знае конкретно дали за това дело е ставало въпрос.   През същия период ищеца непрекъснато си е търсел работа. Бил е притеснен, че не си намира работа и че парите не му стигат. Свидетелят дава показание и за това, че ищеца е бил освободен от длъжността  директор преди започване на наказателното производство и не е започвал работа след това.

     Съдът като съобрази, че свидетелските показания на  свидетелят Д. С., кореспондират с представените по делото писмени доказателства, които пък от своя страна не са оспорени от страните, приема че показанията са обективно и безпристрастно дадени пред съда.  Установените от показанията на свидетеля обстоятелства, че ищеца е бил притеснен и разтревожен, станал е по-затворен и не с обичайното си чувство за хумор, поради водения срещу него наказателен процес, който е продължил общо 2 години и 5 месеца /18.03.2015г. -17.08.2017г./, обуславят извода, че същия е претърпял неимуществени вреди вследствие незаконното обвинение, повдигнато и поддържано от органи на ответника – Червенобрежката РП, а във фазата на въззивното обжалване и от Плевенската ОП. В продължение на 2 години и 5 месеца срещу М. е било налице висящо наказателно производство на две инстанции по внесен от РП – Червен бряг обвинителен акт, с повдигнато обвинение за престъпление по чл. 201 НК, преквалифицирано в такова по чл. чл.204, б.“а“ от НК, вр. с чл.201 от НК.Повдигнато незаконно обвинение е за умишлено престъпление, за което се предвижда наказаниe лишаване от свобода до 8 години, като съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7 НК.Претърпените вреди са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение довело до започване на наказателно производство срещу ищеца и подлежат на обезщетяване.

 При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземе предвид обстоятелството, че повдигнатото незаконно обвинение е за умишлено престъпление, за което се предвижда наказаниe лишаване от свобода до 8 години, което по смисъла на закона съставлява тежко умишлено престъпление, както и продължителността на  наказателното производство. От друга страна следва да се вземе предвид, че не е вземана мярка за неотклонение срещу обвиняемия и че двукратно е било изменяно обвинението в по-леко, а наложеното от първата инстанция наказание е било глоба в размер на 100лв.  Изложеното до тук мотивира, съдът да приеме, че причинените на ищеца неимуществени вреди, които са от морално-етично естество, с оглед периода в който са търпени и интензивността им, могат да бъдат обезщетение със сумата 1000 лева. Това обезщетение е за доказаните реално претърпени неимуществени вреди. Ищеца е изпитвал притеснения по повод повдигнатото срещу него обвинение и постановената осъдителна присъда, същия не е осъждан и е изпълнявал авторитетна длъжност и негативните изживявания свързани с обвинението в присвояване на обществени средства са били съвсем реални. Недоказани останаха твърденията, че ищеца имал чувството, че е бил „употребен“ в най-лошия смисъл на думата, че някой иска да му навреди; че наказателното производство е дало отражение върху професионалното му развитие, тъй като не е могъл да си намери каквато и да било работа като учител; че наказателното производство се е отразило негативно и на атмосферата в семейството му; че постоянно е изпитвал унижение на честта и достойнството му и че било злепоставено и опозорено доброто му име в обществото. При това положение, определянето на обезщетение в по-голям размер би довело до неоснователно обогатяване на ищеца и не би съответствало на критерия по чл.52 ЗЗД.

        Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ против Прокуратурата на РБ за неимуществени вреди в размер на 1000лева. За разликата до заявената претенция от 30 000лева, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Сумата се дължи, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство – 17.08.2017 г. до окончателното й заплащане.  

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, да заплати направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ, съобразно представените списък с разноските и договор за правна помощ, както и съобразно уважената част от иска, в размер на 17лв.

Водим от горното, съдът

 

Р е ш и:

 

осъжда Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор Сотир Цацаров да заплати на В.Т.М., с ЕГН **********,***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.2 от ЗОДОВ сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени през периода от 18.03.2015г. до 17.08.2017г., в резултат на незаконно обвинение в престъпления по чл. 201 НК, повдигнато с обвинителен акт от Червенобрежката РП, за което е прекратено наказателното производство поради това, че извършеното деяние не е престъпление, с влязло в сила на 17.08.2017г. постановление за прекратяване на наказателно производство, ведно със законната лихва върху сумата от 1 000 лв., считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване – 17.08.2017 г. до окончателното й заплащане, като Отхвърля иска в останалата му част за разликата до 30000лв.,  като неоснователен и недокАЗАН.

       осъжда Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор Сотир Цацаров да заплати на В.Т.М., с ЕГН **********,***,  на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата 17лв. за направени по делото разноски

        Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Великотърновски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                              Окръжен съдия: