Решение по дело №259/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 592
Дата: 4 май 2022 г.
Съдия: Тодор Андреев Икономов
Дело: 20227040700259
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

         592                                   04.05.2022 година                                    гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

     Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на четиринадесети април две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АТАНАСКА АТАНАСОВА

                                                                                   2. ТОДОР ИКОНОМОВ

 

при секретаря Й. Б., в присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдията Икономов касационно административно наказателно дело № 259 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК/, вр. чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, представлявана от председателя И. И., подадена чрез гл. юрк. Велчева, срещу Решение № 932/08.12.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 3484/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас. С обжалваното решение е отменено издаденото от председателя на комисията наказателно постановление /НП/ № НП-21/01.03.2021 г., с което за нарушение на  чл. 14, ал. 4 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/ и на основание чл. 36, ал. 2 от ЗРВКУ, на Г.Й.Т., ЕГН-**********, в качеството му на изпълнителен директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр. Бургас /"ВиК" ЕАД/, е наложено административно наказание - глоба в размер на 2000 лева.

Касаторът счита оспорения съдебен акт за неправилен и немотивиран, поради което моли да бъде отменен, като бъде потвърдено издаденото от него НП. Заявява, че нарушението е установено на 27.07.2020 г. със съставяне на констативен протокол и от тази дата е започнал да тече 3-месечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като към момента на съставяне на АУАН той не е изтекъл. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Н., който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Пледира за отмяна на атакуваното съдебно решение и потвърждаване на НП с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – Г.Й.Т., чрез пълномощника си адвокат Ц., изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас счита атакуваното съдебно решение за неправилно и незаконосъобразно, тъй като проверката е приключила със съставяне на констативен протокол, от който е започнал да тече 3-месечният срок за съставянето на акта.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. С него Районен съд - Бургас е отменил НП № НП-21/01.03.2021 г на председателя на КЕВР, с което за нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗРВКУ и на основание чл. 36, ал. 2 от ЗРВКУ, на Г.Й.Т. е наложена глоба от 2000 лева

Наказанието на Г.Й.Т. е наложено за това, че в качеството му на изпълнителен директор на „ВиК“ ЕАД, гр. Бургас, е бил длъжен да осигури прилагането на цени, утвърдени за ВиК оператора с решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. и решение № Ц-37/23.12.2019 г. на КЕВР, но е допуснал дружеството да предостави услуга "пречистване на отпадъчни води" на потребителя „Янкови 89“ ЕООД по цени по-високи от утвърдените, с което е извършил нарушение по  чл. 14, ал. 4, вр. чл. 36, ал. 2 от ЗРВКУ.

По делото е установено, че „ВиК“ ЕАД, гр. Бургас е издало фактура № **********/28.10.2019 г. на потребителя „Янкови 89“ ЕООД, за обект "Бургас, ж.к. Славейков" с партида № 1025/185, за предоставени ВиК услуги за периода 31.08.2019 г. - 04.10.2019 г., като в издадената фактура, ВиК операторът е фактурирал услугата „пречистване на отпадъчни води“  по цена за промишлени и други стопански потребители със степен на замърсеност 1 без да е обосновал съобразно нормативно установените изисквания принадлежността на „Янкови 89“ ЕООД към тази категория потребители.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че е в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. АУАН бил съставен след изтичане на 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН от откриване на нарушителя. Изложени са мотиви, според които проверката била извършена само по документи, като всички изискани документи и допълнителна информация били събрани на 05.06.2020 г. Съдът установил, че след тази дата контролните органи не са извършвали други проверки и не са изисквали и събрали по преписката допълнителни доказателства. Поради това на 05.06.2020 г. в администрацията на КЕВР били налични всички данни въз основа на които актосъставителят приел, че има извършено нарушение, т. е. това бил моментът, в който актосъставителят разполагал с всички документи и цялата информация и от този момент започнал да тече 3-месечният срок за ангажиране отговорността на нарушителя.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо,  и правилно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно допуснатото в административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение, а от там и неправомерното ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето се споделят и от настоящия съдебен състав.
             Правилно е прието от първоинстанционния съд, че отговорността на Г.Т. е ангажирана в противоречие с нормата на
чл. 34, ал. 1 изречение второ предложение първо от ЗАНН, според която не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Идеята на законодателя с въвеждането на давностни срокове за образуване на административнонаказателни производства, е да се стимулира активността на наказващия орган, като за всяко едно административно нарушение бъде наложено съответно наказание и то в разумен от извършването му срок. В цитираната норма са предвидени два срока, тъй като установяването на нарушението може да е както при неговото извършване, така и в един последващ момент. След като нарушителят бъде открит, ако не е изтекла една година от извършване на нарушението, административнонаказателното производство следва да бъде образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение в тримесечен срок. Изтичането на който и да е от тези два срока е пречка за съставянето на АУАН, а в случай, че бъде съставен такъв, то издавеното въз основа на него наказателно постановление е незаконосъобразно.
           Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 година на ВАС по т. д. № 3/2019 година, "откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е момента, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав".
              В случая, нарушението е извършено на 28.10.2019 година, като към момента на съставяне на АУАН - 01.10.2020 година, не е изтекъл едногодишният давностен срок. Същевременно, всички обстоятелства, от значение за ангажиране отговорността на нарушителя, са станали известни на контролния орган от деня, в който в КЕВР е постъпило писмото с вх. № В17-14-12/05.06.2020 година, като след тази дата не са извършвани никакви процесуални действия и не са събирани други доказателства. Ето защо, тримесечния срок за съставяне на АУАН започва да тече на 05.06.2020 година и е изтекъл на 05.09.2020 година, а АУАН е съставен на 01.10.2020 година, т. е. след изтичане на срока по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Бездействие на органа повече от три месеца от откриването на нарушителя изключва отговорността на последния и е пречка за съставяне на акт.
             Датата на съставяне на констативния протокол е ирелевантна при определяне на момента, от който започва да тече давностния срок, доколкото този протокол, съгласно ЗАНН, не представлява необходима предпоставка за изясняване на въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е то от наказаното лице, съставлява ли деянието нарушение и правната му квалификация. Нещо повече, актосъставителят е бил член на комисията извършила проверката и съставила констативния протокол, поради което той безспорно е разполагал към 05.06.2020 година с всички необходими данни въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му.
            Тезата на касатора, че срокът по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, започва да тече от датата на съставянето на констативния протокол е в противоречие и с целта на закона, тъй като по този начин би му се предоставила възможност неоправдано дълго да бездейства преди да състави протокола, въпреки че е разполагал с необходимите данни. Установяване на нарушението и нарушителя не е обусловено от нищо друго, освен от наличие на добра воля и организация и от бездействието си през периода от 05.06.2020 година до 27.07.2020 година, наказващият орган не може да черпи права, както основателно е приел РС с обжалваното решение.
            По изложените съображения, решението на Районен съд - Бургас следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са своевременно поискани от ответника по касация.
            Водим от горното, настоящият тричленен  състав на Административен съд  - Бургас



 

РЕШИ

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 932/08.12.2021 г. по н. а. х. д. № 3484/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
               Решението е окончателно.

                                                                               

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                          2.