№ 16131
гр. София, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В.Т.Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110153342 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Дженерали Застраховане“
АД, чрез адв. Д.Х., срещу Столична община, с която са предявени кумулативно обективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в размер на 604,07 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 589,07 лева и ликвидационни разноски
в размер на 15 лева по застраховка „Каско”, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата
в размер на 59,90 лева, представляваща лихва за забава върху претендираната главница за
периода от 26.05.2020 г. до 17.05.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 19.03.2020 г. при движение в гр. София по бул.
„Драган Цанков“ водачът Ц. Б. В., управлявайки лек автомобил марка „Субару“, модел
„Импреза“, с рег. № ********, попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, в резултат на което били причинени щети по автомобила. Към датата на
настъпване на ПТП за увредения автомобил имало сключена застраховка „Каско“ с
ищцовото дружество по застрахователна полица № ******************, със срок на
застрахователно покритие от 19.04.2019 г. до 18.04.2020 г. За причинените на застрахования
по имуществената застраховка автомобил вреди, на 20.03.2020 г. неговият собственик подал
в ищцовото дружество искане за оценка на щети, заведено под № *********. След извършен
оглед на автомобила с доклад по щетата било определено застрахователно обезщетение в
размер на 589,07 лева. Последното било изплатено на собственика на увредения автомобил с
1
преводно нареждане от 02.04.2019 г. Твърди се, че процесното ПТП било настъпило на път,
стопанисван от Столична община – ответник в настоящото производство. С изплащане на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпвал в правата на застрахования против
причинителя на вредата. С уведомително писмо ищецът предявил регресна претенция към
ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение и направените
ликвидационни разноски, но до този момент плащане не било постъпвало. За вземанията си
ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което
било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 05.07.2021 г. по ч. гр. д. № 27324 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд,
Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което
наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да уважи изцяло исковата претенция. Претендира направените по делото
разноски, както и адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Столична община
за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Г.Ц..
Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани. От приложените към исковата молба доказателства не се установявало по
категоричен начин, че именно наличието на дупка на пътното платно била причина за
настъпилото ПТП. На 31.03.2020 г. била извършена месечна инспекция на бул. „Драган
Цанков“, при която било установено, че пътното платно изцяло отговаряло на изискванията
за експлоатация – нямало констатирани пукнатини, дупки и пропадания. Оспорва твърдения
механизъм на настъпване на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между него и
причинените щети поради обстоятелството, че мястото на инцидента не било посетено от
служители на КАТ и не бил съставен протокол за ПТП. Освен това прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като водачът на застрахования автомобил не
бил спазил задължението си по чл. 20, ал. 2 ЗДвП при избиране скоростта на движение да се
съобрази със състоянието на пътя, за да може да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност – да намали размера на
претендираното обезщетение поради съпричиняване. Претендира направените по делото
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач „Хидрострой“ АД не изразява становище по предявените
искове.
В съдебно заседание ищецът „Дженерали Застраховане“ АД, редовно призован, се
представлява от адв. Дянкова. Процесуалният представител поддържа исковата молба и
оспорва депозирания отговор. В хода на устните състезания изразява становище, че
предявените искове били доказани по основание и по размер, поради което моли съда да
постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Претендира направените по делото
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която излага
допълнителни доводи и съображения в подкрепа на направените искания.
2
В съдебно заседание ответникът Столична община, редовно призован, се представлява
от юрк. Тодоров. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода
на устните състезания моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани, като вземе предвид заявеното в депозирания отговор. Претендира разноски за
осъщественото процесуално представителство. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Третото лице – помагач „Хидрострой“ АД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори между страните, че към датата на процесното застрахователно събитие
имало валидна имуществена застраховка „Каско“ по отношение на увредения лек автомобил
марка „Субару“, модел „Импреза“, с рег. № ********, собственост на Ц. Б. В.. Посоченото
обстоятелство се потвърждава от представена по делото застрахователна полица №
****************** по комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, сключена на
17.04.2019 г., със срок на застрахователно покритие от 00,00 ч. на 19.04.2019 г. до 23,59 ч. на
18.04.2020 г., с рискова клауза „Пълно Каско”. От отбелязване в застрахователната полица се
установява, че годината на производство на процесния автомобил била 2009 г., а от
приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част ІІ е видно, че датата на
първата му регистрация била 23.04.2019 г. С договора била определена застрахователна сума
в размер на 19000 лева.
Към датата на сключване на застрахователната полица по процесния автомобил имало
невъзстановени щети съгласно протокол за оглед, който е представен по делото. От
последния се установява, че при извършения на 19.04.2019 г. оглед били констатирани
следните увреждания по автомобила: челно стъкло; преден капак – ремонт + боя; предна
броня – боя; спойлер – предна броня – боя; преден десен калник – вдлъбнатина; задна броня
– боя; ляво огледало (корпус – мат) – подмяна; таван – градушка.
Съгласно т. 6.4, вр. т. 71.14 от Общите условия на „Дженерали Застраховане“ АД за
застраховка „Каско на МПС”, сред покритите рискове било пътнотранспортно произшествие
(ПТП) – събитие, възникнало в процеса на движение на МПС и изразяващо се в удар на
същото в друго МПС, пътно съоръжение, какъвто и да било друг предмет, човек или
животно или попадане в дупка или неравност по пътното платно, което събитие е
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътнотранспортното средство,
пътно съоръжение, товар или други материални щети. Общите изключения, при наличието
на които застрахователят не изплащал обезщетение, били посочени в раздел ІІІ от общите
условия. В т. 54, вр. т. 54.4 от същите било предвидено, че при частична щета начинът на
обезщетяване се договарял със застрахования след подаване на уведомлението за щета, като
при МПС, за което от датата на първа регистрация до датата на начало на застраховката са
изминали над 10 години, застрахователното обезщетение се определяло по един от следните
3
начини, избран от застрахования: 1. отстраняване на щети в посочен от застрахователя
доверен сервиз, като застрахователното обезщетение се изплащало на съответния
автосервиз. В този случай при ремонта на МПС увредените части се подменяли с части от
алтернативен производител или втора употреба; 2. по експертна оценка. Съгласно т. 58.3 от
общите условия застрахователят не дължал застрахователно обезщетение в пълен размер
при щети, причинени от дупки или неравности в пътната настилка, липсваща или
неправилна маркировка, неизправна пътна сигнализация. В този случай размерът на
застрахователното обезщетение не можело да превишава 1000 лева, освен когато за
доказване на събитието бъде представен официален документ, издаден от компетентните
органи на държавата, в която е настъпило събитието.
Не се спори по делото, че бул. „Драган Цанков“ в гр. София, на който възникнало
процесното ПТП, е общински път, представлява публична общинска собственост и като
такъв се управлява от Столична община. В тази връзка с Договор № СОА19-ДГ55-
382/11.06.2019 г. ответникът възложил на третото лице – помагач извършване на дейностите
по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на
Столична община – VІ зона, включваща райони „Искър“, „Слатина“, „Изгрев“ и „Средец“.
От представен по делото протокол за месечна инспекция изх. № СОА19-ВК66-9443-[5] от
10.04.2020 г. и констативен протокол от 31.03.2020 г. се установява, че за бул. „Драган
Цанков“ от ул. „Никола Мирчев“ до бул. „Г. М. Димитров“ нямало констатирано
неизпълнение на зададените критерии за обслужване и поддръжка.
За причинените на процесния автомобил повреди, на 20.03.2020 г. водачът Ц. В. подал
до застрахователя по имуществената застраховка искане за оценка на вреди, по което била
образувана щета № *********. В искането собственикът на застрахования автомобил
отбелязал, че желае обезщетението да бъде определено по експертна оценка. Още същия ден
бил извършен оглед на автомобила от експерт на застрахователя. Констатираните
увреждания били изброени в опис-заключение на вреди на МПС, подписан от представител
на застрахователя и от собственика на автомобила. След извършване на необходимите
изчисления, с ликвидационен акт № 936447/26.03.2020 г. застрахователят определил
застрахователно обезщетение в размер на 589,07 лева, което било изплатено на собственика
на увредения автомобил с преводно нареждане от 02.04.2020 г.
От представена по делото регресна покана изх. № *********/07.05.2020 г. се
установява, че ищцовото дружество претендирало от Столична община възстановяване на
изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в общ размер на
604,07 лева по процесната щета. На ответника бил предоставен 15-дневен срок от
получаване на писмото да погаси доброволно задължението към застрахователя. Регресната
покана била получена от представител на Столична община на 08.05.2020 г., видно от
отбелязване в обратната разписка.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищеца е разпитан свидетелят Ц. Б. В., който управлявал увредения автомобил по време на
настъпване на застрахователното събитие. От думите му се установява, че инцидентът се
4
случил през месец март 2020 г. на бул. „Драган Цанков“, на кръстовището с бул. „Г. М.
Димитров“. Автомобилът попаднал в дупка по средата на пътното платно, в резултат на
което били увредени двете гуми и джанти от едната страна, както и прагът. Според
свидетеля дупката била дълбока, с размери 50/50 см., поради което цялата гума попаднала в
нея. Водачът е категоричен, че препятствието не било обозначено по никакъв начин и тъй
като на това място имало леко изкачване, за него било невъзможно да го види и да
предотврати произшествието. При настъпване на инцидента автомобилът се движел с около
50 км/ч. Според Ц. В. препятствието било дупка, която преди това явно била правена, тъй
като се виждало, че самият асфалт се бил отронил, вероятно от температурите. Известно
време след инцидента дупката била поправена. Съдът кредитира показанията на свидетеля
като обективни, последователни, подробни и логични. Обстоятелството, че Ц. В. бил водач
на увредения автомобил по време на инцидента и негов собственик не е основание само по
себе си за дискредитиране на неговите показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на
свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват
от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост. Думите на свидетеля напълно кореспондират с останалия събран по
делото доказателствен материал – писмените доказателства и заключението на
автотехническата експертиза. Обстоятелството, че свидетелят управлявал процесния
автомобил по време на настъпване на застрахователното събитие му дало възможност да
придобие преки впечатления от обстоятелствата, при които настъпило същото, като съдът
няма основание да смята, че при свидетеля липсват способността и желанието вярно да
възприема фактите и добросъвестно да ги възпроизведе в показанията си.
Допусната е по искане на ищеца съдебна автотехническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че обстоятелствата и
причините, при които е настъпило процесното произшествие, били следните: на 19.03.2020
г., около 19,30 ч. лек автомобил „Субару Импреза“ с рег. № ******** се движел по бул.
„Драган Цанков“, където превозното средство попаднало в голяма дупка на платното за
движение. От така изяснения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на
застрахователя и отразените в уведомлението за щетата видими увреждания, се налагал
изводът, че щетите по застрахования лек автомобил можело да бъдат получени при
настъпилото на 19.03.2020 г. произшествие в гр. София. Стойността, необходима за
възстановяване на нанесените по процесния автомобил вреди, които се намирали в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на настъпване на застрахователното събитие, възлизала на 740,20 лева. От
заключението се установява, че обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск
„Каско“ при ПТП били в размер между 15 и 25 лева. Съдът намира, че заключението на
вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата
правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
5
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
Нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя,
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди на
застрахованото имущество, това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател
може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно,
обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение,
което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което
третото лице – възложител дължи на застрахования. За да бъде основателен предявеният
регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните
елементи от фактическия състав на суброгационното право: валидно застрахователно
правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП) по имуществена
застраховка „Каско“ на процесния автомобил; настъпване на застрахователно събитие –
ПТП в срока на застрахователно покритие; вида, характера и размера на причинените от
процесното ПТП вреди на застрахования при ищеца автомобил и причинно-следствената
връзка между застрахователното събитие и причинените вреди; предпоставките за
ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а именно: противоправното поведение
(действие или бездействие) на служители на ответника или на лица, които същият е
натоварил с поддръжката на пътя, причинени при или по повод изпълнението на
възложената работа вреди на застрахования, причинно-следствената връзка между
противоправното поведение на виновните лица и причинените вреди; и плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената
застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ за процесния автомобил между
неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП – 19.03.2020 г.
Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. От представените по делото
застрахователна полица № ****************** и Общи условия на „Дженерали
Застраховане“ АД за застраховка „Каско на МПС”е видно, че при включена рискова клауза
„Пълно Каско“, каквато е уговорена в настоящия случай, пътнотранспортното произшествие
е част от покритите рискове. Няма данни по делото да е било налице някое от изключенията,
при които застрахователят не изплаща обезщетение.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че по
6
процесната щета ищецът заплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно
обезщетение в размер на 589,07 лева, към което били начислени 15 лева ликвидационни
разноски.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха
установени и елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на ответника.
От заключението на съдебната автотехническа експертиза и от показанията на свидетеля Ц.
Б. В. беше установен механизмът на настъпване на произшествието – попадане на
застрахования при ищцовото дружество автомобил в необозначена и несигнализирана дупка
на пътното платно, при което били увредени предна лява гума и джанта, задна лява гума и
джанта и облицовка ляв праг. Обстоятелството, че не бил съставен протокол за ПТП по
никакъв начин не влияе върху направения по-горе извод. На първо място, в настоящия
случай не е била налице нито една от посочените в чл. 125 ЗДвП хипотези, които да налагат
задължително посещаване на мястото на пътнотранспортното произшествие от службите за
контрол на МВР. По делото няма каквито и да било данни, че след произшествието
процесният лек автомобил не е можел да се придвижва на собственост ход поради
причинените му вреди. Напротив, от показанията на свидетеля Ц. В. се установява, че след
пропадането в дупката преместил автомобила на 300-400 м., след което с помощта на две
„патерици“ успял да се прибере до дома си. Съгласно чл. 6, т. 4 от Наредба № Із-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия
и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд (загл. изм. – ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г.) не се
посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“ и не се съставят документи за повреди на
МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат
на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи
на собствен ход. Следователно, водачът на застрахования автомобил не е имал каквото и да
било законово задължение да инициира съставянето на протокол за ПТП или да уведомява
компетентните органи за инцидента. Подобно изискване липсва и в общите условия на
застрахователя, тъй като съгласно т. 58.3 от същите, когато не е представен официален
документ за доказване на събитието, издаден от компетентните държавни органи,
отговорността на застрахователя не е изключена, а само ограничена по размер – до 1000 лева
за щета, който лимит в настоящия случай не е превишен.
Не може да бъде прието възражението, направено в отговора на исковата молба, че
твърденият от ищеца механизъм на настъпване на процесното ПТП се изключвал от
наличието на Договор № СОА19-ДГ55-382/11.06.2019 г., с който ответникът възложил на
третото лице – помагач извършване на дейностите по поддържане и текущ ремонт на
уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на Столична община – VІ зона, както
и извършената месечна инспекция на 31.03.2020 г. за неговото изпълнение. На първо място
по делото няма данни процесната дупка, която съгласно свидетелските показания се е
намирала в самото кръстовище на бул. „Драган Цанков“ и бул. „Г. М. Димитров“, да е била
включена в предмета на договора с третото лице – помагач. Второ, има времева разлика
7
между датата на настъпване на застрахователното събитие – 19.03.2020 г. и датата на
инспекцията – 31.03.2020 г., през който период е възможно препятствието на платното за
движение да е било междувременно отстранено. С оглед наличието на еднопосочни
доказателства по делото, че причина за настъпване на процесните увреждания по
застрахования автомобил била именно дупката по средата на платното за движение ,
наличието на договор за ремонт и поддръжка на уличната мрежа не опровергава вече
установените обстоятелства.
По делото не се спори, че пътят, на който се случило процесното ПТП – бул. „Драган
Цанков” в гр. София, е част от общинската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона
за пътищата (ЗП) и съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП е публична общинска собственост. Разпоредбата
на чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП предвижда, че общинските пътища се управляват от кметовете на
съответните общини, като това управление включва: организиране, възлагане, финансиране
и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането,
управлението, ремонта и поддържането на пътищата (чл. 19, ал. 2, т. 3 ЗП). Цитираните
разпоредби налагат извода, че именно ответникът е носител на задължението да поддържа
общинските пътища в добро състояние, гарантиращо нормалната им експлоатация и
безпрепятственото придвижване по тях. Освен това с Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г.
за поддържане и текущ ремонт на пътя, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, е възложено на всяка община, включително Столична община, да
осигурява и охраната на пътищата, за които отговаря. Тази охрана взема мерки за
предотвратяване и своевременно отстраняване на причини и фактори, които влошават
експлоатационните характеристика на пътя и застрашават сигурността и безопасността на
ползвателите (чл. 5, ал. 1 от Наредбата). По делото безспорно се установява
обстоятелството, че на пътя е имало дупка, в която е попаднал и застрахованият при ищеца
автомобил. Няма твърдения, че неравностите на пътното платно са били обезопасени и
сигнализирани. Напротив, от изслушаните свидетелски показания се установява, че дупката
на платното за движение не е била обозначена по никакъв начин.
Съгласно т. 6 от Постановление № 7 от 1959 г., Пленум на ВС отговорността на
лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени
при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от
вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са
невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за
освобождаването им от отговорност. А съгласно т. 7 от същото постановление държавните
предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени
от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Следователно,
ответникът носи отговорност за противоправното бездействие на своите работници и
служители, а именно за несигнализиране и необезопасяване на неравностите (дупките) на
8
пътното платно.
В резултат на противоправното поведение на натоварените с дейността по поддръжка и
ремонта на пътя лица били причинени щети на застрахования при ищцовото дружество
автомобил, като вещото лице, изготвило съдебната автотехническа експертиза, установи, че
от техническа гледна точка е налице съответствие между механизма на ПТП и повредите по
автомобила. Следователно, доказана е и причинно – следствената връзка между
противоправното поведение на виновните лица и причинените щети. Видът и характерът на
вредите по процесния автомобил се установяват както от писмените и гласните
доказателства по делото, така и от заключението на вещото лице. Неоснователно е
възражението, направено в отговора на исковата молба, че някои от детайлите били
увредени преди процесното застрахователно събитие. Действително, застрахователната
полица, действала през исковия период, е била сключена при наличие на невъзстановени
щети по процесния автомобил. Същите обаче са подробно описани в протокола за оглед от
19.04.2019 г. и нито една от тези щети не е в зоната на увреждане при процесното ПТП и
съответно, не е била включена при изчисляване на дължимото застрахователно обезщетение.
При тези данни съдът напълно споделя извода на вещото лице, че всички обезщетени от
застрахователя щети се намирали в пряка причинно-следствена връзка с процесното
събитие. По делото липсват доказателства, които да оборват презумпцията за вина по чл. 45,
ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат поради нарушение на правилата за движение,
извършено от водача на застрахования автомобил. По делото няма каквито и да било данни
за извършването на действия или бездействия от страна на свидетеля Ц. В., които по някакъв
начин да са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, още повече противоправни
такива. От показанията на същия се установява, че не е имал възможност да забележи
препятствието на пътното платно и да избегне произшествието, тъй като същото не е било
обозначено по никакъв начин. Освен това в този участък от бул. „Драган Цанков“ имало леко
изкачване, което допълнително затруднявало водачите да видят дупката на платното за
движение. Липсата на предупредителни знаци за препятствието лишила водача от каквато и
да било възможност да предвиди или да забележи препятствието и да го избегне. Освен това
няма никакви данни по делото, че свидетелят е шофирал с превишена или несъобразена
скорост. Напротив, от показанията му се установява, че същият управлявал процесния
автомобил със скорост не по-висока от 50 км/ч. След като неравностите на пътя не били
обозначени по никакъв начин, водачът не е имало как да знае за тяхното съществуване и да
съобрази скоростта си със състоянието на пътя. Ето защо съдът намира, че не е налице
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – свидетеля В., с което да е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
По отношение на размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение
следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
9
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж.
Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.О., ВКС).
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика намира, че изчислената от
вещото лице пазарна стойност на причинените към момента на настъпване на
застрахователното събитие вреди в размер на 740,20 лева представлява възстановителната
стойност на увреденото имущество, до който размер следва да бъде определено и
застрахователното обезщетение, дължимо от ответното дружество. Доколкото обхватът на
суброгационното право на застрахователя по имуществената застраховка зависи от размера
на заплатеното застрахователно обезщетение, ответникът дължи на ищеца сумата в размер
на 589,07 лева, независимо че изчислената от вещото лице пазарна стойност за
възстановяване на причинените от процесното ПТП вреди е в по-голям размер. Към сумата
589,07 лева следва да бъдат прибавени и 15 лева за ликвидационни разноски, които
обичайно се заплащат за определяне на обезщетението по щетата, доколкото не са
установени по делото разходи в по-голям размер. Или дължимата на ищцовото дружество
сума по регресната претенция възлиза общо на 604,07 лева. По делото няма данни, а и
твърдения ответникът да е погасил изцяло или отчасти претендираната сума.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр.
чл. 49 ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
10
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. А чл. 84, ал. 2 ЗЗД предвижда, че когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В този
смисъл е и постоянната практика на ВКС – вж. Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. №
985/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 29 от 07.05.2008 г. по т. д. № 535/2008 г., ІІ Т.О., ВКС,
Решение № 48 от 30.04.2009 г. по т. д. № 677/2008 г., І Т.О., ВКС.
В настоящия случай, видно от приложената по делото регресна покана, ответникът бил
поканен да изпълни задължението си в 15-дневен срок от получаването й. Посоченият
документ има характер на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и е поставил Столична
община в забава по отношение на главницата. Поканата била получена от ответника на
08.05.2020 г., като предоставеният 15-дневен срок е изтекъл на 25.05.2020 г. (първия работен
ден). Считано от следващия ден – 26.05.2020 г. ответникът е изпаднал в забава.
Следователно, началната дата, от която следва да се изчислява лихвата за забава, е
26.05.2020 г., а крайната – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 17.05.2021 г. След като искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД е приет за основателен за сумата в размер на 604,07 лева, то и
акцесорният иск е установен в своето основание за процесния период. Определен от съда
при условията на чл. 162 ГПК, дължимият размер на лихвата за забава върху уважената част
от регресното вземане на ищеца за посочения период възлиза на 59,90 лева. С оглед
изложеното и искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство
ищцовото дружество е извършило разноски в общ размер на 385 лева, от които 25 лева за
внесена държавна такса и 360 лева за заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Тези разноски са в минимален размер. В исковото производство разноските са следните: 75
лева за довнесена държавна такса, 250 лева за депозит за вещо лице, 60 лева за депозит за
призоваване на свидетел и 360 лева с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение.
Доколкото и тези разноски са в минимален размер, съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за тяхната прекомерност. С оглед изложеното, предвид изхода на
настоящия спор и приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, ответникът Столична община следва да бъде осъден да заплати
на ищеца „Дженерали Застраховане“ АД сумата в общ размер на 1130 лева, представляваща
направените в заповедното и в исковото производства разноски за внесена държавна такса,
депозити за вещо лице и за призоваване на свидетел и за заплатено адвокатско
11
възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Ю.К.К. и Р.Ц.Д., със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, срещу Столична община, Булстат
*********, представлявана от кмета В.А.Т., с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, както
следва: по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД за сумата 604,07 (шестстотин и четири лева и 07 ст.) лева, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 589,07 лева и ликвидационни
разноски в размер на 15 лева по застраховка „Каско” по щета № *********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда – 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; и по иска с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 59,90 (петдесет и девет лева и
90 ст.) лева, представляваща лихва за забава върху присъдената главница за периода от
26.05.2020 г. до 17.05.2021 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 27324 по описа
за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Столична община, Булстат *********,
представлявана от кмета В.А.Т., с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Ю.К.К. и Р.Ц.Д., със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, сумата 1130 (хиляда сто и тридесет)
лева, представляваща направените в заповедното и в исковото производства разноски за
внесена държавна такса, депозити за вещо лице и за призоваване на свидетел и за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Хидрострой“ АД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Н.К.П. и Ж.И.Н., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Средец“, бул. „Цар Освободител“ № 6, като трето лице-
помагач на страната на ответника Столична община по предявените срещу него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 27324 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
12
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13