Р Е Ш Е Н И Е
№ 5407
гр. Варна, 04.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 9877 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Д.О.з.“ ЕАД, с ЕИК ***,
представлявано от К.Ч. – Главен изпълнителен директор и Б.В. – изпълнителен
директор, чрез пълномощника им адв. П.П. – Д. – АК Варна срещу А.„П.и.“, чрез О.п.у.
*** със съдебен адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр.
чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца:
Сумата
от 747.52 лв. /седемстотин четиридесет и седем лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща сбор от 732.52 лева определено и изплатено застрахователно
обезщетение за увреждания по лек автомобил „***“ с ДКН ***, дължимо по полица „Каско +“ № ***г. и 15.00 лева ликвидационни разходи по щета № ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 25.06.2019г. до окончателно изплащане на задължението,
както и
Сумата
от 83.62 лв. /осемдесет и три лева и шестдесет и две стотинки/, мораторна
лихва за периода от 18.05.2018г.
/датата, на която ответника е отказал изплащането на претендираните суми/ до
датата на депозиране на исковата молба в съда.
С
определение от 14.08.2019г. „А.-Ч.м.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление *** е конституирано в качеството му на трето лице - помагач на
страната на ответника А.„П.и.“, гр. ***
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На 31.07.2017г. между „„Д.О.з.“ ЕАД и Е.К.П. бил сключен договор за доброволна автомобилна застраховка „Каско +“, клауза „Пълно каско“ по отношение на притежаван от него лек автомобил „***“ с ДКН ТХ ***. Подписана била застрахователна полица № ***г., материализираща и удостоверяваща възникването на застрахователното правоотношение за срок от 12 месеца и обвързваща страните за периода от 00:00 часа на 01.08.2017г. до 23:59 часа на 31.07.2018г.
На 01.11.2017г. около 00:10 часа застрахованият автомобил претърпял пътно-транспортно произшествие на автомагистрала „***“ в посока от гр.*** към гр.***, км.***. Причината за настъпилия пътен инцидент бил сблъсък на застрахования лек автомобил с внезапно появило се на пътното платно диво животно-глиган. Органите на ПП, КАТ при ОД на МВР гр.Варна били уведомени незабавно от водача на автомобила и за пътния инцидент бил съставен протокол за ПТП № ***г.
На 01.11.2017г. собственика на автомобила подал уведомление за щета, по което била образувана преписка, заведена под № ***. На автомобила бил извършен оглед, за който бил съставен опис-заключение № *** от ***г. При огледа били констатирани следните увредени детайли по автомобила: предна броня – за подмяна, решетка на предна броня цяла – за подмяна, въздушна възглавница за пътник – за подмяна, ЕБ въздушна възглавница – за подмяна, гривна на ляв фар за мъгла – за подмяна, въздухопровод филтър – първа степен за ремонт. В документа било посочено, че е необходимо извършване на допълнителен оглед. Такъв бил извършен на 02.11.2017г. и при него били констатирани следните увредени детайли по автомобила: воден радиатор – първа степен за ремонт, спойлер на предна броня – за подмяна, преден ляв предпазен колан – за подмяна, преден десен предпазен колан – за подмяна.
Щетата била приключена с мнение за изплащане на застрахователно обезщетение възлизащо на 732.52 лева, от която предвид сключената полица при условията на разсрочено заплащане на дължимата застрахователна премия била удържана неиздължената премия в размер на 154.58 лева. Разликата в размер на 577.94 лева била изплатена по посочена от Е.П. банкова сметка.
***, че отговорността за настъпване на пътния инцидент е на А.„П.и.“, която в качеството си на собственик на пътя била длъжна да го управлява, стопанисва и поддържа в изправност, което не било изпълнено и се намирало в причинно-следствена връзка с щетите по застрахованото МПС. Пътят, при използването на който настъпило произшествието бил част от републиканската пътна мрежа, поради което и в качеството си на собственик, ответната агенция следвало да понесе отговорността, като държавен орган, на който е възложено управлението на вещта. Съобразно разпоредбите на чл.3, ал.1 и чл.167 ЗДвП ответникът бил длъжен да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстранява в най-кратък срок. Мястото, където било регистрирано ПТП, като част от автомагистрала „***“ било без налична ограда, поставена с цел възпрепятстване появата на лица и/или животни на магистралата, което било причина за настъпилия пътен инцидент и щетите нанесени по застрахованото имущество.
С писмо от 18.05.2018г. ответната агенция уведомила застрахователя, че отказва да заплати претендираните суми, като след тази дата се претендира и заплащане на мораторна лихва в полза на ищеца.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковата претенция по основание и размер.
Не се оспорва, че Автомагистрала „***“ е път от републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа от А.„П.и.“, както и че на територията на Варненска област тази дейност се извършвала от специализираното звено – *** ***.
Оспорва се наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на лек автомобил „***“ с ДКН *** – представената застрахователна полица не била подписана от застрахованото лице, поради което представения договор бил невалиден. С исковата молба липсвали доказателства за заплащане на застрахователната премия в размер на 293.09 лева, което също опорочавало валидността на договора по отношение на сключването и действието му. Застрахователят не следвало да изплаща обезщетението, тъй като не били изпълнени разписаните от него Общи условия, при които застрахова моторни превозни средства по раздел „Каско“. Налице били абсолютни пречки за встъпване в правата на увреденото лице, поради което и не следвало ответната агенция да отговаря пред застрахователното дружество.
Ответникът оспорва причинените имуществени вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 01.11.2017г., като посочва несъответствие между изложеното в исковата молба и отразеното в протокола за ПТП по отношение посоката на движение на автомобила. Оспорва се истинността на протокола за ПТП, в частта му описваща механизма на ПТП, както и щетите по МПС. Претендираният размер на обезщетението бил завишен по отношение на уврежданията по автомобила.
Поддържа се, че ответната агенция не следва да носи отговорност за поява на диво животно на пътното платно. Съгласно чл.50 ЗЗД отговорността за вредите, произлезли от вещи била солидарна на собственика и лицето, под чийто надзор се намират вещите. Глиганът бил диво животно по смисъла на чл.5, ал.2 вр. ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча и като такова отговорност за него носел Министъра на земеделието, храните и горите, както и Североизточно държавно предприятие, чрез Държавно ловно стопанство „***“.
В евентуалност се касаело за случайно деяние, а не неизпълнение на законово задължение и ответната агенция не носела отговорност.
Съгласно Техническите правила за приложение и техническата документация за огради (предпазни мрежи) за автомагистрали, издание на ГУП, 1995г. – при мостови съоръжения предпазната мрежа се прекъсва при отвора на съоръжението и се затваря при крилата, насипните конуси или подпорните стени, като отворът на съоръжението остава свободен, а при пътните възли мрежата се поставя от външната страна на връзките съобразно нивелетното им положение и продължава по връзката на разстояние най-малко 100 м. от мястото на вливане на връзката във второстепенния път. Животното, което се намирало на пътното платно на магистралата можело да влезе на пътя именно от такива места и без значение било дали има или не предпазна мрежа в участъка, още повече, че такава не може да се приема като абсолютна пречка за появата на животни на пътното платно.
Ответникът поддържа, че са изпълнени всички задължения по чл.30, ал.1 ЗДвП и са извършени всички работи за обезопасяването на движението на автомобилите по пътя при спазване на разпоредбите на ЗДвП.
В условията на евентуалност се твърди наличие на висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила..
В проведеното открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С комбинирана
застрахователна полица „Каско +“ № *** от 31.07.2018г. е сключен застрахователен договор между ищцовото
дружество и Е.К.П. с обект на застраховката лек автомобил марка ***, модел ***,
с ДКН *** с валидност от 01.08.2017г. до 31.07.2018г.
/л.8/.
Като доказателство
по делото са приобщени общите условия на ищцовото дружество по застраховки „Каско +“ /л.25-34/.
На 01.11.2017г.
около 00:40 часа по автомагистрала „***“ км.*** настъпило ПТП, при което Е.К.П.,
като водач на застрахования в ищцовото дружество лек автомобил блъснал излязло
на пътя диво прасе, за което е съставен Протокол за ПТП № *** от К.Е. – мл. Автоконтрольор ПП в ОД на МВР гр.Варна /л.9/.
За изясняване
фактическата страна на спора и механизма на настъпване на произшествието са
ангажирани специални знания посредством назначена съдебна автотехническа
експертиза, както и са допуснати гласни доказателства.
В показанията си свидетеля
Е.К.П. заявява, че си спомня произшествието, което се случило през м.ноември 2018г.
след 10 часа вечерта. Свидетелят се движел по автомагистрала „***“ в посока гр.София и в
участъка около гр.*** видял аварийни светлини в аварийната лента. Скоростта
била около 110 км/ч, но след като видял аварийните светлини намалил. Свидетеля
минал в най-лявата лента и минал през нещо, което първоначално помислил, че е
броня и го пуснал по средата между двете гуми. После се разбрало, че това е
прасе, което било блъснато от предходен автомобил и се намирало по средата на
пътната лента.
Свидетелят К.Б.Е.
заявява, че той е съставил протокола за ПТП и има бегъл спомен за
произшествието. Касаело се за автомобил с водач, който блъснал диво прасе на
автомагистрала „***“ в района на с.***.
Автомобилът не бил в движение и имало още един автомобил, който също не бил в
движение и е ударил прасето.
Свидетелят И.Н.П.
твърди, че към датата на инцидента работел като главен специалист в *** *** и
отговарял за магистралата в участъка *** – ***. Предпазна оградна мрежа била
поставена по платното в посока гр.София, като от *** до *** км. оградата била
нова. При установяване на проблем с оградната мрежа се реагирало веднага.
Свидетелят посетил мястото на инцидента около 1:30 часа, когато вече вдигали
първата кола. Втората кола нямала видими щети, но не можела да пали. По целият
участък се копаели дупки, поставяли се колове и се опъвала мрежа. Мрежата била
тип „зайча ограда“, висока около 170 см. и била направена от метална тел. През
2017г. бил направен целият участък. Мрежата в участъка била нова, сложена
същата година и нямало дупка в нея. Оградата била „зайча“, за по-дребни животни
и не можела да спре диво прасе. Не съществувала мрежа, която да е пригодена за
по-големи животни.
Вещото лице в
заключението си, прието след изслушване на свидетелите, заявява, че
произшествието е настъпило след сблъсък на лекия автомобил с лежащо на пътя
диво прасе. Подобен тип механизъм на ПТП напълно съответствал на посочените в
опис-заключение от 01.11.2017г. и 02.11.2017г. увредени детайли и можело да се
твърди наличие на причинно-следствена връзка между произшествието и увредените
детайли. Размерът на средствата, необходими за отстраняване на причинените по
автомобила щети вещото лице определя на 4247 лева с ДДС. Размерът на обичайните
ликвидационни разходи бил от 10 до 15 лева и претендираните разходи
съответствали на обичайните по размер. Участъкът, в който настъпил инцидента
бил с ограничение на скоростта 140 км/ч. След като водачът на автомобила е видял
аварийните светлини, то вероятно вниманието му било привлечено от спрелите
автомобили. При условие, че дивото прасе е с тъмна разцветка и трудно отразява
светлината, а вниманието на водача е привлечено от автомобилите, това му
коствало да не види неравността на пътя.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
За уважаване на исковата претенция с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, в тежест на ищеца бе възложено да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: наличието на валиден застрахователен договор между него и собственика на увредения автомобил, включително плащането на падежиралите вноски от застрахователната премия; възникване на застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор; изплащане на застрахователно обезщетение, неговия размер и встъпване съобразно закона; реално настъпилата вреда – покрит риск да е настъпила при или по повод изпълнение на възложената работа на служители на ответника, както и нейния вид; както и причинна връзка между вредата и неправомерното бездействие на служители на ответника. В тежест на ответника бе да докаже наличието на обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи дължимостта на претендираните суми, в случай че ищеца докаже тяхната дължимост, в т.ч. и наличието на съпричиняване, случайно деяние и т.н.
Не се спори в производството, а и се установява от представените от ищеца писмени доказателства, че към датата произшествието увредения автомобил е бил застрахован по застраховка „Каско + в ищцовото дружество. Установява се също своевременното уведомяване на застрахователя, съставянето на опис-заключение на увредените детайли по автомобила, определяне на застрахователно обезщетение в размер на 732.52 лева и изплащането на същото в полза на собственика на автомобила, след приспадане на дължимата към момента на определяне на обезщетението застрахователна премия.
Механизмът на произшествието се установи след изслушване на показанията на свидетелите, единият от които водач на увредения автомобил, а другите двама посетили мястото на настъпване на инцидента скоро след това, както и след изслушване заключението на вещото лице. При установения по делото механизъм на настъпване на произшествието не са налице данни за съпричиняване за настъпване на вредите от страна на водача на автомобила. Движението е било с скорост по-ниска от ограничението за конкретния пътен участък, а произшествието е настъпило след преминаване на автомобила през лежащо неподвижно животно, което е с тъмна окраска, и трудно отразява светлината. Липсват данни за виновно поведение от страна на водача на автомобила, с което той да е допринесъл за настъпване на вредите.
От заключението на вещото лице се установи също наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и настъпилите вреди по автомобила, както и че разходите за отстраняване на щетите по автомобила надвишават определеното и изплатено застрахователно обезщетение.
Основен спорен въпрос между страните по делото е дали навлизането на диво животно на пътното платно се дължи на виновно противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в неизпълнение на законово задължение. Безспорно е установено, че процесния пътен участък е път от републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа от А.„П.и.“ съгласно чл.19, ал.1 от Закона за пътищата. В производството не бе установено дали дивото прасе е преминало и навлязло в участък намиращ се в близост до мостово съоръжение, при което предпазната мрежа се прекъсва при отвора на съоръжението, преминало е през участък, в който предпазната мрежа е била прекъсната или само с преминаването си е прекъснало тази ограда, която може да спира само по-дребни животни. В тази част от спора следва да се отбележи, че тежестта на доказване е на страната, която твърди положителния факти – в случая ответника в тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задълженията си да обезопаси тази част от републиканската пътна мрежа, като постави съобразно изискванията защитни мрежи и предпазни огради и по този начин осигури необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение. Тези твърдения останаха недоказани в настоящето производство. На първо място поставената предпазна мрежа не изпълнява целите определени с представените технически правила за приложение на огради (предпазни мрежи) за автомагистрали. Поставената мрежа е определена от свидетеля П. като „зайча ограда“, която е за по-дребни животни и дори да е имало непрекъсната такава в района на инцидента, то тя не би спряла дивото прасе. Изискванията в техническите правила за приложение на огради (предпазни мрежи) за автомагистрали е те да могат да послужат за ограничаване на домашни и диви животни до платната за движение на моторни превозни средства, т.е. с поставянето на такъв тип ограда ответната страна не е изпълнила точно и в цялост задълженията си по поддръжка и обезопасяване на пътя. На следващо място доказателствата по делото сочат, че преди инцидента е поставяна нова ограда в пътния участък, като има данни за установени липси в оградата и от двете страни на пътя, с което отново не може да се приеме за установено пълното и точно изпълнение на задълженията на ответника по поддръжка на пътя. В този смисъл настоящия състав на съда намира, че навлизането на дивото прасе на пътя се дължи на неизпълнение, под формата на непълно изпълнение, на задълженията на ответника по Закона за пътищата, поради което и са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността му и исковата претенция се явява доказана, както по основание, така и по размер.
С изтичане на срока за доброволно изпълнение посочен в регресната покана ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. Регресната покана е получена от ответника на 14.03.2018г. и 15-дневния срок за изпълнение е бил до 29.03.2018г., а считано от 30.03.2018г. ответникът е изпаднал в забава. За претендирания период от 18.05.2018г. до 25.06.2019г. обезщетението за забава е в размер на 83.90 лева, изчислено с програмен продукт „Апис Финанси“. Претендирания размер от 83.62 лева е доказан и предявения акцесорен иск следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищцовата страна има право на поискани и действително направени разноски. Сторените от ищеца разноски са в размер на 630 лева, съобразно представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата към него.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.„П.и.“, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на „Д.О.з.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сумата от 747.52 лв. /седемстотин четиридесет и седем лева и петдесет и две стотинки/, представляваща сбор от 732.52 лева определено и изплатено застрахователно обезщетение за увреждания по лек автомобил „***“ с ДКН ***, дължимо по полица „Каско +“ № ***г. и 15.00 лева ликвидационни разходи по щета № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.06.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 83.62 лв. /осемдесет и три лева и шестдесет и две стотинки/, мораторна лихва за периода от 18.05.2018г. /датата, на която ответника е отказал изплащането на претендираните суми/ до датата на депозиране на исковата молба в съда.
ОСЪЖДА А.„П.и.“, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление*** ДА ЗАПЛАТИ на „Д.О.з.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сумата от 630 лв. /шестстотин и тридесет лева/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ответника – „А.Ч.м.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: