№ 86
гр. П. , 03.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги К. Грънчаров
Членове:Калоян В. Гергов
Мариан В. И.
при участието на секретаря Евгения М. Русева
в присъствието на прокурора Искра Стефанова Ганева (ОП-П.)
като разгледа докладваното от Калоян В. Гергов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214400600430 по описа за 2021 година
Производство по реда на Глава „Двадесет и първа” от НПК.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по протест на
РП-П. и въззивна жалба на защитника на подсъдимите М. В. В. от с.***,
обл.П. и КР. Г. П. от гр.П. – адв.Н. ЯК. от ПАК против Присъда № 260029 от
22.03.2021г., постановена по НОХД № 2359/2019г. по описа на РС – П..
В протеста подаден срещу постановената спрямо подсъдимия М. В. В. от
с.***, обл.П. присъда се твърди,че РС-П. неправилно е освободил В. от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за всяко от деянията по
чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130,ал.1 от НК и чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2
вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 от НК налагайки му административно наказание
съответно глоба в размер на 3000 лева и глоба в размер на 2000 лева в
противоречие с разпоредбата на чл.78а,ал.7 от НК,която изключва
освобождаването на дееца от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание,когато извършените деяния представляват
множество престъпления.В този контекст се отправя искане към въззивната
инстанция да упражни правомощията си по чл.337,ал.2,т.1 вр.с чл.334 от НПК
и измени първоинстанционната присъда като се наложи на В. наказание
1
лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК в предвидените от закона
рамки за всяко едно от процесните деяния като се активира института по
чл.66,ал.1 от НК и се наложи едно общо най-тежко наказание.
В подадената от защитника на подсъдимите М. В. В. от с.***, обл.П. и
КР. Г. П. от гр.П. – адв.Н. ЯК. от ПАК въззивна жалба се сочи,че РС е
допуснал от една страна нарушение на материалния закон с приложението на
чл.78а от НК,а от друга постановената присъда е постановена при неизяснена
от РС-П. фактическа обстановка,неправилни изводи относно авторството на
деянието и предубеденост на съдията-докладчик.В допълнение се сочи явна
несправедливост на наложените наказания като алтернативно се отправя
искане за оправдаване на въззивните жалбоподатели по повдигнатите им
обвинения или намаляване на размера на наложените им наказания поради
явна несправедливост.
В допълнително изложение към въззивната жалба адвокат Я. сочи,че
събраните в хода на съдебното следствие доказателства не подкрепят
вменените на подсъдимите В. и П. обвинения, предлага свой прочит на
доказателствената съвкупност като обосновава института по чл.12 от
НК.Навежда доводи за липса на самостоятелно изведена от РС-П. фактическа
обстановка, която счита, че е копирана от внесения от РП-П. обвинителен акт
и не кореспондира със събраните по делото доказателства като заявява
липсата на мотиви от страна на първата инстанция досежно вменения
хулигански мотив и субективната страна на деянието.Защитникът акцентира
и върху изявления,които оценява като израз на предубедено отношение от
съдията-докладчик, въздържането от провеждане на назначена очна ставка и
превратно тълкуване на доказателствените източници.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател и ответник по протеста М.
В. В. се явява и моли за постановяване на оправдателна присъда.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател КР. Г. П. се явява и моли
за постановяване на оправдателна присъда.
Представителят на ОП-П. поддържа протеста като приема,че въззивната
жалба и възраженията на защитника адвокат Я. са неоснователни.Моли за
уважаване на протеста.
Заинтересованите страни Б.В. и Г. В. редовно призовани не се явяват,а се
представляват от адвокат Л.Г. от ПАК.
Повереникът – адвокат Л. Г. от АК-П. намира протестът за
освонателен,въззивната жалба за неоснователна като оспорва доводите на
защитника на подсъдимите и счита,че РС-П. е изяснил механизма на
причиняване на травматичните увреждания и техния автор.
2
С атакувания съдебен акт П.ски районен съд е признал подсъдимия М.
В. В.,роден на *** г. в гр. София, живущ в с. ***, обл. П., българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан
/реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК/, с ЕГН –
**********, за виновен в това, че:
1.На 05.05.2019г. в гр.П. по хулигански подбуди, причинил на Г. В. В.
от с.***, обл.П. лека телесна повреда, изразяваща се в рана на дясната буза,
насинявания по лицето, гръдния кош и масивен оток на десен лакът, които са
довели до болки и страдания с временно и неопасно за живота разстройство
на здравето,поради което и на основание чл.131 ал.1 т.12, вр. с чл.130 ал.1 вр.
чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност като му наложил
административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 3000 /три
хиляди/ лева.
2.На същото място и по същото време в съучастие като извършител с
КР. Г. П. от гр.П. по хулигански подбуди причинил на И.И.И. от гр.П. лека
телесна повреда, изразяваща се в оток и насинявания по лицето, раничка на
лигавицата на лявата буза, охлузване по лицето и лявата предмишница,
довели до болки и страдания поради което и на основание чл.131 ал.1 т.12, вр.
с чл.130, ал.1 вр. чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност като
му наложил административно наказание глоба в полза на държавата 2000 /две
хиляди/ лева.
РС-П. със същият съдебен акт признал подсъдимия КР. Г. П.,роден на
*** г. в гр. П., живущ в с. град, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, работи, неосъждан, с ЕГН – **********, за виновен в
това, че:
1.На 05.05.2019г. в гр.П. по хулигански подбуди причинил на Б. М. В.
от с.***, обл.П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета
дланна кост, разкъсано сухожилие на разгъвача на четвърти пръст на дясната
длан, довело до трайно за повече от месец затруднено движение на дясната
ръка,поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.129, ал.2, вр. ал.1 от
НК, вр. с чл.54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода,чието
изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК отложил с четири години
изпитателен срок.
2.На същото място и по същото време в съучастие като извършител с М.
3
В. В. от с.***, обл.П. по хулигански подбуди причинил на И.И.И. от гр.П.
лека телесна повреда, изразяваща се в оток и насинявания по лицето, раничка
на лигавицата на лявата буза, охлузване по лицето и лявата предмишница,
довели до болки и страдания,поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12
вр.чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. с чл.54 от НК го осъдил на една години
лишаване от свобода,чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК
отложил с три години изпитателен срок.
На основание чл.23, ал.1 от НК първоинстанционният съд определил на
подсъдимия КР. Г. П. едно общо най-тежко наказание измежду наложените
му, а именно две години лишаване от свобода, чието изтърпяване на
основание чл.66, ал.1 от НК отложил с четири години изпитателен срок.
Със същият съдебен акт РС-П. осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК подсъдимите М. В. В. и КР. Г. П. да заплатят солидарно :
по сметка на ОД на МВР П. деловодни разноски в размер на 168.00
лева,по сметка на РС-П. деловодни разноски в размер на 832.60 лв.,
на частните обвинители Г. В. В. и Б. М. В. направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на общо 800 /осемстотин/ лева.
П.ският окръжен съд, като се запозна със събраните по делото
доказателства, атакувания съдебен акт, и доводите на страните, намира
за установено следното:
Въззивните жалба и протест са подадени в срока по чл.319 от НПК,
отговарят на изискванията на чл.320 от НПК, поради което са процесуално
допустими и следва да бъдат разгледани
Разгледана в частта относно оплакванията за допуснати от РС-П.
съществени нарушения на процесуалните правила при изготвянето на
мотивите към присъдата въззивната жалба се явява основателна, но не
изцяло по изложените в нея съображения.
Протестът не може да бъде разгледан понеже изложените в него доводи
за неправилно приложение на материалния закон въззивната инстанция е
безпредметно да обсъжда с оглед констатираните съществени нарушения на
процесуалните правила при изготвяне на мотивите.
4
В Постановление № 2/30.11.1967г. на Пленума на ВС,което не е
изгубило своята актуалност и към настоящия момент, е поставено
принципното изискване към съдилищата да посочат точно и ясно каква
фактическа обстановка приемат за установена и въз основа на какви
доказателствени материали като съществените противоречия в последните се
обсъдят наред с направените от страните доводи и възражения,така щото да
се постигне правилно решаване на делото.Видно от мотивите на атакуваната
присъда точно това не е сторил първоинстанционния съд,с което е
консумирал отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила,което е пречка за проследяване на начина по който е формирано
вътрешното му убеждение.
Изграждането на мотиви към съответния съдебен акт може да търпи
различни технически решения,но същите безусловно следва да покриват
изискванията на чл.305,ал.3 от НПК и в тази насока настоящият въззивен
състав има константно разбиране.РС-П. е анализирал в два абзаца
показанията на частните обвинители Б.В. и Г.В. като е посочил,че от първите
се установява час,дата,механизъм и място на извършване на престъплението
/не е ясно кое,бел.с.с./,така както е описано във фактическата обстановка, а по
отношение „спорния въпрос“ защо Б.В. не е посетил медицинско заведение,за
да му бъде гипсирана ръката е заявил,че същия дава „правдиви показания за
причините“,а относно вторите е счел,че установяват разразилия се конфликт с
подсъдимите,за което свидетелстват в показанията си свидетелите Ц.И., К.П.,
Р.И. и И.И. като е посочил,че според последния същия е бил иницииран от
подсъдимите.Или с друго думи казано РС-П. в три абзаца е анализирал
гласните доказателства по делото и противоречията помежду им като е
допълнил,че твърдението на подсъдимите,че не са инициирали конфликта е
защитна теза,която не следва да се цени,т.к. за тях не съществува задължение
да говорят истината за разлика от частните обвинители и И.И.,които не само
имат такова задължение,но и носят наказателна отговорност по чл.290 от НК.
Очевидно е,че в този им формат мотивите не само не възпроизвеждат
фактите,извлечени от разпита на подсъдимите и свидетелите,но и отсъства
въобще анализ на тяхната истинност. Споделеното от първата инстанция
разбиране,че показанията на частните обвинители и свидетеля И. са
достоверни с оглед отговорността,която носят по чл.290 от НК не държи
сметка за възможността същите да са заинтересовани от изхода на делото с
оглед качеството им на пострадали,което е експлоатирано от първите двама в
процесуалния обхват предоставен им от закона в защита на легитимния им
интерес.От друга страна обясненията на подсъдимите имат призната от
доктрината и съдебната практика амбивалентна природа и РС-П. следва да ги
оцени внимателно като изложи своите съображения кои части счита,че са
средство за защита и кои доказателствено средство,което може да постави в
основата на възприетата от него фактическа обстановка.
5
Лаконичното заключение,че свидетелите Р.И. и К.П. са установили
постфактум случилото се по никакъв начин не дава отговор на въпроса какво
се е случило,как са го установили и дали същите в показанията си
реконструират фактическата обстановка на „конфликта“ или по-скоро
поведението и състоянието на участниците в него след отзоваването им като
служебни лица от състава на полицията.
РС-П. не е посочил при анализа на СМЕ с пострадали лица Б.В. и И.И. по
какъв механизъм са им причинени травматичните увреждания и съответстват
ли същите по давност,а всички СМЕ не са съпоставени с ценените от него
гласни доказателства и медицинска документация.
По-нататък първостепенният съд е пропуснал да посочи по отношение на
подсъдимия К.П. каква е оценката на обществена опасността на извършеното
от него и личността му,както и какви са смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства,които е отчел за да индивидуализира наказанията в тези им
параметри.
По отношение на М.В. РС-П. не само,че не е посочил какви са
съображенията му да го освободи от наказателна отговорност в противоречие
с оглед фиксирания краен резултат с нормата на чл.78а,ал.6 от НК,но е
изразил сам принципното си несъгласие с постановения от него диспозитив
като е заявил,че присъдата в тази `и част следва да бъде отменена,т.к. не са
налице материалните предпоставки за това – тоест липсват мотиви,които
макар и неправилни да позволят ревизия на съдебния акт в тази му част от
въззивния съд,ако същия счете доводите на РП-П. за основателни - вместо
това е налице празнота,която няма как да бъда преодоляна от ОС-П..
Въззивният,както и първоинстанционният съд дължат изчерпателен
отговор на релевираните от страните оплаквания,т.к. в противен случай
препятстват пълноценното упражняването на правото им на проверка на
атакувания съдебен акт,ограничават справедливостта в процеса и провокират
с това си поведение липсата на мотиви – в този смисъл е както
горецитираното постановление на Пленума на ВС,така и Решение №
652/19.12.2011г. на ВКС по н.д. № 2775/11г. на III н.о. на ВКС, съдия Ц.П..В
хода на съдебните прения пред първоинстанционния съд защитникът на
подсъдимите е изложил доводи по фактите,като е изложил и своите правни
съображения по инкриминираните деяния.Тези доводи въобще не са били
обсъдени от районния съд,който не е счел за необходимо да им отдели
внимание,което не покрива установените от практиката стандарти в тази
насока.Въпреки подновяването им пред въззивния съд същият намира,че не
може да им даде подобаващ отговор,не само защото с оглед констатираните
по-горе недостатъци на първоинстанцион-ното решение това би било
безпредметно,но и понеже без ново разглеждане на делото от РС-П.
допуснатото съществено нарушение на правото на защита на въззивния
6
жалбоподател не би могло да бъде преодоляно.
Развитите пред П.ски ОС доводи от сраните, следва да се съобразят от
районния съд при новото разглеждане на делото,ако са основателни.
Ограничителната хипотеза по чл.335,ал.3 от НПК в случая не е налице.
При тези изводи атакуваната присъда следва да се отмени,а делото се
върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
По изложените съображения и на основание чл.334, т.1 вр. с чл.335, ал.2
вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, П.ски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260029 от 22.03.2021г., постановена по НОХД №
2359/2019г. по описа на РС – П..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7