№ 224
гр. П., 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720201187 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 14-0000790 от 25.05.2021г.
(НП), издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” (Д „ИТ)-П., с
което на „Враня 2017” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. Струма, бл.6, ап.20, е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лв (хиляда и петстотин лева) на основание чл. 79, ал.4, вр. чл.
75а, ал.5 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ),
вр. чл. 416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ) за нарушение на чл.
7, ал.3, вр. чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, извършено на 06.04.2021г. в обект на
контрол– „скара бира”, находящ се в гр. П., кв. Бела вода, главен път П.-
Радомир 65, тъй като в качеството си на местен работодател по смисъла на §
1, т.11 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗТМТМ е приел чужденец –
гражданин на трета държава (Н.Р., гражданин на Република Сърбия) да
предоставя за него работна сила, без съответно разрешение или регистрация в
Агенцията по заетостта.
Дружеството-жалбоподател по изложени в жалбата доводи моли
обжалваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно. В хода на
съдебното производство се представлява от пълномощника си адв. В.К. от
ПАК, която релевира твърдения за недоказаност на нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическото
лице, тъй като сръбският гражданин Н.Р. не е изпълнявал трудова дейност.
Претендира за отмяна на издаденото НП.
1
Административнонаказващият орган Д „ИТ”-П. оспорва жалбата със
становище, че процесното НП е правилно и законосъобразно. Процесуалният
му представител - юрк. А.М., претендира за присъжда на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, като разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
От фактическа страна:
На 06.04.2021г. свидетелите ИР. ИВ. ЯК. и Т. Б. Т., в качеството си на
инспектори в Д „ИТ”-П., извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект на контрол – „скара-бира”, находящ се в гр. П., кв.
Бела вода, главен път П.-Радомир 65, стопанисван от „Враня 2017” ЕООД.
Възприели, че като готвач на скарата работел Н.Р. (роден на 15.07.1970г.),
гражданин на Република Сърбия. Инспекторите се легитимирали и с оглед
правомощието си по по чл. 68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ предоставили на сръбския
гражданин да попълни декларация, с която да декларира факти и
обстоятелства, свързани с осъществяваната от него дейност. Н.Р. вписал в
декларацията, която била на разбираемия от него сръбски език, че е дошъл да
се договори за работа по бизнес, като не посочил определено работно място,
определено работно време, договорено възнаграждение, както и дали има
трудов договор.
В хода на административнонаказателното производство била изискана
и предоставена от Агенцията по заетостта информация, входирана с №
21032556/16.04.2021г. в Д „ИТ”-П., според която от „Враня 2017” ООД не са
постъпвали заявления за разрешаване на достъп до пазара на труда на
работници, граждани на трети държави, както и декларации за регистрация на
сезонна заетост на основание чл. 24, ал.3 от ЗТМТМ, както и че към датата на
проверката не е предоставен достъп до пазара на труда на Н.Р. при посочения
търговец, каквото е изискването на чл. 7, ал.3 от ЗТМТМ (ред. ДВ, бр.24 от
2018г., в сила от 23.05.2018г.).
Резултатите от проверката били обективирани в протокол № ПР
2111377 от 22.04.2021г., в който били описани констатирани нарушения, сред
които и нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал.3, вр. чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ
по отношение на сръбския гражданин Н.Р., за което св. И.Я., в присъствието
на упълномощен представител на „Враня 2017” ЕООД, съставила акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 14-0000790 от
2
26.04.2021г., препис от който бил връчен срещу подпис на упълномощеното
лице.
Въз основа на акта било издадено и процесното НП, с което на
основание чл. 79, ал.4, вр. чл. 75а, ал.5 от ЗТМТМ, вр. чл. 416, ал.5, вр.
чл.414, ал.1 от КТ АНО наложил на търговеца имуществена санкция в размер
на 1500лв (хиляда и петстотин лева) за нарушение на чл.7, ал.3, вр. чл. 75а,
ал.2 от ЗТМТМ.
Процесното НП било връчено на 07.07.2021г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид протокол за извършена проверка № ПР 2111377
от 22.04.2021г., декларация по 68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ от сръбския гражданин
Н.Р., писмо на Агенцията по заетостта, входирано с № 21032556/16.04.2021г.
в Д „ИТ”-П., АУАН № 14-0000790 от 26.04.2021г., пълномощно с рег. № 2544
от14.08.2020г., заповеди №№ З-0035 от 29.01.2014г. и 1260 от 18.12.2017г. на
изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите ИР. ИВ. ЯК. и Т. Б. Т. като
обективни и достоверни, тъй като същите са възприели непосредствено
обстоятелствата, при които са извършили проверката на обекта на
работодателя.
От правна страна:
Не е спорно, че дружеството-жалбоподател е имало качеството на
местен работодател по смисъла на §1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, с оглед
легалното определение дадено в тази разпоредба, както и няма съмнение, че
Н.Р. е гражданин на трета държава по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ,
тъй като е лице, което не е гражданин на Република България и не е
гражданин на държава-членка на Европейския съюз, или на държава-страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на
Конфедерация Швейцария, тъй като е гражданин на Република Сърбия. За
това лице категорично се установи, че е било без разрешение по чл. 7, ал.3 от
ЗТМТМ (ред. ДВ, бр.24 от 2018г., в сила от 23.05.2018г.) за предоставен
достъп до пазара на труда, с оглед приложеното по делото писмо от
Агенцията по заетостта, входирано с № 21032556/16.04.2021г. в Д „ИТ”-П..
Съдът прие за безспорно доказано, че на 06.04.2021г. Н.Р. е полагал
труд, тъй като се е намирал в обекта на санкционирания търговец, където е
извършвал дейност като готвач на скара. Именно във връзка с тази си работа
той е бил облечен със съответно работно облекло–престилка и шапка, тип
3
„боне”. Тези обстоятелства категорично се доказват от показанията на
свидетелите И.Я. и Т.Т.. Съдът не кредитира показанията на св. Р.С.Д.-
служител на дружеството-жалбоподател, доколкото същите са не само в явно
противоречие с еднопосочните, последователни, подробни и кореспондиращи
помежду си показания на инспекторите, извършили проверката, но и
нелогично звучи посоченото от нея, че сръбският гражданин е дошъл в
обекта, за да провери „как се справяме с продукцията”, като същевременно
категорично заявява, че той не е бил в обекта. Св. Д. се явява заинтересована
да оневини работодателя си, предвид установеното трудово правоотношение
между тях, поради което и настоящият съдебен състав прие нейните
показания, че сръбският гражданин не е полагал труд на скарата в обекта, за
недостоверни.
В обстоятелствената част на АУАН и на НП изложената фактическа
обстановка отговаря на предявеното обвинение за предоставяне на работна
сила от чужденец без съответното разрешение или регистрация, което сочи на
приложимост на административнонаказателния състав по чл. 75а, ал.2 от
ЗТМТМ. Осъществяваната дейност от Н.Р., като готвач на скара в
стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект, безспорно влиза в
обхвата на понятието „предоставяне на работна сила” по смисъла на чл 75а,
ал.2 от ЗТМТМ, поради което и категорично е доказано това обстоятелство,
което е било възприето обективно и от служителите на Д „ИТ”-П..
В издаденото НП, обаче, е приложен санкционния състав на чл. 75а,
ал.5 от ЗТМТМ, въпреки че от доказателствата по делото, а и от описание на
нарушението е видно, че не е налице предвидения в тази разпоредба признак
от обективната страна на деянието, а именно предоставяне на работна сила
при условията на чл. 8, ал.1 от ЗТМТМ (ред. ДВ, бр.24 от 2018г., в сила от
23.05.2018г.), съгласно която право на достъп до пазара на труда нямат
работници-граждани на трети държави които: 1) имат виза за краткосрочно
пребиваване в Република България, освен в случаите на сезонна работа по чл.
24, ал.3 и 2) имат разрешение за продължително пребиваване в Република
България на основание чл. 24, ал.1, т.2, 6-8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за
чужденците в Република България.
В случая предявеното обвинение е за предоставяне на работна сила от
чужденец без съответното разрешение или регистрация, което сочи на
приложимост на административнонаказателния състав по чл. 75а, ал.2 от
ЗТМТМ.
На следващо място съдът намира, че АНО е допуснал нарушение на
материалния закон при определяне на размера на наложената санкция, което
води до незаконосъобразност на обжалваното НП и е самостоятелно
основание за неговата отмяна, като съображенията са следните:
И двете санкционни норми - на чл.75, ал.2 и на чл. 75а, ал.5, вр. ал.2
от ЗТМТМ, предвиждат налагане на имуществена санкция в едни и същи
граници - от 2000 лв до 20 000 лева за работодател – юридическо лице, освен
ако не подлежи на по-тежко наказание. В действителност с обжалваното НП
4
АНО е наложил санкция от 1500 лв, която е под предвидения от
законодателя размер. Това е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и е достатъчно основание за
отмяна на обжалваното НП. В този ред на мисли буди недоумение и
направената привръзка, че имуществената санкция на дружеството-
жалбоподател се налага и във вр. чл. 414, ал.1 от КТ, съгласно която
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., с оглед наличието в специалния закон на
съответни санкционни разпоредби, предвидени в чл. 75а от ЗТМТМ, които
имат материалноправен и санкционен характер.
За пълнота на изложеното е необходимо да се отбележи, че принципно
няма процесуална пречка съдът да постанови съдебен акт по фактически
извършеното нарушение, когато се налага приложение на закон за по-леко,
същото или еднакво наказуемо нарушение, и да измени НП, включително да
приложи правилната санкционна норма. В конкретния случай, обаче, това
допуснато нарушение не може да бъде отстранено, тъй като води до
прилагане на закон за по-тежко наказуемо нарушение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че
обжалваното НП се явява незаконосъобразно и като такова подлежи на
отмяна.
По разноските:
При този изход на спора - отмяна на обжалваното НП, съдът намира за
неоснователно своевременно направеното искане от процесуалния
представител на АНО за присъждане на разноски в настоящето производство,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, поради което и същото
следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14-0000790 от 25.05.2021г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”-П., с което на
„Враня 2017” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
5
П., ул. Струма, бл.6, ап.20, е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лв (хиляда и петстотин лева) на основание чл. 79, ал.4, вр. чл. 75а, ал.5 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, вр. чл. 416, ал.5, вр.
чл.414, ал.1 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 7, ал.3, вр. чл.75а, ал.2 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, извършено на
06.04.2021г. в обект на контрол– „скара бира”, находящ се в гр. П., кв. Бела
вода, главен път П.-Радомир 65, тъй като в качеството си на местен
работодател по смисъла на § 1, т.11 от Допълнителните разпоредби на Закона
за трудовата миграция и трудовата мобилност е приел чужденец – гражданин
на трета държава (Н.Р., гражданин на Република Сърбия) да предоставя за
него работна сила, без съответно разрешение или регистрация в Агенцията по
заетостта.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6