№ 17
гр. Монтана, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20251630200017 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 23-0996-002714/26.04.2024г. на
Началник сектор Пътна полиция в ОДМВР Монтана, на Л. С. М., ЕГН
********** от град Л., ул. Х.С. №13А, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП,
на основание чл.182, ал.5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление Л. М.
обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност и моли съда да го отмени изцяло. В съдебно заседание
жалбоподателя, редовно призован не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира че жалбата е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е частично
основателна, поради следните съображения:
От фактическа страна настоящият съд намира за установено следното:
На 06.09.2023г., в 15.54 часа, в община Монтана, на път втори
клас № ІІ-81, при км. 96.988, с посока на движение към гр.Берковица,
техническо средство АТСС SITRAFFIC ERS 400, с фабр.№ 003059047B8D
1
заснема лек автомобил „А.“ с рег.№ ХХХХ, при ограничение на скоростта от
60 км./ч. за извън населено място, въведено с пътен знак В-26, да се движи със
скорост от 94 км./ч.
След заснемане на нарушението компетентните органи установили, че
лек автомобил „А.“ с рег.№ ХХХХ е собственост на жалбоподателя Л. С. М.,
който на 06.12.2023 година собственоръчно попълнил декларация по чл.188 от
ЗДвП, в която заявил, че на 06.09.2023 година около 15.54 часа, процесното
МПС е управлявано от него.
В хода на административнонаказателното производство била изготвена
и справка за влезли в сила ел. фишове и НП на жалбоподателят видно от
която, към датата на извършване на настоящето нарушение М. е имал влезли в
сила 14 фиша и 3 НП за нарушения на ЗДвП. В частност в едногодишния срок,
преди 06.09.2023 година, по отношение на него са влезли в сила ел. фиш серия
К № 6339183, съставен на 14.09.2022 година, връчен на 16.07.2023 година, ел.
фиш серия К № 6846053, съставен на 06.01.2023 година, връчен на 16.07.2023
година, ел. фиш серия К № 7932776, съставен на 14.08.2023г., и връчен на
04.10.2023г. и ел. фиш серия К № 7934724, съставен на 15.08.2023 година,
връчен на 04.10.2023 година.
При така наличните и влезли в сила ел. фишове, автоматичната система
за обработка на ел. фишове подала сигнал че извършеното на 06.09.2023
година нарушение от жалбоподателя М. е в условия на „системност“, за което
предвиденото в чл.182. ал.5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП, наказание било глоба от
600 лева и шест месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство.
При тези обстоятелства и при съобразяване на разпоредбата на чл.186,
ал.1 от ЗДвП за АНО не била налице възможност за издаване на ел. фиш, а
следвало да се състави АУАН и издаде НП. На 12.12.2023 година на М. бил
съставен АУАН № 2714 от служителката на ОДМВР Монтана Г. Й.-З. –
младши автоконтрольор и свидетел на неговото съставяне била свидетелката
В. П. С..
АУАН бил връчен на нарушителя на 05.04.2024 година. В
законоустановения за това срок не постъпили възражения по предявения
АУАН, поради което на 26.04.2024 година Началник сектор „ПП“ при ОДМВР
Монтана, издал атакуваното в настоящето производство НП.
Описаната фактическа обстановка се установява от доказателствата
събрани в хода на настоящето производство – свидетелските показания на
разпитаните свидетели, както и писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на
изискванията на процесуалния закон. Видно от приложената по делото
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните
работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП, НП е издадено от
2
компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
от формална страна.
От приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано
техническо средство– преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
АТСС SITRAFFIC ERS 400, съдът приема за безспорно установено, че на
посочената дата и час процесното МПС се е движело в община Монтана, на
път втори клас № ІІ-81, при км. 96.988, със скорост от 94 км/ч, превишаваща с
34 км/ч въведеното ограничение на
скоростта извън населено място с пътен знак В-26 от 60 км/ч. По делото са
приложени доказателства, че посоченото техническо средство с АТСС
SITRAFFIC ERS 400, представлява одобрен тип средство за измерване,
отговаря на метрологичните изисквания, преминало е успешно последваща
проверка и е в изправност. Приложен е и протокол от датата на констатиране
на нарушението. Системата е заснела и записала скорост на движение на
посоченото по-горе МПС от 97 км/ч и приспаднат толеранс от 3 км./ч или
скоростта на управляваното от жалбоподателя МПС е 94 км./ч. По делото е
приложен снимков материал, изготвен чрез системата за видеоконтрол, от
който е видно, че регистрираната скорост на движение е именно на МПС-то,
във връзка с който е издадено обжалваното наказателно постановление.
Доколкото посочените снимки са изготвени с преносима система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, същите се явяват веществени
доказателства по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДП.
Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7
от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство.
Предвид това съдът намира, че лек автомобил „А.“ с рег.№ ХХХХ
действително се е движел извън населено място с посочената по-горе скорост.
Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът на моторното превозно
средство отговаря за извършеното с него нарушение, в случай че не посочи на
кого го е предоставил за ползване. В случая е налице депозирана декларация с
посочване, че лично собственикът е ползвал МПС-то на процесната дата.
С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от
ЗДП, която установява пределна скорост от 90 км/ч. за движение извън
3
населените места, с изключение на случаите, когато с пътен знак е
сигнализира различна от разрешената скорост – в конкретния случай 60 км/ч,
въведена с пътен знак В-26. От приетата за установена скорост на движение
на процесното МПС е видно, че същото е превишило тази скорост със 34
километра в час.
При така безспорно установеното нарушение и след като е взел предвид
наложените предишни наказания за нарушение на разпоредбите на член 21 от
ЗДвП, АНО е счел, че нарушението е извършено в условията на системност.
Легална дефиниция за понятието „системност“ се съдържа в пар. 6, т. 62
от ДР на ЗДвП и според последната норма системно е това нарушение, което е
извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на
първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който
на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
В контекста на горното, за да се приеме че е налице надлежно описание
на нарушението, съответно на възприетата от АНО правна квалификация, е
било необходимо както в АУАН, така и в обжалваното НП ясно и точно да
бъдат конкретизирани както първото нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
установено с влязъл в сила санкционен акт (като същият следва също
подробно да бъде описан), така и последващите след влизане в сила на този
санкционен акт поне 3 други нарушения на посочената норма извършени в
едногодишен срок от влизане в сила на първия санкционен акт обуславящ
наличието на системност.
В случая това не е направено, а горното е необходимо както с оглед
осигуряване правото на защита на наказаното лице, така и с оглед
възможността съдът да извърши надлежен съдебен контрол за
законосъобразност на издаденото наказателното постановление и които е
свързан с проверка на всеки един елемент от нарушението от обективна и
субективна страна, вкл. налице ли е системност.
Трайно в практиката си касационната инстанция възприема, че
описанието на нарушението следва да се съдържа в самият санкционен акт и
извличането му от приложени по административно-наказателната преписка
документи е недопустимо.
Поради изложеното настоящият съд намира, че е допуснато при
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП нарушение, което е от
категорията на съществените такива и обуславя основание за отмяна на
същото. Същевременно при безспорно доказано извършено административно
нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, са налице условия за изменение на
процесното НП, чрез налагане на съответното административно наказание по
чл. 182, ал. 2, т. 4
от ЗДвП, което е във фиксиран размер - ГЛОБА от 300 /триста/ лева, без
възможност за индивидуализация. Изменението на НП е правно възможно,
тъй като става дума за по-леко наказуемо нарушение, без съществено
4
изменение на обстоятелствата и фактите и срещу които факти и обстоятелства
жалбоподателят е имал възможност да се защитава.
Извършвайки цялостен съдебен контрол, в т. ч. и за законосъобразността
на преценката за маловажност на случая, настоящия съд установява, че
наказващия орган не е нарушил чл. 28 от ЗАНН като въз основа на данните за
нарушението, неговата тежест и последиците му, АНО законосъобразно е
отказал приложение на чл. 28 от ЗАНН. Събраните непосредствено
доказателства по делото навеждат на извода, че в случая не се касае за
маловажен случай на нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Съдът преценява тежестта на нарушението, като го намира за такова с
висока тежест, по отношение на което не е приложим чл. 28 от ЗАНН и
имайки предвид конкретните обстоятелства, при които е извършено,
съобразявайки и разясненията в ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2005 г. на НК на ВКС.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2 т.4 вр. с
ал.7 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 23-0996-002714/26.04.2024г.
на Началник сектор Пътна полиция в ОДМВР Монтана, с което на Л. С. М.,
ЕГН ********** от град Л., ул. Х.С. №13А, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП, на основание чл.182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 600 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание чл.182, ал. 2,
т. 4 от ЗДвП ОТМЕНЯВА административните наказания - ГЛОБА в размер на
600 /шестстотин/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за
срок от 6 /шест/ месеца и НАЛАГА административно наказание - ГЛОБА в
размер на 300 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5