Решение по дело №188/2023 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 172
Дата: 31 юли 2023 г.
Съдия: Теодора Василева Василева
Дело: 20233400500188
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Силистра, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Т.а В. В.
Членове:Добринка С. Стоева

Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Т.а В. В. Въззивно гражданско дело №
20233400500188 по описа за 2023 година
Настоящото дело е образувано по въззивна жалба, предявена от С. Р. М. с ЕГН
**********, чрез адв. Т. Сот СсАК, против решение № 111/28.02.2023 г. , постановено по
гр.д.№ 985/2022 г. по описа на Силистренския районен съд, в частта, с която съдът е
ОТМЕНИЛ на основание чл. 227 ал.1, б.в” от ЗЗД дарението, извършено от Н. С. Х. с ЕГН
**********, с. Проф.Иширково, обл. Силистра, ул. Йордан Димов №10, в полза на С. Р. М. с
ЕГН ********** от с. Професор Иширково, обл. Силистра, ул. Г.С.Раковски № 2, с Договор
за дарение на недвижим имот, сключен на 04. 08. 2006 г., извършен с Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 148, том XIII, рег. № 10123, н.д. № 1561 / 2006 г. по описа на
нотариус Румен Тудоров, с рег.№ 105 на НК, на 4 / 6 ид. части от недвижим имот, находящ
се в с. Проф.Иширково на улица Георги Сава Раковски № 2, община Силистра,
обл.Силистра, а именно: дворно място с площ от 950 кв.м., съставляващо поземлен имот с
пл.№571 в кв.48 за който по плана на селото, одобрен със Заповед №719/18.05.2006 г. е
отреден парцел 11 /втори/, заедно с построената в него жилищна сграда, състояща се от две
стаи, кухня, антре, сервизни помещения, маза, при съседи: имот с пл.№ 570, имот с пл.№
572, имот № 573 и улица, поради отказ на надарения да даде на дарителя издръжка, от която
последния се нуждае, както и в частта, с която е ОТМЕНИЛ на основание чл. 227 ал.1, б.в”
от ЗЗД дарението, извършено от Н. С. Х. с ЕГН **********, с. Проф.Иширково, обл.
Силистра, ул. Йордан Димов №10, в полза на С. Р. М. с ЕГН ********** от с. Професор
Иширково, обл. Силистра, ул. Г.С.Раковски № 2, с Договор за дарение на недвижими имоти,
сключен на 14. 12. 2007 г. извършен с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти
земеделски земи № 73 /14. 12. 2007 г., том XI, рег.№ 11733, н.д. № 1443 / 2007 г. на Нотариус
Златко Нотев с рег.№307 на НК на земеделски земи, находящи се в землището на с.
Професор Иширково, представляващи: Поземлен имот с идентификатор №58699.5.96 с
площ от 3000 кв.м., местност БАКУЛАК, земеделска земя - трета категория, начин на трайно
ползване - Нива, с номер по предходен план:005096, при съседи:59699.1.81, 58699.5.97,
1
58699.5.44, 58699.5.45, 58699.5.76. и Поземлен имот с идентификатор: №58699.5.97 с площ
от 3000 кв.м., местност „БАКУКУЛАК, земеделска земя - трета категория,начин на трайно
ползване - Нива, с номер предходен план 005097, при съседи: 58699.1.81, 58699.5.90,
58699.5.43, 58699.5.44, 58699.5.96 поради отказ на надарения да даде на дарителя издръжка,
от която последния се нуждае и е ОСЪДИЛ С. Р. М. с ЕГН ********** от с. Професор
Иширково, обл. Силистра, ул. Г.С.Раковски № 2 ДА ВЪРНЕ на Н. С. Х. с ЕГН **********,
получения въз основа на отменените дарствени разпореждания гореописаните имоти, както
и в частта, с която е осъден да заплати на Н. С. Х. с ЕГН ********** сумата от 1243.30 /
хиляда двеста четиридесет и три лв. и 30 ст. / лева, представляваща размера на направените
по делото разноски.
Жалбоподателят твърди, че постановеното решение е неправилно, сочи доводи от
процесуално и материално правно естество в подкрепа на твърдението си, поради което
следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което да се
отхвърлят изцяло исковите претенции, предявени против него, претендира и разноски по
делото. В с.з. пред тази инстанция се явява лично и с адв. С. , който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата - Н. С. Х. с ЕГН **********, не е депозирал писмен
отговор в срока по чл. 263 ГПК, въпреки предоставената му от първоинстанционния съд
възможност. В с.з. пред тази инстанция не се явява, представлява се от ад В. от ВнАК, която
оспорва жалбата, моли да бъде потвърдено решението на РС в обжалваната част.
Писмен отговор не е представен и от Г. Н. А. с ЕГН **********, също страна по
делото. В с.з. пред тази инстанция се явява лично.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, прие за
установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК, поради което е
допустима.
Пред районния съд ищците Н. С. Х. с ЕГН ********** от с. Проф.Иширково,
обл. Силистра, ул. Йордан Димов №10 и Г. Н. А. с ЕГН ********** от с. Черковна, обл.
Силистра, са предявили искова молба против С. Р. М. с ЕГН ********** , с която молят
съда да постанови решение, с което да отмени извършените от тях дарения, обективирани в
нотариален акт № 148 / 04. 08. 2006 г., том XIII, рег.№ 10123, н.д. № 1561 / 2006 г. на
Нотариус с рег.№105 на НК до размера на 4 / 6 ид. части по отношение на Н. С. Х. и 1 / 6 ид.
част по отношение на Г. Н. А. и в нотариален акт № 73 /14. 12. 2007 г., том XI, рег.№ 11733,
н.д. № 1443 / 2007 г. на Нотариус с рег.№307 на НК в полза на ответника С. Р. М., тъй като
последният е отказал да даде издръжка на Н. С. Х., от която той се нуждае.
От представения пред РС НА № 148, том XIII, рег. № 10123, н.д. № 1561 / 2006 г.
по описа на нотариус Румен Тудоров, с рег.№ 105 на НК, е видно, че ищците по предявения
иск са дарили на ответника, който е внук на първия и син на втората първия от процесните
недвижими имот . Впоследствие, с НА № 73 /14. 12. 2007 г., том XI, рег.№ 11733, н.д. №
1443 / 2007 г. на Нотариус Златко Нотев с рег.№307 на НК ищецът Н. С. Х. дарил на внука
си още два имота - земеделски земи, находящи се в землището на с. Професор Иширково,
описани по – горе.
Според твърденията на ищците, получаваната от Н. С. Х. пенсия е недостатъчна
да покрие разходите за лечение на заболяванията му и задоволяване на елементарни нужди.
Същевременно, ответникът отказвал да му помогне с грижи и средства, а в резултат на
изострените отношения помежду им, старецът напуснал жилищния имот, от който бил
изгонен от внука си, въпреки че с дарението е запазил пожизнено право на ползване.
Представени са многобройни писмени доказателства, установяващи наличие на множество
сериозни заболявания на ищеца. Назначена е и СМЕ, която установява, че ответникът е
почти сляп, с прекаран исхемичен мозъчен инсулт с остатъчни прояви, парези на 7,12
черепно - мозъчни нерви, нарушение в говора, тежка дясностранна спастична хемипераеза,
2
силно намален слух, хипертонична болест, като заболяванията на централната нервна
система и на зрителния анализатор са изразени в максимално тежка форма, пареза на ЧМН,
нарушение в говора, липса на зрение поради атрофия на зрителните нерви, силно намален
слух. Според експертизата, заболяванията имат необратим характер, без изгледи за
подобряване или възстановяване, поради което той не би могъл да оцелее без помощта на
друго лице или чрез привеждане в социална институция, тъй като е не пригоден да се грижи
за себе си. Размерът на пенсията на същия е 482.76 лева, съгласно представените от НОИ
писмени доказателства.Представено е и извлечение от банкова сметка на ищеца, от което е
видно, че с банковата му карта е оперирано на различни места и за неприсъщи за ищеца
стоки, което, съобразено с неговата изключително трудна подвижност и почти пълна
слепота на двете очи е несъвместимо с лични действия, което , ведно с показанията на св. А,
М и М разпитани пред РС, доказва, че със средствата от пенсията на ищеца е оперирал
неговият внук и то не само за покриване на неговите лични нужди. Пак от показанията на
свидетелите се установява, че ищецът Х. е искал от познати и роднини да му купуват храна
и кафе или да му дават пари, защото бил гладен и без средства, че има нужда от постоянни
грижи и е в невъзможност да се справя сам. Установено е от РС, че въпреки необходимостта
от медицинско обгрижване, според наличните доказателства, че такива е полага внучката
му, а в периода, когато е бил в едно домакинство с ответника не е имал дори личен лекар.
От друга страна, водените от възизвника свидетели пред РС свидетелстват за обстоятелства
, които нямат пряко отношение към предявения иск – извършил е ремонт на процесното
жилище, след като въззивникът го е напуснал, че не изглеждал гладен и факта, че внукът му
не го е принуждавал да тегли кредит, каквито твърдения има от ищеца .
Характерното за акта на дарението е че той има специално основание, а именно
намерението на дарителя да надари едно лице, да му отстъпи безвъзмездно правото на
собственост върху една движима или недвижима вещ и не създава за дарения задължение да
издържа дарителя си. Такова възниква, само ако дарителят изпадне в трайна нужда и поиска
издръжка. В този случай, задължението на дарения е не само морално, а се превръща в
правно, доколкото законът изрично предвижда отмяна на дарението, когато се отказва
помощ, от която дарителят трайно се нуждае. Смисълът на закона е да се върне подареното,
за да може дарителят да разполага със средства за собствената си издръжка.
Предвид характера на договора за дарение, законодателят в чл. 227, ал. 1 от ЗЗД
лимитативно е изброил изчерпателно основанията, при които той може да бъде отменен,
като недаването на издръжка е едно от тях. То обаче не следва да бъде абсолютизирано.
Видно от останалите предвидени в закона основания за отмяна на дарение, законодателят е
целял постигане на сигурност в правния мир, като е предвидена възможност за отмяна на
дарение само в редки и специфични случаи. Отмяната на дарение е възможна само при
нарушение на изключително тежки морални задължения, каквито са убийството и
набедяването, които са въздигнати и като престъпления. От своя страна недаването на
издръжка не е въздигнато в престъпление (освен в случаите, когато става дума за
произтичащо от закон задължение, каквато е издръжката на дете), но в този смисъл, за да
бъде възможна отмяната на дарение поради недаването на издръжка, то това провинение
трябва да бъде приравнено и да се приближава в изключителна степен на останалите
предвидени основания за отмяна по морална тежест.
Предпоставките за отмяна на дарението на основание чл. 227, ал. 1 б. "в" ЗЗД
следва да са налице кумулативно и те са: дарителят да е изпаднал в състояние, налагащо
получаването на допълнителни средства за издръжката му, надареният да разполага със
средства за даване на издръжката, без това да е обстоятелство, което ще го постави в по-
неблагоприятно материално положение от дарителя, както и надареният да е отказал, респ.
да не е давал издръжка, ако не е налице изричен отказ за това след поканата/в този см. и
Решение № 198 от 12.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 705/2014 г., IV г. о., ГК/.
3
Съобразно приетото с решение № 177/14.04.2011 г. на ВКС по Г. д. № 209/ 2010
г., ІV г. о. и Решение № 473/20.01.2012 г. на ВКС по Г. д. № 263/2011 г., ІV г. о., двете
постановени по реда на чл. 290 ГПК, нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1 б. "в"
ЗЗД следва да се установява за всеки отделен случай към момента на поканата и при
съпоставка между средствата, с които дарителят разполага и конкретната сума, която му е
необходима за покриване на специфичните му нужди. Необходимостта от издръжка, с оглед
нуждите на дарителя и необходимите средства за задоволяването им, следва да се докаже
именно от него с всички доказателствени средства. Ето защо, съдът счита, че
здравословното състояние на ищеца и месечните му доходи, с които дори не е разоплагал
безспорно обуславят необходимост от издържка. От друга страна, по делото са предсатвени
доказателства, че ответникът е бил поканен да му я осигури и след като не е сторил това, е
заведено настоящото дело. Ответникът не е заявил, нито доказал, че няма средства да
осигури издръжка, а само е оспорвал твъреднията на ищеца за нуждата му от такава.
С въззивната жалба се акцентира върху моралната стойност на дарението като
акт, както и върху правната природа на иска по чл. 227, ал.1, б. „в“ ЗЗД Както сочи
процесуалният представител на въззивника, идеята му за правната природа на иска като
установителен е в рязко противоречие с дълготрайната практика по този вид дела, която го
счита за конститутивен и е не само екзотична, но и не е в синхрон с разбирането му, че
дарението е от категорията на обичайните за страната ни и за етноса, към който
принадлежат дарителите и надарения. Именно, поради особеностите на региона и на етноса,
изповядващ мюсюлманска религия, моралният дълг към възходящите и грижата за тях в
края на живота им е още по – засилен и ревностно спазван дори и без дарствени актове.
Наличието на предпоставки за уважаване на иск по чл. 227, ал.1 в хипотезата на б. „в ЗЗД
не касае престъпление.Фактът, че старецът е принуден да моли хората за храна, за да оцелее
не може да се смята за пренебрежим, изследвайки моралния дълг, който има надареният към
дарителя си в случай, че изпадне в невъзможност да се издържа.
Жалбоподателят поставя въпроса и кога моралният дълг се превръща в правен и
доколко, в тази връзка е спазен едногодиншния срок за завеждане на иска по чл. 227, ал.3
ГПК. Преди всичко,следва да се отбележи, че пред РС в срока по чл. 131 ГПК такова
възражение не е направено. Освен това, началният момент на едногодишния срок трудно
може да бъде фиксиран точно. Факт е, че през март 2022 г. ищецът е престанал да очаква
подкрепа от внука си и се е преместил при внучката си, а делото е заведено през юли същата
година. Освен това, ответникът защитава тезата, че не е спирал да полага грижи за дядо си,
поради което и при липсата на други отправни точки за определяне на този срок, съдът
счита, че правото на иск не е преклудирано поради изтичане на едногодишния срок по чл.
227, ал.3 ГПК.
При така изложените обстоятелства съдът счита, че правилно
първоинстанционния съд е уважил исковата претенция в обжалваната част , тъй като са
налице визираните в чл. 227 кумулативни предпоставки за разваляне на договора за дарение
- възникване на нужда от издръжка на дарителя, нейното поискване от надарения и
възникване в нейния патримониум на задължение за издръжка спрямо дарителя, което,
предвид неизпълнението му, води до разваляне на договора. Решението на РС е правилно в
обжалваната част и следва да бъде потвърдено. Въззиваемият Н. С. Х. с ЕГН **********
претендира разноски и за двете нистанции, но такива вече са му присъдени с
първоинстанционното решение, поради което понастоящем следва да му бъдат присъдени
само тези за адв. хонорар пред тази инстанция в размер на 600 лв.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 111/28.02.2023 г. , постановено по гр.д.№ 985/2022
г. по описа на Силистренския районен съд, в частта, с която съдът е ОТМЕНИЛ на
основание чл. 227 ал.1, б.в” от ЗЗД дарението, извършено от Н. С. Х. с ЕГН **********, с.
Проф.Иширково, обл. Силистра, ул. Йордан Димов №10, в полза на С. Р. М. с ЕГН
********** от с. Професор Иширково, обл. Силистра, ул. Г.С.Раковски № 2, с Договор за
дарение на недвижим имот, сключен на 04. 08. 2006 г., извършен с Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 148, том XIII, рег. № 10123, н.д. № 1561 / 2006 г. по описа на
нотариус Румен Тудоров, с рег.№ 105 на НК, на 4 / 6 ид. части от недвижим имот, находящ
се в с. Проф.Иширково на улица Георги Сава Раковски № 2, община Силистра,
обл.Силистра, а именно: дворно място с площ от 950 кв.м., съставляващо поземлен имот с
пл.№571 в кв.48 за който по плана на селото, одобрен със Заповед №719/18.05.2006 г. е
отреден парцел 11 /втори/, заедно с построената в него жилищна сграда, състояща се от две
стаи, кухня, антре, сервизни помещения, маза, при съседи: имот с пл.№ 570, имот с пл.№
572, имот № 573 и улица, поради отказ на надарения да даде на дарителя издръжка, от която
последния се нуждае, както и в частта, с която е ОТМЕНИЛ на основание чл. 227 ал.1, б.в”
от ЗЗД дарението, извършено от Н. С. Х. с ЕГН **********, с. Проф.Иширково, обл.
Силистра, ул. Йордан Димов №10, в полза на С. Р. М. с ЕГН ********** от с. Професор
Иширково, обл. Силистра, ул. Г.С.Раковски № 2, с Договор за дарение на недвижими имоти,
сключен на 14. 12. 2007 г. извършен с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти
земеделски земи № 73 /14. 12. 2007 г., том XI, рег.№ 11733, н.д. № 1443 / 2007 г. на Нотариус
Златко Нотев с рег.№307 на НК на земеделски земи, находящи се в землището на с.
Професор Иширково, представляващи: Поземлен имот с идентификатор №58699.5.96 с
площ от 3000 кв.м., местност БАКУЛАК, земеделска земя - трета категория, начин на трайно
ползване - Нива, с номер по предходен план:005096, при съседи:59699.1.81, 58699.5.97,
58699.5.44, 58699.5.45, 58699.5.76. и Поземлен имот с идентификатор: №58699.5.97 с площ
от 3000 кв.м., местност „БАКУКУЛАК, земеделска земя - трета категория,начин на трайно
ползване - Нива, с номер предходен план 005097, при съседи: 58699.1.81, 58699.5.90,
58699.5.43, 58699.5.44, 58699.5.96 поради отказ на надарения да даде на дарителя издръжка,
от която последния се нуждае и е ОСЪДИЛ С. Р. М. с ЕГН ********** от с. Професор
Иширково, обл. Силистра, ул. Г.С.Раковски № 2 ДА ВЪРНЕ на Н. С. Х. с ЕГН **********,
получения въз основа на отменените дарствени разпореждания гореописаните имоти, както
и в частта, с която е осъден да заплати на Н. С. Х. с ЕГН ********** сумата от 1243.30 /
хиляда двеста четиридесет и три лв. и 30 ст. / лева, представляваща размера на направените
по делото разноски.
ОСЪЖДА С. Р. М. с ЕГН ********** от с. Професор Иширково, обл. Силистра,
ул. Г.С.Раковски № 2 да заплати на Н. С. Х. с ЕГН ********** сумата от 600/ шестстотин /
лева, представляваща размера на направените по делото разноски пред тази инстанция за
адв. хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБългария
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5