Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260110/ 14.06.2021 година град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна търговско отделение
на единадесети май година 2021
в открито заседание
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
при секретар :
Е.Тодорова
като разгледа докладваното от съдията М.Недева в.т.д. № 289 по описа
на Варненския апелативен съд за 2020г., за да се произнесе, взе пред вид
следното :
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Агро Резерв“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Никола
Вапцаров“, № 3, ет. 6, офис № 16, представлявано от А. С. С. против решение № 85/28.01.2020г. на
Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 997/19г., с
което дружеството е осъдено да заплати на „Био Енерджи Корект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Дебър“, № 58, ет. 9, представлявано от Д. А. Ф., сумата 108 113.20 лв. с вкл. ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за
доставена стока, обективирано във фактура №
**********/24.01.2015 г., издадена по силата на Договор за покупко-продажба от
24.01.2015 г., ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба - 18.06.2019 г. до
изплащането, сумата 32 914.86 лв. - обезщетение за забава върху главницата,
за периода 18.06.2016 г. – 18.06.2019 г., както и сумата 11 411.72 лв. на осн. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ, чл. 86 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК. Въззивникът счита обжалваното решение за
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните
правила, както и за необосновано. Основното му оплакване се свежда до
неприемането от първоинстанционния съд на релевираното от него възражение за прихващане на негово
насрещно вземане към ищеца, конкретизирано по основание и размер в запис на
заповед, който му е джиросан, издаден на
11.01.2016г., с длъжник по ценната книга „Био Енерджи Корект“ ЕООД, ЕИК ********* и авалист
– Д. А. Ф. за сумата от 390 000лв, ведно със законната лихва, придружено
със съответните изчислителни таблици и приложени доказателства. Изложени са и
оплаквания срещу правните изводи на съда по съществото на спора. Направено е
искане обжалваното решение да бъде отменено, възражението за прихващане да бъде
уважено и като краен резултат исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна,
като погасена чрез прихващане.
Въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна и
иска от съда същата да бъде оставена без уважение, а обжалваният съдебен акт да
бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Съдът, за да се произнесе по
съществото на въззива
в предметни предели, очертани с жалбата, прие за установено следното :
Предявени
са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Био Енерджи Корект“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна претендира от
ответника „Агро Резерв“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна
заплащане на сумата от 108 113.20 лв. с вкл.
ДДС, представляваща незаплатена цена за доставена стока, обективирана
във фактура № **********/24.01.2015 г., издадена по силата на Договор за
покупко-продажба от 24.01.2015 г., ведно със законна лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба -
18.06.2019 г. до изплащането на задължението, както и на сумата 32 914.86 лв. - обезщетение за забава върху главницата,
за периода 18.06.2016 г. – 18.06.2019 г.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
от фактическа страна, че между страните по спора е възникнало валидно
облигационно отношение във връзка със сключения между тях Договор за покупко-продажба 24.01.2015 г., по
силата на който ищецът, в качеството му на продавач, се задължил да продаде на ответника, в качеството на
купувач и срещу заплащане на цена 340.00 лв./т., 310.000 метрични тона пшеница
при отразената в договора спецификация на стоката. В р.1, т.1 страните се
договорили пшеницата да се доставя от складова база на продавача до складова
база на купувача, находяща се в с. Крумово, като се
съгласили заплащането на стойността й да се извърши по банков път, по банкова сметка
***, а последния се е задължил да издаде фактура при спазване на изискванията
на ЗДДС и ЗСч и декларация за добра търговска практика.
По
делото е представен Приемо-предавателен протокол от
24.01.2015 г. , от който е видно, че страните по договора удостоверяват, че
ищецът е предал на отвеника 317.980 т. пшеница,
реколта 2014 г., по издадена фактура № **********/24.01.2015 г. за сумата 108 113.20
лв. Според заключението на ССчЕ фактурата е
осчетоводена при ищеца и към датата на проверката задължението по нея не е
погасено. Тя е осчетоводена и при ответника, като задължението по нея е
отразено като прихванато от авансово платени суми с 2 бр. разходни касови
ордери. Фактурата е включена и в
дневника за покупки при ответника, но тъй като е без право на данъчен кредит, тя е отразена
с протокол и в дневника за продажби, при което резултатът е равен на нула, тъй
като е налице т.нар. „обратно
начисляване“. По нея данъчен кредит се
ползва тогава, когато ответникът реализира продажба.
Съгласно трайно установената съдебна практика -решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 42/ 19.04.2010г. по т.д.№593/2009г., ІІ т.о., решение № 109/ 07.09.2011г. по т.д.№ 465/2010г., ІІ т.о. и др. „дори и фактурата да е неподписана, отразяването й в счетоводството на дружеството, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата, представляват недвусмислено признание на задължението за плащане на получените стоки и доказват неговото съществуване“ / също и реш.160/07.11.2017г. т.д.2217/16г./
Следователно
самото отразяване на процесната фактура от
24.01.2015г. в счетоводството на ответника е достатъчно съдът да приеме, че
стоката е получена и се дължи нейното заплащане. Извършеното
от ответника прихващане на стойността на фактурата със заплатени аванси на две
физически лица в полза на ищеца, в брой, по силата на 2 бр. РКО не е въведено в процеса, не е изследвано и
поради това съдът не го зачита като част от заключението на експертизата.
Изводът
за дължимост на цената на стоката не се разколебава и при извършеното отбелязването
в счетоводството, че „стоките са на път“. Доказателствената
стойност на това отбелязване касае само фактическото получаване на стоката. В
практиката си касационната инстанция прави разграничение между фактическото
пристигане на стоката в седалището на дружеството и получаването и приемането
на стоката като правно действие на купувача, необходимо, за да се породи
задължението за плащане на цената. Определение №836/08.12.2016 по дело
№60183/2016 на ВКС, ГК, III г.о.
В
т.2.3 на представения по делото Тристранен протокол за прихващане на вземания и
задължения по описаните в протокола фактури от 30.11.2015 г. страните са постигнали съгласие, че
задължението на ответника към ищеца, се намалява със 152 046.35 лв. и възлиза
общо на 1 173 431.28 лв., формирано като неплатени суми по фактури,
измежду които и процесната № 20/24.01.2015 г., на
стойност 108 113.20 лв. Този протокол не е оспорен от ответника в отговора на
исковата молба и по отношение на него не
е откривано производство по реда на чл.193 ГПК досежно
авторството му. Той съдържа извънсъдебно признание за неизгоден за издателя си
факт, поради което обвързва съда с материална доказателствена
сила за верността на изявлението, направено в него.
Успешно
е проведено оспорването на авторството
на Приемо-предавателния протокол от 24.01.2015г. по
отношение на купувача. Изключването на този протокол от доказателствата по
делото не се отразява на направените по-горе правни изводи и не е само по себе
си основание възражението за неизпълнен договор да се приеме за основателно.
Установяването на неотносимостта към спора на
представените по делото кантарни бележки, с оглед вписването в тях на дружества,
различни от ответното, както и сочените във въззивната
жалба несъответствия между вписаната във фактурата за транспорт стока „царевица“ вместо „пшеница“ водят до същата
правна последица. Фактура № 0-735/25.01.2015г. следва да бъде изключена също от
преценката на доказателствата по делото, тъй като отразява ирелевантни
за спора отношения.
По
изложените съображения предявената
искова претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.
С
оглед основателността на главната претенция, такава се явява и акцесорната за мораторна лихва.
При липса на уговорен срок за плащане на задължението по издадената фактура, на
осн.чл.303а от ТЗ ответникът е следвало да заплати
нейната стойност в 14-дневен срок от получаването й. Тъй като фактурата е
включена в справките и дневниците по ЗДДС от ответника през м. януари
2015 г., то следва да се приеме, че считано от 15.02.2015 г. същият е изпаднал
в забава и обезщетението за забава се явява дължимо. Претендираното
обезщетение за забава е съобразено и с периода на давността преди предявяване на иска.
По
възражението за прихващане :
Още с ОИМ ответникът е въвел
възражение за прихващане със свое насрещно вземане към ищеца, конкретизирано по
основание и размер в запис на заповед от
11.01.2016г. с длъжник „Био Енерджи
Корект“ ЕООД и авалист Д. А. Ф. за сумата от
390 000лв и законна лихва върху главницата, считано от 01.10.2016г. до
датата на подаване на иска – 18.06.2019г. в размер на 110 508,84лв. С
определение № 260134/09.11.2020г. възражението за прихващане е прието за разглеждане в настоящото производство. В
допълнителната искова молба ищецът не оспорва редовността на записа на заповед,
но твърди, че вземането по него не съществува, тъй като той обезпечава каузално
правоотношение между страните – Договор за покупко-продажба при условията на фючърс № Ф-1-2016/11.01.2016г. С молба вх.№
261282/21.10.2020г. уточнява, че обезпеченото правоотношение е Договор за
покупко-продажба при условията на фючърс № Ф-2-2016/11.01.2016г.,
а не фючърс 1. В т.8.3 от този договор е предвидено,
че в случай на авансово плащане като гаранция за изпълнение на договорните задължения на продавача,
същият издава в полза на купувача запис на заповед за сума, равняваща се на
стойността на авансовото плащане, увеличена със стойността на уговорената
неустойка от 30 %. Тъй като в дадения случай авансът е 300 000лв и с
увеличението от 30% неустойка, равняващи се на 90 000лв, се получава
сумата по записа на заповед от 390 000лв. След като неусвоен, респ. –
невъзстановен аванс по договора няма, то и сумата по записа на заповед не се
дължи.
Обстоятелството,
че неусвоен и невъзстановен аванс по фючърс 2 няма
съдът намира за безспорно установено по делото. В т.3.1 от фючърс 2 страните са уговорили краен срок на доставката –
30.08.2016г. По този договор е осъществена частична доставка от договорените
500 тона рапица – бъдеща реколта 2016г., а именно – 209,8т. Останалото
количество 290,2т. не е доставено от продавача, като предвид това си частично
неизпълнение същият е върнал на купувача „Агро Резерв
Трейд“ ООД остатъка от неусвоената авансово платена сума от 155 051,28лв.
на 14.09.2016г. Това признание на „Агро Резерв“ ООД
изрично е направено в приложения към т.д. № 997/179г. на ВОС – л.62 писмен
отговор на искова молба по т.д. № 737/19г. на ВОС.
Ищецът твърди още, че въз основа на
правоотношението по фючърс 2 ответникът е направил
възражение за прихващане с исковата претенция по т.д. № 737/2019г. на ВОС. Производството
по това дело е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати дължими суми по доставена, но
незаплатена селскостопанска продукция по договори за покупко-продажба от
16.05.2014г. и от 19.05.2014г. в общ размер на 1 065 599,49лв., съставляващи
главници и мораторни лихви. В хода на производството
ответникът „Агро
Резерв“ ООД е направил възражение за прихващане с негово вземане от ищцовото дружество, което е придобил с договор за цесия от
28.05.2019г., като част от вземането е по фючърс 2.
След служебна справка по в.т.д.
242/20г. на ВнАпС, настоящият състав установи, че с
определение № 260014/26.08.2020г. съдът
е приел за разглеждане релевираното от ответника „Агро Резерв“ ООД
възражение за прихващане със свое вземане от 1 123 692,52лв
формирано от : вземане по фючърс 1 за неусвоен аванс,
две неустойки и мораторни лихви върху тях в общ
размер на 973 484,37лв; вземане по фючърс 2 за
главница, две неустойки и мораторни лихви върху тях,
както и мораторна лихва за забава по възстановяване на неусвоения аванс в
размер на 155 051,28лв в общ размер на 141
465,96лв и вземане по фактура 5370/17.08.2016г. – 2 571,79лв и по
фактура 1933/29.08.2016г. от 6 170,40лв. Възражение за прихващане с вземане на ответника по запис на заповед от
11.01.2016г. в размер на 390 лв и мораторна
лихва върху тази сума от предявяването до подаване на исковата молба не е
направено. Предвид на това процесното възражение
за прихващане не се прави за втори път в друго исково производство и като така
е процесуално допустимо.
Основният спорен между страните въпрос
се свежда до това обезпечава ли записа на заповед от 11.01.2016г. връщането на
неусвоен аванс по фючърс 2, в който случай възражението
за съдебно прихващане би било неоснователно, тъй като неусвоен аванс не се дължи,
а е върнат на купувача. В тази връзка съдът съобрази следното :
Както вече съдът е посочил в
определението си от 09.11.2020г. съобразно константната съдебна практика
страната, която е въвела в процеса твърдението, че записът на заповед
обезпечава изпълнението на каузално правоотношение между страните носи тежестта
да докаже връзката между ценната книга и това правоотношение. В този смисъл е
и разрешението, дадено в т.17 на ТР
4/2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
разглеждащо иска по чл.422 ГПК. Следователно доказателствената
тежест относно наличието на каузалитет между записа
на заповед от 11.01.2016г. и фючърс 2 от същата дата
се носи от ищеца.
В тази връзка ищецът навежда
твърденията, че издаването на записа на заповед за обезпечение на задълженията
на продавача е изрично предвидено в
новелата на т.8.3 от договора фючърс 2 за сума,
равняваща се на стойността на авансовото
плащане, увеличена със стойността на уговорената неустойка от 30 %. Тъй като авансът е в размер на
300 000лв, то 30% от него са
90 000лв Процесният запис на заповед е издаден
за сумата от 390 000лв. Освен това е
издаден на същата дата, на която е сключен и договорът по ф2 -11.01.2016г.
При наличието на изрично уговорена
обезпечителна функция на записа на заповед в договора, издаването на ценната
книга на същата дата на сключване на договора и изцяло съвпадение на сумата по
него с посоченото обезпечено задължение по договора, съдът намира, че ищецът е доказал твърдения от
него каузалитет на записа на заповед с договора по ф 2.
При това положение ненужно се явява
разглеждането на другите наведени в тази насока твърдения за изпращането на
записа на заповед ведно с договора фючърс 2 по
ел.поща на ищеца, както и на всички свързани с това обстоятелства – кой е
ползвал ел-поща, до кого е изпратено съобщението с прикачените файлове,
съдържащи договора и записа на заповед, приетото в тази насока заключение на
съдебно-компютърната експертиза и свидетелските показания. Всички те, ценени
поотделно и в своята съвкупност, не са от естество да разколебаят направения по
–горе правен извод за доказан каузалитет между записа
на заповед и фючърс 2.
Доколкото обаче записът на заповед е джиросан на 25.09.2016г. от В. М., в качеството му на
управител на „Агро Резерв Трейд“ ООД на „Агро Резерв“ ООД поставя се въпросът може ли длъжникът по
него – „Био Енерджи Корект“
ЕООД да противопостави на ответника по иска, в качеството му на джиратар, лично /относително/ възражение, че не дължи
плащане по ценната книга, тъй като задължението, което тя обезпечава, не е
дължимо. Въпросът се поставя с оглед ограниченията за противопоставяне на лични
възражения на приносителя на ефекта, разписани в нормата на чл.465 ТЗ. Такива
възражения са допустими само ако приносителят на ефекта е бил недобросъвестен
при придобиването му.
Една от хипотезите на
недобросъвестност на приносителя на ефекта, съобразно установената съдебна
практика е, когато той, към момента на придобиването му знае, че каузалното
задължение, покрито с менителничната сделка, не е възниквало
или е възникнало, но е погасено изцяло или отчасти. Релевантният момент за
преценката за добросъвестност е този, към който приносителят придобива правата
по менителничния ефект. Решение
№67/25.05.2017 по дело №60075/2016 на ВКС, ГК, I г.о.
В
процесния случай въпросът се свежда до това знаел ли
е джиратарят „Агро Резерв“
ООД, че към датата на джиросване на записа на заповед - 25.09.2016г.
неусвоеният аванс по фючърс 2 е възстановен?
От
справка в ТР съдът установи, че управител на „Агро
Резерв Трейд“ ООД за периода 10.03.2008г. и до сега е В. И. М.. Управител на „Агро Резерв“ ООД за периода 21.03.2008г. до 02.04.2019г. е
бил също В. И. М.. Т.е. на 14.09.2016г., както и на 25.09.2016г., когато
ефектът е джиросан,
управител и на двете дружества е било едно и също лице – В. И. М..
Същият е знаел, че към датата на джиросването на записа на заповед неусвоен аванс по ф 2 липсва, тъй като на
14.09.2016г. същият е възстановен на представляваното от него дружество „Агро Резерв Трейд“ ООД. Т.е. към момента на придобиване на менителничния ефект дружеството джиратар,
чрез управителния си орган М., е знаело, че каузалното отношение, обезпечено с ценната книга е изцяло погасено – поради частична доставка
и върнат неусвоен аванс. При това положение то се явява недобросъвестен
приносител при придобиване на менителницата по смисъла на чл.465 ал.1 ТЗ,
поради което на него могат да му бъдат противопоставени лични /относителни/
възражения от страна на издателя – длъжник по записа на заповед. Такова
възражение му е противопоставено – че авансови задължения по ф 2 липсват и то, с оглед фактическата установеност по
делото, се явява основателно.
С
установяване недължимост по каузалното правоотношение
се препятства събиране на същото вземане, но на основание абстрактната сделка. Решение № 92 от 06.07.2017 г. по т. д. № 569/2016 г.
По
изложените съображения възражението за
прихващане е неоснователно и като такова се оставя без уважение.
Предвид
гореизложеното обжалваното решение се потвърждава.
На
въззиваемата страна се присъждат направените от нея
разноски за настоящата инстанция в размер на 200лв за СКТЕ.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за прихващане на „Агро
Резерв“ ЕООД със свое насрещно вземане към ищеца, конкретизирано по
основание и размер в запис на заповед от
11.01.2016г. с длъжник „Био Енерджи
Корект“ ЕООД и авалист Д. А. Ф. за сумата от
390 000лв и законна лихва върху главницата, считано от 01.10.2016г. до
датата на подаване на иска – 18.06.2019г. в размер на 110 508,84лв., като
неоснователно.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 85/28.01.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение,
постановено по т.д. № 997/19г.
ОСЪЖДА
„Агро Резерв“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“, № 3, ет. 6, офис № 16,
представлявано от А. С. С. да заплати на „Био Енерджи Корект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Дебър“, № 58, ет. 9, представлявано от Д. А. Ф.
сумата от 200лв – разноски за водене на делото в настоящата инстанция съобразно
изхода му.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при
условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: