№ 1536
гр. София, 27.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110145485 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Ищецът „*************“ АД чрез юрк. Р.К., е предявил срещу ответника ЗД
„*******“ АД искове с правно основание по чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 337,98 лева, представляваща неплатен остатък от
регресно вземане за застрахователно обезщетение (с включени 15,00 лева ликвидационни
разноски) от общо 3898,38 лева по щета за нанесени вреди на лек автомобил марка „Форд“,
модел „Фокус“, рег. № **********, при пътно-транспортно произшествие на 11.09.2019г. в
град София, на бул. „Александър Малинов“ срещу „Мото Пфое“, причинено виновно от
водача на автомобил марка „Нисан“, модел „Мурано“, рег. № *********, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба (14.08.2023г.) до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
106,54 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 11.08.2020г.-
11.08.2023г.
Основателността на исковете си ищецът обосновава с обстоятелството, че на
11.09.2019г. в град София, на бул. „Александър Малинов“ срещу „Мото Пфое“, водачът на
автомобил марка „Нисан“, модел „Мурано“, рег. № *********, виновно причинил пътно-
транспортно произшествие, при което бил увреден лек автомобил марка „Форд“, модел
„Фокус“, рег. № **********. Към датата на събитието за увредения автомобил при ищеца
била сключена застраховка "Каско на МПС" (полица № ************/06.02.2019г.). За
автомобила, управляван от причинилия произшествието водач, към датата на ПТП бил
наличен договор с ответника за застраховка „Гражданска отговорност“. При ищеца била
образувана ликвидационна преписка по щета. За отстраняване на щетите по увредения
автомобил застрахователят заплатил сумите от 3223,43 лева и 959,95 лева. Встъпвайки в
правата на увреденото лице, ищецът предявил регресна претенция спрямо ответника за
сумата от общо 3898,38 лева /с включени 15,00 лева за ликвидационни разноски/.
Ответникът изплатил доброволно сумата от 3560,40 лева, като остатъкът от 337,98 лева
останал неплатен. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща
1
представител. Становище се изразява в писмен вид.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗД „*******“ АД чрез юрк. Ц.Д. е
депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 301013/26.10.2023г. на СРС, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че гражданската отговорност за водача, за
който се твърди да е причинил произшествието, към датата на ПТП е била застрахована при
него. Не оспорва, че е заплатил сумата от 3560,40 лева. Твърди обаче, че тя напълно покрива
стойността на нанесените щети, като ищецът е изплатил обезщетение в прекомерно завишен
размер. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при
признание на иска или с неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 411 КЗ е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване
да установи, че е сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за процесното
увредено имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на трето лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, съответно обстоятелствата, които го освобождават от това
задължение. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Страните по делото не спорят относно това, че на 11.09.2019г. в град София, на бул.
„Александър Малинов“ срещу „Мото Пфое“, водачът на автомобил марка „Нисан“, модел
„Мурано“, рег. № *********, виновно причинил пътно-транспортно произшествие, при
което бил увреден лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, рег. № **********, че към
датата на събитието за увредения автомобил при ищеца била сключена застраховка "Каско
на МПС" (полица № ************/06.02.2019г.), че за автомобила, управляван от
причинилия произшествието водач, към датата на ПТП бил наличен договор с ответника за
застраховка „Гражданска отговорност“, че при ищеца била образувана ликвидационна
преписка по щета, че за отстраняване на щетите по увредения автомобил застрахователят
заплатил сумите от 3223,43 лева и 959,95 лева, че, встъпвайки в правата на увреденото лице,
ищецът предявил регресна претенция спрямо ответника за сумата от общо 3898,38 лева /с
включени 15,00 лева за ликвидационни разноски, както и че ответникът изплатил
доброволно сумата от 3560,40 лева, като остатъкът от 337,98 лева останал неплатен.
Следователно спорът по делото се концентрира в това дали в полза на ищеца
съществува неплатено регресно вземане и в какъв размер е то.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ размерът на застрахователното обезщетение е равен на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Той се определя
по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда, като не може да
надвишава действителната стойност на увреденото имущество. Действителна стойност на
увреденото имущество е тази сума, срещу която би могло да се купи друго такова
имущество със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ). Съгласно чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
2
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Според чл. 400, ал. 3
КЗ, ако друго не е уговорено, се приема, че застрахователната сума по договора е
определена съгласно действителната стойност на имуществото.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна автотехническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице, при
пълно, ясно и задълбочено дадени отговори на поставените въпроси и без обстоятелства,
които да внасят съмнение в правилността му. Вещото лице е установило, че всички
поражения и щети по увредения автомобил са в причинно-следствена връзка с механизма на
ПТП, с изключение на:
- основата на задната броня – същата е годна за възстановяване и подмяната ù не е
била в причинно-следствена връзка с произшествието;
- светлината за заден ход – по данните от фотоалбума не се виждат поражения и
детайлът е в изправност, като подмяната му не е била в причинно-следствена връзка с
произшествието;
- детайл, описан като „KIT-FLOORCONTOURMAT“, кат. № 1346524 – стелки на пода
на купето, тъй като подмяната им не е била в причинно-следствена връзка с
произшествието.
Вещото лице е изчислило, че действителната стойност за отремонтиране на
причинените вреди възлиза на 3161,28 лева. В проведеното по делото публично съдебно
заседание вещото лице уточнява, че описания като стелки детайл е взел съобразно
каталожния му номер. Дори и да се касаело за кора на багажника, то отново не се
установявало непременно причинно-следствена връзка с ПТП, тъй като, за да бъде увредена
тази кора, следвало да се увредят външната част на бронята, да се огъне гредата зад нея, да
се огъне задната престилка и чак тогава да се огъне и счупи тази кора. По снимките вещото
лице не е видяло тази кора, която съставлява шперплат, да е огънат и счупен точно по този
начин. Напротив – счупването можело да е резултат от вдигането ù при наличие на багаж
отгоре. Що се касае до светлината за заден ход, то, дори и на допълнително представената
снимка, не можело непременно да се приеме, че има увреждане, още повече такова във
връзка с ПТП. Основата на задната броня не била деформирана, а, дори и да имало някакво
леко усукване, то било да се възстанови, т.е. нямало нужда от замяна.
Съдът възприема становището на вещото лице относно липсата на причинно-
следствена връзка относно уврежданията по кората на багажника, доколкото вещото лице
подробно и ясно е обяснило съобразно притежаваните от него специални знания защо
липсва такава. Съдът приема и кредитира становището на вещото лице, че не се установява
наличие на вреди по светлината за заден ход, доколкото от представените заснемания не се
установява непременно наличие на увреждане. Що се касае до основата на бронята, съдът не
разполага със специални знания, за да прецени необходимостта от замяната или ремонта на
детайла. Затова и е назначил и изслушал вещо лице.
Според заключението на вещото лице, стойността на вредите възлиза на 3161,28 лева.
При добавяне на ликвидационните разноски от 15,00 лева общо дължимата сума по регреса
е 3176,28 лева. Дори и да се приеме, че в тази сума следва да се включи стойността на
основата на задната броня съобразно фактурата на л.43, в която вероятно е упомената като
„греда задна броня“, то сумата отново не надминава тази, която е заплатена от ответника
доброволно и извънсъдебно – 3560,40 лева.
Доколкото не се установява да има неизплатени суми по регреса, съдът приема,
че предявеният иск за главница е неоснователен. При това положение е неоснователен
3
и предявеният иск за лихви, доколкото дължимостта на лихви е производна от
наличието на неизплатено задължение за главница.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ответникът, който своевременно е заявил претенция в тази насока. В негова полза следва да
се присъдят разноски в общ размер от 200,00 лева, от които 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*************“ АД , ЕИК **********, със седалище
в град София, срещу ЗД „*******“ АД, ЕИК **********, със седалище в град София,
искове с правно основание по чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 337,98 лева, представляваща неплатен остатък от регресно вземане за
застрахователно обезщетение (с включени 15,00 лева ликвидационни разноски) от общо
3898,38 лева по щета за нанесени вреди на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, рег.
№ **********, при пътно-транспортно произшествие на 11.09.2019г. в град София, на бул.
„Александър Малинов“ срещу „Мото Пфое“, причинено виновно от водача на автомобил
марка „Нисан“, модел „Мурано“, рег. № *********, чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(14.08.2023г.) до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 106,54 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 11.08.2020г.-11.08.2023г.
ОСЪЖДА „*************“ АД, ЕИК **********, със седалище в град София, да
заплати на ЗД „*******“ АД, ЕИК **********, със седалище в град София, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 200,00 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство (гр.д. № 45485/2023г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4