Решение по дело №12628/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 740
Дата: 1 март 2022 г.
Съдия: Александрина Пламенова Дончева
Дело: 20211110212628
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 740
гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря НИНА-ЕСТЕЛ Т. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20211110212628 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. М. Т. от гр.Банкя, ул.“20-ти Април“ № 1
срещу Eлектронен фиш, Серия К, № 3214797, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е санкционирана с налагане на "глоба" в размер на 100 (сто)
лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата не се навеждат конкретни доводи, с които да се оспорва
извършване на нарушението, а се излага, че към издадения електронен фиш
не са приложени никакви доказателства (снимков материал, протоколи и
други), от които да се направи обоснован извод относно извършено
нарушение, поради което се сочи, че след представяне на преписката по
делото, ще бъде взето от страна на жалбоподателя допълнително становище.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
процесуален представител и не изразява становище по основателността на
жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
1
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 28.11.2019 г. в 13:04 ч. в с.Волуяк по ул.“Ломско шосе“ до № 300 с
посока на движение от гр. София към гр. Костинброд, с техническо средство
– мобилна система за видеоконтрол тип „TFR1-M” № 619 била засечена
скорост на движение на МПС – лек автомобил „Фолксваген Битъл” с рег. №
*** от 74 км./ч., при разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, т.е.
превишение на скоростта от 24 км./ч. Регистриран собственик на лекия
автомобил бил жалбоподателят М. М. Т..
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К,
№ 3214797 срещу жалбоподателя Т., с който същата е санкционирана с
налагане на глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. Фишът бил връчен на жалбоподателя на 06.08.2021 г.
От приложения към делото снимков материал - клип № 13970 (заснет с
мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”, радар № 619), който е
веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15
ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 28.11.2019 г., в 13:04:51 ч., в
район с координати EL 23о15.0354 и NL 42о46.5762 е измерена скорост на
движение от 77 км/ч., като са записани датата, часа (включително и
секундите), посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман
регистрационния номер на автомобила, който съвпада напълно с този,
регистриран на името на жалбоподателя Т..
Към материалите на делото е приложен и протокол от 28.11.2019 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, както и часови график за работата на нарядите от ПК при ОПП –
СДВР.
Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M”, №
619 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност на одобряването 24.02.2020 г.
Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година,
като мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M” е преминала проверка на
31.05.2019 г. От приложения по делото протокол № 2-39-19/31.05.2019 г. на
2
лаборатория „Полицейска техника” е видно, че мобилната система за
видеоконтрол „TFR1-M” № 619 отговаря на изискванията и дава допустима
грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100
км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на
уреда.
Изложеното, съдът приема за безспорно установено от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН -
свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; часови
график за работата на нарядите, протокол за използване на АТСС от
28.11.2019 г., протокол № 2-39-19/31.05.2019 г. на лаборатория „Полицейска
техника”, копие на Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. на министъра на
вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и
копие на образец на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 10.02.4835, справка от КАТ за собственик на превозно
средство.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец.
3
Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези
реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване
на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, действала към момента на извършване
на нарушението, сочи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Съобразно т.65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която
се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
4
информационна система. От анализа на посочените правни норми може да се
направи извод, че към датата на извършване на нарушението - 28.11.2019 г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват
и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по
законово определения за което начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В Наредбата
изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването
и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
"TFR1-M" с № 619, представляваща одобрен тип средство за измерване, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представения клип № 13970/28.11.2019 г. измерената скорост
на движение на автомобила на жалбоподателя е била 77 км/ч., в който случай
допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно във
фиша е отразена скорост от 74 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана
при преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този
смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т.
нар. „толеранс”, като инкриминираната скорост е намалена на 74 км./ч., т.е.
отчетено е превишение от 24 км./ч., което обстоятелство е в полза на
нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.
В настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата-
контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за
5
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с изисканите от съда и приобщени към материалите на делото
протокол № 2-39-19/31.05.2019 г. на лаборатория „Полицейска техника” и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.
Към материалите на делото е приложен и протокол за използване на
АТСС, от който е видно, че същата се е намирала в служебен автомобил с №
СА 6419 ММ, че се е извършвал контрол на бул. "Ломско шосе" до № 300,
като посоката на движение на контролираните МПС е била от гр.София към
гр.Костинброд, че режимът на измерване е бил стационарен, а посоката на
задействане - приближаващи автомобили, както и че контролът се е извършил
за времето от 11:00 ч. до 14:00 ч.
С оглед на изложеното до тук и предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение, е
правилно експлоатирано, поради което и производството по ангажиране на
административнонаказателна отговорност на нарушителя чрез издаването на
електронен фиш, се е развило при спазване на установените процесуални
правила.
Според разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с
него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Законната процедура предвижда възможности за
възражения във връзка с фиша, респективно анулирането му от издалия го
орган при определени обстоятелства, включително и посочването на друг
извършител на нарушението, какъвто обаче в случая не е посочен от страна на
жалбоподателя - не е подадена писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, не е представено и копие на свидетелството му за
управление на МПС, като това не е сторено не само в рамките на предвидения
14-дневен срок, но и към датата на приключване на въззивното съдебно
следствие.
Видно от съдържанието на електронния фиш е, че с него се налага
6
санкция на въззивника Т., именно в качеството й на законен собственик на
лекия автомобил.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
Предвид всичко гореизложено съдът приема, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят М. М. Т. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, забраняваща на водача да
управлява МПС в населено място със скорост на движение надвишаваща 50
км./ч.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят Т. като правоспособен водач е следвало да
съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост от 50 км/ч., като по този начин е подценила
настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на
безопасността на останалите участници в движението), при пряката си цел да
управлява своето МПС с избраната от нея скорост, независимо от наличното
ограничение за населено място.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя в
санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Размерът на
санкцията е абсолютно определен, поради което съдът не следва да обсъжда
въпроса за евентуалното му ревизиране. Според становището на съда това
наказание е явно справедливо и ще допринесе за постигане целите по чл. 12
от ЗАНН.
Макар, че не са наведени такива твърдения от страна на жалбоподателя,
съдът приема, че в случая не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,
7
доколкото констатираното превишаване на разрешената скорост е в рамките
на населено място, което от своя страна повишава опасността от реализиране
на ПТП. Ето защо, обществената опасност на това формално нарушение се
отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че
деянието представлява маловажен случай.
С оглед изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на
атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира основания
за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същият следва да бъде
потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
На следващо място, съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските,
само ако съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл.63д от ЗАНН и чл. 143 АПК. В конкретния случай, с
оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на въззиваемата
страна, която обаче не е поискала присъждането им, поради което и съдът не
длъжи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, серия К, № 3214797, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на
М. М. Т. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 (сто)
лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН и ПРАВИЛЕН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. М. Т. от гр.==== срещу Eлектронен фиш,
Серия К, № 3214797, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр.
с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
санкционирана с налагане на "глоба" в размер на 100 (сто) лева за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата не се навеждат конкретни доводи, с които да се оспорва
извършване на нарушението, а се излага, че към издадения електронен фиш
не са приложени никакви доказателства (снимков материал, протоколи и
други), от които да се направи обоснован извод относно извършено
нарушение, поради което се сочи, че след представяне на преписката по
делото, ще бъде взето от страна на жалбоподателя допълнително становище.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
процесуален представител и не изразява становище по основателността на
жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 28.11.2019 г. в 13:04 ч. в с.ВВ. по ул.“Л.“ до № ...... с посока на
движение от гр. С. към гр. К., с техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол тип „TFR1-M” № 619 била засечена скорост на движение на
МПС – лек автомобил „Ф.Б.” с рег. № ........... от 74 км./ч., при разрешена
такава – 50 км./ч. в населено място, т.е. превишение на скоростта от 24 км./ч.
Регистриран собственик на лекия автомобил бил жалбоподателят М. М. Т..
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К,
№ 3214797 срещу жалбоподателя Т., с който същата е санкционирана с
налагане на глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. Фишът бил връчен на жалбоподателя на 06.08.2021 г.
От приложения към делото снимков материал - клип № 13970 (заснет с
мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”, радар № 619), който е
веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15
ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 28.11.2019 г., в 13:04:51 ч., в
район с координати EL 23о15.0354 и NL 42о46.5762 е измерена скорост на
движение от 77 км/ч., като са записани датата, часа (включително и
секундите), посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман
регистрационния номер на автомобила, който съвпада напълно с този,
регистриран на името на жалбоподателя Т..
Към материалите на делото е приложен и протокол от 28.11.2019 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
1
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, както и часови график за работата на нарядите от ПК при ОПП –
СДВР.
Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M”, №
619 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност на одобряването 24.02.2020 г.
Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година,
като мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M” е преминала проверка на
31.05.2019 г. От приложения по делото протокол № 2-39-19/31.05.2019 г. на
лаборатория „Полицейска техника” е видно, че мобилната система за
видеоконтрол „TFR1-M” № 619 отговаря на изискванията и дава допустима
грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100
км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на
уреда.
Изложеното, съдът приема за безспорно установено от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН -
свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; часови
график за работата на нарядите, протокол за използване на АТСС от
28.11.2019 г., протокол № 2-39-19/31.05.2019 г. на лаборатория „Полицейска
техника”, копие на Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. на министъра на
вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и
копие на образец на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 10.02.4835, справка от КАТ за собственик на превозно
средство.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
2
съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец.
Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези
реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване
на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, действала към момента на извършване
на нарушението, сочи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Съобразно т.65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която
се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. От анализа на посочените правни норми може да се
направи извод, че към датата на извършване на нарушението - 28.11.2019 г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват
и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по
законово определения за което начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В Наредбата
3
изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването
и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
"TFR1-M" с № 619, представляваща одобрен тип средство за измерване, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представения клип № 13970/28.11.2019 г. измерената скорост
на движение на автомобила на жалбоподателя е била 77 км/ч., в който случай
допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно във
фиша е отразена скорост от 74 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана
при преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този
смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т.
нар. „толеранс”, като инкриминираната скорост е намалена на 74 км./ч., т.е.
отчетено е превишение от 24 км./ч., което обстоятелство е в полза на
нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.
В настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата-
контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с изисканите от съда и приобщени към материалите на делото
протокол № 2-39-19/31.05.2019 г. на лаборатория „Полицейска техника” и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.
Към материалите на делото е приложен и протокол за използване на
АТСС, от който е видно, че същата се е намирала в служебен автомобил с №
СА 6419 ММ, че се е извършвал контрол на бул. "Л." до № ......, като
посоката на движение на контролираните МПС е била от гр.С. към гр.К., че
режимът на измерване е бил стационарен, а посоката на задействане -
приближаващи автомобили, както и че контролът се е извършил за времето
от 11:00 ч. до 14:00 ч.
С оглед на изложеното до тук и предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение, е
4
правилно експлоатирано, поради което и производството по ангажиране на
административнонаказателна отговорност на нарушителя чрез издаването на
електронен фиш, се е развило при спазване на установените процесуални
правила.
Според разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с
него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Законната процедура предвижда възможности за
възражения във връзка с фиша, респективно анулирането му от издалия го
орган при определени обстоятелства, включително и посочването на друг
извършител на нарушението, какъвто обаче в случая не е посочен от страна на
жалбоподателя - не е подадена писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, не е представено и копие на свидетелството му за
управление на МПС, като това не е сторено не само в рамките на предвидения
14-дневен срок, но и към датата на приключване на въззивното съдебно
следствие.
Видно от съдържанието на електронния фиш е, че с него се налага
санкция на въззивника Т., именно в качеството й на законен собственик на
лекия автомобил.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
Предвид всичко гореизложено съдът приема, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят М. М. Т. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, забраняваща на водача да
управлява МПС в населено място със скорост на движение надвишаваща 50
км./ч.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят Т. като правоспособен водач е следвало да
съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост от 50 км/ч., като по този начин е подценила
настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на
безопасността на останалите участници в движението), при пряката си цел да
управлява своето МПС с избраната от нея скорост, независимо от наличното
ограничение за населено място.
5
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя в
санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Размерът на
санкцията е абсолютно определен, поради което съдът не следва да обсъжда
въпроса за евентуалното му ревизиране. Според становището на съда това
наказание е явно справедливо и ще допринесе за постигане целите по чл. 12
от ЗАНН.
Макар, че не са наведени такива твърдения от страна на жалбоподателя,
съдът приема, че в случая не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,
доколкото констатираното превишаване на разрешената скорост е в рамките
на населено място, което от своя страна повишава опасността от реализиране
на ПТП. Ето защо, обществената опасност на това формално нарушение се
отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че
деянието представлява маловажен случай.
С оглед изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на
атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира основания
за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същият следва да бъде
потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
На следващо място, съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските,
само ако съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл.63д от ЗАНН и чл. 143 АПК. В конкретния случай, с
оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на въззиваемата
страна, която обаче не е поискала присъждането им, поради което и съдът не
длъжи произнасяне в тази насока.
6