Номер 119823.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
Секретар:Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502587 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК вр. чл. 17 ЗЗДН и е образувано
по две въззивни жалби.
Първата е депозирана от К. Ц. Б. , ЕГН **********, срещу решение
№3179/16.07.2020г., постановено по гр.д. №405/20г. по описа на ВРС, 8-ми с-
в, в частта, с която е оставена без уважение молба с вх. № 3761/16.01.2020 г.,
подадена от К. Ц. Б. , ЕГН **********, действаща лично и в качеството й на
майка и законен представител на детето С. Д. И. , ЕГН **********, и двете с
адрес: гр. Варна, м-ст „Зеленика“, ул. „Зеленика 14-та“, № 5, ет. 3, ап. 8, за
налагане на мерки за защита от домашното насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 5
ЗЗДН срещу Д. И. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Пловдив“ №
17, ап. 6, а именно: да се задължи ответникът да се въздържа от упражняване
на домашно насилие по отношение на детето; както и ответникът да бъде
задължен да посещава специализирани програми. В жалбата се излага, че
решението на съда в атакуваната част е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като не е съобразено, че безспорно се установява извършването на насилието
по отношение на майката в присъствието на детето. Твърди се, че мотивът на
съда, че ответникът е добър баща е неотносим в производството по налагане
на мерки за защита. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната му
част и да бъдат уважени исканията на Б. за налагане на мерките за защита и
1
по отношение на детето – за въздържане от извършване на домашно насилие,
както и за посещаване на специализирани програми. Претендират се
разноски.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
въззиваемия Д. Д., който оспорва жалбата. Излага, че решението на ВРС е
правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено в атакуваната част.
Втората жалба е подадена от Д. И. Д. срещу решението в частта, с която е
задължен да се въздържа от от извършване на домашно насилие по
отношение на К. Ц. Б. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, м-ст „Зеленика“,
ул. „Зеленика 14-та“, № 5, ет. 3, ап. 8, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН,
както и е осъден да заплати глоба в полза на бюджета на съдебната власт в
размер на 200 лв. Излага твърденията, че не е извършвал актове на домашно
насилие, а освен това - за част от твърдените такива сроковете за подаване на
молбата са изтекли. Сочи, че молбата е подадена с оглед обезпечаване на
доказателства за бъдещо дело за упражняване на родителските права и
определяне режима на лични отношения /каквото вече е заведено/. Оспорва
преценката на ВРС на ангажираните по делото доказателства. Моли
решението да бъде отменено в атакуваната част и молбата на Б. да бъде
отхвърлена. Претендират се разноски.
В отговор на въззивната жалба на въззиваемия Б. е депозирала отговор,
с който оспорва жалбата. Сочи, че твърденията на ответника не отговарят на
действителността. Излага, че насилническото му поведение продължава, а
твърдяното такова по делото не е инцидентно. Сочи, че преди десет дни се е
наложило отново да подава жалба. Моли решението да бъде потвърдено в
атакуваната от Д. част.
Котролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ Варна,
редовно уведомена, не изразява становище по жалбите.
За да се произнесе по спора, ВОС съобрази следното:
2
Б. е подала молба за защита с искане за налагане на мерки по чл.5 ал.1 т.1, 3
и 5 ЗЗДН в нейна полза и в полза на малолетното дете на страните С. Д. И. ,
род. на 14.11.2018г. Твърди се, че молителката и ответникът живели на
семейни начала от лятото на 2018 г. до януари 2019 г., като от съвместното им
съжителство се родило детето С.И.. След раждането на детето ответникът
станал нервен, избухлив и агресивен. Посягал с шамари, блъскал я, обиждал,
крещял и ругаел, включително пред детето. На 19.12.2019 г., докато били в
колата на ответника заедно с детето, след като молителката казала на
ответника, че възнамерява да пътува с детето до Ловеч, той започнал да я
обижда, казал й, че ще се разправя с човека, който ги закара дотам. При
виковете му детето се разплакало. Дърпал молителката от колата. След това
обърнал колата и потеглил към дома на молителката и продължил да крещи,
като я наричал „курва с куха глава, проста, малоумна“ и др. Детето плачело с
глас през цялото време, въпреки че молителката го прегръщала и успокоявала.
Молителката била психически съсипана. На 10.01.2020 г. по обяд, ответникът
заявил на молителката, че ако разбере, че е поверила грижите за детето дори
за малко на майка си, ще се разправя с тях и затворил телефона. Изявлението
му било с много заплашителен тон. Молителката отишла да вземе детето от
дома му, ответникът слязъл, носейки детето на ръце. Настоял да ги придружи
до жилището на сестрата на молителката, тръгнал напред, без да й даде
детето. След като провели разговор за храненето на детето и молителката го
попитала дали ще вземе столче за хранене в апартамента си и кошарка, той
започнал отново да й крещи да не смее да дава детето на никого, дори на
майка й. Молителката го помолила да спре да крещи и да й даде детето. Той
отказал и се забързал. Тя подтичвала след него, молейки се да й върне детето.
В един момент той спрял, обърнал се и я зашлевил със свободната си ръка.
Молителката почувствала физическа болка, ухото й запищяло, просълзила се.
Той продължил напред с детето, тя го догонила, препречила му пътя и взела
детето. Ответникът ги следвал, като я ругаел и използвал унизителни думи.
Настигнал я, дръпнал я за якето, настъпил я и я разтресъл с ръце, при което
детето се разплакало. Ответникът си поискал парите и всички събрани от
роднини пари за детето. Помолила го да спре и да й позволи да се прибере и
успокои детето и той си заминал. Поради изложеното се моли за уважаване на
молбата за защита.
3
Ответникът Д. Д. И. е депозирал становище за неоснователност на
молбата за защита.
Оспорва като изцяло неверни изложените твърдения за извършени
актове на домашно насилие, истинността на съдържанието на подадената от
молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Излага подробно своето
виждане за отношенията между страните и обстоятелствата, довели до
образуване на настоящото производство. Поддържа, че отношенията между
него и майката на детето му са конфликтни, като в основата на споровете
помежду им е именно молителката. По изложените съображения моли
молбата за насилие да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Контролиращата страна ДСП Варна е изготвила социален доклад по
делото.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа
страна следното:
Безспорно е между страните, че същите са живели на съпружески
начала, като от това тяхно съжителство е родено детето С.. Последното
обстоятелство се установява и от приложеното по делото удостоверение за
раждане на С. Д. И. .
По делото е изискан и приет социален доклад, изготвен от Дирекция
„Социално подпомагане“, гр. Варна. Съгласно доклада, към момента
малолетната С.И. се отглежда от своята майка Кр. Б.. Детето е във видимо
добро здравословно състояние. Грижите, полагани за нея, са много добри.
Нуждите на момичето, свързани със задоволяване на ежедневните и
базисните потребности, съобразени с възрастта и пола, са задоволени.
Поддържаната лична хигиена в дома на майката е много добра. За детето се
осигурява възможност за контакт с разширен семеен кръг по майчина линия.
Между него, майка му и нейните близки се наблюдава силна емоционална
връзка. Родителите на С. не контактуват помежду си пълноценно, предвид
разделното им живеене. До издаване на ограничителната заповед на г-н Д.,
4
той е имал желание да участва в живота на дъщеря си, като не счита опитите
си за по-разширен контакт с детето като такива, застрашаващи живота и
здравето й. От извършеното социално проучване е установено, че пряка
агресия върху детето С. не е имало от страна на бащата, но конфликтите
между родителите са ставали в негово присъствие, като това се отразява на
психо-емоционалното му състояние и цялостното му бъдещо развитие.
По делото са събрани свидетелски показания, ангажирани и от двете
страни, като всички те следва да бъдат съобразени при условията на чл.172
ГПК, доколкото изхождат от лица, които са в близки родствени връзки със
страните.
Свидетелката И. Б. /сестра на молителката/ сочи, че знае от сестра си, че
на 19.12.2019 г., работен ден, страните са имали уговорка да се срещнат, за да
може бащата да види детето. По време на тази среща получила обаждане от
сестра си /в 15:23 часа/ и чула по телефона, че момичето плаче и че двамата се
карат. Станало ясно, че спорели дали молителката да слезе от колата или не.
Чула, че сестра й отказала да слезе и че моли ответника да прекратят срещата.
След това чула блъскане на врата и връзката прекъснала. Около 10-15 минути
по-късно Кр. й се обадила. Била силно разстроена. Обяснява, че повод за тази
им среща било да се уточнят за Коледните празници, за да могат те да отидат
при родителите си в гр. Ловеч. След срещата сестра й казала, че няма да
пътуват за Ловеч, защото е получила заплаха от страна на Д. към човека,
който ще я закара до Ловеч. Обсъдили ситуацията и семейството решило да
прекара празниците при молителката, за да не се провокират неприятни
ситуации. Обяснява, че има уговорка със сестра си да й се обажда, когато се
среща с ответника, тъй като Кр. се е страхувала да остава насаме с ответника.
Имало е и други случаи, в които двамата са се карали в колата, като началото
на техните конфликти е поставен още преди раждането на С.. Описва
ситуация от лятото на 2019 г., след раздялата им, при която отново е чула по
телефона кавга между родителите. По повод на случилото се на 10.01.2020 г.
обяснява, че повод за срещата им било желанието на сестра й да остави
детето при Д., за да си свърши личен ангажимент. От споделеното от
молителката знае, че тримата с детето са тръгнали към дома й, като по пътя са
се скарали по повод кошарата, която Кр. го посъветва да купи. Д. реагирал
бурно, заплашил я, че не може да оставя детето при родителите си, след което
5
я зашлевил. Молителката успяла да вземе детето от ръцете на бащата,
продължила, но той ги настигнал, раздрусал я, настъпил я, казал й няколко
обвинителни думи, след което Кр. се прибрала в дома й. Свидетелката сочи,
че е посрещнала сестра си на вратата, поела детето от ръцете й. Сестра й била
бледа. Детето видимо било плакало, но не плачело в момента. Кр. разказала
на свидетелката какво се е случило. Обяснява, че по този повод майка им
пристигнала на 12.01.2020 г., за да бъде близо до Кр., като останала при нея
около месец. Твърди, че на сестра й е посягано нееднократно и затова изпитва
страх от Д.. Знае, че двамата са имали проблеми. На въпрос осносно датата
14.12.2019 г. посочва, че за последно именно на тази дата е разговаряла с
ответника. Той бил приготвил храна за детето и това бил поводът за срещата
им. При тази среща се стигнало до конфликт между родителите за
количеството на храната, което той бил донесъл за детето.
Свидетелят Ст. И.а Б. /майка на молителката/ знае за актовете на
домашно насилие, посочени в молбата, тъй като двете й дъщери- св. И. Б. и
молителката са й разказвали за тях. Била е повикана от И. на 10.01.2020г. след
конфликта. Знае от свидетелката, че на 19.12.2019 г. спорът страните е
възникнал по повод молба на дъщеря й Кр. да прекара коледните празници
при родителите си в гр. Ловеч. Д. категорично е отказал да се съгласи тя да
пътува с детето, със заплаха, че ще се разправя с човека, който я закара до гр.
Ловеч, със съответни обиди, нападки, блъскане. Това е станало в
следобедните часове на деня. След тази заплата те решили да се съберат
всички при Кр. по празниците. За следващия случай – 10.01.2020г., знае, че по
молба на дъщеря й детето С. е останало за около час при баща си. Имало е
молба на майката ответникът да осигури необходимите предпазни средства,
тъй като момичето вече е голямо и подвижно и да бъде внимателен. Когато тя
взела детето, той започнал да спори на тази тема, че не са необходими такива
неща, че е осигурил възглавнички, което е достатъчно. Това нещо очевидно го
е раздразнило и той си е позволил да я удари. След случилото се дъщеря й я
помолила да дойде и тя пристигнала на 12.01.2020 г., когато разбрала всичко.
Останала при Кр. до 13.03.2020 г. През този период от един месец посочва, че
е присъствала на три срещи между бащата и детето. Обяснява, че Кр. винаги
държала да има човек с нея, тъй като се страхувала от Д..
Съгласно показанията на свидетеля Ст.Й.Г. /майка на ответника Д./,
6
партньорите са се запознали преди около 6 години, като близо една година
живели заедно, но през този период молителката много пъти е напускала
жилището и после се е връщала. Знае, че двамата са имали дразги, спорове,
караници, но не е присъствала на такива. След раздялата им знае, че са се
виждали, защото Д. държи да вижда дъщеря си. Много пъти обаче това му
било отказвано с много различни мотиви и обяснения от страна на майката.
Знае, че от самото начало, откакто заживели заедно, са имали конфликти.
Главно те били по повод обстоятелството, че бащата не бил допускан да
взема и да вижда детето. Той ходел да носи продукти и храна за С. и само
тогава я виждал. И двамата били споделяли с нея за проблемите им, но не
могла да им помогне. Знае за какво е делото, запозната е с молбата за
налагане на мерки за защита. По отношение на първата случка счита, че се
отнася за датата 14.12.2019 г., защото на следващия ден синът й /братът на Д./
се върнал от Германия. След състоялата се на този ден между страните среща
ответникът бил много разтревожен. Бил заплашен, че няма да бъде допуснат
до детето, че Кр. няма да му дава детето. Знае, че тази случка е свързана с
пътуване до Ловеч. Обяснява, че Д. не бил съгласен с това, но Кр., както
винаги имала свое мнение и не допускала друго. Ответникът не бил съгласен
с това пътуване, защото искал да вземе детето, за да може да го види брат му.
Молителката го заплашила, че ще извика полиция, че той насилствено й е
отнел детето. Не знае дали страните са се срещали на 19.12.2020 г. За
случката през м. януари 2020 г. знае, че Кр. го е помолила да остави детето
при него, защото е заета. Знае, че двамата са се скарали. Имало е грозна
сцена, при която майката искала да вземе детето, дърпала го е от него – „дай
си ми детето, нещастник“. Той е искал да носи детето, защото е тежко. Тя му
е дърпала якето, удряла го е. Обяснява, че това не е единствен случай, като
при последното й напускане пак е имало грозни сцени – налагала го е с
юмруци, ритници. Знае, че двамата непрекъснато са си разменяли обиди.
Описва Д. като грижовен баща и партньор. Знае, че след 10.01.2020 г. Д.
няколко пъти е виждал детето, като на една от срещите тя го придружила, за
да види внучката си. Имали и друга уговорка да видят детето, но Кр.
отказала, тъй като казала, че била посъветвана от адвоката си да не излиза без
придружител. Свидетелката знае за инцидента на 10.01.2020г., но не е
присъствала лично.
7
Съгласно показанията на свидетеля Ст.Ст.Г. /съпруг на майката на
ответника/, дружбата между Д. и Кр. започнала преди 5-6 години. Около
година след първоначалния меден месец започнали напрежение и
разногласия. До раждането на детето имало много случаи на раздели,
събиране. Към настоящия момент отношенията им са спор относно детето,
комуникация за виждане. Бащата се интересува от момичето, иска да го
вижда. Обяснява, че живее с Д. вече 28 години и не е забелязал той да е
агресивен. Д. е споделял, че когато имат конфликти, тя, въпреки крехката си
физика, използва физическа сила, обидни думи, квалификации. Посочва, че
синът му Г. /брат на Д./ се върнал на 15.12.2019 г. Описва Д. като силно
привързан към дъщеря си С.. Грижи се за нея, приготвя й храна. Грижи е
полагал и за Кр.. Знае за двата описани акта на насилие от документите, които
е прочел по делото. Не знае дали на 14.12.2019 г. е имало среща между тях.
По делото са приети като писмени доказателства 3 л. разпечатки от
телефона на Кр. и на сестра й И., касаещи датите 14.12.2019 г. и 19.12.2019 г.,
представени от молителката, както и електронна кореспонденция,
международна товарителница, писмо от „Динамо Сливен“ АД и разпечатка от
„Теленор“ ЕАД, предоставени от ответната страна, за установяване,
съответно за оборване на показанията на свидетелката И. Б. относно
случилото се на 19.12.2019 г.
От представената справка за телефонния номер на молителката Кр. Б.
същата е прозвънила два пъти сестра си И. Б. на 19,12.2019г. в 15,23 часа за
около 10 минути и в 15,44 часа за около 6 минути.
От приложената справка за телефонния номер на св. И. Б. се установява,
че на 19.12.2019г. същата е телефонирала на св. Ст. Б. /майка на молителката/
два пъти- 16,16 часа и в 18,31 часа.
Приложена е и разпечатка от телефонния номер на ответника Д., от
която се установява, че на 19.12.2019г. същият не е ползвал мобилен интернет
след 12,43 часа. Има изходящи обаждания към молителката в 12,41 часа, в
13,02 часа и в 15,38 часа.
8
По допустимостта на молбата:
Безспорно молбата на Кр. Б. лично и като законен представител и
родител на детето С.И. изхожда от легитимирано лице по смисъла на чл. 3 т.
2, 3 и 4 ЗЗДН. Молбата е редовна, доколкото с нея е приложена и
задължителната декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН. Подадена е в срока по чл.10
ал.1 ЗЗДН предвид твърдените дати на актовете на домашно насилие-
19.12.2019г. и 10.01.2020г.
Молбата за защита по реда на ЗЗДН е допустима.
По същество е основателна, поради следното:
По смисъла на чл.2 ал.1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права.
В конкретния случай се твърди от молителката, че извършеното
домашно насилие, представлява психическо такова по отношение на детето
С., както и физическо и психическо такова по отношение лично на
молителката Б..
Настоящият състав счита, че освен представената декларация по
делото са ангажирани гласни доказателства, установяващи извършените
актове. Вярно е, че нито св. И. Б., нито св. Ст. Б. са били очевидци на
твърдените актове, но същите /особено св. И. Б./ е възприела част от
вербалната агресия по отношение на молителката пряко и непосредствено.
Същата изрично сочи, че е разпознала гласа на ответника Д. по телефона и е
чула караница между страните, както и че детето плаче. Чула е Д. да крещи, а
молителката да иска да прекратят срещата. Очевидец е на състоянието на
молителката минути след инцидента, когато последната се е обадила. Тези
обстоятелства за установения телефонен контакт с молителката, изложени от
9
свидетелката И. Б., категорично се потвърждават и от приложените
разпечатки от телефонните номера на двете сестри, от които се установява, че
има два проведени разговора в часовия диапазон на твърдените актове на
домашно насилие. Потвърждава се и изложеното и от двете свидетелки И. и
Ст. Б., че след инцидента на 10.01.2020г. първата се е обадила на майката, за
да й разкаже за случилото се. Ангажираните писмени доказателства
установяват истинността и обективността на събраните гласни доказателства
на св. И. Б. и Ст. Б.. Същите не се опровергават от останалите ангажирани
доказателства- гласни и писмени, поради следното:
Св. Г.ева няма преки и непосредствени впечатления от инцидента на
19.12.2019г. Самата тя сочи, че не знае дали на тази дата страните са се
срещали. Твърди, че знае за среща на 14.12.2019г., която дата не е посочена
като такова, на която е извършено домашно насилие. Досежно срещата на
10.01.2020г. свидетелката не е очевидец и преразказва казаното й от
ответника. Както показанията на тази свидетелка, така и показанията на св.
Ст. Г.ев съдът счита, че не са и обективни, доколкото и двамата излагат, че са
се запознали с молбата за защита и документите по делото,т.е. както с
твърденията на молителката, така и с твърденията на ответника.
Приложените писмени доказателства, установяващи наличието на
търговски взаимоотношения на ответника и трето лице, са неотносими към
предмета на спора. Приложеното писмо и представената телефонна
разпечатка установяват само търговските взаимоотношения, както и че
ответникът не е ползвал мобилен интернет в часовете между 14 и 16 ч., но не
опровергават присъствието на ответника на дата 19.12.2019г. на посоченото
от молителката място.
Затова и съставът приема, че кредитирайки показанията на свидетелката И.
Б., както и тези на Ст. Б., може да бъде направен извод, че се установява
твърдението на молителката, изложено в декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН.
Същата е станала на посочената дата- 19.01.2019г., обект на вербално
психическо насилие, упражнено от ответника Д., чрез отправяне на обиди,
заплахи, закани, уронващи самочувствието на молителката, създаващи страх
за безопасността и здравето й и това на нейни близки. Обект на психическо
насилие и физическо такова молителката е била на 10.01.2020г. Вярно е, че
10
преки доказателства, установяващи акта на насилие на посочената дата няма,
но съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на св. И. Б., която е
била очевидец на състоянието на молителката и детето С. след инцидента.
Тези показания, кредитирани в съвкупност с декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН,
на която законът придава самостоятелната доказателствена тежест,
установяват извършването на акта на насилие и на 10.01.2020г.
И при двата акта на агресия е установено от свидетелските показания както
състоянието на молителката, така и че насилието е извършено в присъствието
на детето С., което е било разстроено и е плачело и в двата случая. На
19.12.2019г. св. И. Б. е чула по телефона детето, че плаче, а на 10.01.2020г. е
видяла, че детето е било плакало при прибирането на молителката в дома на
свидетелката. Затова и съставът приема, че актовете на насилие по отношение
на молителката Кр. Б., са извършвани в присъствие на детето С.. Нормата на
чл.2 ал.2 ЗЗДН изрично сочи, че извършеното в присъствието на детето
насилие представлява насилие и над последното, като възрастта на детето в
случая е ирелевантна. Фактът, че детето е било разстроено и е плакало по
време на двата акта, води до извод, че е упражнено емоционално насилие на
същото. Предвид това и съставът приема за установени и по отношение на
детето актовете на насилие на посочените две дати.
Съдът намира, че по отношение както на молителката Кр. Б., така и по
отношение на детето С. следва да бъде наложена мярката по чл. 5 ал.1 т.1
ЗЗДН, като ответникът Д. бъде задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на молителката и детето. Като се има
предвид установеното, че между страните проявите на вербална агресия са
почти перманентно състояние, съдът намира, че по отношение на ответника
следва да бъде наложена и мярката по чл.5 ал.1 т. 5 ЗЗДН, като бъде задължен
ответникът да посещава специализирани програми. Съставът приема, че тази
мярка ефективно би въздействала за овладяване на агресията и
невъздържаността на ответника при ситуации, в които същият се чувства
провокиран от молителката или нейни близки.
Мярката по чл.5 ал.4 ЗЗДН също следва да бъде наложена на ответника, като
бъде осъден последния да заплати глоба в минималния размер от 200 лв.,
доколкото не е налице рецидив при проявите на домашно насилие.
11
Предвид горното, решението на ВРС следва да бъде потвърдено в частите, в
които е постановено издаване на заповед за защита в полза на Кр. Б., като е
задължен Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Б., както и му е наложена глоба. Решението на ВРС следва да
бъде отменено в частта, с която е оставена без уважение молбата на Б.
ответникът Д. да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие и по отношение на детето С., както и да бъде задължен да посещава
специализирани програми.
Заповед в полза на Кр. Б. като законен представител и родител на детето С.
следва да бъде издадена, като освен задължението за въздържане от домашно
насилие бъде вменено и задължението на Д. за посещаване на специализирани
програми.
На основание чл.78 ал.1 ГПК и предвид обективираните искания в
полза на въззивницата Б. следва да бъдат присъдени сторените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 300 лв. съобразно представения
списък. Следва да бъдат присъдени и разноски в размер на още 150 лв.,
дължими в производството пред ВРС, доколкото молбата за защита е уважена
и по отношение на детето С.. Д. Д. следва да бъде осъден да заплати общо
разноски в размер на 450 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3179/16.07.2020г., постановено по гр.д. №405/20г.
по описа на ВРС, 8-ми с-в, в частта, с която е оставена без уважение молба с
вх. № 3761/16.01.2020 г., подадена от К. Ц. Б. , ЕГН **********, действаща
лично и в качеството й на майка и законен представител на детето С. Д. И. ,
ЕГН **********, и двете с адрес: гр. Варна, м-ст „Зеленика“, ул. „Зеленика
14-та“, № 5, ет. 3, ап. 8, за налагане на мерки за защита от домашното насилие
по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗЗДН срещу Д. И. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Пловдив“ № 17, ап. 6, а именно: да се задължи ответникът да се
въздържа от упражняване на домашно насилие по отношение на детето С.;
както и ответникът да бъде задължен да посещава специализирани програми,
12
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА Д. И. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Пловдив“ № 17, ап. 6, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на детето С. Д. И. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, м-ст
„Зеленика“, ул. „Зеленика 14-та“, № 5, ет. 3, ап. 8, на основание чл. 5 ал. 1 т. 1
ЗЗДН.
ЗАДЪЛЖАВА Д. И. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Пловдив“ № 17, ап. 6, да посещава специализирани програми, на осн. чл. 5
ал.1 т.5 ЗЗДН.
ПОТВЪРЖДАВА решение №3179/16.07.2020г., постановено по гр.д.
№405/20г. по описа на ВРС, 8-ми с-в, в частта, с която е задължен Д. И. Д. да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на К. Ц. Б. ,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, м-ст „Зеленика“, ул. „Зеленика 14-та“, №
5, ет. 3, ап. 8, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, както и е осъден да заплати
глоба в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Д. И. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Пловдив“
№ 17, ап. 6, да заплати на К. Ц. Б. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, м-ст
„Зеленика“, ул. „Зеленика 14-та“, № 5, ет. 3, ап. 8, сума в размер на 450 лв.
/четиристотин и петдесет лева/, представляваща сторените по делото съдебно-
деловодни разноски, от които 300 лв.- адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция и 150 лв.- възнаграждение пред ВРС съобразно
уважената изцяло молба и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита срещу Д. И. Д. , ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Пловдив“ № 17, ап. 6, за наложената мярка за защита по
отношение на детето С. Д. И. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, м-ст
„Зеленика“, ул. „Зеленика 14-та“, № 5, ет. 3, ап. 8, чрез неговата майка и
законен представител К. Ц. Б. , ЕГН **********, с адрес гр. Варна, м-ст
13
„Зеленика“, ул. „Зеленика 14-та“ № 5, ет. 3, ап. 8.
Препис от заповедта да се изпрати на съответното РУП – Варна,
съгласно чл. 16 ал. 3 ЗЗДН.
В заповедта следва да бъде вписано предупреждение за последиците от
неизпълнението на същата по чл. 21 ал. 3 ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.17 ал.5 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14