№ 14
гр. Момчилград, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20215150200294 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба срещу наказателно
постановление и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Жалбоподателят П. СТ. П. с ЕГН- ********, от гр.Харманли, е
обжалвал Наказателно постановление № 21- 0303- 000 466 от 04.11.2021г.
на Началника на РУ- Момчилград към ОДМВР- Кърджали, упълномощен
със заповед № 8121з-515/14.05.2018г., с което за нарушение по чл.140 ал.1 от
Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева, както и с „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца“. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваният акт, и се иска отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован в т.ч. и при
условията на чл.61 ал.4 предл.1 от ЗАНН /не е намерен за второто по делото
заседание на адреса, който е посочил за делото/, не се явява и не се
представлява.
1
Въззиваемата страна- АНО, не се представлява и същият изразява
становище за неоснователност на жалбата, и иска потвърждаване на
атакуваното нак.постановление по изложените съображения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
в жалбата доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на
атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата срещу процесното НП е процесуално допустима, като отговаряща на
изискуемите реквизити по чл.59– 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и
надлежна страна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на
13.08.2021г. в 16,46 часа служители на РУ- Момчилград /Р.М. и О.Р./ са
изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение на
територията на общ.Момчилград, и в гр.Момчилград, на ул.“*********“ №
33, са спрели за проверка товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. №
******, управляван от жалбоподателят по настоящото производство. При
извършената проверка са установили, че автомобилът е бил със прекратена
регистрация по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП от 28.07.2021г.- не е бил
пререгистриран в срок. За така установеното служител на РУ- Момчилград
към ОДМВР- Кърджали е съставил АУАН серия GА № 463062/ 13.08.2021г.
против жалбоподателят, за допуснато нарушение на чл.140 ал.1 предл.1-во от
ЗДвП. Актът е връчен на същата дата, и в законоустановеният срок няма
постъпило възражение срещу него.
Въз основа на горното срещу жалбоподателят е било издадено
процесното Наказателно постановление № 21- 0303- 000 466 от
04.11.2021г. на Началника на РУ- Момчилград към ОДМВР- Кърджали,
упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г., с което за нарушение по
чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 лева, както и с „лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца“.
В хода на съдебното производство е разпитан актосъставителят,
който потвърждават описаната в АУАН фактическа обстановка- при
извършена проверка на посоченото място, дата и час на управляваното от
жалбоподателя МПС /проверен е бил автомобилът, който е бил неправилно
2
паркиран/ са установили, че същото е с прекратена служебна регистрация на
28.07.2021г. по реда на чл.143 ал.15 ЗДвП/в двумесечен срок не е изпълнил
задължението да регистрира автомобила на свое име/- като последното се
установило при справка за историята на автомобила/. Водачът е обяснил, че
не му е останало време за пререгистрация, т.к. се занимавал с собствен бизнес
и нямал работници.
Като доказателства са представени; извлечение от информационните
масиви на МВР, че е прекратена по служебен ред регистрацията на
посоченият товарен автомобил по чл.143 ал.15 от ЗДвП- автомобилът е бил
закупен на 26.05.2021г. и в законоустановеният двумесечен срок не бил
регистриран на името на новият собственик, поради и което е била прекратена
регистрацията по същият по служебен ред. От извлечение от масивите на
КАТ- МВР е видно, че посоченият по-горе за този автомобил е постъпила
заявление от Нотариус №419 по ел.път в сектор Пътна полиция- Хасково за
регистриране на договор за покупко-продажба на МПС от 26.05.2021г., като
на 28.07.2021г. е била служебно прекратена регистрация на този автомобил
по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП- поради непререгистрирането на автомобила.
На 20.08.2021г. е променена регистрацията на автомобила. Установява, че
автомобилът е собственост на друго лице- „ДИП-2015“ ЕООД, което го е
закупило от „РЕГАЛ“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка, могат да се направят
следните правни изводи: Жалбата е основателна, като съображенията са
следните; Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление- по арг. от нормата на чл.84 от ЗАНН във вр. с
чл.14 ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума
на ВС, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимият по
делото закон.
При извършена служебна проверка не се констатират допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила при
3
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление,
ограничаващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице и
водещи до отмяна на наказателното постановление на това основание. Съдът
приема, че АУАН е съставен от компетентен орган при спазване на
предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на
чл.42 от ЗАНН. Деянието е установено по несъмнен начин от формална
страна, индивидуализиран е извършителят и му е дадена възможност да
направи възражение във връзка с констатираното нарушение, като същият не
е посочил такива възражения.
В конкретният случай съдът счита, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган– началник на РУ към ОДМВР- Кърджали,
видно от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи /което е служебно известно на съда, предвид много на брой дела от
тази категория, разглеждани от съда/. АУАН е съставен от компетентно
/териториално и материално/ лице– посоченото, което безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по
силата на чл.189 ал.1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения
по ЗДвП. Административно наказателното производство е образувано в срока
по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Съдът счита, че деянието е описано достатъчно
изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати
нарушения в тази връзка.
Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, действала към
момента на извършване на нарушението– по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на
чл.175 ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Не се спори по
делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил/товарен/ безспорно е
моторно превозно средство по смисъла на § 6 т.11 от ДР на ЗДвП, както и че
4
същият е бил управляван от жалбоподателят на път, отворен за обществено
ползване.
Съдът намира, че в конкретният случай жалбоподателят не е
допуснал описаното в наказателното постановление нарушение по чл.140 ал.1
от ЗДвП, тъй като деянието не е осъществено от субективна страна. И това е
така защото на първо място, видно от представените по делото писмени
доказателства товарният автомобил е собственост на друго лице- посоченото
ЕООД, и на следващо място по никакъв начин не е установена връзката на
това дружество със жалбоподателя в настоящото производство.
Това води до извода, че не установено жалбоподателя, като водач на
описаното МПС да е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на
това превозно средство. Както и по-горе се посочи, въпреки дадените
указания от съда до АНО, както и допълнително събраните от съда по
служебе ред писмени доказателства, не се установи жалбоподателят да е
управител или работник в дружеството- собственик на колата. Съгласно чл.6
ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. Деянието е извършено виновно, когато е
умишлено или непредпазливо. При умишленото деяние деецът съзнава
обществено-опасния характер на деянието, предвижда настъпването на
обществено-опасните последици и иска или допуска този резултат.
Предвиждането е процес на отражение в съзнанието на дееца на обективните
свойства на деянието, който протича до започване на изпълнителното деяние.
Когато няма предвиждане, поради незнанието от страна на дееца на елементи
от обективната действителност, то тогава не може да протече и
предварителния процес на отражение на обективните свойства на деянието и
съответно не се формира интелектуалния компонент на вината. Без
интелектуален компонент пък, не може да се формира и волеви, защото не
може да има целево отношение, без представи за резултат и насока към цел.
Безспорно установено е по делото, че на процесната дата
жалбоподателят е управлявал автомобил с прекратена служебна регистрация
по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП, но съдът счита, че в конкретния случай
липсва вина от негова страна. В случая, както и по-горе се посочи,
5
процесното МПС е собственост на друго лице /визираното по-горе
юридическо лице/, било е оборудвано с необходимите два броя
регистрационни табели, поради което жалбоподателят не може да предполага,
че това МПС е с прекратена регистрация.
Разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, възприета от актосъставителя и
административно наказващият орган, като нарушена от жалбоподателя,
въвежда за водачите задължението да управляват по пътищата, отворени за
обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Нарушаването на това задължение от страна на
водачите води до санкционните последици, предвидени от нормата на чл.175
ал.3 от ЗДвП.
В настоящия случай по делото безспорно се установи, че на
посочената дата жалбоподателят е управлявал товарен автомобил,
собственост на друго лице, по път, отворен за обществено ползване, след като
регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път. Респективно,
към момента на управлението и проверката посоченият по-горе товарен
автомобил не бил регистриран по съответния законов ред, но притежавал
регистрационни табели и документи за регистрация.
От изложеното дотук става ясно, че са налице всички елементи от
обективната страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. В
същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно
неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за
обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да
се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството,
че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива
доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се
събраха. Напротив, става ясно, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е
чужда собственост и не се ангажираха доказателства лицето да е било
уведомено, че автомобила е бил спрян от движение.
В конкретния случай при прекратяване на регистрацията,
компетентният орган не е изпълнил задължението си по чл.143 ал.11 да
изиска и получи регистрационните табели. Поставените регистрационни
6
табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление
на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
Още повече, че лицето е притежавало надлежни документи за собственост и
регистрация на автомобила. Липсата на субективна страна от състава на
нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено от
жалбоподателя несъставомерно.
Факти установяващи субективната страна на нарушението в хода на
адм. производство не са били събрани. За прецизност следва да се посочи, че
ВКС е имал повод да се произнесе със свое ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че
вината в наказателния процес, какъвто прочие е и административно –
наказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това тълкувателно
решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на чл.58 ал.2 от
ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343 „в4 ал. 2 от НК. В
него ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на доказване
чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и
доказателствени средства.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
извършеното. При така установеното става ясно, че макар от обективна
страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от
ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е
осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като
несъставомерно, поради липса на субективна страна. Липсват данни, че
жалбоподателя е знаел или предполагал, че автомобила е с прекратена
регистрация.
Предвид изложеното съдът намира, че НП е материално
незаконосъобразно и обжалваното НП следва да бъде отменено.
С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21- 0303- 000 466 от
04.11.2021г. на Началника на РУ- Момчилград към ОДМВР- Кърджали, с
7
което на П. СТ. П. с ЕГН- ********, от гр.Харманли , за нарушение по чл.140
ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лева, както и с „лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца“.
Решението подлежи на касационно обжалване Административен съд-
Кърджали в 14-дневен срок от съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8