Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 70

 

гр.Айтос, 22.05.2015 година

 

 

АЙТОСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и първи април две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Джанкова

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:.........….................

ЧЛЕНОВЕ:.....….……………

 

при секретаря Я.П. и в присъствието на прокурора...............…….....като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гражданско дело N 553 по описа за 2 013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Т.А.Д., ЕГН **********, действаща чрез пълномощник адв.Б.Б. *** против Г.Й.А., ЕГН **********,*** и при участието на трето лице – помагач Д.Г.А., ЕГН ***********, с постоянен адрес:***. Ищцата е предявила спрямо ответника А. иск за прогласяване  нищожност  поради липса на воля и противоречие с добрите нрави по чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и при условията на евентуалност – за обявяване на унищожаемост по чл.29 и сл. от ЗЗД, поради измама и крайна нужда при сключване на договори, имащи за предмет вещни права върху правни сделки, извършени със следните нотариални актове: Нотариален акт за замяна № 163, том ІІ –ри (втори), дело № 230/21.04.2012г.; Нотариален акт № 46, том І-ви (първи), дело № 34/25.01.2012г. и Нотариален акт № 45, том ІІ-ри (втори), дело № 1186, дело № 153/22.03.2012г., всички на нотариус Г.Г., с район на действие – района на РС-Айтос.  Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание ищцата чрез пълномощниците си, а след поставянето й под частично запрещение (с решение № 149/25.04.2014г., постановено по гр.дело № 2161/2013г. на БОС) и чрез попечителя Атанас Тодоров Д., поддържа предявените искове. Представя писмени и гласни доказателства. Претендира заплащане на направените   съдебно-деловодни разноски.

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът Г.Й.А. представя писмен отговор. Излага подробно становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че тезата за невменяемост на ищцата е абсолютно несъстоятелна. Моли съдът да съобрази направения отказ от иска като представя писмена декларация на ищцата от дата 06.09.2013год., в която се съдържат изявления, че исковата молба е подписала след отправена от баща й заплаха с убийство. Впоследствие и след направеното уточнение на ищцовите претенции /в с.з. на 20.05.2014г./, чрез пълномощника си адв.В.Г. ответникът оспорва исковете, като по отношение претендираната унищожаемост на сделките, поради извършването им при крайна нужда, прави възражение за недопустимост  и съответно – искане за частично прекратяване на делото. Ответникът ангажира писмени и гласни доказателства и моли за присъждане на направените по делото разноски.

От името на третото лице – помагач Д.А. (малолетен син на ответника, в чиято полза е извършено дарение на процесните имоти), въпреки редовното призоваване, чрез неговата майка и законен представител, становище по основателността и допустимостта на исковете не е постъпило. Не се сочат доказателства.

 

С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Не е спорно по делото, че при извършване на разпоредителните действие по процесните нотариални актове: Нотариален акт за замяна № 163, том ІІ –ри (втори), дело № 230/21.04.2012г.; Нотариален акт № 46, том І-ви (първи), дело № 34/25.01.2012г. и Нотариален акт № 45, том ІІ-ри (втори), дело № 1186, дело № 153/22.03.2012г., всички на нотариус Г.Г., с район на действие – района на РС-Айтос, ищцата Т.А.Д. е била собственик на недвижимите имоти, предмет на договорите, съответно за замяна и за покупка – продажба, както и че е била дееспособна по смисъла на Закона, предвид факта, че е пълнолетно и непоставено под запрещение лице. Съгласно направеното отбелязване в нотариалните актове, а също и при справка с приложените копия от нотариалните дела е видно, че и при трите сделки ищцата е била представлявана по пълномощие (надлежно нотариално заверени, всяко от различен нотариус) от ответника Г.Й.А..

С Нотариален акт № 163, том ІІ –ри (втори), дело № 230/21.04.2012г.; на нотариус Г.Г., с район на действие – района на РС-Айтос, е извършена замяна на 1/3 ид.ч. от наследствени на ищцата недвижими имоти – 5 бр. земеделски земи, чиято обща данъчна оценка е 239,17 (двеста тридесет и девет лв. и седемнадесет ст.) лева, с движима вещ  - телевизор, марка „Тошиба”, закупен от ответника на 05.1.2011год. – на стойност 1 299,00 (хиляда двеста деветдесет и девет) лева. Собствеността  върху имотите ищцата е придобила по наследство от своята майка  Минка Илиева Д., при равни дялове и в съсобственост с останалите законни наследници, съгласно у-ние за наследници № 262/2012г. на Община Бургас.   

С Нотариален акт №  45, том ІІ-ри (втори), дело № 1186, дело № 153/22.03.2012г. на нотариус Г.Г., с район на действие – района на РС-Айтос, ищцата  продава на ответника дворно място от 747 кв.м., находящо се в с.Тополица, община Айтос, обл.Бургаска, ведно с изградената в него масивна жилищна сграда за сумата от 3 100,00 (три хиляди и сто) лева при данъчна оценка на имота 3 34,50 (три хиляди и тридесет и четири лв. и петдесет ст.) лева. Имотът е придобит от ищцата Т.Д. по наследство и след закупуване на ид.ч. от останалите съсобственици през 2008 година (с нотариален акт № 138/2008 г.)  

С Нотариален акт № 46, том І-ви (първи), дело № 34/25.01.2012г., на нотариус Г.Г., с район на действие – района на РС-Айтос ищцата продава на ответника празно дворно място от 618 кв.м., находяща се в с.Тополица, община Айтос, обл.Бургаска за сумата от 3 500,00 (три хиляди и петстотин) лева при данъчна оценка за имота 3 314,00 (три хиляди триста и четиринадесет) лева. Собствеността на дворното място е била придобита от ищцата Т.Д. чрез две прехвърлителни сделки, съответно през 1997г. и през 2008год., когато същата е закупила ид.части от имота от майка си и брат си (с нотариални  актове №№ 154/1997г. и 137/2008г.).  

В исковата молба се твърди, че ответникът се е възползвал от вроденото умствено заболяване на ищцата и лесната й внушаемост. Ангажират се гласни доказателства, като според показанията на водените от ищцовата страна свидетели Ж. П. Я., С. Д. Г. и А. Д. И., още от ранна детска възраст било видно, че ищцата не се развива нормално, не разсъждава правилно, има „психически отклонения”.  Всеки от тези свидетели в показанията си отразява не толкова личните си наблюдения, а интерпретира собственото си виждане на общожитейски възприетите си субективни възгледи за „нормалност” като например св.С.Г. описва Т.Д. като много доверчива и лесно внушаема, докато св.И.  тъкмо напротив - заявява, че според него проява на болестното й състояние е, че своенравността й, невслушване в чуждото мнение: „….когато и говориш, не чува. Баща й дава съвети, тя си прави каквото си иска…” Пак според същия свидетел именно бащата, а не ищцата е бил инициатор за завеждане на настоящото дело. Според чичото на ищцата св.Ж. Я., племенницата му от дете си приказвала „нормални, ненормални неща”. Често  била лекувана, но въпреки това завършила образованието си, след което постоянно била трудово ангажирана. Едновременно с това Я. е категоричен, че  била добър, съвестен работник. Според показанията на свидетелите, ангажирани от ответника страна – св. Л. А. Б., Т. Г. В. и Д. Б. С., тримата се запознали с ищцата покрай отношенията й с отв.Г.А..  Т.Д. била „съвсем нормален човек”, винаги усмихната, добросърдечна. Говорила и се държала в компания възпитано, вежливо. Не само, че не се забелязвало да има отклонения, а напротив – говорила смислено и интелигентно. Предвид противоречивите показания на свидетелите, съдът намира, че относно спорния по делото въпрос доколко ищцата е разбирала свойството и значението на извършеното от нея при подписване на пълномощните, респективно – сключване на процесните сделки, следва да се кредитира заключението на комплексната тройна психиатрично-психологическа експертиза.  Съгласно същото, ищцата страда от лека степен на умствена изостаналост. Макар да се наблюдават черти на емоционална незрялост, изразена нерешителност и себенеувереност, не страда от тежка форма на вродено или придобито слабоумие, от краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Ето защо и макар професионалното мнение на експертите да я определя като „лесно манипулируема”,  заключението е, че към момента на извършване на сделките  е могла да разбира свойството и значението на постъпките си. Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за прогласяване нижожност, поради липса на воля е неоснователен и недоказан и следва да бъде оставен без уважение. В подкрепа на този довод и за изчерпателност следва да се отчете, че самата ищца не твърди, че не е подписала пълномощните, с които упълномощава ответника, нито сочи други пороци на процесните сделки.  Неоснователна е и претенцията, базирана на твърдения за ограничената й дееспособност, доколкото безспорно поставянето й под частично запрещение е извършено с Решение № 149/25.04.2014г. по гр.дело № 2161/2013г. на БОС (в сила от 11.06.2014г. – повече от две години след сделките, т.е. към момента на изповядването им ищцата е била дееспособна. Видно от представените нотариални актове, по силата на които същата е придобила част от процесните имоти (изключая наследените) всъщност Т.Д. многократно е участвала в нотариални производства, като липсват доказателства, че не е била годна да ръководи постъпките си. В обясненията си пред съда самата ищца признава, че е била съгласна и дори предложила прехвърляне на имотите, като била наясно, че по този начин загубва собствеността си спрямо тях, дори уговорила до смъртта си нейната баба да остане на ползва жилището.     

Не се установи нищожност на сделките и на второто, сочено от ищцата  основание – противоречие с добрите нрави, изразяващо се във възползване на ответника от лесната внушаемост, психично заболяване и емоционална нестабилност на упълномощилата го Т.Д.. Макар ЗЗД да не конкретизира  в какво следва да се изразява соченото противоречие, съгласно константната съдебна практика на съдилищата, нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалентност на престации, в който случай, поради нарушаване основния принцип  на отношения между представител и представляван, а именно задължението на представителя да действа в интерес на представлявания. Възприето за неморално е пълномощникът да уговаря над дванадесет пъти по-ниска стойност на продаваните имоти, договаряйки сам със себе си. Видно от направените в нотариалните актове отбелязвания насрещната престация по сделките  (заплатена цена и парична равностойност на вещ при замяната) са над данъчните оценки за всеки от имотите. Според заключенията на съдебно-техническите експертизи извършените реално в района сделки следват тенденцията за покупка на цени около данъчната оценка на имота, аналогично с настоящия случай. Не се събраха каквито и да било други доказателства, установяващи твърденията в исковата молба, че цената на имотите е значителна, на стойност стотици хиляди евро.    Изложените съображения са относими и по отношение претенцията предявена в условията на евентуалност – за унищожаемост на сделките, поради измама. В конкретния случай не се установи ищцата да е била въведена в заблуждение от ответника нито досежно реалната стойност на имотите, нито относно бъдещото им ползване след прехвърляне на собствеността. Дори и да се възприемат твърденията за налични уговорки, относно пожизненото ползване на жилищния имот от бабата на ищцата (каквито клаузи в пълномощните и нот.актове не вписани за уговорени между страните), няма данни за нарушаването им от ответника. По делото липса спор, че към момента бабата на ищцата е починала, но до смъртта си е живяла в процесното жилище. Не се установи й неплащане на уговорената продажна цена. В този връзка следва да се съобразят отбелязванията, направени в пълномощните, които възпроизвеждат личните изявления на ищцата, надлежно нотариално удостоверени. Св.В. и св.Б., при пълно кореспондиране в показанията си също са категорични, че ответникът е платил на ищцата уговореното по сделките, а дори и впоследствие, тъй като поддържали връзка    продължавал да и дава периодично пари. Доколкото в конкретния случай се касае за плащания, за които няма законово изискване извършването им да е по банков път, предвид нарочните изявления на ищцата и кредетирайки свидетелските показания съдът приема, че цената по договорите за продажба е била заплатена, както и безспорния между страните факт – че дължимия като насрещна престация по договора за замяна телевизор е предаден ищцата.  Този извод се потвърждава и от показанията на ищцовите свидетели, които също твърдят, че макар да не знаят сумите, им е известно, че се дадени пари по договорите. Предвид изложените съображения съдът намира, че искът, предявен в условията на евентуалност –за обявяване на унищожаемост по чл.29 и сл. от ЗЗД, поради измама при сключване на договорите, имащи за предмет вещни права върху правни сделки, извършени със следните нотариални актове: Нотариален акт за замяна № 163, том ІІ-ри (втори), дело № 230/21.04.2012г.; Нотариален акт № 46, том І-ви (първи), дело № 34/25.01.2012г. и Нотариален акт № 45, том ІІ-ри (втори(, дело № 1186, дело № 153/22.03.2012г., всички на нотариус Г.Г., с район на действие – района на РС-Айтос, остана недоказан, поради което и не следва да бъде уважен. 

По отношение на предявената на второ основание  претенция за унищожаемост на процесните договори - поради сключване им при крайна нужда,  съдът намира, че основателно се възразява относно допустимостта й. Съображенията на съда са следните: Съгласно разпоредбата на чл.33 от ЗЗД правото да се иска унищожение на посоченото основание се погасява в едногодишен срок от сключването на договора. В случая и трите прехвърлителни сделки са извършени в началото на 2012год., като последната от тях е през м.април - на 21.04.2012г., докато исковата молба е постъпила в РС – Бургас на 13.06.2013г. С оглед  изложеното и доколкото при завеждане на исковата молба, правото да се  претендира унищожаемост поради крайна нужда, е преклудирано, производството по делото в посочената му част е недопустимо и следва да бъде прекратено.

 

На основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК, при частичното прекратяване на делото и отхвърляне на иска в останалата част, ищцата следва  да заплати на насрещната страна, направените съдебно-деловодни разноски в размер на 1920,00лв., адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ, внесен депозит за назначаване на експертиза, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

 

Мотивиран от гореиложеното, Айтоският районен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на Т.А.Д., ЕГН **********, действаща чрез пълномощник адв.Б.Б. *** против Г.Й.А., ЕГН **********,*** и при участието на трето лице – помагач Д.Г.А., ЕГН ***********, с постоянен адрес:***, за прогласяване  нищожност  поради липса на воля и противоречие с добрите нрави по чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), при сключване на договори, имащи за предмет вещни права върху правни сделки, извършени със следните нотариални актове: Нотариален акт за замяна № 163, том ІІ-ри (втори), дело № 230/21.04.2012г.; Нотариален акт № 46, том І-ви (първи), дело № 34/25.01.2012г. и Нотариален акт № 45, том ІІ-ри (втори), дело № 1186, дело № 153/22.03.2012г., всички на нотариус Г.Г., с район на действие – района на РС-Айтос, като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОТХВЪРЛЯ исковете на Т.А.Д., ЕГН **********, действаща чрез пълномощник адв.Б.Б. *** против Г.Й.А., ЕГН **********,*** и при участието на трето лице – помагач Д.Г.А., ЕГН ***********, с постоянен адрес:***, за прогласяване  нищожност  поради липса на воля и противоречие с добрите нрави по чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), както и предявения при условията на евентуалност – иск за обявяване на унищожаемост по чл.29 и сл. от ЗЗД, поради измама при сключване на договори, имащи за предмет вещни права върху правни сделки, извършени със следните нотариални актове: Нотариален акт за замяна № 163, том втори, дело № 230/21.04.2012г.; Нотариален акт № 46, том І-ви, дело № 34/25.01.2012г. и Нотариален акт № 45, том втори, дело № 1186, дело № 153/22.03.2012г., всички на нотариус Г.Г., с район на действие – района на РС-Айтос, като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОТХВЪРЛЯ иска на Т.А.Д., ЕГН **********, действаща чрез пълномощник адв.Б.Б. *** против Г.Й.А., ЕГН **********,*** и при участието на трето лице – помагач Д.Г.А., ЕГН ***********, с постоянен адрес:***, предявени при условията на евентуалност –за обявяване на унищожаемост по чл.29 и сл. от ЗЗД, поради измама при сключване на договорите, имащи за предмет вещни права върху правни сделки, извършени със следните нотариални актове: Нотариален акт за замяна № 163, том ІІ-ри (втори), дело № 230/21.04.2012г.; Нотариален акт № 46, том І-ви (първи), дело № 34/25.01.2012г. и Нотариален акт № 45, том ІІ-ри (втори(, дело № 1186, дело № 153/22.03.2012г., всички на нотариус Г.Г., с район на действие – района на РС-Айтос, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта му по предявения от Т.А.Д., ЕГН **********, действаща чрез пълномощник адв.Б.Б. *** против Г.Й.А., ЕГН **********,*** и при участието на трето лице – помагач Д.Г.А., ЕГН ***********, с постоянен адрес:***, иск за обявяване на унищожаемост поради крайна нужда при сключване на договорите, имащи за предмет вещни права върху правни сделки, извършени със следните нотариални актове: Нотариален акт за замяна № 163, том ІІ-ри (втори), дело № 230/21.04.2012г.; Нотариален акт № 46, том І-ви (първи), дело № 34/25.01.2012г. и Нотариален акт № 45, том ІІ-ри  (втори), дело № 1186, дело № 153/22.03.2012г., всички на нотариус Г.Г., с район на действие – района на РС-Айтос, като НЕДОПУСТИМО.

 

ОСЪЖДА Т.А.Д., ЕГН ********** да заплати на  Г.Й.А., ЕГН ********** направените съдебно-деловодни разноски в размер на 1 920,00 (хиляда деветстотин и двадесет) лева.

 

Решението в прекратителната му част, имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба  в едноседмичен срок, а в останалата си част - на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: