ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 388
гр. Пловдив, 22.02.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
IХ-ти гр. състав, в закрито заседание на двадесети и втори февруари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Дублекова в. гр. дело № 178/ 2019 г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на 262, ал.3
вр.ал.2, т.2 вр. с чл.436, ал.4 ГПК и е образувано по жалба, подадена от Т.П.Ч.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез пълномощник адв. К.Е.,***, против Разпореждане
от 14.11.2018 г. на ЧСИ М.О., по изпълнително дело № 20187580400463 по описа на
ЧСИ М. О. с рег. № 758, район на действие Окръжен съд Пловдив, с което разпореждане
е върната жалба, вх. № 14104/ 01.11.2018г., подадена от Т.П.Ч., против действия
на съдебния изпълнител.
С жалбата се излагат оплаквания
за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска същото да бъде
отменено и да бъдат продължени съдопроизводствените действия.
Препис от частната
жалба е връчен на взискателя по делото Сграда в режим на Етажна собственост с
адм. адрес гр. …………, ул. „…………..“ № …, чрез пълномощник адв. Е. А. със съдебен
адрес ***. Постъпил е отговор на жалбата, с който се депозира становище за
неоснователност на жалбата, за което са изложени подробни съображения, като се
иска същата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски за
настоящото производство.
Постъпили са мотиви
по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ М. О., в които са изложени аргументи за неоснователност
на жалбата.
Пловдивски окръжен съд, като взе
предвид доводите на страните и данните по делото, намира за установено
следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения по чл.275, ал.1 от ГПК едноседмичен срок
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна поради следните
съображения:
Изпълнителното производство е
образувано по молба на Сграда в режим на Етажна собственост с адм. адрес гр. ……….,
ул. „……………….“ № ., въз основа на изпълнителен лист от 31.05.2018г., издаден по
гр. дело № 2512/ 2017г. по описа на Районен съд- Пловдив, против Т.П.Ч., за
събиране на парични вземания.
С Разпореждане от 08.06.2018г. са
приети като разноски по делото претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв. за изпълнителното производство съгласно
договор за правна защита и съдействие от 06.06.2018г, като същите са посочени в
Поканата за доброволно изпълнение с изх. № 9957/ 08.06.2018г., връчена на
длъжника на 20.07.2018г.
С молба от взискателя Сграда в
режим на Етажна собственост с адм. адрес гр…………., ул. „………………“ № ….. от
25.07.2018г., е поискано присъединяване на вземането на взискателя против
длъжника Ч. по изпълнителен лист от 17.07.2018г., издаден по ч. гр. дело №
17239/ 2016г. по описа на Районен съд- Пловдив, както и е поискано да бъдат
приети за събиране направени разноски за адвокатски хонорар в размер на 350 лв.
С Постановление от 26.07.2018г.
съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.07.2018г. са приети като
разноски по делото претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лв. за изпълнителното производство съгласно договор за правна
защита и съдействие от 26.07.2018г.
Със съобщение с изх.№ 12980/
26.07.2018г. длъжникът е уведомен за размера на присъединеното вземане, в това
число и за допълнително приетите по делото разноски за заплатено от взискателя
адвокатско възнаграждение във връзка с присъединеното вземане.
Постъпила е жалба от длъжника с
вх. № 10113/ 31.07.2018г. против приетите по изпълнителното дело разноски, като
жалбата е администрирана от съдебния изпълнител. Първоначално жалбата е
оставена без движение поради констатирани нередовности, като на жалбоподателя е
указано да представите документ за внесена държавна такса в размер на 25 лв. по
сметка на ПдОС , дължима на основание чл.261, т.4 вр. с чл.436, ал.4 ГПК. Със
заявление от 17.08.2018г. длъжникът Ч. е представил платежно нареждане за
платена по сметка на ПдОС държавна такса, предвид на което съдебният изпълнител
е приел, че нередовностите са отстранени и жалбата с вх. № 10113/ 31.07.2018г.,
ведно с копие от изпълнителното дело е изпратена на Окръжен съд- Пловдив, въз
основа на което е образувано в. гр. дело № 1918/ 2018 г. по описа на съда, като
съдът се е произнесъл с Определение № 1961/ 08.10.2018г.
С Постановление от 16.10.2018г.
на съдебния изпълнител е отказано да бъдат намалени приетите по изпълнителното
дело разноски, за което длъжникът е уведомен със съобщение с изх.№ 17019/
16.10.2018г., както и с Разпореждане от 16.10.2018г. съдебният изпълнител е
отказал да прекрати образуваното изпълнително дело, за което длъжникът е уведомен
със съобщение с изх.№ 17020/ 16.10.2018г.
Против така постановените актове
на съдебния изпълнител е постъпила жалба с вх. № 14104/ 01.11.2018г., подадена
от длъжника Ч. чрез пълномощник адв. Е..
С Разпореждане на съдебния
изпълнител от 02.11.2018г. жалбата е оставена без движение, като нередовна, на
основание чл.262, ал.1 вр. с чл.260, т.4 ГПК, като на същия е указано, че в
едноседмичен срок от получаване на съобщението за това, че следва да представи
документ за платена държавна такса в размер на 25 лв. по сметка Окръжен съд-
Пловдив, както и са изрично указани неблагоприятните последици от неизпълнение
на дадените указания, а именно – че жалбата подлежи на връщане. Разпореждането
е съобщено на жалбоподателя, чрез неговия пълномощник адв. Е., със съобщение с
изх.№ 18837/ 05.11.2018г., получено от пълномощника на 06.11.2018г., като
съобщението възпроизвежда съдържанието на разпореждането.
С Разпореждане от 14.11.2018г.
жалба с вх. № 14104/ 01.11.2018г., подадена от длъжника Ч. е върната, на
основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК, тъй като не са отстранени констатираните от
съдебния изпълнител нередовности в дадения едноседмичен срок.
По изпълнителното дело е
постъпило становище от длъжника Ч., чрез пълномощник адв. Е., вх.№ 14900/
15.11.2018г., изпратено по пощата на 13.11.2018г., видно от пощенското клеймо,
съгласно което се сочи, че длъжникът вече веднъж е заплатил държавна такса по
изпълнителното дело в размер на 25 лв. по сметка на ПдОС и е изпратил платежния
документ на съдебния изпълнител през месец август, като с настоящото приложено
изпраща повторно платежен документ за сумата от 25 лв., по изпълнително дело № 0463
по сметка на Окръжен съд- Пловдив. Към становището е приложено платежно
нареждане от 14.08.2018г., за сумата от 25 лв., внесена по сметка на Окръжен
съд- Пловдив.
Действително с представеното от
жалбоподателя платежно нареждане от 14.08.2018г. е внесена по сметка на съда държавна
такса за образуване на дело по жалба срещу действия на съдебния изпълнител по
изпълнително дело № 463, но същото е във връзка с подадена от длъжника жалба с
вх. № 10113/ 31.07.2018г., по което е било образувано съдебно производство - в.
гр. дело № 1918/ 2018 г. по описа на ПдОС, като съдът се е произнесъл с
Определение № 1961/ 08.10.2018г.
Впоследствие е подадена втора
жалба с вх. № 14104/ 01.11.2018г., която е срещу действия на съдебния
изпълнител, извършени след постановения по в. гр. дело № 1918/ 2018 г. по описа
на ПдОС съдебен акт.
За всяко отделно съдебно производство,
образувано по жалба против действия на съдебния изпълнител във връзка с
твърдяно от жалбоподателя незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, се
дължи държавна такса. Неправилно е твърдението на жалбоподателя, че предходно
платената по сметка на ПдОС държавна такса, по която е било образувано в. гр.
дело № 1918/ 2018 г., е дължима и за съдебното производство, което се образува
въз основа на друга, последваща жалба, подадена от длъжника. Също така
неправилно е виждането на жалбоподателя, че съдебният изпълнител е длъжен да
информира жалбоподателя за наличието и хода на образувано гражданско дело пред
окръжния съд по негова жалба срещу действия на съдебния изпълнител. Задължение
на съдебния изпълнител е да администрира постъпилата чрез него до съда и
насочена против негови действия жалба, което е и направено в настоящия случай
по отношение на жалба с вх. № 10113/ 31.07.2018г., по която е било образувано
съдебно производство - в. гр. дело № 1918/ 2018 г. по описа на ПдОС, като
въпрос на процесуална активност и лична заинтересованост на страната е да следи
за развитието на съдебното производство.
Специалното производство по глава
тридесет и втора от ГПК предвижда възможност за обжалване пред окръжния съд на
определена категория действия на съдебния изпълнител, като последният извършва
администриране на жалбата. Съгласно чл.436, ал.4 вр. чл.262, ал.2, т.2 ГПК
съдебният изпълнител може да постанови връщане на жалбата, ако не са отстранени
в срок констатираните в жалбата нередовности.
С обжалваното разпореждане
съдебният изпълнител е върнал частна жалба, с вх. № 14104/ 01.11.2018г.,
подадена от Т.П. Ч., чрез адв. К.Е., против Постановление от 16.10.2018г., с
което е отказано да бъдат намалени приетите по изпълнителното дело разноски,
както и против отказа на съдебния изпълнител от 16.10.2018г. да прекрати
изпълнителното дело.
По делото е безспорно, че
жалбоподателят не е внесъл по сметка на съда държавна такса в размер на 25 лв.
във връзка с подадената от него жалба от дата 01.11.2018г., същият и не твърди
обратното, а се позовава на платежния документ от 14.08.2018г., който обаче е
приложен към жалбата му от дата 31.07.2018г. От изложеното се обосновава
изводът, че в указания от съдебния изпълнител срок жалбоподателят не е изпълнил
дадените му указания- да внесе дължимата държавна такса в размер от 25 лв. по
сметка на ПдОС и да представи платежен документ за това, при указани му изрично
неблагоприятните последици от евентуално негово бездействие. При липса на
предприети действия за изпълнение на дадените указания в рамките на определения
от съдебния изпълнител срок, изтичащ на 13.11.2018г., присъствен ден, жалбата
подлежи на връщане на основание чл.436, ал.4 вр. чл.262, ал.2, т.2 ГПК.
От гореизложеното следва, че правилно
с обжалваното разпореждане е върната частната жалба на жалбоподателя, при което
положение настоящата частна жалба следва да се остави без уважение, а
обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител да бъде потвърдено.
В частта за разноските.
С отговора на частната жалба
взискателят претендира разноски за настоящото производство. С оглед изхода на
спора – неоснователност на частната жалба, такива му се дължат, като с отговора
на частната жалба са и представени доказателства за сторени разноски в
настоящото производство – договор за правна защита и съдействие от
17.01.2019г., от който се установява, че е договорена и заплатена в брой, при
подписване на договора, сумата от 300 лв., с оглед на което искането за
присъждане на разноски следва да бъде уважено.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 14.11.2018 г. на
ЧСИ М. О., по изпълнително дело № 20187580400463 по описа на ЧСИ М. О. с рег. №
758, район на действие Окръжен съд Пловдив, с което разпореждане е върната
жалба, вх. № 14104/ 01.11.2018г., подадена от Т.П.Ч. против действия на
съдебния изпълнител.
ОСЪЖДА Т.П.Ч., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, да заплати на Сграда в режим на Етажна собственост с адм.
адрес гр. ………, ул. „……………..“ № …. от 25.07.2018г., сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща разноски за производството по в. гр. д. № 178/ 2019г. по описа
на Окръжен съд- Пловдив.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.