Решение по дело №2016/2020 на Административен съд - Варна

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                    2020 г., гр. Варна

 

В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на  15. 10 .2020 г., в състав:

Председател:        Красимир Кипров

Членове:                Евелина Попова

                                                                              Марияна Бахчеван    

         при секретаря Галина Владимирова

 с участието на прокурора Силвиян Иванов

 като разгледа докладваното от съдия  Кипров

 касационно дело № 2016  по описа на съда за 2020 г.,

 за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ от ЗАНН  във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на  Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, против  решение № 260019 / 14.08 .2020  г. по НАХД № 1081 / 2020 г. по описа на ВРС, с което е  отменено издаденото от  директора  НП № 03-008447/ 20.09.2017 год. С изложени в жалбата  доводи за допуснато от въззивния съд нарушение  на материалния  закон, се иска отмяна на  обжалваното решение и постановяване на друго такова  за  потвърждаване  на НП.  В съдебно заседание  касационната жалба се поддържа от  упълномощения юрисконсулт Н. с  искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

          Ответникът  „Изолации“ ЕООД изразява с представеният от адвокат М. Р. писмен отговор по касационната жалба становище  за оставяне в сила на обжалваното решение  и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.  

След преценка на изложените от страните доводи  и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна, но по различни от изложените в нея съображения.

С обжалваното НП е   наложена на   ответника  на  основание чл.413,ал.2 от КТ имуществена санкция    в размер на 15 000лв.     за  нарушение на чл.16, т.16 във вр. с чл.60,ал.1 и ал.2 от  от Наредба № 2 за МИЗБУТСМР ,а  именно:    затова, че  в качеството си на работодател при осъществяване на дейността на находящ се в гр. Варна, ул.“Дубровник“ №54, блок № 3 строителен обект , не е изпълнил задълженията си да осигури комплексни здравословни и безопасни условия на труд на всички работещи , включително на подизпълнителя „ Митко Галата“ ООД, като е допуснал работа на покрива на строителния обект, над мезонет на кота 23,00 по монтаж на улуци, лицето А. С. С. на длъжност „тенекеджия“, работник на подизпълнителя, без да е осигурена безопасността от падане на хора от работната площадка чрез подходящо оборудване, колективни предпазни средства или да е изградена устойчива и здрава конструкция, служеща за захващане на предпазни колани при работа в опасната зона на площадката, предотвратяващи опасността от  падане от височина.

 Преди произнасянето по същество с отмяна на НП ,  ВРС не  е изложил изрични мотиви относно допустимостта на въззивната жалба, но е посочил, че НП е получено лично от управителя С.Ж. на 12.03.2018 г., че жалбата била подадена от пълномощника Т. Щ. Т.съгласно пълномощно рег.№ 4061/ 22.04.2016 г. от регистъра на нотариус Св. Димова и заведена на 19.03.2018 г., при което бил спазен срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН.

 Касационният съд намира  въззивното  решение за недопустимо – съгласно чл.218,ал.2 от АПК , за допустимостта съдът следи служебно, т.е. и без да са налице  наведени в тази насока възражения на касатора. Въззивната жалба е подадена и подписана от пълномощника Т. Щ. Т., както това е прието и от ВРС. Пълномощното на Т. е приложено на л.6 от въззивното дело, като от неговото съдържание не се установява пълномощникът да е лице отговарящо на изискванията на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.91,ал.1 и чл.100,ал.3 от НПК. Съобразно тези обстоятелства, въззивната жалба се явява подадена от лице , което не притежава надлежна представителна власт за извършване на процесуални действия пред съд, каквото представлява действието по подаване на жалбата срещу процесното НП. Същевременно, въззивното дело не съдържа данни така извършеното без необходимата представителна власт действие да е потвърдено от представляващия дружеството по закон – неговият управител С.М.  Ж.. Изложеното прави въззивната жалба недопустима, а като се е произнесъл по същество по недопустимата жалба, ВРС е постановил недопустимо решение, което съгласно чл.221,ал.3 от АПК подлежи на обезсилване.

Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, който следва да извърши процесуалните действия по чл. 323, ал.1, т.1 от НПК. При този изход от делото, въпросът за разноските следва да бъде решен по реда на чл.226, ал.3 от АПК.

Предвид изложеното,съдът

 

                                         Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА  решение № 260019/ 14.08.2020  г. по НАХД № 1081/ 2020 г. по описа на ВРС  и  ВРЪЩА  делото за ново разглеждане от друг състав на същият съд при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

 Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ  :