Решение по дело №24/2022 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на глава ХІІ-та АПК, вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ТК ТРАНС“ООД, ЕИК ********* със седалище в гр. Търговище, адрес на управление гр. Търговище, ул. ... № .., представлявано от Т. К.– управител, срещу Решение № 25 от 03.02.2022 г. на Районен съд, гр. Търговище, постановено по НАХД № 858 по описа на същия съд за 2021 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 38-0003099 от 20.10.2021г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” – гр. Русе, оправомощен от министъра на ТИТС, с което за допуснато нарушение по чл. 7а, ал. 2, предл. 3 ЗАвтПр на дружеството, е наложено на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 ЗАвтПр административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Касационното основание, което посочва касаторът е за неправилно прилагане на материалния закон и процесуалните правила- по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т .2 НПК, приложим на осн. чл.63в ЗАНН. Направено е искане съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение, като постанови друго, с което да отмени издаденото НП. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Представя писмено становище. Не претендира разноски.

Ответната страна не взема становище.

Представителят на Окръжна прокуратура-Търговище изразява становище за основателност на жалбата, предвид произнасяне по преюдициално запитване от СЕС.

Касационният състав на съда намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, поради което приема жалбата за допустима.

Разгледана по същество на основанията посочения в нея и в пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав намира жалбата за основателна, но по съображения, които са различни от наведените в нея доводи.

От фактическа страна въззивната инстанция е приела, че при извършване на комплексна проверка и съставен констативен протокол от 06.10.2021г. на дружеството – превозвач, извършващо обществен превоз на товари с лиценз № 20018 за международен автомобилен превоз срещу възнаграждение е констатирано нарушение: превозвачът е допуснал осъществяване на международен превоз на товари на 28.12.2020 г. с водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност – без удостоверение за психологическа годност. Извършена е справка в регистър за психологически изследвания на водачите към ИА “АА“, от която справка се установено, че водачът няма Удостоверение за психологическа годност. Водачът е извършил международен превоз на товари с товарен автомобил „Рено Т“ с рег.№....... от категория N3, оборудван с дигитален тахограф, с международна товарителница CMR №*********/28.12.2020г. по маршрут от Кр.Белгия за Швейцария“. Актосъставителят е квалифицирал констатираното нарушение по чл. 7а, ал. 2, предл. 3 ЗАвтПр. Като доказателства са описани международна товарителница CMR № *********, справка в регистър за психологически изследвания на водачите, разпечатка от карта. Въз основа на съставения акт е издадено Наказателно постановление № 38-0003099 от 20.10.2021 г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” – гр. Русе, в което са възпроизведени фактите и обстоятелствата, описващи нарушението. АНО е квалифицирал установените по преписката факти като административно нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАвтПр, за което е наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАвтПр. В НП АНО е мотивирал, че след проверка за законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН, след преценка на събраните доказателства и предвид тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за извършването им и целите на чл. 12 ЗАНН, няма основание за прилагането на чл. 28 ЗАНН.

От правна страна е прието липса на допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. Прието е , че в случая е налице нарушение на разпоредба от ЗАвтПр, а предвидената имуществена санкция е в точно фиксиран от законодателя размер и не подлежи на преценка от страна на АНО. Съдът не намерил и основания за определяне на нарушението като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН предвид факта, че към момента на това нарушение водачът е работил в продължение на един месец без валидно удостоверение за психологическа годност.

Решението е незаконосъобразно.

Съдът се е произнесъл по доводите в жалбата, но в нарушение на материалния закон, защото българските материалноправни норми не съответстват на правото на Европейския съюз.

Съгласно разпоредбата на 7а, ал. 2 ЗАвтПр лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

Съгласно чл. 96 г, ал. 1 ЗАвтПр, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на кандидатите за водачи, на водачите на определени категории МПС и на водачите, извършващи определен вид дейности, са регламентирани в Наредба № 36, издадена на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 36, в действащата им редакция към датата на извършване на процесното деяние, при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, лицата представят удостоверение за психологическа годност. Това удостоверение е валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година.

От анализа на тази нормативна уредба следва извода, че тя попада в приложното поле на Директива 2006/126, независимо дали наказаното лице е водачът или превозвачът, който го е допуснал до работа. Разяснения в същия смисъл се съдържат и в Решение от 18.01.2024 г. по дело С-227/22 на СЕС. С оглед на това съдът дължи преценка за съответствието на приложимите за случая норми с директивата и с предписания с нея резултат.

Директива 2006/126 има за цел да хармонизира минималните стандарти за физическа и умствена годност на водачите на превозни средства от всички категории включително на професионалните водачи, упражняващи дейност в областта на автомобилния транспорт на пътници и стоки.

В контекста на Директива 2006/126/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета, психологическата годност трябва да се разглежда като част от понятието за "умствената годност", въведено посредством самата Директива. Ето защо Наредбата би следвало да е хармонизирана с Директивата.

По силата на член 7, параграф 1, буква а) от директивата свидетелства за управление на превозно средство се издават само на кандидатите, които са взели изпит по умения и поведение, както и теоретичен изпит и отговарят на минималните стандарти за физическа и умствена годност, в съответствие с разпоредбите на приложения II и III към тази директива. Съгласно параграф 3, буква а) за подновяването на свидетелството за управление се изисква спазване на същите минимални стандарти за физическа и умствена годност от притежателите на свидетелства за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E.

Директивата позволява на държавите членки да завишат изискванията за физическата и умствената годност за управление на моторни превозни средства, но при следните конкретни ограничения: – проверката на годността да се извършва изцяло във връзка с издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство; – въпросната проверка да се извършва само посредством медицински прегледи и то в срокове, не по-кратки от сроковете за валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Тези ограничения не са спазени в националната регламентация на психологическото изследване по Наредбата.

Минималната хармонизация на правилата относно свидетелствата за управление не е пречка държавите членки да запазват или да приемат по – строги мерки, стига те да не застрашават сериозно постигането на предписания от Директива 2006/126 резултат. Възможността за завишаване на изискванията за физическа и умствена годност за управление на моторни превозни средства не може да дерогира правилата на чл. 7 от тази директива.

Именно това е прието и в решението на СЕС, съгласно което член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност.

Следователно проверката за психологическата годност на водачите за съответната категория или професионална група следва да съвпада с момента на издаване или подновяване на свидетелството за управление на моторно превозно средство, независимо дали медицинските прегледи за това са по-строги или не, като е недопустимо съвместното съществуване на свидетелството за управление с всеки друг национален документ, изпълняващ същата функция по същество.

В случая Наредба № 36 налага на професионалните водачи да притежават не само валидно свидетелство за управление, но и отделно удостоверение за психологическа годност, което според действащата към датата на нарушението редакция на чл. 8, ал. 2 от наредбата е с по-кратък срок на валидност в сравнение със срока на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство. С това националното законодателство налага по-рестриктивни мерки за психологическа годност на българските професионални водачи от предвидените в чл. 7 от Директива 2006/126, като пренебрегва установената в директивата изчерпателна хармонизация на документите, доказващи съществуването на право на управление, както и въведения с нея синхронизиран срок на административна валидност на свидетелствата за управление и медицинските прегледи за физическа и умствена годност.

В случая се предвижда допълнително удостоверение за умствена годност, което не съвпада със срока на валидност на свидетелството за управление, което съставлява недопустима административна тежест за водачите и превозвачите, която ги поставя в по-неблагоприятно положение. Това противоречи на основните цели на съюзните норми и компрометира техния полезен ефект, в какъвто смисъл е както решението на СЕС, така и официалното уведомително писмо на ЕК до България от 15.07.2021 г. Несъвместимостта на националните разпоредби относно удостоверенията за психологическа годност с Директива 2006/126 задължава съда да не ги приложи.

Решение по дело С-227/2022 г. на СЕС на основание чл. 633 от ГПК и чл. 267 ДФЕС. Решението на СЕС е задължително за националния съд, когато прилага правото на ЕС, независимо дали решението е постановено по преюдициално запитване на български съд или на друга държава членка. Когато националният съд прилага националния закон, независимо дали е приет преди или след Директивата, трябва да тълкува същия в светлината на текста и целите на Директивата, като съобрази тълкуването, установено с решенията на СЕС.

Съгласно т. 28 от решението на СЕС "по силата на член 7, параграф 1, буква а) от Директива 2006/126 СУМПС се издава само на кандидатите, които са взели изпит по умения и поведение, както и теоретичен изпит и отговарят на минималните стандарти за физическа и умствена годност, в съответствие с разпоредбите на приложения II и III към тази директива. Освен това съгласно член 7, параграф 3, буква а) от същата директива за подновяването на СУМПС се изисква спазване на тези минимални стандарти за физическа и умствена годност на притежателите на свидетелства за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E. " От тези разпоредби на Директива 2006/126 следва, че умствената годност на притежателите на свидетелства за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, включително на лицата, които работят като професионални водачи, вече е била оценена и удостоверена към момента на издаването и подновяването на тези свидетелства, по-специално с оглед на пътната безопасност.

Според решението на СЕС т. 37 "налагането на притежателите на валидно свидетелство за управление на допълнително задължение да притежават такова отделно удостоверение за психологическа годност би представлявало всъщност недопустимо допълнително ограничение, доколкото свидетелството за управление, издадено от държава членка в съответствие с член 1, параграф 1 от Директива 2006/126, трябва да се счита за доказателство, че притежателят на това свидетелство е отговарял на предвидените в тази директива условия за издаване в деня, в който посоченото свидетелство му е било и следователно притежава необходимата доказателствена стойност за удостоверяване на умствената годност за управление на моторно превозно средство от съответната категория". В т. 38 СЕС извежда извод, че "макар да установява само минимална хармонизация на националните разпоредби относно условията, при които може да се издаде свидетелство за управление, Директива 2006/126 извършва все пак изчерпателна хармонизация на документите, доказващи съществуването на право на управление, които трябва да бъдат признати от държавите членки съгласно член 2, параграф 1 от нея. В т. 39 се посочва, че "освен това държавите членки не могат да изискват доказателство за умствена годност за управление на интервали от време, по-кратки от срока на валидност на свидетелството за управление".

СЕС приема, че "член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност".

Предвидената, към датата на извършване на вмененото нарушение, в Наредба № 36/15.05.2006 г. тригодишна валидност на удостоверенията за психологическа годност не следва да се прилага, тъй като противоречи на регламентацията, дадена в Директива 126/2006/ЕО.

В конкретният случай не е спорно, че водачът е притежавал валидно СУМПС за съответната категория и следва да се счита за психологически и физически годен да управлява МПС от тази категория, поради което съдът намира, че дружеството не е осъществило състава на вмененото му нарушение.

С оглед гореизложеното, касационната жалба се явява основателна. Това налага отмяна на оспореното решение и НП.

Ето защо, като е достигнал до обратните правни изводи, районният съд е постановил един неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и на негово място следва да бъде постановен друг, с който да се отмени НП.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.3 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № № 25 от 03.02.2022 г. на Районен съд, гр. Търговище, постановено по НАХД № 858 по описа на същия съд за 2021 г. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0003099 от 20.10.2021г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” – гр. Русе, оправомощен от министъра на ТИТС, с което за допуснато нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАвтПр на „ТК ТРАНС“ ООД със седалище в гр. Търговище, чрез законния представител управителя Т. К., е наложено на основание чл. 96г, ал. 1 пр. 2 ЗАвтПр административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: