№ 938
гр. Бургас, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20212120203**1 по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
по повод постъпила в съда жалба подадена от Г. Й. Т., ЕГН ********** с
адрес: гр.Бургас, ж.к.“М....р.......“, блок *, вход *, етаж * ап.***.
Жалбата е подадена против Наказателно постановление №НП-
30/16.03.2021 г., издадено от Председателя на Комисията за енергийно и
водно регулиране.
С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от
ЗАНН, чл.36, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги (ЗРВКУ) за нарушение на чл.1*, ал.* ЗРВКУ на
жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в
размер от 2 000.00 лева.
С жалбата се иска отмяна на процесното НП. В с.з. жалбоподателят
поиска от съда да уважи жалбата.
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване
не се явява. За него се явява представител, който моли за постановяване на
решение, с което процесното НП да бъде потвърдено с присъждане на
1
юрисконсултско възнаграждение.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 15.06.2021 г.,
видно от приложената към него разписка, а жалбата е постъпила при
наказващия орган на ***.06.2021 г.
Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за
произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59,
ал.2 във връзка с чл.8* ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.* НПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Председателят на КЕВР възложил на комисия извършването на
извънредна проверка за прилагането от „ВиК“ ЕАД – Бургас на цени на
услугата „доставяне на вода на друг ВиК оператор“ за времето от 01.08.2019
г. до 30.0*.2020 г. В проверката участвал и св. И.С. – главен експерт при
КЕВР.
В изпълнение на възложеното, с писмо от 29.05.2020 г. било изискано
от „ВиК“ ЕАД – Бургас да представи копия от протоколи за подадените
водни количества от водоснабдителната система „Камчия“ на „ВиК – Сливен“
ООД и копия от издадените фактури за доставената вода на „ВиК – Сливен“
ООД за периода от 01.08.2019 г. до 30.0*.2020 г.
С вх. № В-1*-1*-10/16.06.2020 г. на КЕВР били представени 9 броя
фактури за доставена вода, както и копие от договор за предоставяне на вода
на „ВиК – Сливен“ ООД.
На 2*.0*.2020 г., на база извършена проверка по документи, без да се
извършват допълнителни проверки на място, комисията по проверката
съставила констативен протокол, в който посочила, че „ВиК“ ЕАД, в
нарушение на Указанията за образуване на цените на водоснабдителните и
канализационните услуги, е издало фактури за предоставяне на услугата
„пречистване на отпадъчни води“, сред които и процесната, по цена за
стопански потребители със степен на замърсеност 1, без да е доказало
принадлежността на тези потребители към тази категория. С писмо от
2
30.0*.2020 г. „ВиК“ ЕАД – Бургас дало писмени обяснения по съставения
констативен протокол.
На 01.10.2020 г. св. И.С. съставил на жалбоподателя, по реда на чл. *0,
ал. 2 от ЗАНН, АУАН за това, че за периода 31.03.2020 г. – 16.0*.2020 г.
„ВиК“ ЕАД гр.Бургас е следвало да предостави ВиК услуги по цени,
утвърдени с Решение №Ц-3*/23.12.2019 на КЕВР. Свидетелят И.С. преценил,
че като изпълнителен директор на „ВиК“ ЕАД – Бургас жалбоподателят Г.Т. е
допуснал нарушение на чл. 1*, ал. *, вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗРВКУ.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта,
пристъпил към издаване на НП, като също счел фактическите констатации за
безспорно установени и на 16.03.2021 г. издал обжалваното постановление, с
което за нарушение по чл. 1*, ал. * от ЗРВКУ и на основание чл. 36, ал. 2 от
ЗРВКУ наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в
размер на 2000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 3* ал. 2 от ЗРВКУ, а АУАН е съставен от оправомощено за
това лице по смисъла на чл. 3* ал. 1 от ЗРВКУ, вр. чл. 2*, ал. 2 от ЗРВКУ.
Въпреки това съдът счита, че при издаването на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното НП.
Настоящото производство е строго формален процес, който се
провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са
регламентирани в разпоредбата на чл. 3* от ЗАНН. Съгласно въпросната
разпоредба, сроковете по чл. 3*, ал. 1 от ЗАНН са давностни. Давността е
институт на материалното право и за срока по чл. 3*, ал. 1 от ЗАНН съдът
трябва да следи служебно. Началото на тримесечната
административнонаказателната давност е обусловено от откриването на
3
нарушителя (чл. 3*, ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да
се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило
своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на
нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради
тази субективна представа. При неспазване на една от двете алтернативно
предвидени предпоставки по чл. 3*, ал. 1 от ЗАНН, а именно да не се състави
АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението (две и повече години за
определени нарушения), не следва да се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.
В конкретния случай, проверката е била осъществена само по документи, като
компетентните лица са изискали предоставяне на различни документи. С
писмо с вх. № В-1*-*0-10/16.06.2020 г. (изх. № К-1380-3/15.06.2020 г. на
„ВиК“ ЕАД - Бургас), контролните органи са били известени за вмененото на
жалбоподателя нарушение.
Предвид на това се налага извода, че считано от дата 16.06.2020 г.
нарушението и нарушителят са били известни за администрацията на КЕВР,
защото именно от тази дата е било обективно възможно актосъставителят да
изгради своята субективна представа относно индивидуализиращите белези
на нарушителя и деянието. Контролните органи са имали обективната
възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи
основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на
разположение на наказващия орган. При това положение служителите са
разполагали с тримесечен срок, считано от 16.06.2020 г., да съставят акт за
установяване на административното нарушение. В случая актът е съставен
след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 3*, ал. 1 от ЗАНН
тримесечния срок, а именно на 01.10.2020 г., което е абсолютна пречка за
допустимо развитие на АНП. Административнонаказващият орган не е
съобразил това обстоятелство и като е издал обжалваното наказателно
постановление, въз основа на така съставения акт, е допуснал съществено
процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено в съдебната фаза
на производството.
Отделно от това Фактическата обстановка описана в АУАН и НП е
доста хаотична. Налице е несъответствие между фактическото и
4
юридическото формулиране на административно наказателното обвинение,
което не позволява формиране на еднозначни правни изводи досежно волята
на наказващият орган по фактите и по приложението на закона. На места се
сочи, че нарушението е извършено от Т., а на други места от ЮЛ „ВИК“ЕАД
Бургас. След просторно описание на нарушението /НП е от 8 страници/ не
става ясно кой е субекта на адм.наказателна отговорност. Тези нарушения са
съществени, няма как да бъдат санирани и водят до отмяна на НП на
процесуално основание.
С оглед изхода на делото, разноските следва да бъдат присъдени в
полза на жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, съгласно който договореното възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя е 300 лв. С оглед на което следва в полза
на жалбоподателя да се присъдят разноски в претендирания минимален
размер от 300 лева, на основание чл. 63, ал. * от ЗАНН.
Поради посоченото дотук процесното НП следва да бъде отменено.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН ***. Наказателен състав на
Районен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №НП-30/16.03.2021 г.,
издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно
регулиране;
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на
Г. Й. Т., ЕГН ********** с адрес: гр.Бургас, ж.к.“М....р.......“, блок *,
вход *, етаж * ап.*** сумата от 300.00 лева, представляваща
направени деловодни разноски.
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.3*8 НПК) и по реда на
Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-
***8 АПК)
5
в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6