№ 11076
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. Х.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. Х. Гражданско дело №
20221110122362 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част трета, Глава ХХV от ГПК.
Образувано е по предявен от малолетното дете С. Д. Х., действащо чрез
неговата майка и законен представител Ц. И. Д., срещу Д. Т. Х. иск за
увеличение на присъдената месечна издръжка от 105 лева на 250 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като
същият е осъден с влязло в сила на 13.12.2016 г. решение № 20801 от
13.12.2016 г. по гр. дело № 16306/2016 г. на СРС да й заплаща месечна
издръжка в размер на сумата от 105 лева. Сочат се увеличени нужди на
детето, с оглед изминалия период от време. Претендира се увеличаване на
присъдената в полза на С. Д. Х. месечна издръжка на сумата от 250 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
в който оспорва исковата претенция по основание и размер и моли за нейното
отхвърляне, евентуално - за нейното уважаване до сумата от 177,50 лева, като
излага подробни съображения.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства –
удостоверение за раждане № **********, издадено въз основа на акт за
раждане № 0026/03.02.2015 г., съставен в гр. София, район „Илинден“, се
установява, че ищцата С. Д. Х. е родена на 28.01.2015 г., съответно е
малолетна, както и че същата е дъщеря на ответника.
По делото се установява, че с решение № 20801 от 13.12.2016 г.,
постановено по гр. дело № 16306/2016 г. по описа на СРС, 86-ти състав,
влязло в сила на 13.12.2016 г., Д. Т. Х. е задължен да заплаща на детето си С.
1
Д. Х., чрез неговата майка и законен представител Ц. И. Д., месечна издръжка
в размер на 105 лева, считано от 01.10.2016 г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за изменение
или прекратяване на издръжката.
От представените по делото удостоверение за раждане № **********,
издадено въз основа на акт за раждане № 0859/03.05.2019 г., и удостоверение
за раждане № **********, издадено въз основа на акт за раждане №
0860/03.05.2019 г., съставени в гр. Пловдив, Община Пловдив, се установява,
че на 02.05.2019 г. са родени Радост Д. Х. и Тодор Димитров Х., деца на
ответника.
За успешно провеждане на иска по чл. 150 от СК и за да бъде изменен
размерът на издръжката е необходимо да са настъпили промени в
обстоятелствата, при които тя е присъдена. Не всяко изменение дава
основание за промяна, а само това, което има траен и продължителен
характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието
преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Следва да е налице
трайно и съществено изменение на нуждите на издържания и на
възможностите на дължащия издръжката. Съдът счита, че в случая са налице
предвидените в чл. 150 от СК предпоставки, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си” /последното
отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите-ППВС №5/1970
г., т. 2/, като според чл. 142, ал. 1 от СК „размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи”, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска
от ¼ от минималната работна заплата /чл. 142, ал. 2 от СК/. Изискването на
чл. 139 от СК - претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не
може да се издържа от имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите
пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по
отношение на чл. 139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това,
ищцата по делото, с оглед възрастта си, е дефинитивно неработоспособна,
поради което има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори
ред на задължените да дават такава /чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК/, родители,
независимо при кого те живеят, поради липса на лица от първи ред.
Издръжката на децата се дължи от двамата родители, но отглеждащият
родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата
и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на
децата. Същевременно, конкретните възможности на ответника да дава
издръжки са предпоставка за нейния размер /чл. 142, ал. 1 от СК/.
В процесния случай, от присъждането на издръжката на ищцата до
приключването на съдебното дирене по делото е настъпило съществено
изменение на обстоятелствата, обуславящо определянето на размера на
издръжката. През изминалия немалък период от време /пет години и десет
месеца/ ищцата е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и
потребностите й от средства за съществуване и социално-културно развитие
/доколкото всеки човек има нужда от такива/, които не могат да бъдат
задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Към 19.04.2022 г. С. Д. Х.
е била записана за редовен ученик в първи клас в 45 ОУ „Константин
2
Величков“. Отделно от това се установява, че бащата – ответник по делото, е
в работоспособна възраст, трудоспособен е, като по делото се установява, че
средномесечният му облагаем доход за периода м. 07.2020 г. – м. 05.2022 г.
надхвърля 4700 лева на месец и не са налице данни за прекъснато трудово
правоотношение. За периода 01.06.2021 г. – 31.08.2021 г. облагаемият доход
на майката е в общ размер на сумата от 1854.55 лева Установява се, че след
постановяване на решение № 20801 от 13.12.2016 г., постановено по гр. дело
№ 16306/2016 г. по описа на СРС, 86-ти състав, за ищеца е възникнало
алиментното задължение и към други лица, а именно – към децата му Радост
Х. и Тодор Х., но въпреки това, съдът намира, че доходите му са достатъчни
да заплаща по-висок размер на издръжка на ищцата, а и да задоволява и
собствените си нужди и тези на другите си деца. В конкретния случай се
доказа, че към момента на приключване на съдебното дирене ищцата е
малолетна, както и че ответникът е неин рожден родител. От друга страна, от
присъждането с решение № 20801 от 13.12.2016 г., постановено по гр. дело №
16306/2016 г. по описа на СРС, 86-ти състав, влязло в сила на 13.12.2016 г., на
дължимата се на детето С. Х. месечна издръжка от 105 лева до
приключването на съдебното дирене е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо определянето на размера на издръжката. През
изминалия период са се увеличили потребностите на ищцата от средства за
съществуване и образование, които не могат да бъдат задоволявани с
издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в обстоятелствата,
при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат
траен и продължителен характер, от което може да се направи обоснован
извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите
се обстоятелства /в този смисъл решение № 2469/1971 г. на ІІ г.о. на ВС/. По
делото се доказаха и материалните възможности на бащата – ответник.
Предвид горното и като съобрази нуждите на ищеца и възможностите на
ответника, съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, съдът приема, че
последният може да заплаща на детето С. Х. месечна издръжка в размер на
сумата от 250 лева, считано от 28.04.2022 г. - датата на исковата молба
/съобразно искането в тази насока и с оглед на задължителните указания по т.
21 от ППВС 5-70 г./. Присъдената издръжка се дължи до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за
исковете за нейното изменение. Поради това съдът е длъжен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищцата.
Същата претендира такива в размер на сумата от 600 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение. Същевременно, от представения на л. 12 и л. 55
по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че размерът
на уговореното между ищцата и адвоката й възнаграждение от 600 лева е
платим по сметка, като е отбелязано, че тази сума е получена по сметка на
19.04.2022 г., но по делото липсват ангажирани доказателства за това
обстоятелство, а именно, че действително на 19.04.2022 г. по сметка на
адвоката е постъпила сумата. Предвид изложеното, доколкото ищецът не е
доказал действителното извършване на претендираните разноски с оглед
задължителното условие за присъждането им, регламентирано в т. 1 от
3
Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, то и
искането на последния за тяхното присъждане следва да бъде оставено без
уважение
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса върху уважената част от иска следва да се възложи на
ответника, като на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от
ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират съдилищата
по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху увеличения
размер на издръжката в полза на съда в размер на сумата от 208,80 лева.
Воден от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 20801 от 13.12.2016 г.,
постановено по гр. дело № 16306/2016 г. по описа на СРС, 86-ти състав,
влязло в сила на 13.12.2016 г., в полза на С. Д. Х., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 105 лева на основание чл. 150 от СК, като:
ОСЪЖДА Д. Т. Х., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете
С. Д. Х., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ц. И.
Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на сумата от 250 /двеста и
петдесет/ лева, считано от 28.04.2022 г. до настъпване на законна причина,
изменяща размера й или прекратяваща издръжката.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Т. Х., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 208,80 /двеста и осем лева и осемдесет стотинки/ лева – държавна
такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от 12.10.2022 г. /чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от
ГПК/, а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба през
СГС в едноседмичен срок от 12.10.2021 г.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 от
ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4