Решение по дело №319/2019 на Административен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

град Ловеч, 30.10.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

             

при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. № 319/2019г. по описа на АС Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Административното дело е образувано по искова молба от „САС Симеонов” ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. „Тодор Каблешков” №19, вх.В, ет.2, ап.4, представлявано от управителя А.С.С., против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” с адрес гр. София, ул. „Княз Александър Дондуков” №3. С исковата молба се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди – разноски за адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, в размер на 600 (шестстотин) лева.

В съдебно заседание оспорващият чрез упълномощен адвокат поддържа исковата молба на заявените в нея основания и претендира възстановяване на направените по настоящото дело разноски, за които представя списък.

В съдебно заседание ответникът по жалбата не се представлява. В представено писмено становище намира иска за основателен и го признава. Моли да се възложат разноските на ищеца, тъй като за тях са разбрали от исковата молба, а ищецът не се е обърнал преди подаване на иска към тях за извънсъдебно решаване на спора. Твърди, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска, както и че не разполага с банкова сметка ***о иска.

Участващият по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор от Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за основателност на иска.

По делото са приложени приключилите н.а.х.д. № 1126/2017г. по описа на РС Ловеч, чиито предмет е бил законосъобразността на процесното НП, и к.а.н.д. № 267/2018г. по описа на АС Ловеч, с предмет правилността на решението на районния съд.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С НП № 11-0000636/24.10.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Ловеч, на „САС Симеонов” ЕООД, гр. Ловеч с ЕИК ********* на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда КТ) е било наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 300 лева, за нарушение по чл.303, ал.3 от КТ. Горното НП е било обжалвано от наказаното лице пред РС Ловеч, който с Решение № 234/20.08.2018г. по н.а.х.д. № 1126/2017г. го е отменил. Решението на РС Ловеч е било обжалвано от Дирекция „Инспекция по труда” Ловеч пред Административен съд Ловеч, който с Решение № 11/16.01.2019г. по к.а.н.д. № 267/2018г. е оставил в сила обжалваното решение на РС Ловеч. На същата дата – 16.01.2019г., е влязла в сила и отмяната на НП № 11-0000636/24.10.2017г. на Директора на ДИТ Ловеч.

По повод обжалването на горното НП ищецът е ангажирал правна помощ и е упълномощил адвокат за процесуално представителство пред съда. От договора за правна защита и съдействие (ДПЗС), сключен на 11.01.2018г., съдържащ се в н.а.х.д. № 1126/2017г. на РС Ловеч се установява, че дружеството е договорило с упълномощения адвокат възнаграждение за правна защита и съдействие по обжалването на процесното НП в размер на 300 лева, което е заплатено изцяло и в брой. От договора за правна защита и съдействие, сключен на 29.10.2019г., съдържащ се в к.а.х.д. № 267/2018г. на АС Ловеч се установява, че дружеството е договорило с упълномощения адвокат възнаграждение за правна защита и съдействие пред АС Ловеч срещу касационната жалба на ДИТ Ловеч против първоинстанционното решение в размер на 300 лева. Адвокатският хонорар и за касационната инстанция е заплатен изцяло и в брой. Упълномощеният адвокат е осъществил ефективна защита по делата пред РС и АС, като е осъществил процесуално представителство, разпитвал е допуснатите до разпит в съдебно заседание свидетели, правил е доказателствени искания, както и е ангажирал становище по спора пред двете инстанции, изготвил е и възражение по касационната жалба.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, като в исковата си молба изрично е избрал местната подсъдност по настоящия си адрес (седалище) съобразно предоставеното му право на избор в чл.7 от ЗОДОВ, правното основание на иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на ТП № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. ИМ е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация (юридическо лице на бюджетна издръжка – чл.2, ал.1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, ДВ бр.6 от 21.01.2014г., изм. и доп. ДВ бр.28 от 29.03.2018г.), и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество, исковата молба е основателна по следните съображения:

Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. По силата на общата препращаща разпоредба на чл.144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл.8, ал.2 от ГПК, страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тази връзка съдът е дал изрични указания на ищеца и ответника относно разпределянето на доказателствената тежест с определение от 02.09.2019г. по настоящото дело. 

За да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени материални вреди, незаконосъобразен административен акт на орган или длъжностно лице на ответника, и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

Дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл.6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Но наред с другите правни форми на изпълнителна дейност – правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.

За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа – негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.

Следователно и при безспорната отмяна на НП № 11-0000636/24.10.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч като незаконосъобразно, е налице първата материалноправна предпоставка – незаконосъобразен акт на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.

Налице са и втората и третата предпоставки по отношение направените разноски за адвокатско възнаграждение по н.а.х.д. № 1126/2017г. на РС Ловеч и к.а.н.д. № 267/2018г. на АС Ловеч – вреди от отменения акт и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен резултат.

След издаването на процесното НП, ищецът е ангажирал адвокат, който да го защитава по н.а.х.д. № 1126/2017г. на Районен съд Ловеч и к.а.н.д. №267/2018г. на Административен съд Ловеч. В кориците на н.а.х.д. № 1126/2017г. на Районен съд Ловеч е приложен ДПЗС от 11.01.2018г. с предмет „защита по а.н.д. №1126/2017г.“, в който е отбелязано, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева е изплатено изцяло и в брой. В кориците на к.а.н.д. № 267/2018г. на Административен съд Ловеч е приложен ДПЗС от 29.10.2019г. с предмет „защита по к.а.н.д. по кас. жалба срещу решение по н.а.х.д. № 1126/2017г.“, в който е отбелязано, че договореното в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение е изплатено изцяло и в брой. Както бе изложено по-горе, в двете съдебни производства упълномощеният адвокат е осъществил реално процесуално представителство, разпитвал е допуснатите до разпит в съдебно заседание свидетели, правил е доказателствени искания, както и е ангажирал становище по спора пред двете инстанции, изготвил е и възражение по касационната жалба, т.е. осъществил е ефективна защита по двете дела в съответствие с договореното с клиента си.

Това от своя страна обосновава настъпилите за ищеца вреди от отменения акт и пряката причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен резултат. В същия смисъл е и трайно установената практика на ВАС.

Настоящият състав приема, че от незаконосъобразния акт – процесното НП, отменено по съответния законов ред с влязло в сила съдебно решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по първоинстанционно обжалване пред РС Ловеч на НП, съответно по касационно обжалване пред АС Ловеч на решението на РС Ловеч, с което е било отменено НП. По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено процесното, отменено впоследствие като незаконосъобразно, наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление.

Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложена имуществена санкция, която административнонаказаният е считал за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото НП. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.

Изцяло в унисон с горните разсъждения са и мотивите в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по т.д. № 2/2016г. на ОСС от I и II колегия на ВАС. Общото събрание на колегиите от ВАС приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон, съответно подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лева, причинени от отмененото НП № 11-0000636/24.10.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч, е основателен и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” следва да бъде осъдена да заплати на „САС Симеонов” ЕООД, гр. Ловеч тази сума.

В ИМ ищецът е направил искане за присъждане на направените по настоящото дело разноски. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Изхождайки от това правило и съобразно изцяло уважения иск, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати в полза на ищеца разноски за внесена държавна такса от 25 лв. (л.4), както и за договорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв. (ДПЗС на л.5), или общо направени по делото и доказани разноски в размер на 325,00 лева.

Неоснователно е възражението на ответника за възлагане разноските по делото върху ищеца, тъй като той не е станал причина за завеждането му. Това възражение е основано на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Последната разпоредба не е приложима в случая на две основания.

От една страна в чл.10, ал.3 от ЗОДОВ се съдържат специални правила, с които изрично е уредена отговорността за разноски и тази норма има приоритет пред регламентацията в ГПК (така Определение № 3627 от 21.03.2018г. на ВАС по адм. д. № 2643/2018г., III отд.). От друга страна, за да се възложат съдебните разноски върху ищеца, посочената норма от ГПК предвижда наличието на две кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки: ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Действително с отговора на исковата молба ответникът е признал иска. Същият обаче с поведението си е дал повод за завеждане на настоящото дело – издал е НП, което е било отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение и в което производство ищецът е направил разноски, които се явяват вреди по смисъла на ЗОДОВ; по делото няма данни да е извършил възстановяване на вредите на ищеца преди завеждането на ИМ, както и в периода от узнаване на исковата молба до датата на постановяване на съдебното решение да е предложил споразумение на ищеца. На следващо място, в решенията по двете приложени дела на РС Ловеч и АС Ловеч няма осъдителни диспозитиви за възстановяване на направените разноски за адвокатски възнаграждения (и няма как да са постановени такива диспозитиви по този род дела), поради което ищецът не разполага с формирано със сила на пресъдено нещо подлежащо на изпълнение вземане, т.е. с годно изпълнително основание, за да може да претендира от АНО възстановяване на вредите. Именно затова в случая е приложим реда по ЗОДОВ за обезщетяване на причинените му вреди.

Предвид това самото признание на иска, без наличие на втората кумулативно предвидена предпоставка на чл.78, ал.2 от ГПК да е налице, не е основание при уважаване на иска съдебните разноски да се възложат на ищеца, а не на ответника, както повелява и специалната разпоредба на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. В този смисъл е и трайно установената практика на административните съдилища и на Върховния административен съд – Решение № 7871 от 27.05.2019г. на ВАС по адм. д. № 14606/2018г., III отд. Определение № 3983 от 28.03.2018г. на ВАС по адм. д. № 3647/2018г., III отд., Решение № 739 от 11.12.2018г. на АдмС Плевен по адм. д. № 839/2018г., Решение № 2332 от 10.12.2018г. на АдмС Бургас по адм. д. № 2190/2018г., Решение № 352 от 6.12.2018г. на АдмС Кърджали по адм. д. № 365/2018г., Решение № 2221 от 19.11.2018г. на АдмС Варна по адм. д. № 2642/2018г. и мн. др.

Водим от горното, Ловешки административен съд, втори административен състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” с адрес гр. София, ул. „Княз Александър Дондуков” №3 да заплати на „САС Симеонов” ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. „Тодор Каблешков” №19, вх.В, ет.2, ап.4, представлявано от управителя А.С.С., сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” с адрес гр. София, ул. „Княз Александър Дондуков” №3 да заплати на „САС Симеонов” ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. „Тодор Каблешков” №19, вх.В, ет.2, ап.4, представлявано от управителя А.С.С., реално направените и доказани разноски по настоящото адм. дело № 319/2019г. на АС Ловеч в общ размер от 325,00 (триста двадесет и пет) лева.

Решението може да бъде обжалвано чрез АС Ловеч пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: