Р Е Ш
Е Н И Е №2125
гр.Русе, 16.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
районен съд, II-ри граждански
състав в публично заседание на 03-ти декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
МИЛЕН П.
при секретаря Т. ПЕТРОВА
в присъствието на прокурора ............………......................,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
5499 по описа за
2019 г., за да се произнесе съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.178 с чл.179,ал.4 вр.ал.1 и чл.181, ал.3 ЗМВР .
Ищецът Л.М.Б. *** твърди, че работи при ответника по
служебно правоотношение, като за периода 11.09.2016 г.-10.09.2019 г. е заемал длъжността
”старши полицай ВПА” в ОДГ при РДГП-Русе.Дейността във връзка с това
осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при работа със специфични
условия и характер, при режим на труд, представляващ смени от 12/24
часа.Твърди, че работодателят неправилно отчитал положения от него труд.В тази
връзка счита, че му се дължи възнаграждение за положен извънреден труд от 207,064 часа за периода 11.09.2016 г.-10.09.2019 г. в
общ размер на 1253,68 лв., съгласно допуснато в о.с.з. на 03.12.2019г.
увеличение на иска. Твърди, че ответникът му дължи и суми за ободряващи напитки
в съответствие с чл.181 ал.1 ЗМВР за периода 11.09.2016 г.-10.09.2019 г.. на
стойност от 108,60 лв. Претендира горепосочените суми със законната лихва върху
главниците от завеждане на делото.Търсят се разноски за производството.
Ответникът ГД ”Гранична
полиция”–София оспорва исковете. Претендира се отхвърлянето им и присъждане на
разноски по делото.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
По делото няма спор, а и от представените писмени
доказателства се установява, че за заявения по исковата молба период ищецът е
работил при ответника по служебно правоотношение на длъжността ”старши полицай
ВПА” в ОДГ при РДГП-Русе, като в изпълнение на служебните си задължения е
полагал труд и през нощта /22,00-06,00 часа/, съгласно утвърдени месечни
графици.Приложени са множество писмени
доказателства.Отработеното време се е изчислявало сумирано за отчетен период,
който предвид приложимата редакция на чл.187 ал.3 ЗМВР за процесния период е
бил тримесечен.Според назначената в производството икономическа експертиза
общият брой часове положен извънреден труд, явяващ се след преобразуването на
нощния към дневния такъв, изчислен при нощен труд по чл.187 ал.3 ЗМВР с
продължителност от 8 часа и часова ставка по чл.7 от НСОРЗ, изчислен на база
основната заплата и допълнителните възнаграждения, имащи постоянен характер, за
незаплатените 202,488 часа възлиза на сумата от 1253,68 лв.
Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители в МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,между които
съгласно чл.178,ал.1,т.3 от закона е възнаграждение за извънреден труд.Редът за
организацията и разпределението на работното време,за неговото отчитане,за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време,режимът на дежурство и др.се определят на основание чл.187,ал.9 от
министъра на вътрешните работи.В периода,за който се претендира
възнаграждението за извънреден труд, в действащите Наредби съответно №
81213-592 от 25.V.2015 г.и № 81213-776 от 29.VІІ.2016 г.липсва норма,аналогична
на нормата по чл.31,ал.2 на отменената Наредба № 8121з-407 от 11.VІІІ.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 0,143.При липса на изрична законова регламентация районният
съд правилно е приел,че следва субсидиарно да се приложат разпоредбите на
чл.9,ал.2 НСОРЗ.Противното разрешение би
довело държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както
спрямо останалите държавни служители,така също и спрямо работниците и
служителите по трудово правоотношение,които получават допълнително
възнаграждение за извънреден труд.В този смисъл е и Решение № 311/08.01.2019
г.на ВКС по гр.д.№ 1144/2018г., IV г.о. То е с предмет заплащане на
други допълнителни възнаграждение на държавни служители от системата на МВР,но
дава принципно разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг закон
при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР.Посочено,че положителният отговор
на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния
правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,закрепен в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС.
Предвид изложеното
и факта, че в чл.9,ал.2 НСОРЗ е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, искът се
явява доказан по своето основание.Търсеният от служителя размер е потвърден от
икономическата експертиза, като сумата се дължи със законната лихва от
завеждане на делото.
Ответникът признава, че за заявеното по
исковата молба време не е осигурил на ищеца ободряващи напитки. Според чл.181
ал.3 ЗМВР, на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа
се осигуряват ободряващи напитки.Размерът на сумите се определя ежегодно със
заповед на министъра на вътрешните работи.Вещото лице е посочило, че левовата равностойност на
ободряващите напитки за спорния период възлиза на 108,60 лв., до който размер
иска следва да се уважи, ведно със законната лихва от завеждане на делото.
Следва да се отбележи, че работодателя не е изпълнил вмененото му по закон
задължение по този пункт.При това положение за ищеца възниква правото да иска
паричната равностойност на престацията в натура.Законовата забрана, на която се
позовава ответника, следва да се разбира в смисъл, че по време на служебното
правоотношение, работодателят не може сам да вземе решение и вместо ободряващи
напитки, да дава техния паричен еквивалент.Това ограничение обаче не лишава
служителя от възможност да бъде компенсиран за неправомерно недадената
натурална престация.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест
на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на сумата от
350,00 лв.-заплатено в брой адв. възнаграждение. В тежест на ответника са и
държавната такса в размер на 100,15 лв. по двата уважени иска, както и разходите по делото, направени за сметка на БС
в размер на 300,00 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция Гранична полиция-МВР, с адрес: гр.София,
бул.”Мария Луиза” № 46 да заплати на Л.М.Б., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 7, чрез адв.Д.П.
сумата от 1253,68 лв.–възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 11.09.2016 г.-10.09.2019 г., сумата от 108,60
лв., представляваща равностойността на ободряващи напитки за периода 11.09.2016
г.-10.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.09.2019
г., до окончателното плащане, както
и сумата от 350,00 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция Гранична полиция-МВР, с адрес:
гр.София, бул.”Мария Луиза” № 46 да заплати по с/ка на Районен съд-Русе сумата от 100,15 лв.-държавна такса за
производството, както и сумата от 300,00 лв.-разходи от БС.
Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен
съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: