Присъда по дело №259/2011 на Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда №80/21.03.2012 г. по НОХД №259/2011 г. по описа на Окръжен съд - гр.Бургас.

 

 

Подсъдимият Ч.Ф. И. - роден на *** г. в Т. - О. – Т., гражданин на ******, живущ ***, женен, неосъждан, ЛНЧ ********** е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

На основание чл. 76 от НПК и своевременно направено изявление, съдът конституира като страни – частни обвинители наследниците на пострадалия И. Б. – П.И.Б. /дъщеря/, Д.И.Б. /син/ и Т.И.Б. /съпруга/ и повереникът им – адвокат В.В., надлежно упълномощена.

В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, прокурорът  поддържа обвинението от фактическа и правна страна така, както е по обвинителния акт и с оглед събраните по делото доказателства, счита същото за доказано по несъмнен начин. Пледира за осъдителна присъда, като на подсъдимия И. бъде наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода, което съгласно нормата на чл. 66 от НК, да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Относно кумулативната санкция по чл. 343г, вр. чл. 37, т. 7 от НК, прокурорът предлага подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от две години.

Повереникът на частните обвинители се присъединява към становището на прокурора относно доказаността на обвинението и размера на кумулативно предвидената санкция по чл. 343г НК. Счита, че размерът на наказанието лишаване от свобода следва да бъде една година и шест месеца, което на основание чл. 66 НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Защитникът на подсъдимия – адвокат П.М., пледира за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение, като развива доводи за наличие на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Другият защитник на подсъдимия – адвокат П.П., оспорва законосъобразността на изготвените два протокола за оглед на местопроизшествие и участието на вписаните в него поемни лица, изтъквайки, че същите са служители на полицията. Пледира тези протоколи да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Оспорва обвинението, като счита, че същото не е доказано по несъмнен начин, поради което моли съда да признае подзащитния му за невинен и да го оправдае по повдигнатото обвинение.

Подсъдимият Ч. И. разбира в какво е обвинен, изразява искрено съжаление за случилото се и се възползва от гарантираното му в чл. 55, ал. 1 от НПК право да даде обяснения по делото. В последната си дума заявява, че не се признава за виновен.

I. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА.

 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, от показанията на разпитаните по делото свидетели, от приобщените по реда на чл. 281 от НПК свидетелски показания, от дадените от подсъдимия обяснения, както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:  

Подсъдимият Ч.Ф. И. е със статут на продължително пребиваващ в Република България - карта №*********/04.08.2010 г. от МВР гр.Я. /л.97 от ДП/. От месец юли 2009 г. живее със семейството си в с.Б., община Е. Правоспособен водач е на МПС /л.99 от ДП/. Притежава лек автомобил „Форд Транзит" рег.№******* - свидетелство за регистрация /л.100 от ДП/, който е с десен волан и технически изправен /л.105-108 от ДП/. До момента на настъпване на ПТП няма налагани административни наказания за допуснати нарушения на ЗДвП и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.

На 12.09.2010 г. подсъдимият Ч. И. посрещнал свидетелите Д.Х. и Ф.Д. на летище Бургас. След това тримата отпътували за с.Б., община Е. с управлявания от И. лек автомобил „Форд Транзит" рег.№* **** **. На предната седалка до подсъдимия бил свидетелят Х., а отзад седяла свидетелката Д..

Около 20,45 ч. автомобилът се намирал на 100 метра преди пътния знак Д11 - „Начало на населено място” гр.С.  Пътните условия в този момент са били сух и прав пътен участък с лек наклон, с гладък дребнозърнест асфалт, по двупосочно платно за движение с наклон за изкачване за лекия автомобил „Форд Транзит”, управляван от подсъдимия И. /справка протокол за оглед на местопроизшествие - л.8-9 и 15-16 от ДП/. Било е тъмно и превозните средства се движели на фарове. Движението не било интензивно.

Управляваният от подсъдимия лек автомобил се движел със скорост от около 87 км/ч на къси светлини, поради наличие на насрещно движещи се превозни средства /л.74 от заключението на тройната автотехническа експертиза/. Изведнъж подсъдимият забелязал в неговата лента за движение човешка фигура със сива коса. Опитал се да избегне удара, като завил рязко волана наляво, но не успял, тъй като в насрещното платно се приближавали автомобили и той се върнал обратно в своята лента за движение. В този момент последвал удар с предна дясна част на автомобила и в гръб на пешеходеца. Подсъдимият натиснал спирачки и автомобилът спрял на 107-108 метра от мястото на удара. Върнал се с автомобила назад, след което сигнализирал органите на реда и на Спешна помощ.

Пострадалият И. Б. бил облечен с тъмни дрехи – синьо горнище и долнище на анцунг и се движел в лентата за движение на лекия автомобил „Форд Транзит” в посока към гр.С. на около 0,50 – 0,60 метра вляво от десния банкет. Вследствие на удара в гърба му от предна дясна част на лекия автомобил, тялото му било повдигнато напред и нагоре, носено и около 30 метра изпаднало встрани от лентата за движение в канавката, където е намерено /л.8 от протокол за оглед на местопроизшествие и л.78 от заключението на тройната автотехническа експертиза/.

При извършения на 12.09.2010 г. оглед на местопроизшествие /л.8-9 от ДП/, в дрехите на пострадалия били  намерени химикал и бележка с името и ЕГН-то му. И. Б. живеел в с.А., със съпругата си и дъщеря си - свидетелките П.Б. и Т.Б.. Имал и син – свидетелят Д.Б.. Както на досъдебното производство, така и в показанията, дадени пред съда, двете свидетелки заявяват, че сутринта на 12.09.2010 г. И. Б. излязъл от дома им в с.А. Тъй като обичал да ходи пеша, той често си правел разходки и на по-големи разстояния, но винаги се прибирал вечерта на същия ден, не е отсъствал с дни. Посочват също, че преди две години е бил блъснат от лек автомобил на главния път в кв.С. И тримата свидетели посочват, че И. Б. губи ориентация за време и място. От приложената по делото справка от ОДПЗС „Проф.д-р И.Темков" гр.Бургас, е видно, че същият се води на диспансерен отчет от 01.08.2003 г. и страда от синдром на алкохолна зависимост, алкохолна енцефалопатия, корсакова психоза /л.93 от ДП/.

На мястото на ПТП пристигнали полицейските служители от РУП гр.С. - свидетелите М.М. и И.И., както и разследващ полицай и експерт. Малко по-късно пристигнала и линейка на Спешна помощ, която констатирала смъртта на пострадалия и след извършване на огледа на местопроизшествието и изготвяне на фотоснимки, трупът бил откаран в гр.Бургас, „МБАЛ-Бургас" АД, отделение „Съдебна медицина”, за извършване на аутопсия.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза №269/2010 г. /л.43-45 от ДП/, в резултат от съприкосновение с твърди части на автомобила с посока отзад напред, с последващо падане на терена по лице, пострадалият И. Б. е получил гръбначно-мозъчна травма със счупване на гръбначния стълб на нивото на І гръден прешлен, размачкване на гръбначния мозък; разкъсно-контузна рана по тилната повърхност на главата със субарахноиден кръвоизлив на мозъка; контузия на белите дробове със счупване на ребра двустранно; счупване на дясна мишнична кост; охлузвания по тялото, като непосредствената причина за смъртта на пострадалия Б. е гръбначно-мозъчната травма. Изслушан в съдебно заседание, вещото лице поддържа заключението си. Допълва, че посочените наранявания се получават от висок автомобил, бус, какъвто е автомобилът на подсъдимия, и отговарят на механизма на произшествието. Травмите по главата и по задните части на туловището са от съприкосновение с предна дясна част на автомобила на подсъдимия.

От  протокол №10/03.08.2010 г. за периодичен преглед за техническа изправност на ППС /л.105 от  ДП/ е видно, че притежаваният от подсъдимия лек автомобил „Форд Транзит” с рег.№* **** ** е технически изправен.

Пред органите на досъдебното производство е назначена и изготвена тройна автотехническа експертиза /л.66-80 от ДП/. От същата се установява, че скоростта на движение на л.а. „Форд Транзит” преди произшествието и към момента на удара е била около 87 км/ч, като при определянето й са взети под внимание първият и последният предмет, намерени върху пътното платно, и са използвали уравнението за преместване на масовия център на автомобила от момента на неговото движение до установяването в покой, като покоят съответства на парчето от броня. Така определена тази скорост е по-голяма от скоростта в момента на удара, тъй като подсъдимият е реагирал на тази опасност със завиване на волана, употреба на спирачки и други негови действия. Опасната зона за спиране е била около 60,60 метра и се изминава за около 3,82 сек. Определено е  мястото на удара – по дължината на пътя то е на около 7,55 метра преди парценцата от стъкла и протривната следа и около 30 метра от ориентира и тялото на пострадалия, а по широчината - на около 0,5 метра от дясната му част.

Вещите лица са описали и механизма на  възникване на ПТП и техническите  причини за настъпването му - движение на лекия автомобил с несъобразена скорост за осветеността на фаровете на къси светлини и неправилно движение на пешеходеца по пътното платно. На къси светлини левият фар осветява 48-50 метра пред лекия автомобил „Форд Транзит” и 3,75 метра в ляво от него, а десният съответно 70-75 метра и 3,75 метра. Преди произшествието пешеходецът И. Б. се е движел по пътното платно пред лекия автомобил и за подсъдимия опасността не е възникнала внезапно. При движение на лекия автомобил на къси светлини, попътно движещ се пешеходец в дясната лента до банкета, облечен с тъмносини дрехи и прав пътен участък със суха асфалтова настилка, подсъдимият е имал обективна възможност да възприеме пешеходеца на 50 метра пред автомобила си.

Причината за  ПТП според вещите лица е движението на лекия автомобил с несъобразена за пътния участък скорост и неправилното движение на пешеходеца по пътното платно, който в тези конкретни условия е трябвало да се движи в близост до левия банкет на пътя по посока на гр.С., т.е. срещу насрещните превозни средства. И двамата участници в ПТП са нарушили правила за движение по ЗДвП. Техническото състояние на автомобила, предвид неговата техническа изправност, не е причина за станалото ПТП. Вещите лица са  разработили варианти  относно техническата възможност за предотвратяване на ПТП, като са посочили, че ако скоростта на лекия автомобил е била по-малка от 76,5 км/ч, водачът е имал възможност да избегне удара, тъй като автомобилът ще спре на 2 метра пред пешеходеца. Друга възможност на водача за предотвратяване на произшествието е била да заобиколи пешеходеца отляво, както е направил с рязко завиване волана наляво, но за да завърши успешно тази маневра, тя е трябвало да започне от около 56 метра.

От приобщените на основание чл. 283 от НПК заключения на съдебно- химическите експертизи – протоколи №944/15.09.2010г. и №945/15.09.2010г., се установява, че в кръвните проби, взети съответно от трупа на пострадалия И. Б. и от подсъдимия Ч. И. не е бил налице етилов алкохол към момента на ПТП /справка л.37 и 41 от ДП/.

Описаната и приета от съда фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно протоколи за оглед на местопоризшествие и фотоалбуми /л.8-13 и 15-19 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /л.20-21 от ДП/, Констативен протокол за ПТП /л.96 от ДП/, медицинска документация /л.38-39 от ДП/, справка от КАТ – гр.Ямбол /л.90 от ДП/, справка от ОДПЗС – гр.Бургас /л.93 от ДП/, справка за съдимост /л.86 от ДП/, копие от свидетелство за регистрация на МПС - лек автомобил „Форд Транзит”, собственост на подсъдимия И. /л.102-104 от ДП/, заключенията на химическите експертизи /л.37 и 41 от ДП/, на съдебно-медицинската експертиза /л.43-45 от ДП/ и на тройната автотехническа експертиза и неразделната й част - мащабна скица на местопроизшествието /л.66-80 от ДП/, удостоверение за наследници /л.89 от ДП/, от гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите Д.Х. и Ф.Д. /л.43-45 от съд.дело/, на частните обвинители П.Б., Т.Б. и Д.Б. /л.49-50 от съд.дело/, както и на свидетелите М.М., И.И. и Д. С. /л.46-47, 107-108 от съд.дело/ и обясненията на подсъдимия Ч. И. /л.109-110 от съд.дело/. Всички те в своята съвкупност безспорно установяват приетата фактическа обстановка, поради което посочените доказателства се кредитират изцяло от съда.

Съдебният състав намери за неоснователно възражението на защитника на подсъдимия – адвокат П., че огледът като процесуално действие и изготвените въз основа на него два протокола за оглед са осъществени в нарушение на процесуалните правила и като негодни, да бъдат изключени от доказателствата по делото.

Бургаският окръжен съд кредитира като напълно годни доказателствени средства двата протокола за оглед на местопроизшествие от 12.09.2012 г. и от 13.09.2012 г. Съгласно чл. 155 от НПК огледът е способ за събиране и проверка на доказателства. Всички действия са извършени по предвидения в НПК процесуален ред. Съгласно чл. 156, ал. 1 НПК и общата разпоредба на чл. 137, ал. 1 НПК, огледът се извършва в присъствието на поемни лица и същите отговарят на въведените изисквания. Чл. 137, ал. 2 НПК предвижда поемните лица да се осигуряват от органа, извършващ съответното действие при разследването и в случая това е сторено. Фактът, че двете поемни лица са полицейски служители по никакъв начин  не опорочава извършените действия. В протоколите за оглед  са отразени изготвените фотоснимки и веществените доказателства, които са намерени.

Съдът изцяло кредитира и приобщава към доказателствения материал по делото показанията на свидетелите - полицейски служители и поемни лица М.М. и И.И., пристигнали веднага след получения сигнал на мястото на ПТП. Същите са обективни и безпристрастни, логични и безпротиворечиви, подкрепят се изцяло от събраните по делото и описани по-горе писмени доказателства. Допринасят за изясняването на фактическата обстановка по делото, а обстоятелството, че при депозирането на показанията им в съдебно заседание, свидетелите не си спомнят някои подробности и детайли около ориентира при замерването, не внася съмнение в тяхната правдивост и достоверност.

Доколкото са непротиворечиви по отношение на другите доказателства по делото, съдът възприема и показанията на свидетелите Д.Х. и Ф.Д. -  пътували в автомобила, управляван от подсъдимия, които съдът намира за добросъвестни и обективни, като при оценката им отчита обстоятелството, че същите са познати на подсъдимия и биха могли да бъдат заинтересовани от изхода на делото. Същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото, досежно събитията, установяващи извършването на деянието. Изясняват всички отделни елементи на деянието - времето на неговото осъществяване, мястото и неговото авторство. Обстоятелството, че при депозирането на показанията им в съдебно заседание свидетелите не си спомнят някои подробности и детайли и констатираните противоречия в тях, не внася съмнение в тяхната правдивост и достоверност и не намалява тяхната доказателствена стойност. Обяснение за тези констатации е изминалият голям период от време от датата на извършване на деянието до разпита им пред съда. Все пак, доколкото са в съответствие с останалите доказателства по делото, съдът стъпва и върху тези показания при установяване на действителните факти и обстоятелства.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена и от обясненията на подсъдимия, които възприема, доколкото са в съответствие с останалите кредитирани доказателства. 

Съгласно разпоредбата на  чл. 115 НПК, обясненията на подсъдимия представляват  гласно доказателствено средство и няма пречка да се включат в доказателствения материал. Те представляват годно първично доказателствено средство по  смисъла на  чл. 115 от НПК и като такова в него се съдържат преки доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване в наказателния процес. Същевременно те са и средство за защита на подсъдимия, респ. подлежат на проверка, анализ и съпоставка  с останалите доказателства. Доколкото в  тези обяснения и  посочените вече гласни доказателствени средства не са налице неясноти, противоречия и непоследователност, съдът намира същите за достоверни и  ги приобщава към доказателствения материал, още повече, че същите не са единствения доказателствен източник. Бургаския окръжен съд не кредитира обясненията на подсъдимия единствено в частта им, в която сочи, че пешеходецът се е появил внезапно в средата на пътното платно пред автомобила му - „изведнъж от нищото се появи една сребърна глава”. В тази част обясненията на подсъдимия категорично се опровергават от заключението на тройната автотехническа експертиза, която е приела, че опасността за водача на лекия автомобил не е възникнала внезапно и последният е имал обективна възможност да възприеме пешеходеца на 50 метра пред автомобила си. Моментът на възникване на опасността за водача винаги представлява един обективен момент от пътната обстановка, който трябва да бъде възприет и на който трябва да се отреагира незабавно  с предвиденото от закона поведение - намаляване на скоростта или спиране на ППС в зависимост от необходимостта да се избегне ПТП.

 Съдът кредитира изцяло изводите на вещите лица по тройната автотехническа експертиза относно времето, мястото, механизма и  причините за настъпилото ПТП. Заключенията по тези обстоятелства са пълни и ясни, почиват на детайлно изследване на данните по делото и са направени от лица, които имат задълбочени научни знания. Вещите лица са изследвали всички обстоятелства, свързани с конкретната пътна обстановка  към момента на деянието, като изцяло са се съобразили  и с деформациите по автомобила и с обективните находки от местопроизшествието, поради което за съда не възникна никакво съмнение за неговата правилност и изчерпателност. В тази връзка съдът остави без уважение искането на защитника за повторна тройна автотехническа експертиза, като отчете, че не е налице нито едно от условията по чл. 153 от НПК.

Поради това и като прие, че събраните доказателствени материали са достатъчни  да осигурят разкриването на обективната истина,  съдът остави без уважение искането на страните за събиране на нови такива.

 

ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ.

      

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият Ч. И. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав по чл. 343, ал. 1, б.”в” от НК, тъй като на 12.09.2010 г. около 20,45 часа, на път ІІ-79км. гр.Бургас - гр.С., при управление на собствения си лек автомобил „Форд Транзит" с рег. № * **** **, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - “ Водачите са длъжни да  намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за  движението”, вследствие на което  допуснал ПТП и  по непредпазливост причинил  смъртта на пешеходеца  И. Б., на 68 години от гр.А., поради което съдът  го  призна  за виновен по предявеното му обвинение.

Съдът счита за безспорно авторството на престъпното деяние, както и времето и мястото на осъществяването му. Безспорно  е установено, че престъплението е осъществено на инкриминираната дата на път ІI-79км гр.Бургас - гр.С., около 20,45 часа, като както пешеходецът, така и управляваният от подсъдимия лек автомобилл са се движели  в една посока – за гр. С.

От обективна страна, въз основа на фактите по делото, съдът  приема, че подсъдимият И. е нарушил нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, задължаваща водачите на автомобили да направят  всичко  възможно да намалят скоростта или спрат при възникнала опасност за движението. Това задължение на подсъдимия е в зависимост от момента на възникване на препятствието за движение, независимо дали същото е на платното за движение или извън него. В конкретния случай подсъдимият се  е движел в извън населено място, в тъмната част на деня, на сух и прав пътен участък с лек наклон, като движението не е било интензивно, на къси светлини, които обстоятелства е следвало да бъдат отчетени от него и същият е следвало с повишено внимание да управлява автомобила си в този участък. Същият в качеството си на водач на процесното превозно средство е имал техническата възможност да предотврати случилото се ПТП. Подсъдимият е бил длъжен да спре управляваното от него превозно средство при възникване на опасност за движението, а именно когато има пешеходец на платното, или да предприеме маневра за заобикаляне на пешеходеца. В резултат на това с управлявания от него лек автомобил блъснал пострадалия И. Б., като вследствие на удара той получил гръбначно-мозъчна травма със счупване на гръбначния стълб на нивото на І гръден прешлен, размачкване на гръбначния мозък; разкъсно-контузна рана по тилната повърхност на главата със субарахноиден кръвоизлив на мозъка; контузия на белите дробове със счупване на ребра двустранно; счупване на дясна мишнична кост; охлузвания по тялото, като непосредствената причина за смъртта на пострадалия Б. е гръбначно-мозъчната травма.

Нарушаването на посоченото правило от страна на подсъдимия е в пряка причинна връзка с настъпилия тежък вредоносен резултат - смъртта на пострадалия Б., доколкото увреждането е резултат от посочените нарушения по ЗДвП. Несъобразявайки скоростта на движение на лекия автомобил с конкретните пътни и атмосферни условия, подсъдимият сам се поставя в невъзможност да отреагира навреме при възникнала опасност на пътя, каквато се явява наличието на пешеходец на пътното платно, с което предизвиква процесното ПТП с тежките съставомерни последици.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно при форма на вината несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК. Подсъдимият  не е предвиждал и не е искал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и с оглед особеностите на конкретния случай и установената от тройната автотехническа експертиза обективна възможност да  възприеме движещия се пешеходец, той  е могъл да ги предвиди. Установеното в закона задължение /чл. 20, ал. 2 от ЗДвП/ и обоснованата от заключението на автотехническата експертиза възможност деецът да възприеме движещия се пешеходец и да предвиди настъпването на ПТП, мотивираха съда да приеме, че не е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Подсъдимият е управлявал л.а. „Форд Транзит” и е действал виновно /небрежно/, поради което не може да бъде оправдан, както несъстоятелно пледира единият от защитниците на подсъдимия.

Съдът намира за неоснователен релевираният довод от защитата на подсъдимия, че произшествието е в резултат единствено на неправомерното поведение на пострадалия и че в случая се касае за случайно деяние. Деянието, в резултат на което е станало пътно - транспортното произшествие със съставомерни последици, е случайно само тогава, когато опасностите по пътя са изненада за дееца и той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на тези последици. От заключението на тройната автотехническата експертиза по делото безспорно се установява, че подсъдимият е могъл да избегне удара, ако е възприел своевременно наличието на пешеходец на пътното платно, когато е бил на достатъчно разстояние, за да може да спре или да намали скоростта до такава, че да избегне ПТП. След като подсъдимият е имал обективна възможност да възприеме възникналата опасност в лицето на движещия се пред него пешеходец и тогава не е реагирал чрез намаляване на скоростта в достатъчна степен до безопасна скорост, респ. спиране, което е могъл да стори, и това би довело до избягване на удара, то очевидно същият е допуснал нарушение на инкриминираното му правило по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което е в пряка причинна връзка с настъпилия впоследствие удар, респ. с предвидените в чл. 343, ал. 1, б. "в" от НК съставомерни последици. В този смисъл деянието му не може да се третира като случайно, защото опасността не е възникнала внезапно в опасната му зона за спиране, когато ударът е бил технически непредотвратим, а в един предходен момент, когато той е могъл да я възприеме и е бил длъжен съответно да реагира, но не е сторил това. Действително вина за удара има и пострадалият Б., доколкото е създал опасност за движението, като също е нарушил правилата за движение по пътищата. Неправилното движение на пешеходеца по пътното платно, който е трябвало да се движи в близост до левия банкет на пътя по посока на гр.С., т.е. срещу насрещните превозни средства, също е причина за настъпилото ПТП. Ако пострадалият беше спазил правилата за движение по ЗДвП, то несъмнено е щял да избегне станалото ПТП. Но това обстоятелство в никакъв случай не сочи наличието на случайно деяние, доколкото подсъдимият сам се е поставил в положение на невъзможност да предотврати удара с пострадалия. Ето защо той не може да се позовава на изненадваща и внезапна поява на опасността, защото не е изпълнил посочените нормативно вменени му задължения за движение, чието спазване да му позволи да избегне пътнотранспортното произшествие. Само при наличие на поведение от страна на подсъдимия, което е съобразено с изискванията на посочените по-горе правила за движение по ЗДвП би могъл да се позавава на случайно деяние, но в настоящия случай липсва подобно поведение от негова страна, поради което същият не може да се позовава на оневиняващото основание по чл. 15 НК.

Предвид изложеното съдът прие, че пострадалият Б. има принос за настъпване на резултата и го взе предвид при преценка тежестта на вината и при определяне размера на наказанието на подсъдимия.

Съобразявайки гореизложеното, Бургаският окръжен съд призна подсъдимият Ч. И. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в” от НК.

 

ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО.

 

При определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи отговорността на подсъдимия, както и целите на наказателната репресия по чл. 36 НК.

Степента на обществена опасност на транспортните престъпления е висока, предвид постоянно нарастващият им брой в страната. Степента на обществена опасност на конкретното деяние обаче съдът намира, че не е висока предвид броя, вида и тежестта на допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение, липсата концентрация на алкохол в кръвта му, съставомерния вредоносен резултат, състоящ се в причинена смърт на едно лице и предвид съпричиняване от страна на пострадалия.

Степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска. Същият е с чисто съдебно минало, в дългогодишния му стаж като водач на МПС (41 години) няма допуснати нарушения на правилата за движение, нито е регистриран за противообществени прояви на територията на РБългария. Не на последно място съдът прие  наличието на виновен принос от страна на пострадалия И. Б.  в причиняването на вредоносния резултат. Взе предвид също и поведението на подсъдимия след настъпване на ПТП – останал е на място до пристигането на полицейските органи, на които е съдействал, както и цялостното му процесуално поведение и изразеното съжаление за случилото се. Изброените смекчаващи отговорността обстоятелства са многобройни и обосновават прилагане разпоредбата на  чл. 55 от НК. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице. Причините за извършване на престъплението са незачитане на повелителните разпоредби на ЗДвП, регламентиращи правилата за движение по пътя, осигуряващи безопасността  на участниците в движението, вкл. и на пешеходците, и управлението на лек автомобил от подсъдимия с несъобразена за конкретната пътна обстановка скорост.

Преценявайки преимущественото наличие на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът намира, че конкретните по вид и размер наказания на подсъдимия за така извършеното от него престъпление, следва да бъдат определени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 б.”в” от НК, като счита, че целите по чл. 36 НК по отношение на подсъдимия ще бъдат постигнати в пълна степен, като на същия бъде наложено наказание ПРОБАЦИЯ, включващо само задължителните две пробационни мерки, а именно: „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или пред упълномощено от него длъжностно лице - два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробациоиен служител” за срок от ЕДНА ГОДИНА.

В съответствие с императивната разпоредба на чл. 343г от НК, съдът наложи на подсъдимия И. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Размерът и на това наказание е съобразен с не много високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление, с ниската степен на обществена опасност на подсъдимия като човек и водач на МПС, със смекчаващите вината обстоятелства, коментирани по-горе. Освен това, при индивидуализиране на срока на въпросното наказание – лишаване от право да се управлява МПС, окръжният съд се съобрази и с разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от НК и определеният срок на това наказание.

Съдът намира, че така наложените наказания са справедливи, съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца, достатъчни са за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху самия подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.

Съдът, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК и като призна подсъдимия за виновен, го осъди да заплати в полза на Държавата сума в размер на 1695,00 лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство и пред настоящата инстанция деловодни разноски.

 Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.

                                       

                                                         

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: