МОТИВИ по НОХД № 1440/2016г. пo описа на РРС, ІХ н. с.
Районна прокуратура град Русе е привлякла към
наказателна отговорност подсъдимия М.Д.М.
- роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование, женен,
с постоянен и настоящ адрес ***, работи като старши полицай в ОДМВР – Русе,
неосъждан, ЕГН: ********** и му е повдигнала
обвинение за това, че на 16.05.2016г. в
град Русе, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Дачия”,
модел „Логан”, с рег. № Р 87 50 РК, с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда – 1,36 на хиляда, установено по надлежния ред – по реда на
Наредба № 30/27.06.2001г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства –
престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
В хода и по реда на съдебните прения,
представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение, при
същата фактическа обстановка и правна квалификация, както изложените в
обвинителния акт. Пледира за доказаност на обвинителната теза. Във връзка с
индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия,
счита, че следва да бъдат отчетени наличието само на смекчаващи наказателната
отговорност на подсъдимия обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, като
наказанието бъде индивидуализирано към минимума на предвиденото в закона, а
именно една година лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено
по реда на чл. 66 НК за срок от три години, както и глоба в размер на 200 лева.
По отношение на наказанието по чл. 343г НК, се предлага същото да бъде за срок
от една години и три месеца лишаване от право да управлява МПС.
Защитникът на подсъдимия, поддържа тезата, че
подсъдимият е невиновен по повдигнатото, предявено и поддържано обвинение и
моли да бъде постановена присъда, с която същият да бъде признат за невиновен и
оправдан по това обвинение. В подкрепа на застъпената теза се релевират подробни
доводи, касаещи недоказаност на обвинителната теза, че подсъдимият е управлявал
моторното превозно средство, тъй като доказателствата в тази насока са само и
единствено направени от подсъдимия извънсъдебни самопризнания, като липсват
други доказателства, които да подкрепят обвинението.
Упражнявайки правото си на лична защита
подсъдимият, моли да бъде оправдан по обвинението.
Упражнявайки правото си на последна дума подсъдимият,
моли да бъде оправдан, тъй като не е управлявал автомобила.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни
и писмени доказателства и писмени доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност и като обсъди инвокираните от страните фактически и правни
доводи, възведени по реда на съдебните прения, прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
Подсъдимият М.Д.М. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше
образование, женен, с постоянен и настоящ адрес ***, работи като старши полицай
в ОДМВР – Русе, неосъждан, ЕГН:**********
Същият е правоспособен водач на МПС от 1990г.,
категории В, С, М, АМ, ТКТ.
На 16.05.2016г., вечерта, подсъдимият бил на вилата
си, находяща се в кв. Средна кула, където същият употребил алкохол.
Въпреки, че бил употребил алкохол, подсъдимият
привел в движение собствения си лек автомобил „Дачия Логан”, с рег. № Р 87 50
РК и управлявал същият от кв. Средна кула към дома си в град Русе. Около 21,40
часа, при движението си по второстепенен път от кв. „Средна кула”, във
вариантата за включване в главен път І-5 в посока „Дунав мост”, подсъдимият
изгубил контрол върху автомобил, в резултат на което същият напуснал пътното
платно, като преминал без бордюр и се блъснал в земен насип, в ляво от пътя.
Тези негови действия били възприети от неустановени по делото свидетели, които
сигнализирали с ръце на движещ се по главния път полицейски автомобил, в който
полицейските служители от Сектор „ПП” при ОДМВР – Русе – свидетелят И.А.И., заедно
с колегата си Ц. Р. П., изпълнявали служебните си задължения във връзка с
осъществяване на пътен контрол. При пристигането си на мястото на
пътнотранспортното произшествие, полицейските служители възприели подсъдимият,
който бил в непосредствена близост до автомобила си, като лицата подали на
полицейските служители сигнал, напуснали мястото, без да е установена тяхната
самоличност. Полицейският автомобил бил оборудван със Система за видео
заснемане на пътния контрол, която система записала цялата извършена проверка.
След като установили, самоличността на водача, както и че в резултат на
пътнотранспортното произшествие са причинени само имуществени вреди,
полицейските служители извършили на водача проверка за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест 7410+” ARMS № 0190, което техническо средство, в
22,00 часа, на 16.05.2016г. отчело концентрация на алкохол в издишаните от
подсъдимия въздушни пари от 1,26 промила, като резултатите от извършената
проверка били отразени в Дневник за отразяване на резултатите от използване на
технически средства. На място бил съставен Протокол за ПТП № 1587086, който бил
подписан от подсъдимия. На същият бил съставен АУАН бланков № 081792 от
16.05.2016г., за нарушение по чл. 20, ал. 2, чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 100, ал.
1, т. 2 ЗДвП, в който подсъдимият саморъчно вписал, че няма възражения и
подписал същият. На подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване №
0010002, връчен му в 22,55 часа, като му бил указан срок до 23,40 часа на
16.05.2016г. да се яви в МБАЛ Русе, където да даде кръвна проба. Подсъдимият М.
се явил в срок, в указаното му болнично заведение, където дал кръвна проба в
23,35 часа.
От заключението на назначената и изготвена в хода
на досъдебното производство химическа експертиза, което заключение съдът
кредитира като компетентно и обосновано, се установява, че в кръвната проба,
взета от обвиняемия М.Д.М., е установено наличие на етилов алкохол в количество
от 1,36 промила.
В хода на досъдебното производство е назначена и
изготвена съдебномедицинска експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано, по която вещото лице дава заключение, че
констатираното при прегледа на подсъдимия охлузване на дясна предмишница е
резултат от действието на твърд и тъп предмет и може да бъде получено при ПТП
на 16.05.2016г., като същото не е характерно, но може да бъде получено от
действието на волан на лек автомобил при ПТП.
В хода на досъдебното производство е била назначена
и изготвена съдебно – техническа експертиза, чието заключение е прието и
неоспорено от страните, по която вещото лице е възпроизвело на хартиен носител
, съдържанието на разговорите между служителите на Сектор „ПП” при ОД на МВР
град Русе и подсъдимия, в приобщеното по делото веществено доказателствено
средство – оптичен носител DVD-R, марка „maxsel”, с капацитет 4,7 GB и сериен
номер 5200528-REE21466.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за
несъмнено установена въз основа на събраните в хода на наказателното
производство гласни доказателства – показанията на разпитания свидетел – И.А.И.,
дадени в хода на съдебното следствие (лист 18-19) и приобщените по реда на чл.
281, ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК показания на свидетеля дадени в
хода на досъдебното производство (лист 14-15 от същото), а така също и от
писмените доказателства и писмените доказателствени средства – Талон за
медицинско изследване (лист 45 от досъдебното производство), Протокол за
медицинско изследване за употреба на алкохол и друго упойващо вещество (лист 22),
Приемо предавателен протокол (лист 30), Доклад за установен факт и предприети
действия (лист 41), Заверен препис на АУАН бланков № 081792 от 16.05.2016г.
(лист 42), Заповеди за прилагане на ПАМ (лист 43 и лист 44), Справка за
нарушител (лист 47), Протокол за ПТП № 1587086/16.05.2016г., извлечение от
Дневник за отразяване на резултатите от използване на технически средства (лист
54-55), заверен препис на Протокол за последваща проверка на средство за
измерване (лист 56), заверен препис на Заповед № 336З – 667/01.04.2015г на ОД
на МВР Русе, заверен препис на Акт за встъпване в длъжност (лист 61), Кадрова
справка (лист 63), справка за съдимост на подсъдимия лист (13), Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия (лист 10-11),
приобщени по реда на чл. 283 НПК, приобщеното по реда на чл. 284 НПК веществено
доказателствено средство - оптичен носител DVD-R, марка „maxsel”, с капацитет
4,7 GB и сериен номер 5200528-REE21466 (лист 31), както и заключенията
на изготвените и приобщени по реда на чл. 282 НПК
химическа, съдебно медицинска и съдебно техническа
експертизи.
Съдът, не кредитира обясненията на подсъдимия, дадени
в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 279, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 4, пр. 1 НПК (лист 7-8 от досъдебното производство), че не е
управлявал автомобила, тъй като същите напълно се сугестират от събраните в
хода на производството гласни и писмени доказателства и приобщеното веществено
доказателствено средство, съдържащо запис на разговорите проведени между полицейските
служители и подсъдимия, непосредствено след деянието. В тези записи, съдържанието
на които е възпроизведено посредством приетата съдебно – техническа експертиза,
подсъдимият изрично е заявил „А говорих по телефона и не можах да завия” (стр.
2 от експертното заключение), „…..ааа стана авария тука блъснах…… да ся от
кулата излизам тъкмо иии…”, „Ало …. ами тука горе съм …. и си ударих колата”,
„Емиии …ударих колата да ….докат излизам от ъъъъ … Средна кула аз съм добре”,
„Ударих колата ….. отдолу носача ….” (стр. 3 от експертизата) „Абе не бе аз
говорих по телефона с жената са обажда и пита къде съм и аз затуй…. набих
спирачки и трябваше да завъртя волана….” (стр. 4 от експертизата). По своята
доказателствена същност, съдържанието на тези записи, представляват пряко
доказателство, обосноваващо извода, че именно подсъдимият е управлявал
моторното превозно средство. Досежно факта, че подсъдимият е управлявал автомобила,
по делото са налице и косвени доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетеля И.А.И., чиито показаният съдът кредитира, с оглед на това, че същият,
пряко и непосредствено, изнасят пред съда само и единствено факти, които пряко
и непосредствено е възприел, без да е налице нестабилност на изложението и
вътрешни противоречия, като едновременно с това показанията на този свидетел
напълно кореспондират и се подкрепят от останалия доказателствен материал. Този
свидетел пряко и непосредствено е възприел, че само подсъдимият се е намирал до
автомобила, както и изрично посочва, че не е възприел други лица, които да са
се преместили от автомобила на подсъдимия в другия автомобил, който е
сигнализирал на полицейските служители, за настъпилото пътнотранспортно
произшествие, както и че пред свидетеля подсъдмият е заявил, че той е
управлявал автомобила. Тези производни по своята доказателствена природа
доказателства, напълно кореспондират с първичните такива, съдържащи се в
приобщените по делото аудиозаписи. Съдът намира, че показанията на свидетеля И.,
в частта им, в която същият изнася, че пред него подсъдимият е заявил, че
именно той е управлявал автомобила, представляват годно доказателство,
доколкото не се касае за обяснения, дадени пред лице, което е осъществило
оперативни действия по разследването, след като обвиняемият е бил привлечен в
това му процесуално качество, в която хипотеза, свидетелските показания не биха
били годно доказателство, за установяване на този факт, тъй като биха
представлявали подмяна на едно доказателствено средство, каквото е обяснението
на обвиняемия, с друго а именно свидетелските показания, преразказващи дадени
от обвиняемия обяснения, не по реда предвиден в НПК. Именно по тези
съображения, съдът не цени представеното по делото писмено обяснение от
подсъдимия. В подкрепа на извода, че именно подсъдимият е управлявал автомобила
е и установеното телесно увреждане на подсъдимия – охлузване на дясна
предмишница, за което вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза,
дава заключение, че може да бъде получено от действието на волана на лек
автомобил при ПТП.
По изложените мотиви, съдът намира обясненията на
подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, че не е управлявал
моторното превозно средство за защитна теза, която не намира опора в
доказателственият материал по делото, предвид това, че същите се намират в диаметрална
противоположност на останалите доказателства и напълно се сугестират от тях.
Съдът намира за неоснователни инвокираните от
защитника на подсъдимия доводи, че по делото не са събрани доказателства, извън
самопризнанието на подсъдимия, които да установяват подлежащите на доказване в
процеса факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК и една
осъдителна присъда би противоречала на чл. 116 НПК. Освен съдържащите се в
приетото веществено доказателствено средство разговори между подсъдимия и
полицейските служители, представляващи пряко доказателство, по отношение на
факта на управлението на моторното превозно средство от страна на подсъдимия и
показанията на свидетеля И.А.И., пред когото подсъдимият е посочил, че именно
той е управлявал автомобила въпросната вечер, представляващи производни
доказателства, по делото са приобщени - Протокол за ПТП №
1587086/16.05.2016г, в който
подсъдимият е вписан като участник в пътнотранспортното произшествие, и който
протокол е подписан от подсъдимия, както и Заверен
препис на АУАН бланков № 081792 от 16.05.2016г., подписан от подсъдимият без възражения, които писмени
доказателствени, по своята същност представляват официални документи, приобщени
по реда на чл. 283 НПК, върху които съдът може да формира своето вътрешно
убеждение. (Решение № 547 от 14.01.2009 г.
на ВКС по н. д. № 580/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова).
Отделно от това, косвени доказателства, за установяване факта на управлението
на моторното превозно средство се съдържат в показанията на свидетеля И., който
пряко и непосредствено е възприел, че само и единствено подсъдимият се е
намирал до автомобила, непосредствено след настъпилото пътнотранспортно
произшествие, който автомобил е негова собственост, като едновременно с това не
са били установени други лица, които да са били в автомобила и да са се
преместили в другият автомобил, който е напуснал пътнотранспортното
произшествие, след подадения сигнал. Доказателствената роля на косвените
доказателства е именно да заменят първичните доказателства, ако последните се
окажат недостъпни, както е в настоящият случай. Косвено доказателство, за
факта, че именно подсъдимият е управлявал моторното превозно средство са и
установените увреждания по тялото на подсъдимия - охлузване
на дясна предмишница, което по
давност и механизъм отговаря да е причинено от волан на автомобил при ПТП,
както посочва в съдебно заседание вещото лице, изготвило съдебномедицинската
експертиза (лист 19 от първоинстанционното производство). Хипотетичната
възможност това увреждане да бъде получено и по друг начин, без да се посочват
конкретни факти и обстоятелства, които да бъдат проверени от вещото лице и
съда, само по себе си, не може да обоснове различен извод от този, до който е
достигнало вещото лице.
Всички тези доказателства, образуват такава
доказателствена пътека, от която следва да бъде изведен единственият възможен
извод, че именно подсъдимият е управлявал моторното превозно средство
процесната вечер.
По отношение факта, че подсъдимият е употребил
алкохол, същият се доказва, както от показанията на свидетеля И.А.И., който е
възприел показанията на техническото средство, с което е бил изпробван
подсъдимият, така и от изготвената химическа експертиза, от заключението на
която се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била
1,36 промила. Както извършената проверка за употреба на алкохол, така и
последващите действия във връзка с даване на кръвна проба за изследване, са
извършени при стриктно спазване на правилата на Наредба № 30/27.06.2001г. на
МЗ, МВР и МП. Техническото средство, с което е бил изпробван подсъдимият е от
одобрен тип, което е преминало първоначална и последваща метрологична проверка.
Въз основа на така приетите за установени
фактически обстоятелства и извършената оценка на събраните доказателствени
източници, следва да бъде обоснован, единственият възможен извод от правна
страна, а именно, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимият М.Д.М.,***, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил,
марка „Дачия”, модел „Логан”, с рег. № Р 87 50 РК, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,36 на хиляда, установено по надлежния ред – по
реда на Наредба № 30/27.06.2001г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства.
Обект на престъплението са обществените отношения,
гарантиращи сигурността при осъществяване на транспортната дейност, като правно
регламентирана дейност източник на повишена опасност.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия,
чрез действие – управление на МПС, изразяващо се в система от телодвижения
насочени към привеждането в движение и управлението на моторно превозно
средство.
Престъплението е формално, на просто извършване. За
довършеността му е необходимо подсъдимия да управлява моторно превозно
средство, с концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, като в конкретния случай
концентрацията на алкохол в кръвта подсъдимия е била – 1,36 на хиляда.
Субект на престъплението е наказателно отговорно
лице, което е пълнолетно и към момента на деянието е могло да разбира
свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си въз
основа на осъзнатото им свойство и значение.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. В съзнанието на същия са намерили
отражение представи досежно, всички обективни елементи, включени в престъпния
състав, а именно, че е употребил алкохол и че е привел в движение, и е
управлявал моторно превозно средство след това. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното от него деяние, а именно, че деянието
е запретено от закона и наказуемо, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от същото и във волево отношение, пряко е целял
тяхното настъпване.
При индивидуализацията на наказанието, което следва
да бъде наложено на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на конкретното деяние, което с оглед концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия - 1,36 на хиляда, разкрива по-ниска степен на обществена
опасност на конкретното деяние, съотнесена към обществената опасност на
деянията от този вид, предвид обстоятелството, че са касае за концентрация,
малко над минималната предвидена в закона, която криминализира деянието.
На следващо място съдът взе предвид ниската степен
на обществена опасност на дееца. Видно от приложената по делото справка за
съдимост на подсъдимия, по отношение на същия друг път не е прилагана наказателна
репресия.
Извън обществената опасност на деянието и дееца,
съдът отчете и подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът
отчете положителните характеристични данни на подсъдимия, както и липсата на
предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, доколкото по
отношение на подсъдимия има само две издадени наказателни постановления от
1999г. и 2008г., наложените наказания по които са били заплатени.
Като отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства, съдът съобрази, причиненото от подсъдимия пътно-транспортно
произшествие.
Предвид изложеното, при определяне на наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимия, настоящия състав на първоинстанционния
съд намира, че наказанието, следва да бъде индивидуализирано, съобразно
правилата на чл. 54 НК, предвид липсата на многобройни или налице едно но
изключително по своя характер обстоятелство, което да обуслови приложението на
чл. 55 НК, като същото бъде определено в минималния предвиден в особената част
на наказателния кодекс размер на наказанието “Лишаване от свобода”, предвиден
за това престъпление, а именно една година, чието изпълнение следва да бъде
отложено по реда на чл. 66 НК за срок от три години. На подсъдимия следва да
бъде наложено и кумулативно предвиденото в закона за това престъпление
наказание „Глоба”, която също да е в минималния размер от 200 лева. Именно това
наказание, според настоящият съдебен състав, в най-пълна степен съответства на обществената
опасност на деянието и дееца и на установените смекчаващи и отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства.
По отношение на кумулативно предвиденото в чл. 343г,
вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, наказание „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство”, съдът намира, че същото следва да бъда в размер на една
година, като на основание чл. 59, ал. 4 НК, следва да бъде приспаднато времето,
през което същият е бил лишен по административен ред от упражняването на това
право, което с оглед разпоредбите на чл. 172, ал. 3, вр. чл. 171, т. 1, б. „б” ЗДвП, следва да бъде, считано от 16.05.2016г.
Съдът счита, че така определените наказания, в
най-пълна степен биха постигане целите на наказанието визирани в чл.36 от НК,
както по отношение на личната превантивна функция на наказанието, като биха
способствали, за поправянето и превъзпитанието на дееца, така и по отношение на
генералната превенция, предвид повишеният брой тежки пътнотранспортни
произшествия, с фатален изход, причинени от водачи употребили алкохол, което
формира и изключително висока обществена нетърпимост и непримиримост с такъв
тип деяния, като същевременно в своята съвкупност, няма да се явят
несправедливи и несъответни на извършеното.
В тежест на подсъдимия, на основание чл. 189, ал. 3 НПК бяха възложени и направените в хода на производството разноски, в размер на
229,53 лева, представляващи направени в хода на досъдебното производство
разноски за експертизи, които следва да бъдат заплатени в полза на държавата и
разноски в размер на 60 лева, направени в хода на съдебното производство, които
да бъдат заплатени в полза на Районен съд Русе.
По гореизложените мотиви, съдът постанови своята
присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: