РЕШЕНИЕ
№ 3355
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Л. Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507584 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Г. П., действаща като процесуален
субституент на пострадалото дете Е. Л. Х., родена на ******* г., срещу Решение №
20030365/16.04.2022 г., постановено по гр.д. № 18693/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 139-
ти състав в частта, в която по отношение на въззиваемия Л. В. Х. е наложена мярка за
защита от домашно насилие по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН само за срок от шест месеца, не е
наложена исканата мярка по чл.5, ал.1, т.5 ЗЗД за задължаване на въззиваемия да посещава
специализирана програма за лица, извършили домашно насилие, както и в частта, с която е
определен режим на лични контакти на въззиваемия с пострадалото дете. В жалбата са
развити оплаквания за неправилност на съдебното решение в атакуваните части. Отправено
е искане мярката по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН да бъде наложена за по – дълъг от определения от
първоинстанционния съд шестмесечен срок, да бъде наложена на въззиваемия мярка по
чл.5, ал.1, т.3 ЗЗД, както и да бъде отменено първоинстанционното решение в частта за
определения режим на лични контакти на въззиваемия и детето.
Пострадалото дете Е. Л. Х. не е изразило становище по въззивната жалба.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна Л. В. Х. е депозирал отговор, с
който оспорва подадената от М. Г. П. въззивната жалба.
1
Въззиваемата страна и въззивник Л. В. Х. е депозирал въззивна жалба, с която
отправя искане за отмяна на Решение № 20030365/16.04.2022 г., постановено по гр.д. №
18693/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 139-ти състав като неправилно и незаконосъобразно.
Желае отхвърляне на молбата за зашита от домашно насилие и развива оплаквания за
неправила оценка на изслушаните по делото свидетелски показания.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззивникът и въззиваема страна М. Г. П. не е
депозирала писмен отговор.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН Е. Л. Х. е депозирала отговор, с който оспорва
подадената от Л. В. Х. въззивната жалба.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено
следното:
Жалбите са допустими. Същите са подадени в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от молител,
респ. ответник в първоинстанционното производство, притежаващи правен интерес от
обжалването, насочени са срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл.258 ГПК
във вр.с чл.17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на М. Г. П. за защита спрямо
дъщеря й Е. Л. Х. от домашно насилие, извършено от Л. В. Х. на 30.03.2021 г., подробно
описано в молбата и уточнено с втора такава от 08.04.2021 г.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за извършено от него насилие.
С Решение № 20030365/16.04.2022 г., постановено по гр.д. № 18693/2021 г. по описа
на СРС, III ГО, 139-ти състав е уважена молба на М. Г. П. за издаване на заповед за съдебна
защита по ЗЗДН на дъщеря й Е. Л. Х. срещу Л. В. Х. като последният е задължен да се
въздържа от извършаване на домашно насилие по отношение на Е. Л. Х. и му е забранено да
приближава на разстояние по – малко от сто метра нея, жилището й и местата й за социален
отдих за срок от шест месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение
(16.04.2022 г.), освен необходимото за изпълнение на определен режим на лични контакти,
както следва: всеки четен петък от месеца между 17:00 часа и 20:00 часа в посочен детски
контактен център, а ако поради заболяване на детето, установено от лекар по предвидената
от закона форма, контактите не могат да се осъществят съответните дни от месеца
(горепосочените четен петък и нечетна сряда) - същите следва да се реализират в така
определените дни, съответно през следващите нечетни петък и четна сряда от месеца, наред
с първоначално определените. Постановено е контактите да се осъществяват с
продължителност, определена от конкретен психолог при детския контактен център или
посочен от него експерт, съобразно с преценката за интересите на детето, а молителят е
задължена да осигури явяване на детето Е. за срещите в детския контактен център.
Първоинстанционният съд е предупредил ответника за последиците по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН. С
решението Л. В. Х. е осъден да заплати на М. Г. П. разноски пред първата инстанция в
2
размер на 600 лева, а по сметка на СРС – 625 лева.
Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивният срок по чл.10, ал.1
ЗЗДН от процесуален субституент (чл.8, т.2 ЗЗДН), поради което е налице валидно сезиране
на СРС от процесуално легитимирана страна.
Не е спорно в производството, че въззиваемият и въззивник Х. е бащата на детето Е.,
т.е. същият е лице по чл.3, т.4 ЗЗДН, поради което молбата за защита правилно е разгледана
от СРС като допустима.
Във въззивната жалба на Х. са изложени доводи за неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото, а в тази на П. – за неправилност на първоинстанционното
решение в частта по отношение на определените мерки за защита на пострадалото лице и
разписания режим на лични отношения между детето и бащата.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в унисон със
събраната по делото доказателствена съвкупност и се споделя от въззивния съд.
Наличието на травматични увреждания при Е. Л. Х. се установява от представеното с
молбата за защита съдебномедицинско удостоверение № V-98/2021 г., издадено от „С.М.Е.“
ЕООД. В последното са отразени констатираните при извършен преглед на 31.03.2021 г. на
детето кръвонасядания в областта на дясната мишница и лявото коляно. Синини по
крайниците на същото в дена на инцидента са възприети и от свидетеля К.И.С.
Механизмът на получаване на установените при Е. Л. Х. травми се доказва от
изведеното заключение в горепосоченото удостоверение, че същите могат да се получат по
начин и време съобразно съобщеното, анамнестичните данни в това удостоверение и в лист
за преглед на пациент в КДБ/СО № 006508/31.03.2021 г., дадени ден след описаните в
молбата по чл.9 ЗЗДН и уточнени в допълнителна такава от 08.04.2021 г. актове на домашно
насилие, както и от показанията на свидетеля С.Г.И..
Правилно решаващият първоинстанционен състав е кредитирал показанията на
свидетеля И., за когото се установява, че лично е възприел част от описаните в молбата за
защита действия на въззиваемия и въззивник Х.. Коректно СРС е отчел, че при този
свидетел не се установява заинтересованост от изхода от спора, а показанията му са логични
и непротиворечиви. В хода на проведената по реда на чл.145 ЗСВ предварителната проверка
по пр.пр. № 1888/2021 г. по описа на РП – Плевен, на образуваното по същата преписка
досъдебно производство и при разпита си пред първата съдебна инстанция свидетелят И.
последователно възпроизвежда възприетите от него събития. Действително, същият не е в
състояние да посочи дата, на която се е случил инциденът, но отсъстват съмнения, че се
касае за отразената в молбата за защита дата, доколкото присъствието на И. в двора на
къщата на майката на въззивника и въззиваема П. на 30.03.2021 г. е установено от
пристигнали на място полицейски патрул и пред участвалите в състава на същия
полицейски служители свидетелят е споделил впечатленията си, видно от материалите по
приложената пр.пр. № 1888/2021 г. по описа на РП – Плевен.
3
Законосъобразно при преценка на показанията на свидетеля Д.Л. Х. съдът е
съобразил разпоредбата на чл.172 ГПК и правилно е кредитирал същите в части.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба на Л. Х. за липсата на предпоставки за
частичното дискредитиране на показанията на сина му. При преценка на неговите показания
въззивният съд отчита, че родителските права по отношение на свидетелят Х. се упражняват
от неговия баща - въззиваемия и въззивник Х., при когото това дете живее. Неговите
показания влизат в противоречие с част от съобщеното от свидетеля И., с показанията на
свидетеля С., възприел травми по Е. Л. Х. непосредствено след инцидента, с писмените
доказателства за наличието на травматични увреждания по последната, както и със
съобщеното от самия Давид Х. пред социален работник по време на събеседване във връзка
с възложено социално проучване, чийто резултати са обобщени в социален доклад на АСП,
Д „СП“ – Красно село изх. № ПР/Д-С-КС/109-001/18.03.2022 г. Въззивният съд съобрази
изразеното от този свидетел подчертано негативно отношение към цялостното поведение на
сестра му и обстоятелството, че двете деца не живеят заедно. Същевременно районният съд
правилно е отчел, че позицията, от която свидетелят Х. е наблюдавал инцидента, би могла
да е пречка същият да възприеме в пълнота действията на баща му и сестра му.
Отново по повод оплакванията във въззивната жалба на Л. Х. следва да бъде
отбелязано, че свидетелите Г. Н. Н. и М.Д.А. не са били очевидци на описаните в молбата за
защита актове на домашно насилие, а единствено на част от разигралите се на 30.03.2021 г.,
непосредствено след пристигане на въззиваемия и въззивник Х. в дома на майката на
въззивника и въззиваема П., събития. Показанията на тези двама свидетели касаетлно
поведението на детето Е. към нейния баща са възприети от първоинстанционния съд. Данни
за действия на Л. Х., насочени към „укротяване“ на дъщеря му, при това лишени от всякаква
конкретика, се съдържат единствено в показанията на свидетеля А., не и в тези на свидетеля
Н. и коректно не са намерили място във възприетата от съда фактическа обстановка.
Безспорно е, че мерките за защита по чл.5 ЗЗДН са създадени за преустановяване
и/или предотвратяване на домашното насилие, поради което имат защитен и превантивен
характер. В конкретния случай правилно районният съд е приел, че наред с мярка по чл.5,
ал.1, т.1 ЗЗДН, подходяща се явява и тази по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН. По отношение на
продължителността на последната мярка и определения от първоинстанционния съд режим
на лични отношения на Л. Х. с дъщеря му, настоящият състав съобрази, че въз основа на
представените пред първоинстанционния съд доклад на Център за индивидуални и фамилни
психологически консултации и Детски контактен център към Фондация „Център отворена
врата“, индивидуална оценка на потребностите от 22.06.2021 г., изготвена от Детски център
за застъпничество и подкрепа „Зона ЗАКрила“ към Фондация „Асоциация Анимус“ и
проведеното от въззивния съд изслушване на непълнолетната по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет се
установява, че при Е. Х. е налице ситуативна тревожност, свързана с преживения акт на
насилие, което провокира отказ да се среща с баща си, включително да посещава детския
контактен център във връзка с издадената заповед за незабавна защита. При тези данни за
постигане на целите на мярката по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН е необходимо същата да бъде
4
наложена за период от седем месеца (съдът съобрази, че към момента на изслушване на
детето определеният от първоинсанционния съд срок на тази мярка вече е изтекъл). Така
определена забраната за въззиваемият и въззивник Х. да приближава дъщеря му е
съобразена с интензитета на установеното насилие, обстоятелството, че инцидентът не е бил
с голяма продължителност, бащата е бил афектиран от отношението на дъщеря му, проявено
в присъствие на трети лица (свидетелите А. и Н.). Тази продължителност на мярката в
достатъчна степен ще прояви своето предупредително и възпиращо действие, с цел
избягване на по-нататъшни конфликти между баща и дъщеря и ще им предоставят
възможност да обмислят отношенията си, като Л. Х. осъзнае и прецени евентуалните
последиците от своето поведение, а детето Е. - да преодолее ситуиативната тревожност и
уплаха от конкретния инцидент.
С оглед обстоятелството, че се касае за физическо насилие над непълнолетната, то
неподходящо е определеното от съда условие на мярката по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН чрез
разписване на режим на лични отношения на същата с бащата за срока на действие на тази
забрана. В тази връзка въззивния съд съобрази, че в представения пред СРС доклад във
връзка с изпълнение на мерките по постановената заповед за незабавна защита изрично е
посочено, че на детето е необходим период за възстановяване от преживяното, за да се
предприемат постъпки към оздравяване и на връзката с нейния баща. По тези съображения
безпредметно се явява обсъждане на възраженията на М. П. срещу разписаното в
първоинстанционния акт условие на защитната мярка по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.
За успешното отработване на травматичните преживявания на детето адекватно и
целесъобразно се явява включването му към програма за възстановяване, което според
доклада на Център за индивидуални и фамилни психологически консултации и Детски
контактен център към Фондация „Център отворена врата“ ще способства и за
възстановяване на връзката родител – дете. В тази насока следва да се отбележи, че при
налагането на мерките по чл.5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на страните, а следва
да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1 ЗЗДН), които
намира за адекватни с оглед необходимостта от закрила на децата срещу всички форми на
насилие и при съблюдаване техния най – добър интерес, включващ и правото да поддържат
лични отношения с двамата си родители в случаите, в които контактът с децата е фокус за
домашното насилие и е уместно спрямо подрастващите да се наложат защитни мерки, които
включват ефективни процедури за осигуряване на необходимата им подкрепа за
възстановяване на нарушена връзка с родителя.
Съгласно чл.5, ал.4 ЗЗДН при основателност на молбата, съдът е задължен да наложи
глоба на извършителя в размер от 200 лева до 1 000 лева. При отчитане на обстоятелствата,
при които е извършено домашното насилие (след нагрубяване и изблъскване, станало
достояние на съседи, осъществено е в защитена среда в дома на бабата по майчина линия на
детето), неговия вид (физическо насилие), невисоката му тежест и интензитет, последиците
от него за пострадалата (с изразени единствено негативни психически изживявани),
въззивният съд намира, че размерът от 200 лева е адекватен и пропорционален на
5
извършеното домашно насилие.
Налагането на глоба по реда на чл.5, ал.4 ЗЗДН не би се явило предпоставка за
прекратяване на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ по реда на чл.24, ал 1, т.6
НПК (при приложение на принципа ne bis in idem) на образувано досъдебно производство за
осъществен състав на престъпление по чл.131, ал.1, т.5а вр.чл.130, ал.2 НК за процесния акт
на домашно насилие, доколкото производството по ЗЗДН няма наказателен характер, няма
за цел индивидуалната превенция, а представлява компенсаторен механизъм за сезирания
съд (Решение № 40 от 28.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 41/2017 г., III н. о., НК).
Поради изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че Л. В. Х. на
30.03.2021 г. е извършил домашно насилие спрямо Е. Л. Х., но решението следва да се
измени в частта по отношение на наложените защитни мерки.
При този изход от спора на въззваемата П. следва да се присъдят сторените пред
въззивния съд разноски в размер на 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 03.11.2022 г.
Наред с горните разноски, Л. В. Х. следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС държавна такса в общ размер на 25 лева, от които 12,50 лева за депозираната от него
въззивна жалба и 12,50 лева за въззивната жалба на П., както и сумата от 300 лева за
заплатено от бюджета на съда адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
детето Е. Л. Х..
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 20030365/16.04.2022 г., постановено по гр.д. № 18693/2021 г.
по описа на СРС, III ГО, 139-ти състав, в частта относно наложените на Л. В. Х., ЕГН
**********, мерки за защита от домашно насилие, КАКТО СЛЕДВА:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН Л. В. Х., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Е. Л. Х., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН на Л. В. Х., ЕГН **********, да
приближава Е. Л. Х., ЕГН **********, на разстояние по-малко от сто метра за срок от седем
месеца, считано от 22.11.2022 г.
НАСОЧВА, на основание чл.5, ал.1, т.6 ЗЗДН, Е. Л. Х., ЕГН **********, към
програма за възстановяване, финансирана от Министерство на правосъдието, предоставена
от „Център за индивидуални и фамилни психологически консултации“ към Фондация
„Център отворена врата“ с адрес гр. София, кв. „*******“, ул. „*******, офис 1, *******, е-
mail: c***********
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл.21, ал.3 ЗЗДН, Л. В. Х., ЕГН **********, че
при констатиране от страна на полицейските органи на неизпълнение на настоящата заповед
ще бъде задържан и предаден на прокуратурата.
6
НАЛАГА на Л. В. Х., ЕГН **********, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, глоба в размер
на двеста лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20030365/16.04.2022 г., постановено по гр.д. №
18693/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 139-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Л. В. Х., ЕГН **********, да заплати на М. Г. П., ЕГН **********, сумата
от 400 лева, представляваща разноски пред въззивния съд.
ОСЪЖДА Л. В. Х., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския градски съд
държавни такси в размер на 325 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗДАДЕ нова заповед за защита на основание чл.17, ал.5 ЗЗДН, в полза на Е.
Л. Х., съобразно определените с настоящото решение мерки, която заедно с преписите от
настоящото съдебно решение да се връчи на основание чл.16, ал.3 ЗЗДН на страните (адрес
по НБД „Население“ и адрес по делото) и на Районното управление на Министерство на
вътрешните работи по настоящ адрес на Л. В. Х. и на Е. Л. Х., с вписано предупреждение за
последиците от неизпълнението на същата по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
Препис от решението да се изпрати и на „Център за индивидуални и фамилни
психологически консултации“ към Фондация „Център отворена врата“.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7