Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на четвърти март през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7326 по описа на
съда за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Ищците А.З.в. ООД и А.и. АД излагат следните
обстоятелства за обосноваване на исканията си: участие в изграждането и
контрола на строеж в собствен на А.З.в. ООД поземлен имот, известен в публичното
пространство като проект Златен век; направени от ответника Н.В. изявления с
обидни и клеветнически твърдения за дружествата, включени в групата дружества А.,
чрез изразеното от ответника в интервю в предаването Тази събота и неделя по
БТВ на 23.03.2019 г.: „Според мен А. се ползват с политически протекции.
Доказателството е, че те нямат валидно строително разрешение“; пред
електронната медия BIG5 на 25.03.2019 г. в статия: „А.“ работи с протекции и
строежът в „Л.“ е незаконен“, за „разпънат политически чадър“, и отново в
предаването Тази събота и неделя по БТВ на 06.04.2019 г.: „… бих се зарадвал,
ако един ден им дадат на А. да построят един огромен блок на остров Белене, 200
етажа, ако искат, и там да раздадат безплатно на всички политици по един
апартамент - с най-голямо удоволствие, и с мост само към Румъния“ и „Ще
направят един квантов реактор да ги гони комарите и това е“; тези неверни твърдения,
станали достояние на широк кръг лица, внушавали участие на А. в схеми с търговия
с влияние и корупционни модели и били осмиващи и уронващи добрата търговска репутация
и търговско име на дружествата, едно от които е изграждало търговската си
репутация повече от 20 години, като им създавали несъответстващ на действителното
положение негативен образ в публичната сфера, включително и на качествата на разработвания
от тях проект. Претендират обезщетения от по 50000 лева като компенсация на
твърдяните от тях неимуществени вреди, заедно със законната лихва от предявяване
на исковата молба и разноските по производството.
Ответникът Н.Н.В. в законоустановения срок оспорва
предявените искове, възразявайки че съобразно националния правопорядък и
юриспруденция юридическите лица нямат право на обезщетение за неимуществени
вреди поради спецификата на неимуществените вреди и липсата на сетивност при
юридическите лица и в частност при търговските дружества и че исковата молба
съдържа неясни и взаимно изключващи се твърдения, като казаното от него не
съдържало унизителни епитети и съждения, цинични сравнения и позорни обстоятелства,
а и обидата и клеветата биха могли да засегнат само конкретна личност – неговата
самооценка (чест и достойнство) и обществена оценка (добро име), каквато личност
дружествата не са. Поддържа, че изявленията му пред други граждани и медии са
негово субективно мнение по процесните въпроси, един от които като разрешението
за строеж е много дискусионен и представлява интерес за широката общественост,
и въплъщава свободата на словото, а и изказаното от него за „политически чадър“
е израз на негово възприятие на думите „…. и политиците с нас ….“ на лице, свързано
с дружествата, станали известни преди това с медийни публикации на придобилия
публичност като Апартаментгейт скандал и които дружества следвало да търпят
по-голяма толерантност към критика от частните лица. Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
По делото е безспорно между страните, а и от
представените договор от 30.12.2016 г., акт обр. 11 от 15.03.2017 г., нотариален
акт № 75 от 2018 г., разрешение за строеж от 26.01.2007 г. за административна
сграда (34 етажа) и заповеди към него за презаверяване на разрешението за
строеж през м. ноември 2012 г. и за изменения в одобрения инвестиционен проект
в обхвата на съществените отклонения през 2017 г. и 2018 г. се установява, че ищцовите
дружества А.З.в. ООД и А.и. АД участват в изграждането и контрола на строеж „Административна
сграда с офиси, търговски обекти, ателиета, технически помещения, подземни и
надземни гаражи и паркинги“, в собствен на възложителя А.З.в. ООД (предишно
наименование Кристела ООД) поземлен имот в гр. София, местност Л. – І част, известен
в публичното пространство като проект Златен век. Изпълнителят на строежа - А.и.
АД, и представителите на двете ищцови дружества, видно от представените
грамоти, сертификати и други отличия и от удостоверения за периода 2007 г. –
2019 г., са получавали признание за осъществяваните от тях проекти и проявени
ефективност, качество и иновации в областта на строителството и архитектурата,
включително и за подпомагане на развитието на тези области чрез участие в различни
неправителствени сдружения и делегации.
За изразяване на несъгласието на граждани за осъществяването
на строежа в кв. Л. на гр. София по одобрения проект, включващ и неговата
височина, видно от събраните доказателствени средства по делото
(препис-извлечения от статии на различни медии, електронна кореспонденция,
заключения на съдебно-технически експертизи и свидетелски показания), бил създаден
инициативен комитет Л. (ИК Л.), чийто членове са били също ответникът Н.В. и
св. М.Б.. Във връзка с извършвани от ИК Л. действия за изразяване на позицията
им относно строителството на сградата, започнали още през м. октомври 2017 г.,
и различните дадени становища относно действието на издаденото за нея разрешение
за строеж и извършени в ЗУТ изменения, включително и от представители на различни
държавни органи, оповестени в публичното пространство, с представители на ИК Л.
били проведени две телевизионни интервюта в предаването Тази събота и неделя на
телевизия БТВ, излъчени съответно на 23.03.2019 г. и 06.04.2019 г. (последното предаване
неправилно посочено в заключенията за тяхното възпроизвеждане и приобщаване по
делото с дата 04.04.2019 г.), които по данни на Б.М.Г. ЕАД били гледани от
повече от 370000 души (видно от справка от 27.01.2020 г.). Телевизионните
интервюта били озаглавени съответно „Адвокат: А. се ползват с политически
протекции“ и „Битката срещу сградата Златен век: Само временно ли е спряно
строителството?“ и коментирали заедно с тези теми по осъществяването на строежа
Златен век и сезирането на съда от ИК Л. поради бездействие на ДНСК за спиране на
неговото изпълнение, и спирането на строежа от ДНСК заради констатирани несъответствия
на част от изпълнението му с одобрените за него строителни книжа (за които
спорове липсват данни по делото да са приключили с влязъл в сила съдебен акт).
При проведеното на 23.03.2019 г. телевизионно интервю на последователно
зададени въпроси от водещата за обяснение относно закупуването от политик на
апартамент от сграда на фирма, която по негово настояване е следвало да бъде
проверена за строежа, и за наличието на доказателства, че фирма А. се ползва с
политически протекции ....“ ответникът Н.В. отговорил: „... не мога да го
обясня, но ... всеки има право да си купува апартамент, откъдето иска и в
зависимост от възможностите му. ... това, което буди за мен притеснение е, че
наистина аз виждам, че фирмата ... се ползва с протекции …“, като „…
доказателство е фактът, че те нямат строително разрешение, валидно към момента
…“ Заглавието на телевизионното интервю и части от изявленията на ответника в
интервюто, включително и извън посочените такива, са възпроизведени в
публикации на електронни медии от същата дата, като banker.bg, clubz.bg и
frognews.bg, станали също достъпни за неограничен брой читатели, а част от тях
съответно с 2532 и 3512 прочитания, видно от представените преписи и
заключението на основната съдебно-техническата експертиза, изводите на което и
на заключението на допълнителната експертиза съдът възприема за достоверни,
като дадените въз основа на обективен и компетентен анализ на установените от
вещото лице като специалист в областта данни.
На 06.04.2019 г. било проведено второто телевизионното
интервю в предаването на телевизия БТВ, в което като представители на ИК Л. заедно
с ответника Н.В. били взели участие М.Б. и В.Т.. В него ответникът Н.В. на
зададения им въпрос дали ще бъде разпуснат Инициативният комитет отговорил -
„Битката продължава ... от мен лично. Бих се зарадвал, ако един ден им дадат на
А. да построят един огромен блок на остров Белене. Двеста етажа, ако искат. И
там да раздадат безплатно на всички политици по един апартамент, с най-голямо
удоволствие и мост само към Румъния“ и „ ... ще направят един квантов реактор
да ги гони комарите и това е.“
Между двете предавания ответникът Н.В. е имал интервю и пред
електронната медия BIG5, статиите на страницата на която са били достъпни за
потребители на Европейския съюз и САЩ. Процесната статия с интервюто на
ответника от 25.03.2019 г. била озаглавена „Адв. Н.В. пред BIG5: А. се ползва с
протекции и строежът в Л. е незаконен“. На зададените му въпроси какво го
притеснява като гражданин и юрист в строежа и дали закономерно идвал Апартаментгейт
(за който по делото са представени препис-извлечения от статии от 22.03.2019
г., публикувани в интернет сайтове www.gospodari.com, standartnews.com и
frognews.bg, и прието заключение на съдебно-техническа експертиза) в светлината
на техните писма до институциите и протестите ответникът отговорил, че „Това,
което ни притеснява основно ... е, че строителството на блока на ул. Златен рог
се извършва без строително разрешение и нито една институция – особено
отговорните за това, не иска да взема някакви мерки ...“ и „Единственото, което
мога да твърдя, че А. работи с протекции и над фирмата има „разпънат чадър“, а
оттам нататък не мога да кажа кой как и защо ги подкрепя.“
По делото чрез изслушване на заключението на
допълнителната съдебно-техническа експертиза е приобщена чрез моментни снимки
на екрана на смартфон на св. М.Б. (скрийншот) и електронна кореспонденция на
потребители М.В.и Р.Р.... в социалната мрежа Фейсбук, водена между тях от
19.10.2017 г. до 10.07.2019 г. и за които се установява, че са били св. М.Б. и
арх. П.М.– младши, представляващ дружество от групата дружества А.. Воденето на
кореспонденцията с арх. П.М.- младши съдът приема за установено и от показанията
на св. М.Б., които при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички
данни по делото, като отчита и възможната му заинтересованост поради висящ съдебен
спор с ищцовите дружества, но и че показанията му възпроизвеждат негови
непосредствени възприятия и не се опровергават от останалите доказателства, не
намира основание да не им даде вяра. В изпращаните помежду им съобщения, сред
които е била налице значително по-голяма активност от св. М.Б., същите са защитавали
съобразно своите възгледи и съображения различните си позиции за осъществяването
на проекта Златен век (проект на постиженията на съвременната архитектура и
значим за нова и модерна столица на европейска държава или проект за
изключително висока сграда на неправилното място в гр. София при съществуващия му
облик от осъщественото строителство), възможността за неговото изпълнение въз
основа на издаденото разрешение за строеж и приложимостта на различните
редакции на ЗУТ за неговото действие във времево отношение, имало е и нападки помежду
им и изразени съмнения за истинските цели на противопоставяне на проекта. На
04.11.2017 г. при обсъждане на подкрепящите позициите „за“ и „против“ проекта,
за които се твърди да са били събирани подписи, Р.Р.... е заявил, че е налице
„справедливо противопоставяне“ на идеите на свидетеля за „дестабилизация на
обществото“, а на реакцията на последния с изявлението „ ... не си в ред!“
посочил „... Всички не сме в ред и аз, и всички с мен, и Политиците с нас ...“,
а след това продължил „София и България са с нас.“ Изявлението „Политиците с
нас“ било възприето буквално от св. М.Б. (така показанията му, дадени пред настоящата
инстанция), въпреки че видно от изложеното във водената помежду им кореспонденция
то е насочено към изразяване на по-голяма подкрепа за осъществяването на
проекта. Начинът на възприемане на посоченото изявление е било заявявано
неколкократно от св. М.Б. в последващите разговори помежду им, на който събеседникът
му не реагирал (така представената кореспонденция и показанията на св. М.Б.).
Представени са също и писма от търговски партньори и
клиенти на ищцовите дружества, изпратени до тях през периода м. април 2019 г. –
м. юни 2019 г. (установено и от заключението на допълнителната
съдебно-техническа експертиза), с които поради изнесеното в медийното
пространство за тях са били променени параметри на съществуващи търговски отношения
с поставяне на изисквания за представяне на гаранции и възможността за финансиране
на проекта, отложени са плащания по сключена сделка за обекти в сградата и не
са реализирани сделки с други, за които са били водени преговори. Писмата са били
изпратени до ищцовите дружества след водени предварителни разговори, като в
част от тях, изнесеното в медийното пространство се свързва и с ИК Л.. За
изложеното в някои от писмата свидетелстват и разпитаните свидетели М.К.и Д.Р.–
служители при ищеца А.и. АД, които сочат и за намален интерес и преговори с
клиенти за участие в процесния проект и други проекти на дружествата поради
създадена в тях несигурност за възможността от осъществяването им от изнесеното
за дружествата в медийното пространство.
По делото е представено също и писмо от 25.07.2019 г. на
Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление на
Народното събрание до ИК Л., в което е изразено становище по прилагането на чл.
153 и 154 от ЗУТ, като изрично е посочено, че изразеното становище няма
отношение към процесния проект, както че и Комисията няма правомощията да
осъществява контрол върху строителството на отделни обекти.
Други доказателства не са ангажирани в предвидените от
процесуалния закон срокове.
При така установените факти съдът приема от правна страна
следното:
Търсената в настоящото производство отговорност по чл.
45, ал. 1 от ЗЗД за вреди от лично поведение се носи тогава, когато това
поведение е противоправно, виновно и когато в причинна връзка от него са
произлезли вредите, чието обезщетяване се претендира.
Възможността юридическите лица, каквито са ищцовите
дружества, да търпят и претендират неимуществени вреди като неоценими в пари
неблагоприятни последици от засягане на предмета на субективни права, като
репутация и добро име на юридическите лица, приемани в обществото и като гарант
за високо качество на предлаганите от тях продукти или услуги, е относима към
основателността, а не към допустимостта на предявените искове. Правото на иск като
положителна процесуална предпоставка за допустимостта на исковата претенция
следва от принадлежността на спорното материално право за ищеца, изведена от изложените
в исковата молба твърдения. А ищците в случая са изложили твърдения за
притежание на правото да получат обезщетения за понесени от твърдяното от тях противоправно
поведение на ответника неимуществени вреди, поради което и са процесуално
легитимирани да предявят исковете, предмет на настоящото производство. В този
смисъл и определение № 400 от 26.11.2013 г. по гр. дело № 6155/2013 г. по описа
на ВКС, ГК, ІІ ГО.
Липсва и законово основание, включително и такова,
изведено от разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, въз основа на което да се изключи възможността
да се търпи и търси отговорност за неимуществени вреди, които нямат конкретно
материално изражение, и от юридически лица, включително и за обезвреда на понесени
от тях неимуществени вреди от изнесени чрез средства за масово осведомяване
клеветнически и обидни твърдения, уронващи репутацията и доброто им име, която
не е изрично предвидена в закона хипотеза. Разрешенията за възможността да се
търпи и търси отговорност за неимуществени вреди от юридически лица е дадена в постановените
по реда на чл. 290 от ГПК решение № 274 от 18.03.2019 г. по гр. дело №
5120/2017 г. на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 206 от 26.03.2019 г. по гр. дело №
4762/2017 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, и решение № 29 от 10.03.2020 г. по гр. дело №
1690/2019 г. на ВКС, ГК, IV ГО, които настоящият съдебен състав споделя. В тях е
изложено, че съществуващата нормативна уредба, която предвижда възможността
юридическите лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на органи на държавата и общините и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност (чл. 1 от ЗОДОВ),
забавено правосъдие (чл. 60а от ЗСВ и чл. 2б от ЗОДОВ), нарушение на правата им
върху авторски права, марки, географски означения или промишлен дизайн (чл. 95
– 95б от ЗАПСП, чл. 76 – 76г от ЗМГО, отм., чл. 113 – 125 от ЗМГО, обн., ДВ –
бр. 98 от 13.12.2019 г., и чл. 57 – 57г от ЗПД) и други законови хипотези, и
приетото в Тълкувателно решение № 4 от 2012 по тълк. дело № 4 от 2012 г. на
ОСГТК на ВКС задължително за съдилищата разрешение, че обезщетяването на
неимуществените вреди е принцип, а не изключение, което се дължи и при
договорна отговорност, не изключват, а водят до извод за възможност да се търси
обезвреда на понесени от тях неимуществени вреди от изнесени чрез средства за
масово осведомяване клеветнически и обидни твърдения, уронващи репутацията и доброто
им име. Разбиранията и тълкуванията на закона в съдебната практика преди постановяване
на решенията за невъзможността юридически лица и по-конкретно - търговците, да
търпят неимуществени вреди и да претендират обезщетение за репарирането им, защото
всичките им права, включително и тези, свързани с маркетинговия имидж,
търговски марки и други, са включени предприятието им и имат имуществен
еквивалент, а неимуществените вреди засягат неблагоприятно единствено психическите
преживявания на увреденото физическо лице, е приета за преодоляна. Промяната в
разбиранията и тълкуванията на закона в съдебната практика е призната и за
съответна на принципа на конформното тълкуване, възприет в решение № 2 от 18.02.1998
г. по к. дело № 15/1997 г. на КС, съгласно който в материята на правата на
човека нормите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи (ЕКПЧ) имат общоевропейско и общоцивилизационно значение за
правния ред на държавите, които са страни по ЕКПЧ, и на международно признатата
от България задължителна юрисдикция на Европейския съд по правата на човека по
тълкуването и прилагането на ЕКПЧ, която предвижда в полза на юридическите лица
да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди.
Независимо от гореизложеното съдът намира, че в случая не
е налице противоправно поведение на ответника Н.В., което да обоснове възникване
на право за обезвреда за претендираните от ищцовите дружества неимуществени
вреди. Въведените от ищцовите дружества основания за търсената от ответника Н.В.
отговорност, изразяващи се в конкретни негови изявление чрез средствата за
масово осведомяване, представляват изказани от ответника мнения с негативна
оценка, които не съдържат твърденият за конкретни факти от обективната
действителност, а са оценъчни съждения на факти, които са засягащи и смущаващи.
Тези негови мнения, макар и да са свързани с името на групата дружества А., в
които се включват и ищцовите дружества, осъществяващи процесния проект, придобил
широка общественост, доколкото не се установи да се касае за превратно упражняване
на право при конкретните обстоятелства и контекст на тяхното изразяване, несъмнено
представляват надлежно упражняване на признатото и гарантирано в чл. 39, ал. 1
от Конституцията и чл. 10, пар. 1 от ЕКПЧ право на мнение. В този смисъл
решение № 484 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. дело № 1438/2009 г. на ВКС, ГК, III
ГО.
Значимо за настоящото производство е доколко изявленията
на ответника, дадени в предаването Тази събота и неделя на телевизия БТВ и пред
електронната медия BIG5 е реализиране на правото му на свободно изразяване на
мнение по чл. 10, пар. 1 от ЕКЗПЧ, съответно по чл. 39, ал. 1 от Конституцията
на Република България, и дали при упражняването му следва да бъде наложено
ограничение, предвидено в закона, необходимо в едно демократично общество за
защита на доброто име, респ. репутацията или правата на другите, основано на преценката
за баланса между посочените основни права. Следва да се отбележи, че правото на
свободно изразяване на мнение чрез слово е основно човешко право от
фундаментално значение за съвременното демократично общество и се отнася не
само до мнения, които са приемливи, но и до такива, които засягат, шокират или
смущават.
В случая направените от ответника Н.В. изявление в
предаването Тази събота и неделя по телевизия БТВ „ ... фирмата ... се ползва с
протекции …“, като „… доказателство е ..., че те нямат строително разрешение,
валидно към момента“ и пред електронната медия BIG5 за „разпънат чадър“ над А.,
въведени като основание на предявените в настоящото производство искове, са негови
оценъчни съждения за политически протекции над дружествата и действието на
издаденото разрешение за строеж за проекта, обсъждането на което в настоящото
производство е недопустимо по арг. от чл. 17, ал. 2 от ГПК. Тези негови
изявления са оценъчни съждения, тъй като те не съдържат конкретни факти от обективна
действителност, а са изразено от него лично мнение,
изведено от изложените в проведените интервюта обстоятелства
и техният контекст. Последните са свързани с липсата на очакваната от ИК Л. реакция
от отговорните институции по предприети от тях действия по позицията им относно
строителството на сградата по процесния проект в столичния квартал Л., започнали
още през м. октомври 2017 г. и забелязани едва след изнесени данни от
средствата за масово осведомяване за станалия известен в публичното пространство
скандал Апартаментгейт (така показанията на св. М.Б.). С различните становища за
действието на издаденото за проекта разрешение за строеж и приложимостта на извършени
в ЗУТ в началото на 2017 г. (ДВ – бр. 13 от 2017 г.) изменения, включително и
от представители на различни държавни органи. Нещо повече, ответникът е дал
тези си изявление и в качеството си на представител на ИК Л., представляващ инициатива
на граждани за решаване на значим за тях въпрос като форма на пряко участие на
гражданите в управлението съгласно чл. 2 и чл. 44 и сл. от Закона за пряко
участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Именно конкретните
обстоятелства, при които са дадени изявленията от ответника Н.В., и качеството
му, в което същите са дадени, изразяващи личното му отношение към проблемите с
осъществявания от ищцовите дружества проект Златен век, изключват третирането
им като злоупотреба с право. Принципно е възможно при упражняване на своето
право на изразяване на мнение да се постигне като резултат накърняване на репутацията
на другиго, но само ако се установи злоупотреба с правото на изразяване на
мнение – арг. от чл. 57, ал. 2 от Конституцията, т.е. съзнателно при превратно
позоваване на правото на изразяване на мнение се изнесат конкретни факти, които
не отговарят на обективната действителност. В случая обаче ответникът Н.В. е изложил
своето субективно разбиране и гледна точка за липсата на ясно и непротиворечиво
решение на значимия за гражданите от ИК Л. въпрос относно проекта Златен век, осъществяван
от ищцовите дружество и който бил поставен и на обществено обсъждане, като не
се установи той да ги е изразил при превратно упражняване на правото му на
мнение.
Не представлява противоправно поведение и изразеното от
ответника в проведеното на 06.04.2019 г. телевизионно интервю, въведено също като
основание на предявените искове. Използваният стил на изразяване чрез
преплитане на различни реалности, една от които е тази за остров Белене и
свързаният с него спомен от съществуващия в миналия век лагер, в който причините
за въдворяване са били предимно политически, несъмнено носи негативна
конотация. Изложеното негативно отношение обаче не е насочено към репутацията на
ищцовите дружества, респ. качеството на осъществяваната от тях дейност в
областта на строителството и архитектурата, нито пък е унизително и осмиващо
такова за тях. Начинът му на изказване в случая изразява неговото недоволство
към политиците, упражняващи властта в държавата и решенията на които са
определящи за развитието на обществото и държавата, обусловено от отсъстващо
ясно и недвусмислено решение на поставения от ИК Л. въпрос и съобразено с тяхното
искания и виждания за застрояване в столицата.
Предвид гореизложеното съдът намира, че изявленията на
ответника като изказани мнения с негативна оценка, макар и засягащи ищцовите
дружества във връзка с осъществявания от тях проект Златен век, поставен на
обществено обсъждане, представлява надлежно упражняване на правото му на
свободно изразяване на мнение по чл. 10, пар. 1 от ЕКЗПЧ, съответно по чл. 39,
ал. 1 от Конституцията и като такова не предпоставя претендирането на вреди от
ищцовите дружества, поради което предявените от тях осъдителни искове следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има ответникът, на който следва да се присъди сумата от
300 лева, представляваща разноски по производството за възнаграждение за вещо
лице. На основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв ищцовите
дружества следва да бъдат осъдени да заплатят на Адвокатско дружество Б., В. и Н.
сумата от 3500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за предоставената
на ответника безплатна правна помощ, определено въз основа на интереса на предявените
искове.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.З.в. ООД, ЕИК ********, и А.и. АД, ЕИК********,
двете дружества със седалище и адрес на управление:***, против Н.Н.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
всеки на сумата от по 50000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
тях неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на репутацията и търговското
им име от клеветнически и обидни твърдения чрез изявленията:
„Според мен А. се ползват с политически протекции. Доказателството
е, че те нямат валидно строително разрешение“, направено в предаването „Тази
събота и неделя“ по БТВ на 23.03.2019 г.; над тях има „разпънат политически
чадър“, направено пред електронната медия BIG5 на 25.03.2019 г., и „… бих се зарадвал,
ако един ден им дадат на А. да построят един огромен блок на остров Белене, 200
етажа, ако искат, и там да раздадат безплатно на всички политици по един апартамент
- с най-голямо удоволствие, и с мост само към Румъния“ и „Ще направят един
квантов реактор да ги гони комарите и това е“, направено в предаването „Тази
събота и неделя“ по БТВ на 06.04.2019 г.
ОСЪЖДА А.З.в. ООД, ЕИК ********, и А.и. АД, ЕИК********, двете
дружества със седалище и адрес на управление:***, да заплатят на Н.Н.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 300 лева – разноски по
производството.
ОСЪЖДА А.З.в. ООД, ЕИК ********, и А.и. АД, ЕИК********, двете
дружества със седалище и адрес на управление:***, да заплатят на Адвокатско
дружество Б., В. и Н., БУЛСТАТ *******, с адрес: ***, на основание чл. 38, ал.
2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗАдв сумата 3500 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за предоставената на Н.Н.В. безплатна правна помощ
по производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ:
_________
Р.
Бошнакова