№ 19119
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четИ.десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110130512 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу И. Д. Я., с която са
предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК обективно кумулативно искове с
правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че И. Д. Я. дължи на „Т.С.“ ЕАД
сумата 6810,41 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот
**********, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва
от 20.10.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 1246,08 лева - мораторна
лихва за периода от 15.09.2021 г. до 03.10.2023 г.; сумата 17,61 лева - главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 20.10.2023 г. до изплащане на
вземането, и сумата 4,18 лева - мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до
03.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело №57817/2023 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не била платена в
предвидените срокове от ответника като клиент на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153 от ЗЕ. Претендира се право на обезщетение по чл.86 ЗЗД.
Ответницата, получила препис от искова молба с приложения на
31.07.2024 г., в законоустановения едномесечен срок за отговор на искова молба,
е подала писмено изявление, с което оспорва всички изложени твърдения в
искова молба.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
1
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, построени
върху държавно място от №14, т. V, рег.№6622, дело №29/09.12.2015 г. се
установява, че ответницата е изключителен собственик на недвижимия имот в
**********. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. В тази насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК –
„(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен
ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената й.“ Следователно, качеството потребител на
топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост
върху имота. В конкретния случай се установява, че през процесния отчетен
период имотът е притежание на ответника, като друго не се твърди и не се
доказва, напр. сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия
с трето лице. Ето защо ответницата отговаря за неплатените задължения за
доставка на топлинна енергия. Сключването на писмен договор не е условие за
възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено
изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие
за възникване на правоотношението. Ирелевантно е дали ответникът фактически
е обитавал имота.
От съдебна техническа експертиза, неоспорена от страните и преценена
по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че имотът е топлоснабден и за исковия
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. реално потребеното количество топлинна
енергия е на стойност сумата 6903,84 лв., формирана база реален и служебен
отчет поради неосигурен достъп, като в нея не са включени лихви или стари
задължения, а за сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи на
абонатната станция. При това положение съдът приема, че е извършена доставка
на топлинна енергия на стойност в предявения размер на иска за главница, който
се явява доказан и основателен.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.
1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл.
32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно
чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът не твърди и не доказва да е
погасил в срок паричното вземане за главница за цена на доставка на топлинна
енергия, поради което ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение
за дължимата главница за цена на топлинна енергия за сумата 1246,08 лева за
периода от 15.09.2021 г. до 03.10.2023 г.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна
енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия
или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в
2
хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда нa чл.139а, за извършване на услугата
дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. От приетите писмени доказателства, в
т.ч. главни и индивидуални отчети и заключение на СТЕ съдът приема, че са
предоставени услугите за дялово разпределение, а предвид това исковата
претенция за главница подлежи на уважение по основание и размер.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се
установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът
с изпадането в забава при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това,
не се представя и покана до длъжника за плащане, поради което правото на
парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и
като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
20.10.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на съдебни разноски. Съобразно разясненията с Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация
и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство.
Ответникът, съразмерно на уважената част от исковете, трябва да заплати на
ищеца сумата общо 1072,57 лв. за платени държавни такси, възнаграждения на
вещи лица и на юрисконсулт, последното определено в минималния размер по
чл. 25 и чл. 26 от НЗПП.
Мотивиран изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Д. Я., с ЕГН:**********, дължи
на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД,
вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 6810,41 лева - главница за
цена на доставка на топлинна енергия за имот **********, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата 1246,08 лева - мораторна лихва за периода
от 15.09.2021 г. до 03.10.2023 г.; сумата 17,61 лева - главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главниците от 20.10.2023 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело №57817/2023г. по описа на
СРС; като иска за сумата 4,18 лева - мораторна лихва за период от 15.11.2020 г.
до 03.10.2023 г., начислена върху главницата за цена на извършена услуга за
дялово разпределение – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И. Д. Я., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1072,57 лева – съдебни
разноски по ч. гр. дело №57817/2023 г. и гр. дело №30512/2024 г., и двете по
описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4