№ 762
гр. Варна, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500961 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 15065/27.02.2023г.,
подадена от Община Варна, БУЛСТАТ *******, представлявана от Кмета –
И.П., с административен адрес: ******************, срещу Решение № 515 /
17.02.2023г., постановено по гр.д. № 6641/ 2022г. по описа на РС – Варна, 19
с-в, с което е отхвърлен изцяло предявеният от жалбоподателя срещу „Поли
Йорд“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „Дебър“ № 58, ет.7, офис 8, иск да бъде осъден ответникът да му заплати
сумата от 3176,34лв., представляваща разлика между признатите от съда с
Решение № 261810/01.06.2021г. по гр. д. №1870/2021г. по опис на ВРС
действителни разходи в размер на 1660,19лв. с ДДС, извършени за
принудително премахване на търговски обект и действително заплатените на
изпълнителя „Поли Йорд“ ЕООД в размер на 4836,53лв. с ДДС, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба -
27.05.2022г., до окончателното й изплащане , на основание чл. 55, ал. 1, пр.3
ЗЗД.
1
В жалбата се излага, че решението е неправилно. Поддържа, че
количеството на извършената и заплатена работа, в частта за добитите
(генерирани) строителни отпадъци от премахването на павилион за домашни
потреби №94, с площ от 72м2. са много по-малко от документираните в
протокол - образец 19, съставен на 31.07.2018г. Това твърдение е основано на
установените от съда факти и обстоятелства по гр. дело №1870/2020г. на ВРС,
14 състав, потвърдени и от въззивния съд по гр. дело №3097/2021г. на ВОС, 4
състав, с участието на привлеченото като помагач „Поли Йорд" ЕООД, на
страната на ищеца - Община Варна. В този смисъл твърди, че „Поли Йорд"
ЕООД е обвързано от мотивите на съдебните решения по посочените дела.
Сочи, че ответникът като трето лице –помагач в рамките на производствата и
пред ВРС и ВОС е бил пасивен, като не се бил възползвал от възможността да
опровергае защитната теза на ответника „Арткрес" ЕООД. Видно от
приложените към отговора на исковата молба в настоящото производство
писмени доказателства - приемо-предавателен протокол и кантарни бележки,
същите удостоверявали общо и неадресирано към премахването на процесния
обект - павилион за домашни потреби №94, количество добити строителни
отпадъци. Тези доказателства удостоверявали извършена работа по
претегляне на строителни отпадъци, извозени с превозни средства до
общинската електронна везна, находяща се на ул. „Девня" в гр. Варна и
предаването им на депо, експлоатирано от „Спедстрой" ЕООД, вдясно от пътя
по посока към с. Звездица, но от тях по никакъв начин не можело да се
приеме за доказано, че генерираните от процесния павилион строителни
отпадъци - натоварени, претеглени и депонирани, възлизали на 75,15 тона.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да осъди ответника да заплати
претендираните суми, както и да присъди разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
с който се оспорва подадената жалба. Сочи, че решението е правилно и
законосъобразно. Твърди, че работата е приета без забележки от ищеца и като
съответна на възложеното, за което били налице множество писмени
доказателства, приобщени по делото. Ищецът не е оспорил писмените
доказателства, като продължавал да поддържа като аргумент само и
единствено пасивността на ответника в предходно производство. Сочи, че
постановеният съдебен акт, макар и влязъл в законна сила по никакъв начин
не обвързвал ответника относно стойността на извършените СМР, защото бил
2
непротивопоставим на договорките между страните за дължимата цена за
предоставени и извършени услуги и дейности, която била предмет на
конкретно облигационно правоотношение. Моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено, като на въззиваемата страна бъдат присъдени и
разноски.
В открито съдебно заседание, страните се представляват от своите
процесуални представители, като поддържат въззивната жалба, респ.
отговора на същата. Въззивникът моли за отмяна на постановеното
първоинстанционно решение и за уважаване на иска, както и за присъждане
на сторените разноски.Въззиваемата страна моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на разноски.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по
предявен от Община Варна, представлявана от кмета И.П., Булстат ******* с
административен адрес *********************** срещу „Поли Йорд“
ЕООД, ЕИК103951317 с адрес гр. Варна, ул. „Дебър“ № 58, ет.7, офис 8, иск с
възприето от първата инстанция правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД и
искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 3176,34лв.,
представляваща разлика между признатите от съда с Решение №
261810/01.06.2021г. по гр. д. №1870/2021г. по опис на ВРС действителни
разходи в размер на 1660,19лв. с ДДС, извършени за принудително
премахване на търговски обект и действително заплатените на изпълнителя
„Поли Йорд“ ЕООД в размер на 4836,53лв. с ДДС, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба -27.05.2022г., до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се излага, че в изпълнение на влязла в сила заповед
№27/31.01.2018г. на Кмета на Район „Одесос“, Община Варна е заплатила на
ответника „Поли Йорд“ ЕООД сума в размер от 4836,53лв., представляваща
стойността на сторените от Общината, но невъзстановени от „Арткрес“
ЕООД разходи за „премахване на преместваеми обекти за търговия,
разположени извън одобрените от Главния архитект на Община Варна схеми
за разполагане, неправомерно поставени антипаркингови устройства и
съоръжения, възпрепятстващи сводния достъп на гражданите, както и на
3
незаконно поставени рекламно - инфрмационни елементи на територията на
община Варна за периода 2016-2019 година“. Конкретно извършените от
ответника „Поли Йорд" ЕООД строително-монтажни работи в качеството му
на изпълнител, възложени и заплатени от Общината, в качеството й на
възложител били - разбиване основа, включително покритие, замазка, бетонна
армирана или неармирана основа на стойност 1763,92 лв., без ДДС, както и
натоварване, транспортиране и разтоварване на строителни отпадъци до
терен за рекултивация и/или фирма, притежаваща разрешение за дейности с
отпадъци от РИОСВ - Варна , на стойност 2266,52 лв., без ДДС. По банков
път и с платежно нареждане от 20.12.2018г. сумата от общо 4836,53лв.,
представляваща сбора от горните суми, ведно с 20% ДДС, е преведена по
сметка на ответника.Тъй като сумата за премахване на незаконните обекти не
е била възстановена, Община Варна предявила осъдителен иск за сумата от
4836,53 лв. срещу „Арткрес“ ЕООД, като дружеството извършило
премахването на незаконните постройки, а именно „Поли Йорд“ ЕООД, е
било привлечено като трето лице – помагач на страна на Община Варна. С
Решение № 261810/01.06.2021г. по гр.д. №1870/2020г. по описа на ВРС,
потвърдено с Решение № 254/01.03.2022г. по в.гр.д. №3097/2021 г. по описа
на ВОС, предявеният от Община Варна срещу „Арткрес“ ЕООД иск е уважен
за сумата от 1660,19 лв., като е отхвърлен за горницата над 1660,19 лв. до
пълно претендирания размер от 4836,53 лв. Твърди се още, че с извършената
по гр.д. №1870/2020г. съдебно – техническа експертиза е установено, че
общата стойност на извършените от „Поли Йорд“ ЕООД СМР във връзка със
събарянето на незаконните постройки възлиза общо на 1660,19лв., поради
което е налице завишение със сумата от 3176,34 лв. на разходите за
принудително премахване на незаконните постройки. Поради това ищецът
смята, че ответникът неоснователно се е обогатил със сумата от 3176,34 лв. и
е налице правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция.
С уточнителна молба от 09.06.2022г. ищецът сочи изрично, че между
него и ответника е бил сключен договор – този посочен в исковата молба / за
премахване на преместваеми обекти за търговия, разположени извън
одобрените от Главния архитект на Община Варна схеми за разполагане,
неправомерно поставени антипаркингови устройства и съоръжения,
възпрепятстващи сводния достъп на гражданите, както и на незаконно
поставени рекламно - инфрмационни елементи на територията на община
4
Варна за периода 2016-2019 година/, като във връзка с изпълнение на
задълженията по същия ответникът е извършил строително-монтажни
работи, които като работа ищецът е приел, съобразно посоченото в
съставения Протокол за установяване завършването и заплащането на
натурални видове СМР към 31. 07. 2018г., в частта, отнасяща се до
изпълнение на Заповед №27 на Кмета на Район „Одесос" - павилион за
домашни потреби №94 -72м2: 1) Разбиване основа, включително покритие,
замазка, бетонна армирана или неармирана основа - 1763,92 лв., без ДДС; 2)
Натоварване, транспортиране и разтоварване на строителни отпадъци до
терен за рекултивация и/или фирма, притежаваща разрешение за дейности с
отпадъци от РИОСВ - Варна - 2266,52 лв., без ДДС. По банков път и с
платежно нареждане от 20. 12. 2018г. е заплатена сумата 4809,13 лв.,
представляваща сбора от посочените суми плюс 20% ДДС - 806,09 лв. по
сметка на ответника. Изрично в уточнителната молба се сочи, че ищецът
основава претенцията си на неточно в количествено отношение изпълнение –
ищецът бил заплатил 50,65т. в повече и бил ощетен, като му се дължи и
претендираната сума за разликата, която неоснователно бил заплатил.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответното
дружество, с който е изразено становище за допустимост, но неоснователност
на предявения иск. Ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане направените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски. Твърди се, че в изпълнение на договор №Д16000782/13.06.2016г. с
предмет: „премахване на преместваеми обекти за търговия, разположени
извън одобрените от Главния архитект на Община Варна схеми за
разполагане, неправомерно поставени антипаркингови устройства и
съоръжения, възпрепятстващи свободния достъп на гражданите, както и на
незаконно поставени рекламно-информационни елементи на територията на
община Варна за периода 2016-2019 година", ответникът е премахнал
модулен павилион за домашни потреби с площ 72 кв.м. и е възстановил
терена под павилиона в първоначалния му вид, като са извършени следните
дейности: разбиване основа, включително покритие, замазка на армирана,
неармирана основа - 9.24 куб.м. на стойност 1763.92 лева; натоварване,
транспортиране, разтоварване на строителни отпадъци до терен за
рекултивация - 75.15 тона на стойност 2266.52 лева. Ответникът твърди още,
че в горепосочения договор са посочени цените на уговорените от страните
5
услуги и дейности, предмет на поръчката, възложена от Общината на
дружеството, като всички дейности, количества и цени са уговорени между
страните по делото още преди извършване на дейностите по договора и
работата е приета без забележки, като е изплатена дължимата сума, съгласно
договора между страните. Счита, че е изпълнил изцяло, точно и в срок
възложената му работа при условията договорени между страните,
включително цените на възложената работа, като същата е приета изцяло и
без забележки от възложителя — Община Варна и възнаграждението на
изпълнителя се дължи за извършената и приета работа, на основание чл. 266,
ал.1 ЗЗД.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно, но същото е недопустимо.
Съгласно задължителната практика на ВКС /ППВС № 1/10.11.1985г. и
ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС/ недопустимо е това съдебно решение,
което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по
същество, а именно когато решението е постановено въпреки липсата на
право на иск или ненадлежното му упражняване и ако съдът е бил десезиран.
Недопустимо е и решението, когато съдът е разгледал непредявен иск.
Хипотези на произнасяне по непредявен иск, водещи до недопустимост
на постановеното решение, са налице, когато съдът е излязъл извън спорния
предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца,
респ. когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е
произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. /решение № 131/14.07.2011
г. по гр. д. № 1120/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., решение № 539/13.12.2011 г. по
гр. д. 1844/2010 г. и решение № 439/23.07.2010 г. по гр. дело № 476/2009 г.,
двете на ВКС, ІV-то г. о./.
Съгласно нормите на ГПК, правната доктрина и съдебната практика
6
съдържанието и пределите на търсената в исковия процес съдебна защита се
определят от ищеца- чрез изложението в исковата молба на фактите и
обстоятелствата, на които основава своето право и съответното отправено до
съда искане. Съдът разглежда исковете на основанията, на които са
предявени, като изхожда от изложените твърдения от ищеца относно
обстоятелствата, на които същият основава претенциите си и в този смисъл
недопустимо е разглеждането на непредявен иск (чл. 270, ал. 3, изр.
трето ГПК).
Въззивната инстанция намира, че при постановяването на обжалваното
решение, първоинстанционният съд не се е произнесъл по предмета на
делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В
този случай, когато първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск, а
не е разгледал предявения, и не се касае до неправилна правна квалификация,
първоинстанционното решение е недопустимо и въззивната инстанция следва
да го обезсили и върне делото на първата инстанция за разглеждане на
предявения иск.
Съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и
обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички
доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени
всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.
Спорният предмет се индивидуализира с основанието и петитума на иска.
Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с
исковата молба материално субективно право.
В процесния случай, ищецът в исковата си молба се позовава на
възражение за неточно в количествено отношение изпълнение по сключен
между страните договор за изработка, а като петитум на исковата молба е
формулирал към съда искане да му бъде заплатена сумата от 3176,34 лв.,
която представлява разликата между това, което ответникът реално е
изработил и това, което е начислил, а именно за 50,65т. вповече от реално
извършеното. Съответно това обуславя претенция с правно основание чл.55
ал. 1 предл. 1 от ЗЗД. Следва да се отбележи, че макар и след подаване на
уточнителната молба, да не са отстранени в цялост нередовностите по
исковата молба, то с депозиране на въззивната жалба и уточненията, които е
следвало да направи страната още пред първата инстанция, нередовностите са
7
отстранени, като сумата от 3176,34 лв. се претендира като разлика възлизаща
на 50,65т. вповече генерирани отпадъци- натоварени, претеглени и
депонирани. Пред въззивната инстанция въззивникът поддържа, че не се
позовава на различната единична цена от договорената, т.е. не формира
претенцията на база определената от заключението на в.л. в производството
по гр.д. №1870/2020г. по описа на ВРС различна единична цена.
Същевременно първоинстанционният съд възприема и се произнася по
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, който не е бил
предяваван от ищеца. В разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД се
регламентира, че който е получил нещо на отпаднало основание е длъжен да
го върне. Фактическият състав на посочената разпоредба/ чл.55, ал.1, пр.3 от
ЗЗД/ включва престиране на претендираното на съществуващо валидно
основание към момента на извършване на престацията и последващо
отпадане на основанието с обратна сила - поради унищожаемост, разваляне на
договора или настъпване на прекратително условие / съгласно
задължителните разяснения, дадени в ППВС 1/1979 г. /. Подобни твърдения
не са наведени от Общината – не се твърди нито унищожаване, нито
разваляне или настъпването на каквото и да било прекратително условие.
Именно поради това и в процесния случай не се касае до неправилна правна
квалификация, а липса на разглеждане на предявен иск. Предмет на
разглеждане следва да е предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД във връзка с възраженията за неточно в количествено отношение
изпълнение, а не разгледаният с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Следва да се има предвид, че съгласно трайната практика на ВКС /
решение №94/02.03.12г. по т.д.№133/10г. на ВКС, решение №68/11.07.16г. по
т.д.№1170/15г. на ВКС, определение №440/04.07.18г. по т.д.№2853/17г. на
ВКС, решение №60014/28.07.21г. по т.д. 4 №2563/19г. на ВКС и др./
възраженията на възложителя за неточно изпълнение в количествено
отношение се различават от възражението за некачествено изпълнение по
чл.265 ЗЗД, тъй като некачественото изпълнение се изразява в отклонение от
поръчаното или в недостатъци на изпълнената работа. Възраженията на
възложителя за неточно изпълнение в количествено отношение могат да
бъдат противопоставени на изпълнителя както чрез иска по чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД за връщане на платеното без основание възнаграждение, така и като
защитно средство при предявен иск по чл.266, ал.1 ЗЗД.
8
За пълнота на изложението въззивната инстанция намира, че следва да
отбележи, че не се касае само за неправилна правна квалификация.Правната
квалификация на иска е служебно задължение на съда и представлява
функция на твърденията и петитума, изложени в исковата молба,
включително след нейното уточняване. Съобразно твърденията в
обстоятелствената част на исковата молба, конкретизирани с уточнителната
молба, депозирана пред ВОС, и заявения петитум на иска, ищецът отправя
искане за връщане на недължимо платена сума, т.е. сума, платена при начална
липса на основание, както се отбеляза в светлината на твърдения за неточно в
количествено отношение изпълнение, а не поради отпаднало основание.
Следователно предявеният иск намира правното си основание в чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД, както се посочи по-горе. За да се възприеме, че се касае само за
неправилна правна квалификация, ВРС следва да е докладвал и разгледал
въведените от ищеца твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, а
в мотивите си да е обсъдил всички правно релевантни факти, обуславящи
именно претендираното вземане на възложителя за връщане на недължимо
платена цена за неизвършени смр по договор за изработка. В случая съдът не
се е произнесъл по тези въпроси, а е обсъдил единствено завишение на
разходите по отношение на посочената от вещото лице единична цена и тази
договорена между страните, с което не само правната квалификация е
различна, но и произнасянето е по непредявен иск.
Предвид изложеното, произнасянето е извън рамките на заявената от
ищеца претенция и търсената защита, поради което е недопустимо.
Решението на ВРС следва да бъде обезсилено и делото върнато за
разглеждане от друг състав на съда по предявения иск.
При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд трябва да
се произнесе и по направените разноски пред настоящата инстанция.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 515 / 17.02.2023г., постановено по гр.д. №
6641 / 2022г. на Районен съд - Варна, 19 -ти съдебен състав, като
9
недопустимо.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявения иск с правно основание чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10