№ 540
гр. Габрово, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Красимира Ат. Николова
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20224210100936 по описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 3443/30.05.2022 г., подадена от Г. А. Т.,
ЕГН ********** срещу „СМГ - Стомано и металообработване Габрово" ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Габрово, с която e предявен иск за заплащане на сумата
30000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди от настъпила на
10.11.2021 г. трудова злополука, ведно със законна лихва от датата на настъпване на
трудова злополука – 10.11.2021 г. до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 10.11.2021 г. в производствен цех на работодателя,
намиращ се в гр. Габрово, ул. „Индустриална" № 36 на ищеца и други служители било
възложено осъществяването на натоварване на автомобил с метални конструкции с
използване на телфер с кранов път. Твърди, че при повдигане с телфера, един от
детайлите се подхлъзнал и се стоварил върху ищеца. След настъпване на инцидента,
ищецът бил откаран в МБАЛ „Д-р Тотка Венкова" АД - гр. Габрово, където били
констатирани следните увреждания - счупване на долния край на лъчевата кост на
дясна ръка, травма на ляво ходило с открита рана, травма на гръбначния стълб в
поясната област. Извършено било закрито наместване на фрактурата без вътрешна
фиксация, радиус и улна под локална анестезия, извършена била гипсова
имобилизация, също така била поставена компресивна превръзка с риванол на лявото
ходило. На 17.11.2021 г. на ищеца бил извършен преглед, при който били установени
следните увреждания - многофрагментно разместено вътреставно счупване на лъчевата
кост на дясната ръка в областта на гривнената става, частично изкълчване на радио-
карпалната става, счупване на страничната кунеиформена /клиновидна/ кост на свода
на лявото ходило, кръвонасядания по гръдния кош отпред двустранно, охлузване и
кръвонасядане в поясната област, масивно кръвонасядане и охлузване в лявата
седалищна област, кръвонасядания отпред по двете бедра, охлузвания на двете колена
и по подбедриците, силен оток и масивно кръвонасядане на левия глезен и ходилото,
1
охлузване външно-странично на лявото ходило.
Излага, че вследствие на получените увреждания изпитвал силни болки по
цялото тяло. По време на възстановителния период, който продължил около шест
месеца изпитвал множество неудобства и се чувствал непълноценен, тъй като бил
изцяло зависим от грижите на съпругата си, включително за поддръжката на личната
си хигиена и физиологичните си нужди. Освен физическите болки и страдания,
претърпяната злополука повлияла изключително негативно и на психиката му. Сочи,
че към настоящия момент дясната му ръка не е възстановена напълно, като му
останали и видими физически белези.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че 10.11.2021 г. на
територията на производствен цех, находящ се в гр. Габрово на ул. "Индустриална" №
36 при извършване на товарни дейности е произтекъл инцидент, при който пострадал
ищецът Г. Т., с който ответното дружество било в трудово правоотношение. Оспорва
изложената от ищеца фактическа обстановка на инцидента. Релевира възражение за
съпричиняване на вредите в резултат на противоправното и виновно поведение на
ищеца, който нарушил правилата за безопасност на труда, установени от работодателя
в Програмата за извършване на ежедневен инструктаж при товаро-разтоварни
дейности на работещите, които му били разяснени с проведения му инструктаж.
Твърди, че ищецът е действал по инстинкт и по негова субективна преценка, е взел
грешно решение да стопира и върне в изходно положение свличащия се от „пачката"
детайл и в търсенето на по-добра опора за себе си ищецът е подпрял лявата си ръка на
една от вертикалните колони на товарния автомобил, която обаче в този момент не е
била фиксирана в долната си част към пода на камиона, което обстоятелство било
известно на пострадалия. Ищецът паднал от ремаркето на пода на цеха по гръб, поради
което нараняванията по гърба и по седалището не били в резултат удар на металната
греда, която паднала встрани от работника след свличане по борда на товарния камион
и го ударила при падането само по крака в зоната на глезена. Излага, че при падането
от камиона назад и по гръб на земята, ищецът сам счупил китката си, като това
травматично увреждане също не се дължало на удар на метален детайл, паднал от
камиона, а на собственото му неправилно поведение и невнимание. Счита, че ударът от
детайла е бил причинен поради изместения му център на тежестта, както и от
действията, извършвани от Т. във връзка с неправилното му решение да задържи
елемента и да го прикрепи върху откопчаната „пачка", вместо да се отмести встрани от
платформата и да остави елементът да падне свободно на пода на цеха и встрани на
камиона, при което нямало да има никакви увреждания за ищеца. Счита, че е допусната
груба небрежност от страна на работника по смисъла на чл. 201, ал. 2 от Кодекса на
труда, представляваща причина за настъпването на трудовата злополука, което било
основание намаляване отговорността на работодателя за неимуществени вреди до 1000
лева, което парично обезщетение било изплатено на ищеца на 03.12.2021 г. под
формата на „подпомагане във връзка с трудова злополука”. Твърди се, че
претендираното обезщетение за неимуществените вреди не съответства на принципа на
справедливост, като ищецът бил напълно възстановен и работоспособен.
Третото лице помагач на ответника - "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище София, не изразява становище по спора.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и с определение от 02.08.2022 г. за безспорни и ненуждаещи
се от доказване в отношенията помежду им са отделени фактите, че ищецът бил в
трудово правоотношение с ответника, възникнало от трудов договор № 77 от
06.09.2021 г., като изпълнявал длъжността „шлосер”, че на 10.11.2021 г. е настъпила
злополука, която с влязло в сила разпореждане № 34 от 18.11.2021 г. издадено от НОИ,
ТП-Габрово, е призната за трудова.
Видно от представеното разпореждане № 34 от 18.11.2021 г. издадено от НОИ,
ТП-Габрово, декларираната злополука вх. № 34 от 16.11.2021 г. на ТП – Габрово от
осигурителя „СМГ - Стомано и металообработване Габрово" ООД, станала със Г. А. Т.
на 10.11.2021 г. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. В разпореждането
е посочено още, че по данни от декларацията за трудова злополука и протокол от
11.11.2021 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката внезапното
увреждане /фрактура на долния край на лъчевата кост на дясната ръка/ е в резултата на
приплъзване на метален продукт при повдигане на метални елементи.
Представена е длъжностна характеристика за длъжността „шлосер”, в която
неизчерпателно са посочени основните функции и задачи които следва да осъществява
ищецът, като съгласно т. 10 при необходимост изпълнява и други задачи, възложени
му във връзка с изпълняваната длъжност и на производствената дейност като цяло.
Ищецът е представил медицински документи, които са взети предвид при
изготвяне на заключението на съдебно-медицинската експертиза, поради което и
съдът, като неразполагащ с необходимите специални знания, не ги обсъжда.
От заключението на съдебно медицинската експертиза, което съдът цени като
компетентно и съответно на събраните писмени доказателства, се установява, че
вследствие инцидент на 10.11.2021 г., Г. А. Т. е получил многофрагментно разместено
вътреставно счупване на дясната лъчева кост на типично място, с частично изкълчване
на ставата между дясната лъчева кост и китката на дясната длан. Причинено било и
счупване на външната клиновидна кост на лявото ходило. При инцидента
пострадалият е получил множество травматични увреждания на меките тъкани на
тялото и крайниците, изразяващи се в: кръвонасядания по гръдния кош отпред
двустранно; охлузвания и кръвонасядания в поясната област; масивно кръвонасядане и
охлузване в лявата седалищна област; кръвонасядания отпред по двете
бедра;охлузвания по двете колена и по подбедриците; силен оток и масивно
кръвонасядане на леви глезен и ходило. Рана от притискане по външната повърхност
на лявото ходило по отношение на която впоследствие се наложило продължително
лечение; охлузване по вътрешно-страничната повърхност на лявата подбедрица.
Съгласно заключението дясната гривнена става е била имобилизирана за 36 дни,
след което ищецът е започнал двигателни упражнения по препоръки на лекуващия го
ортопед в домашни условия. Два месеца след травмата започнал да хваща с дясната
ръка. От 10.11.2021 г. до 29.04.2022 г. бил в отпуск по болест. Към момента се
установява лека асиметрия на дясната гривнена става спрямо лявата. Леко намален
двигателен обем /измерен на 19.09.2022 г. от специалист по рехабилитационна
медицина/ на дясна и лява гривнени стави по отношение на флексия и екстензия и по-
значително намаление на обема на движение на гривнената става встрани /радиално и
3
улнарно отвеждане/, запазена ротация. При динамометрия се установява силно
намалена мускулна сила на дясната ръка - 0 кг. /Динамометрия е способност на
мускула при съкращаване да преодолява съпротивата на тежестта/. Леко увеличен
обем през дясната китка /с 1 см/ спрямо лявата и намален обем през дясната длан /с
0,5см/ спрямо лявата длан. Обичайно счупването на лъчевата кост на типично място
/при една фрактурна линия и липса на вътреставно увреждане/ отзвучава за около 45
дни. Касае се за по-комплициран случай на счупване на лъчевата кост на типично
място /и по типичен механизъм-падане върху дясната длан/, което обуславя и по-
дългия възстановителен период.
На ищеца е направено и измерване на обема на движение на гръбначния стълб и
като цяло се установява намалена амплитуда на движения във всички отдели на
гръбначния стълб /шиен, гръден и поясен/, което не може да бъде свързано с
процесния инцидент.
Левият долен крайник не е бил обездвижен и това не е било необходимо от
медицинска гледна точка. Ищецът не е можел да стъпва свободно върху лявото ходило
в продължение на 3 месеца. Не можел да използва патерици поради фрактурата на
дясната ръка. Към настоящия момент няма двигателни ограничения досежно
възможността за ходене и използването на левия крак.
По външния ръб на лявото ходило се е получила рана от премазване на тъканите
/мястото на съприкосновение с металния елемент/. Некротичната тъкан била
отстранена и ищецът трябвало да ходи регулярно на превръзки и съответно
наблюдение на лечебния процес до месец април 2022 г.. Към настоящия момент по
външната повърхност на лявото стъпало има бяло-лилав белег, разположен леко под
нивото на кожата, с косо-хоризонтален ход и размери 3x1,5 см. Над него, в близост с
външния глезен има бели петна на кожата-витилиго, които не са свързани с травмата.
Раната не трябвало да се мокри, което създавало затруднения при обслужването на
пострадалия. Липсват видими белези които обективно биха загрозявали външния вид
на пострадалия.
Травматичните увреждания на меките тъкани, с изключение раната по външната
повърхност на лявото ходило са сравнително леки. При обичайни условия би следвало
да отзвучат за по-малко от 1 месец. Пострадалият съобщава за оздравителен период от
около 1,5 месеца след инцидента. Към момента в поясната област има трудно
забележим белег, разположен на нивото на кожата с бледокафеникав цвят и размери
2x1 см, който не представлява козметичен дефект.
Съгласно заключението би следвало движенията с дясната ръка да се
възстановят напълно за в бъдеще и да позволяват на ищеца да извършва трудовата
дейност, с която се е занимавал. За да се възстанови напълно ищецът е необходимо
провеждане на рехабилитационни процедури, назначени от специалист по
рехабилитационна медицина.
Съгласно заключението към 19.09.2022 г. ищецът няма напълно възстановен
обем на движения с дясната ръка, най-вече е намалена силата на захвата на дясната
ръка и отвеждането на ръката встрани. Липсата на съответна рехабилитация е оказала
влияние върху възстановяването на двигателния обем. Тези ограничения обаче не
оказват влияние върху самообслужването на ищеца. Те могат да ограничават
извършването на по-тежък физически труд включително и да влияят върху
4
трудоспособността на ищеца. Травми от подобен характер обикновено не водят до
инвалидизация и макар и възстановителният процес да продължи по-дълго, би
трябвало функцията на дясната ръка да се възстанови напълно.
Травматичните увреждания могат да бъдат причинени при процесния инцидент:
Многофрагментното счупването на лъчевата кост на дясната ръка на типично място
може да се причини при падане от платформата на тежкотоварен автомобил върху
пътната настилка, при която ищецът се е подпрял върху дланта на дясната ръка;
последвало е падане по лице с травми в областта на предната повърхност на гръдния
кош двустранно и по коленете; останалите травматични увреждания получени от
ищеца /охлузване и кръвонасядане в поясната област; кръвонасядане и охлузване в
лявата седалищна област и кръвонасяданията по двете бедра/ могат да се причинят при
удари с металния елемент паднал от товарния автомобил; счупването на клиновидната
кост, разположена по външната част на лявото ходило може да е резултат на падане
върху външната повърхност на лявото стъпало на металния елемент.
От събраните гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля Г.Е.Т.,
които съдът кредитира като последователи, основани на личните й възприятия, но
преценява критично, с оглед близките й отношения с пострадалия и въз основа на
които приема, че ищецът в продължение на два месеца не можел да използва дясната
си ръка, а заради увреждането на левия долен крайник няколко месеца се придвижвал с
помощта на патерица. За период от около два месеца не излизал от дома си освен за
медицински прегледи и процедури, затворил се в себе си, лесно се изнервял. Имал
затруднения при ежедневното обслужване, поради което му била оказвана помощ от
съпругата му.
От показанията на свидетелите Х.Н.Н., Н.Т.Т. и М.А.М., които съдът кредитира
като последователни, съответни на другите, събрани в производството доказателства,
се установява, че на 10.11.2021 г. ищецът и други служители на дружеството-ответник
извършвали с помощта на мостов кран товарни дейности на метални изделия в камион.
При преместването на част от металните детайли в предната част на тежкотоварния
автомобил за балансиране на товара, един от детайлите се приплъзнал в посока към
ищеца, при което последният се опитал да го задържи, но не успял, вследствие на което
паднал от товарната част на транспортното средство, а металният детайл от
собствената си тежест паднал върху крака му.
От представеното преводно нареждане от 03.12.2021 г. се установява
заплащането на сума в размер на 1000 лева от ответника в полза на ищеца.
Съдът не обсъжда останалите доказателства събрани по делото, с оглед
отделените за безспорни в отношенията между страните факти.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 200, ал. 1 КТ
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
инвалидност или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза,
и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Следователно,
основателността на предявен иск при квалификацията на чл. 200, ал. 1 КТ, се обуславя
5
от предпоставките: валидно съществуващо между страните трудово правоотношение;
настъпило внезапно травматично увреждане на здравето през време и във връзка или
по повод на извършваната работа, причинило временна неработоспособност, т. е.
настъпила трудова злополука; неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца
/вреди/ и причинна връзка между увреждането и вредите.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената
тежест да проведе пълно и главно доказване на фактите, съставляващи елементи от
правопораждащия правото на обезщетение фактически състав. В тежест на ответната
страна, че трудовата злополука е настъпила поради проявена от работника груба
небрежност при изпълнение на работата.
В настоящия случай горепосочените правопораждащи факти са доказани по
делото. Безспорно е по делото, а и от събраните доказателства се установява, че към
датата на процесната злополука – 10.11.2021 г., между страните е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника
длъжността "шлосер". Установено е също така, че на 10.11.2021 г. в района на
предприятието на ответното дружество ищецът претърпял злополука – при извършване
на товарни дейности в тежкотоварен автомобил един от металните елементи се
приплъзва, същият се опитва да го задържи, но губи опора и пада от платформата на
камиона върху пътната настилка, като металният елемент пада върху крака му, в
резултат на което получил внезапно травматично увреждане.
Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е
настъпила, са установени в представеното влязло в сила разпореждане № 1 от
18.11.2021 г. издадено от НОИ, ТП-Габрово, по чл. 60, ал. 1 КСО, имащо материална
доказателствена сила, съобразно чл. 58, ал. 6 КСО. Ответникът не е навел доводи и
възражения свързани с валидността на административния акт, а при служебната му
проверка съдът не установява пороци, които да имат за последица нищожност на акта.
С оглед изложеното съдът приема, че внезапното травматично увреждане на здравето
на Г. А. Т. причинило нетрудоспособност представлява трудова злополука по смисъла
на чл. 55, ал. 1 КСО.
Този извод на съда не може да се промени от представената длъжностна
характеристика, в която изброяването на функциите и задачите на шлосера не е
изчерпателно, а и същата би имала единствено значение при възражение, че ищецът е
нарушил правила за безопасност на труда, които са му били вменени в подписаната
характеристика. Признаването на злополуката за трудова по предвидения в закона ред
е достатъчно основание за възникване на задължението на работодателя за обезвреда.
Въведеното от ответника възражение за намаляване на дължимото обезщетение
поради съпричиняване на злополуката от страна на пострадалия, съдът намира за
неоснователно. Съгласно практиката на Върховния касационен съд /вВ този смисъл
решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о., ГК и решение
№ 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о., ГК, постановени по реда
на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на практиката/, груба небрежност по смисъла на чл.
201, ал. 2 КТ е неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност при подобни условия – при проявена от работника
липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност.
6
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, работодателят, въвел възражение за съпричиняване
от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила поради
проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при
условията на пълно и главно доказване работодателят трябва да установи не само, че
работникът е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, но че е
извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и мерки за безопасност.
В разглеждания случай по делото липсват доказателства, че ищецът преди и по
време на инцидента не е положил дължимата грижа, каквато и най-небрежният
работник би положил в подобна обстановка. Заявеното от ответника, че ищецът е
проявил лекомислие и е взел неправилно решение да задържи елемента и да го
прикрепи върху откопчаната „пачка", вместо да се отмести встрани от платформата и
да остави елементът да падне свободно на пода на цеха и встрани на камиона, при
което нямало да има никакви увреждания за ищеца, е посочено като защитна теза, без
да намери своето основание в съответните доказателства. Няма основание да се
приеме, че при вземане на решението от ищеца за задържане на освободеният метален
елемент, същият е предвиждал възможността от настъпване на неблагоприятните
последици – загуба на равновесие и падане от платформата на товарния автомобил, тъй
като след като е предприел опит да задържи елемента, същият е формирал представи
това да е обективно възможно и не е имал такива за възможността тежестта на детайла
да доведе до загуба на равновесие и падане от платформата.
Трудовата злополука е настъпила в резултат на извършване на товарни дейности,
без да е установено работникът да е допуснал нарушение на основни правила за
безопасност. Това означава, че направеният опит да отблъсване/задържане на
приплъзващия се към него метален детайл сам по себе си не може да се приеме като
неполагане на дължимата грижа от работника. Наличието на откопчана колона в
товарния автомобил, за която ищецът се опитал да се задържи, за да не падне от
платформата също не се дължи на неполагане на дължимата грижа от негова страна и
очевидно същият не е имал представа, че тази колона не е стабилна и не може да
служи за опора при загубата на равновесие.
Доводите, че по време на натоварване и разпределение на изработени от СМГ
метални елементи върху товарни ремаркета било забранено присъствието на
работници и служители върху товарните автомобили също са неоснователни и не са
резултат на поведението на ищеца. От свидетелските показния се установява, че е
обичайна практика да има работници и служители върху товарните автомобили при
извършването на дейности по натоварване и разпределение на метални елементи, като
в конкретния случай ищецът заедно с колегата си Михаил Михайлов са се намирали на
платформата в изпълнение на разпореждане на свидетеля Христо Ненов – също
служител в „СМГ - Стомано и металообработване Габрово" ООД. Ирелевантно за
предмета на спора е обстоятелството, че укрепването и разпределението на детайлите
върху камиона е направено по указания на водача на камиона, който не бил служител в
ответното дружество, тъй като същият като превозвач може да указва разпределението
на товара с оглед осигуряване на безопасното му транспортиране.
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е безвиновна и гаранционно-
обезпечителна по правната си природа. Работодателят отговаря за увреждания на
7
здравето на работника или служителя, настъпили при или по повод изпълнение на
трудовите му задължения, независимо дали причиняването на тези увреждания се
дължи на виновно поведение на длъжностно лице, тъй като основно задължение на
работодателя е да осигури безопасни и опазващи здравето на работниците и
служителите условия на труда, с цел предотвратяване на вредните и опасни
въздействия на производствения процес.
В този смисъл увреждането на здравето на ищеца е настъпило при изпълнение
на трудовата му функция, без същият да е проявил груба небрежност и поради това
съставлява основание за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя, в
чиято полза се осъществява трудовата дейност и поради това рискът от увреждащи
въздействия се носи от него.
Вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца и се изразяват
в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното субективно право -
здравето му - обект на правото на лична /физическа/ неприкосновеност.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира от
гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и
системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от
медицинското му състояние към момента на увреждането. Размерът на обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на
конкретните обективно установени факти и обстоятелства - характер и степен на
увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и
извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, вкл.
козметични и други външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да
продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално
положение, икономическа конюнктура и др. Принципът за справедливост изисква в
най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и
предвидим в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат на вредоносното
действие /В този смисъл решение № 38 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 323/2012 г.,
III г. о., ГК и решение № 414 от 21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1543/2011 г., IV г. о.,
ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и т. 11 от Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС/.
В контекста на изложеното и на основание приетото за характера и тежестта на
увреждането на здравето на ищеца, неговата възраст, претърпените болки след
увреждането, нуждата от чужда помощ през възстановителния период, поради
затруднения при ежедневното обслужване, периодът на лечението, обусловил
състояние на временна неработоспособност за период, надвишаващ 5 месеца, психо-
емоционалният му състояние в резултат на травматичното увреждане, както и при
отчитане, че не е настъпилото пълно възстановяване на дясната ръка, но то се дължи на
непроведена рехабилитация, което означава при нарушена причинно-следствена
верига, съдът намира, че с определянето на обезщетение в размер на 16000 лв. ще бъде
постигнат справедлив баланс между претърпените вреди и паричното измерение на
нуждата от обезвреда съобразно принципа, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
След приспадане на заплатената от ответника доброволно сума в размер 1000
лева, предявеният иск се явява основателен и доказан за сумата 15000 лева. Доводите
на ищеца, че изплатената сума не представлявала обезщетение във връзка с процесния
8
инцидент са неоснователни. Видно от посоченото в платежното нареждане
основанието за извършване на паричния превод е подпомагане във връзка трудова
злополука, което е записано с латински букви. Ищецът нито твърди, нито доказва да е
наличие на друго правно основание за получаване на престираната му сума.
Установяването на основание предполага доказване на породено за ищеца субективно
материално право на вземане за процесната сума, т.е. ангажиране на доказателства за
правопораждащия правото на вземане юридически факт, но извън престиране на
обезщетение за вредите от трудовата злополука такъв факт не е налице.
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка от страните,
пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от исковете. Ищецът не доказва
извършването на разноски, съответно такива не му се следват. В полза на адв. Р. С. Р.
следва да се присъди възнаграждение в размер на 715 лева за оказана безплатна
адвокатска помощ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона
за адвокатурата, пропорционално на уважената част от иска. Ответникът доказва
действително извършени разноски в размер на 7040.40 лева с вкл. ДДС – реално
заплатено адвокатско възнаграждение. Ищецът релевира възражение за прекомерност
на така заплатеното възнаграждение, което е основателно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл.36 ЗА. В чл.36 ЗА се препраща към
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, като в чл. 7, ал. 2, т. 4 от
същата е предвидено адвокатското възнаграждение за процесуално представителство
при дела определен материален интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв., да е 830 лв. плюс
3 % за горницата над 10 000 лв., т.е. в конкретния случай минималното
възнаграждение е 1430 лева. При съобразяване на факта, че се касае за един иск, който
е разгледан в две съдебни заседания, не са налице настъпили отклонения от типичното
развитие на исковия процес и при отчитане на правната и фактическа сложност на
спора, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до
сумата 1500 лева без вкл. ДДС, съответно 1800 лева с вкл. ДДС, затова отговорността
за разноски на ищеца следва да бъде ангажирана за сумата 900 лева, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС Габрово сумата от 750 лв., представляваща разноски за производство за
държавна такса и за възнаграждение за вещото лице, изготвило заключение по
съдебно-медицинската експертиза, съобразно уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СМГ-СТОМАНО И МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ ГАБРОВО" ООД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Индустриална”
№ 36, да заплати на Г. А. Т., ЕГН **********, с адрес: общ. Габрово, село *******, на
основание чл. 200, ал. 1 КТ, сумата от 15000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 10.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 10.11.2021 г. до окончателното й
9
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 15000 лева до пълния
предявен размер от 30000 лева.
ОСЪЖДА „СМГ-СТОМАНО И МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ ГАБРОВО" ООД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Индустриална”
№ 36, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. С. Р. от АК-Велико Търново, сумата 715
/седемстотин и петнадесет/ лева – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на ищеца Г. А. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Г. А. Т., ЕГН **********, с адрес: общ. Габрово, село *******, да
заплати на „СМГ-СТОМАНО И МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ ГАБРОВО" ООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Индустриална” №
36, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 900 /деветстотин/ лева – разноски за
производството.
ОСЪЖДА „СМГ-СТОМАНО И МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ ГАБРОВО" ООД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Индустриална”
№ 36, да заплати по сметка на Габровски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски за
производството за държавна такса и за възнаграждение за вещото лице, изготвило
заключение по съдебно-медицинската експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок
от връчването му на страните и е постановено при участието на "ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ " ЕАД, ЕИК ********* - трето лице помагач на
ответника.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
10