О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр.Плевен, 19.02.2020год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в  закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА                                                                  

                                                          ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИНА ЛАЛЕВА

                                                                КАЛОЯН ГЕРГОВ

 

при секретаря … и в присъствието на  прокурора …, като разгледа докладваното от съдията ЙОСИФОВА ВНЧД № 117 по описа за 2020 год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.345 във вр. чл.249, ал.3 във вр. чл.248, ал.1, т.6 от НПК.

        Производството е образувано по частна жалба от А.К.А. – подсъдим по НОХД № 431/2019г. по описа на РС-Левски, подадена чрез защитника му – адв.Р.Р.против определение от 4.02.2020г., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на подс.А..

В законоустановения срок определението е обжалвано от защитника на подсъдимия. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, като се прави искане за неговата отмяна и определяне на по-лека мярка за процесуална принуда по отношение на А.А.. Посочва се, че подсъдимият е с безупречно процесуално поведение, а и липсва опасност същия да извърши престъпление или да се укрие, както и че мярката не съответства на целите, визирани в чл.57 от НПК.

Въззивната инстанция, след като се запозна с атакувания съдебен акт и доводите в жалбата, намери следното:

С атакуваното определение, първостепенният съд е отказал да отмени или измени взетата по отношение на подсъдимия А. мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 2500 лева, като се е позовал на обстоятелства, свързани с имущественото състояние на лицето, обществената опасност на деянието и целите на мерките за процесуална принуда.

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдебното производство по НОХД № 431/2019г. по описа на РС-Левски е образувано по обвинение против А.К.А. – за престъпление по чл.129, ал.2 във вр. ал.1 от НК. Мярката за неотклонение “Парична гаранция” в размер на 3500 лева е взета за него с акт на органа по разследването. По реда на съдебния контрол е обжалвана и изменена с определение № 47/7.03.2019г., постановено по НЧД № 87/2019г. по описа на РС-Левски, като е намален размера на гаранцията на 2500 лева. В разпоредително заседание в съдебната фаза на производството по делото, мярката за неотклонение е потвърдена – по вид и размер.

Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд, свързани със законосъобразността и целесъобразността на мярката за процесуална принуда на подс.А.. Действително обвинението касае тежко умишлено престъпление с висока степен на обществена опасност – престъпление против личността. Взетата мярка не е най-тежката по вид, а и размерът й не е завишен. Съобразена е изцяло с имотното състояние на подсъдимия, като данните за това обстоятелство са изведени от негови твърдения. Мярката е съобразена и с целите на чл.57 от НПК – подсъдимият не е ограничен в придвижването си; не страда от заболявания, изискващи допълнителен финансов ангажимент; а това, че е регистриран на адрес в Кралство Белгия не пречи на обслужването на мярката за неотклонение. Съдът веднъж е осъществил контрол върху мярката и след това не са констатирани нови обстоятелства, които да наложат изменението или отмяната й.

Въззивният съд приема, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно, подробно мотивирано и недвусмислено. Следва да се потвърди.

Оплакването в жалбата, че гаранцията е платена от родителите на подс.А., а бащата страда от тежко заболяване, за лечението на което са му необходими средства, е неоснователно. Мярката за неотклонение обслужва наказателното производство и гарантира правилното протичане на процеса, като същевременно осъществява процесуална принуда спрямо подсъдимия, а не спрямо неговите близки, а от данните по делото е установено, че подсъдимият е трудово ангажиран и не е нужно родителите му да плащат неговата парична гаранция. Обсъжда се поведението на подсъдимия, а не на неговите родители и техните нужди.

 

Водим от горното,  Плевенски Окръжен Съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от разпоредително заседание от 4.02.2020г., постановено по НОХД № 431/2019г. по описа на РС-Левски, с което е потвърдена взетата спрямо А.К.А., с ЕГН **********, мярка за неотклонение ”Парична гаранция” в размер на 2500 лева.

 

Определението не подлежи на жалба и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

     2.