ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 1662 Година 07.08.2019 Град
Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,
десети състав, на седми август две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Даниела Драгнева
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от
съдия Драгнева административно дело № 1720 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
М.И.Д. с ЕГН: ********** *** срещу Национална агенция по приходите, Община
Бургас и Министерство на правосъдието, с искане на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да бъдат осъдени ответниците да му заплатят неимуществени вреди в размер
на 5 500,00 лева. В исковата молба се сочи, че на 11.10.2016г. с
пълномощно подписано от председателя на Общински съвет Бургас, юк.Г= Тенева внася при ЧСИ № 708 с район на действие ОС –
Бургас, молба за образуване на изпълнително дело срещу ищеца с приложен
изпълнителен лист от 05.05.2016г. издаден в полза на Община Бургас за сумата от
300,00 лева. По молбата и приложените към нея документи е образувано изп.дело №
278/2016г. от ПЧСИ К., която прави пълна
справка за семейното му състояние и събира лични данни за ищеца и съпругата му,
статия в местен сайт и изпраща съобщение до ТД на НАП гр.Бургас изх.№ 3049, 3050
и 3051/11.10.2016г., с които изисква информация за наличие на публични вземания,
за работодателя, размера на трудовото възнаграждение, банкови сметки,
декларирани МПС и недвижими имоти и адреси на регистрираните търговски обекти,
като незаконно е посочено, че взискателя не дължи държавни такси. Въз основа на
незаконосъобразното искане ТД на НАП гр.Бургас предоставя исканата лична
информация. На 24.10.2016г. е внесена молба на председателя на Общински съвет
Бургас по изпълнителното дело, за неговото прекратяване, поради постигнато
споразумение с длъжника и производството е прекратено с постановление №
3178/24.10.2016. на ПЧСИ, което постановление не му е връчвано. На 23.10.2018г.
ищецът е входирал жалба в Министерство на правосъдието и въз основа на заповед
№ ИЗСВ-01-428/07.11.2018г. е назначена проверка по изпълнителното дело, за
резултатите от която е уведомен с писмо изх.№ 94-М-232/18.12.2018г.. В нея са
посочени само постановление № 3050 и 3051, но не и 3049/11.10.2016г., с което е
събрана личната информация, както и че при посещение на 14.10.2016г. неясно кои
и на каква длъжност служител на кантората е посетил домашния адрес на ищеца „и при опит за връчване на ПДИ с
изх.н.3047/11.10.2016г.. Вие сте: „сграбчвате и двата екземпляра, избутва
служителя ми и заключва вратата, отказвайки да върне втория екземпляр от същата
(за да бъде надлежно оформен и приложен по делото)“. Посочено е и че на
неговия процесуален представител не е дадена информация по делото. С оглед така
описаната фактическа обстановка, счита че Председателя на Общински съвет Бургас
е превишил правата и компетентността си, като е издал един нищожен акт –
пълномощно с което е упълномощил юк.Т. да представлява общинския съвет по
изп.дело № 278. ПЧСИ Кремена Колева е превишила правата си, приемайки едно
правно нищо – молба от Председателя на Общински съвет Бургас, образувала е
изпълнително дело и е извършила пълно проучване и събиране на негови лични
данни. Министерството на правосъдието, при извършване на проверката не е
установило наличието на постановление № 3049/11.10.2016г. на ПЧСИ Кремена
Колева и незаконосъобразното събиране на лични данни, прието е за истина описан
неистински случай за опит за връчване на ПДИ и умишлено не е извършена пълна и
задълбочена проверка на дейността на ПЧСИ по изпълнителното дело, разпъвайки
над нея чадър и позволявайки и да извършва незаконосъобразни действия спрямо
ищеца и неговото семейство, насочени срещу имуществото му и доброто име в
обществото което е градил с години. Счита, че са нарушени разпоредбите на
чл.26, чл.27, чл.84, т.3, чл.426 от ГПК, чл.136 -141 и чл.146 от Конституцията
на Република България, чл.44 от ЗМСМА, чл.372-376 от ЗСВ и Директива 2016/680
на Европейския парламент и на Съвета относно защита на физическите лица във
връзка с обработване на лични данни и относно свободното движение на такива
данни. Твърди, че с нарушението на тези правни норми са му нанесени
неимуществени вреди. Прави искане да се прогласи нищожност на молба изх.№
08-001434/11.10.2016г. и на пълномощно изх.№ 08-00-1433/11.10.2016г. по описа
на Общински съвет Бургас, като издадени от лица без необходимата компетентност
по ГПК, както и да бъде обявена нищожност на проверката извършена от
министерство на правосъдието по изп.дело № 278 по описа на ПЧСИ Кремена Колева,
поради това, че е извършена при непълнота на данните и те умишлено не са
събрани в достатъчна степен, за да се установи нарушението.
Исковата претенция е процесуално
недопустими.
Съгласно чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
От ищеца не се твърди, че е претърпял
имуществени вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
държавни и/или общински органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, поради което така подадения иск не би могъл да се
квалифицира като спор по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Действията по упълномощаване на процесуален
представител, подаване на молба за образуване на изпълнително дело, издаване на
постановления от ЧСИ и извършването на проверка по изпълнителните дела не са
административна дейност.
Упълномощаването е едностранна
правна сделка, с която упълномощителя овластява пълномощника да извърши от
негово име и за негова сметка определени действия, като последиците от
извършените правни действия възникват направо за представлявания, съгласно
разпоредбите на чл.36 от Закона за задълженията и договорите. Ето защо,
писменото пълномощно в което е обективирана волята на упълномощителя не
представлява административен акт, съответно действията по упълномощаването не
са административна дейност, които да подлежат на контрол за законосъобразност
по реда на АПК и административните съдилище на разполагат с компетентността да
проверяват тяхната законосъобразност, съответно да прогласяват тяхната нищожност,
както се иска от ищеца.
Съгласно чл.269, ал.2 от АПК,
частните вземания на държавата и общините, вземанията за вреди от
незаконосъобразните административни актове и от принудително изпълнение и
другите частни парични вземания, породени или удостоверени от изпълнителни
основания по чл. 268, както и вземанията за разноски, свързани с
изпълнението, се изпълняват по реда на Гражданския
процесуален кодекс.
Ето защо, след като производството по събиране на вземанията за разноски се
развива по реда на ГПК, в него община Бургас и нейните органи и длъжностни
лица, не действат като орган по изпълнението по смисъла на чл.271, ал.1 от АПК,
поради което и техните действия не подлежат на проверка за законосъобразност по
реда на АПК и административните съдилище на разполагат с компетентността да
проверяват тяхната законосъобразност, съответно да прогласяват нищожност на
подадената молба за образуване на изпълнителното производство, както се иска от
ищеца.
На следващо място, след като е
образувано изпълнително производство по събиране на вземанията пред частен
съдебен изпълнител, неговите действия подлежат на обжалване по реда на чл.435 и
следващите от ГПК, като съгласно чл.436, ал.1 от ГПК, жалбата срещу действията
на съдебните изпълнители се подава до окръжния съд, тоест административните
съдилища не са материално компетентни да се произнесат по законосъобразността
на действията извършвани по повод образуването и воденето на изпълнително производство
по реда на ГПК. В това производство Община Бургас участва като гражданскоправен
субект, а не като орган упражняващ властнически правомощия и волеизявлението за
образуване на производството не е подадено от орган на власт в това му
качество, а е волеизявление с гражданскоправен характер, като са налице
граждански правоотношения между равнопоставени субекти, които имат правата и
задълженията предвидени в ГПК.
Така изложеното се отнася и до
искането за обявяване на нищожност на извършената проверка от министерство на
правосъдието по изпълнително дело № 278 по описа на ЧСИ К. К.. Тази проверка е
извършена по сигнал на ищеца относно дейността на ЧСИ от Инспектората, в
изпълнение на неговите правомощия по чл.372, ал.1, т.1 от ЗСВ, да проверява дейността на държавните и частните съдебни
изпълнители, на съдиите по вписванията, включително дейността по образуването,
движението и приключването на изпълнителните дела, делата по вписванията и
обобщава и анализира практиката по тези дела. При изпълнение на тези си функции
Инспекторатът действа служебно или по сигнали подадени от граждани,
юридически лица и организации, но при сезиране има задължение по закон да
провери и изясни относимите факти и обстоятелства и да прецени дали са налице
основанията за предприемане на следващите се по закон действия, включително и
за евентуалното ангажиране на отговорността на проверяваното лице. При
осъществяване на своите функции, като контролиращ орган Инспекторатът действат
в условията на оперативна самостоятелност и негова е преценката какво да е
съдържанието на акта с който завършва проверката. С този акт не се създават
права и задължения за лицето подало сигнала, съответно с акта не се засягат
негови права и законни интереси и за него не съществува правна възможност да го
обжалва поради липса на правен интерес, поради което и искането за обявяване на
нищожност на проверката извършена от министерство на правосъдието е процесуално
недопустимо.
Съгласно
чл.203, ал.1 от ГПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани
или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.
След като в случая не се твърди и не се установява, че твърдените вреди са в
резултата на незаконосъобразни актове, съответно от действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица по повод изпълнение на административна
дейност, не са налице и предпоставките за провеждане на съдебно производството
по реда на чл.203 и следващите от АПК и исковата претенция се явява процесуално
недопустима.
С оглед на изложеното и на основание чл.130 от ГПК исковата молба на М.И.Д. следва да бъде върната, а производството по делото
прекратено.
Мотивиран от изложеното Административен
съд Бургас, Х-ти състав
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова
молба подадената от М.И.Д. с ЕГН: ********** *** срещу Национална агенция по приходите,
Община Бургас и Министерство на правосъдието, с искане на основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ да бъдат осъдени ответниците да му заплатят неимуществени вреди в
размер на 5 500,00 лева.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 1720 по описа за 2018г. на
Административен съд Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: