Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
ІІІ-122 Година 2018, 8 ноември гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, трети въззивен
граждански състав, на девети октомври две хиляди и осемнадесета година в публично
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
при
секретаря Жанета Граматикова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно
гражданско дело № 1229/2018г.
по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.Е.Б.,
гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в гр.К., К., ЛНЧ: **********,
притежаващ паспорт № *********, издаден на 19.04.2011г. от ФМС 59001 с
постоянен адрес в гр.Б., ж.к. “С.“, бл.***, ап.** против решение № 1254/12.06.2018г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 8731/2017г. С това решение е
отхвърлен иска на Б. против „Артсофтех“ ООД със седалище и адрес на управление
в гр.Б., ж.к.“З.“, к/с „П.“, бл.*, вх.*,
ет.*, ап. ****, представлявано от Рахим Юсупович Ахмедов да се приеме за
установено, че дружеството му дължи сумата от 24 882,70 лева,
представляваща непогасена главница, дължима по договор за заем, сключен между
страните, предоставена по сметката на дружеството, IBAN *** при
„Райфайзенбанк България“ ЕАД чрез 5 касови операции за периода от 16.06.2016г.
до 17.10.2016г., както следва: 180 лева с референция № 00026/16.06.2016г.; 2506
лева с референция № 00015/27.07.2016г.; 310 лева с референция №
00060/08.08.2016г.; 15286,70 лева с референция № 00019/10.09.2016г. и 6600 лева
с референция № 00048/17.10.2016г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.10.2017г. до
окончателното плащане, за което е издадена заповед № 4471/09.10.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ч.гр.д. № 7545/2017г. по описа на
Районен съд – Бургас. С решението Б. е осъден да заплати на „Артсофтех“ ООД
съдебно-деловодни разноски в размер на 1 939 лева. Иска се от съда да
отмени обжалваното решение и за уважи предявения от Д.Б. установителен иск с
правно основание чл.422 от ГПК. Претендират се разноски.
Във въззивната жалба процесуалният
представител на Б. твърди, че решението е неправилно и необосновано. Оспорва
изводите на съда за недоказаност на договорното правоотношение между страните и
подчертава, че договорът за заем е реален. Посочва, че за да се докаже
наличието на такъв договор е необходимо да се установи само, че заемателят е
предоставил определена парична сума в патримониума на заемополучателя, която
трябва да бъде върната след определен период. Акцентира върху факта, че е
представил по делото 5 броя платежни нареждания на различни суми в полза на
ответната страна. Релевира доводи, че търговското дружество не е заявило
правоотлагащи или правопогасяващи възражения. Развива съображения за допуснати
от съда процесуални нарушения поради неправилно тълкуване на представеното по
делото „копие от тетрадка“. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от адвокат Милошев, който поддържа оспорването без да сочи доказателства. Представя
списък на разноските и прави искане да му бъдат присъдени.
Ответната страна - „Артсофтех“ ООД представя
писмен отговор, в който развива съображения за правилно и обосновано
първоинстанционно решение. В съдебно заседание въззиваемото дружество се представлява
от адвокат Кръстевич, който пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за
установено следното:
На 06.10.2017г. Д. Е. Б. подава
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
„Артсофтех“ ООД за сумата от 24 882,70 лева, представляваща предоставени
на дружеството средства по неформален договор за заем. В обстоятелствената част
на заявлението Б. посочва, че е превел сумата по банкова сметка на длъжника,
открита в „Райфайзен Банк“ АД, както следва: паричен превод в размер на 180
лева с референция № 00026/16.06.2016г.; паричен превод в размер на 2506 лева с
референция № 00015/27.07.2016г.; паричен превод в размер на 310 лева с
референция № 00060/08.08.2016г.; паричен превод в размер на 15 286,70 лева
с референция № 00019/10.09.2016г.; паричен превод в размер на 6600 лева с
референция № 00048/17.10.2016г. Заявителят твърди, че преведената сума не му е
върната.
На 09.10.2017г. Районен съд – Бургас
издава заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата
от 24 882,70 лева.
На 26.10.2017г. „Артсофтех“ ООД подава
възражение по чл.414 от ГПК.
На 17.11.2017г. Д.Б. предявява
установителен иск по чл.422 от ГПК. В исковата молба твърди, че вземането му е
възникнало на основание сключен неформален договор за заем между него и
„Артсофтех“ ООД. Представя доказателства за извършените банкови транзакции. В
отговора на исковата молба търговското дружество оспорва въведеното от ищеца
основание и заявява, че отношенията им са били между доверител и довереник.
Уточнява, че Б. е бил упълномощен да извършва дейност от името и за сметка на
дружеството като освобождава стоки от митница, доставя ги до склад в гр.Пловдив
и ги продава. Представя пълномощно, декларация за оттеглянето му, удостоверение
от нотариус Гергана Сазанова и търговска книга.
В хода на съдебното производство са
събрани множество писмени доказателства, извършена е съдебно-почеркова
експертиза и е разпитан свидетеля Ц. Н.. Въз основа на тези доказателства,
районният съд формира извод за неоснователност на иска и постановява
отхвърлително решение. В мотивите на решението съдът приема, че ищецът не е
доказал наличието на валидно заемно правоотношение между страните.
Въз основа на фактическата установеност
по делото, въззивната инстанция достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда
неблагоприятни правни последици. Поради това, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната
норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено
е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е
при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с
принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 1254/12.06.2018г. е правилно.
Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Тежестта да установи наличието на валидно заемно правоотношение в процесния
казус се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване на
този факт. В конкретния случай обаче, Б. е установил само факта на извършените
преводи. Доказателства, че преводите са наредени в изпълнение на задължението
му по договор за заем, не са представени. При това положение, районният съд
правилно е приел, че ответното дружество не е задължено да върне получените
суми. Изводите на районния съд са логични, обосновани и задълбочени. Поради
това, настоящата инстанция ги споделя напълно и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК.
Възражението на въззивната страна за
нарушаване на процесуалните правила от първата инстанция, е неоснователно.
Допуснатият от съда свидетел не е установявал съществуването на договор за
заем, поради което ограничението на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК към неговите
показания, е неприложимо.
По изложените съображения, въззивната
жалба се явява неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от това
потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази
с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата
инстанция, съдът намира, че въззиваемата страна има право на разноски.
Доказателства за извършването им, обаче не са представени, поради което
искането е неоснователно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, ІІІ въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1254/12.06.2018г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 8731/2017г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Артсофтех“
ООД със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к.“Зорница“, к/с „Перла“,
бл.5, вх.2, ет.П, ап. МПС 3, представлявано от Рахим Юсупович Ахмедов за присъждане
на съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: