№ 2139
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110156288 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от П. Х. Г., чрез адв. К. и адв. К., срещу „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че П. Х. Г. не дължи на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД чрез принудително изпълнение сумата в размер на 10 175 лв.,
представляваща вземане по договор за кредит от 27.05.2005 г., цедирано на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 29.02.2016 г., за която сума е бил издаден
изпълнителен лист от 28.11.2005 г. по ч.гр.д. № 1962/2005 г. по описа на Районен съд -
Враца, за събирането на която е образувано изп. д. № 00102/2006 по описа на ЧСИ М.П.Н,
поради погасяването на вземането по давност.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че ответникът
подал информация в Централния кредитен регистър при Българска народна банка, според
която П. Х. Г. имала просрочени задължения към „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД в размер на 10
175 лв. Поддържа, че такова задължение не й е известно, нито имало предприети каквито и
да било действия срещу нея за принудително събиране на посочената сума. Твърди, че
процесното вземане произтичало от договор за кредит, сключен между „Обединена
българска банка“ АД и трето лице – кредитополучател, а ищецът имал качеството на
поръчител по договора. Впоследствие вземането било цедирано на цесионера „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 29.02.2016г. Поддържа, че от крайния падеж на
задълженията по процесния договор за кредит до момента на подаване на исковата молба не
били предприемани никакви законови действия за принудителното му събиране, поради
което вземането било погасено по давност на основание чл. 110 ЗЗД. Ето защо моли съда да
уважи предявеният иск, като признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сума
в размер на 10 175 лв., представляваща вземане по договор за кредит от 27.05.2005 г.,
цедирано на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 29.02.2016 г., поради изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. К., е подал отговор на исковата молба, с
който поддържа, че предявеният иск е допустим и основателен, тъй като възможността за
1
принудително изпълнение на вземането е погасена по давност. Твърди, че ответникът не е
дал повод за завеждане на делото и същевременно признава предявеният иск, поради което
моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца. В условията на евентуалност
релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството по чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право
обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този
момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва
преклудиращото действие за сочене на възражения.
Безспорно е между страните, че на 28.11.2005 г. в полза на „Обединена българска
банка“ АД срещу трето лице и срещу П. Х. Г., в качеството й на поръчител, е бил издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1962/2005 г. по описа на Районен съд - Враца, за сумата в
размер на 10 175 лв., представляваща вземане по договор за кредит № LD *********** от
27.05.2005г.
Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал молба до частен
съдебен изпълнител М.П.Н за образуване на изпълнително производство. Въз основа на
подадената молба е било образувано изпълнително дело под № 00102/2006 по описа на ЧСИ
М.П.Н.
Безспорно е също така, че посоченото по – горе вземане е било цедирано на цесионера
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 29.02.2016г.
В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на
петгодишна погасителна давност, текла след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, като твърди, че в рамките
на 5 години не били предприети действия по събиране на присъдената сума по
принудителен ред, поради което вземането за сумата в размер на 10 175 лв. било погасено с
изтичане на 5 годишна давност. Т. е. претенцията е основана на новонастъпили факти, което
съответно обуславя наличието на правен интерес за ищеца да претендира по исков ред
установяване на несъществуването на изпълняемите права.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е
да докаже, че разполага с вземане в посочения размер, което подлежи на принудително
изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу
вземането погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
С оглед твърденията на ответника в отговора на исковата молба, съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по отношение на вземането е
изтекъл срок по – дълъг от 5 години, който не е бил прекъсван или спиран.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
Отговорността за разноски е с източник поведение, пораждащо и/или поддържащо
неоснователно правен спор. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не
2
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Нормата е в отклонение на общото правило, че разноските се възлагат върху страната,
срещу която е постановено решението. За нейното приложение е необходимо, освен
ответникът да е признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод за
образуване на делото. В разглеждания случай е безспорно, а и се установява от
представените по делото доказателства, че процесната сума в размер на 10 175 лв. е вписана
в Централния кредитен регистър като дължима на ответното дружество, както и че на
11.07.2019 г. от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД до П. Х. Г. е била изпратена покана за доброволно
изпълнение, в която е посочено, че с договор за цесия от 29.02.2016г. посоченото по – горе
вземане е било цедирано на цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. С поканата „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД е поканило П. Х. Г. в 5-дневен срок от връчването й да изпълни
доброволно задължението си, с предупреждението, че ако не стори това ще бъде пристъпено
към принудително изпълнение. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че ответникът
е дал повод за завеждане на делото, като в този смисъл е актуалната практика на Върховния
касационен съд, обективирана в Определение № 60360 от 8.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 4112/2021 г., IV г. о., ГК , в което е прието, че поканата до длъжника да изпълни свое
погасено по давност задължение представлява повод за предявяване на отрицателен
установителен, както и че сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права
на ищеца, като признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от
отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (в този
смисъл са и Определение № 269173 от 25.05.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3439/2021 г.
по описа на СГС, Определение № 276 от 28.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2402/2018 г., III
г. о., ГК, Решение от 19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г., ІV г. о. на ВКС и др.).
Ето защо следва да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото,
поради което и следва да отговаря за направените от ищеца разноски. Ищецът е сторил
разноски, както следва: 407 лв. – за държавна такса, както и 835,40 лв. - за адвокатско
възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени. Своевременно релевираното от
процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно,
тъй като претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е в минимален размер
съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. Х. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: АДРЕС, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че П. Х. Г. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД чрез
принудително изпълнение сумата в размер на 10 175 лева, представляваща вземане по
договор за кредит от 27.05.2005 г., цедирано на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия
от 29.02.2016 г., за която сума е бил издаден изпълнителен лист от 28.11.2005 г. по ч.гр.д. №
1962/2005 г. по описа на Районен съд - Враца, за събирането на която е образувано изп. д. №
00102/2006 по описа на ЧСИ М.П.Н, поради погасяването на вземането по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, да заплати на П. Х. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: АДРЕС,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1242,40 лева – разноски за производството пред
СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
3
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4