Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 401/29.09.2021г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария
Ницова
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 341 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационното производство е образувано по
депозирана в законния срок жалба от Министерство на земеделието, храните и
горите представлявано от юрисконсулт П.Г. против Решение №260104 от 15.06.2021
година на Районен съд - Лом, постановено по АНД № 207 по описа за 2021 година. С
обжалваното съдебно решение съдът е отменил Наказателно постановление /НП/ № НП-43
от 24.02.2021година издадено от Министър на земеделието, храните и горите, с
което на О.Т.И. ***, за извършено административно нарушение на чл.2, ал.1 Закон
за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ във вр. чл.3, ал.2, изр. първо от
ППЗОЗЗ е наложена административно наказание - глоба в размер на 1000.00лева /хиляда/,
на основание чл.41, ал.1,т.2 от ЗОЗЗ. В касационната жалба се твърди, че
обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон, при неправилно и
незаконосъобразно обсъдени писмени и гласни доказателства.
В съдебно заседание касатора се представлява
от надлежно упълномощения юрисконсулт Г., която поддържа касационната жалба по
доводи изложени в нея, като моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване
на издаденото НП.
Ответника по касационната жалба О.Т.И. *** редовно призован не се явява и не се
представлява,
в писмено становище оспорва
жалбата,
моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си
в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, като атакуваното решение
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно предвид събраните по
делото доказателства.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С касационната жалба не са представени писмени
доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите
и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
Съдът, като взе предвид релевираните с
жалбата касационни основания и служебно съобразно чл. 218, ал.2 от АПК провери съответствието на обжалваното решение с процесуалните
изисквания, свързани със съществуването и упражняването на субективното
публично право на жалба и с материалния закон, намира за установено следното:
Касационният контрол на оспореното съдебно решение, осъществяван от АС-Монтана,
е ограничен от въведените с жалбата основания с изключение на съответствието му
с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със
съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба, за
които следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически
въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а проверява само
законосъобразността на изводите на решаващия съд.
За да отмени НП, Районен съд - Лом е приел за
установено от фактическа страна, че В ОД
"Земеделие" – гр. Монтана е постъпило писмо от 26.10.2020 г. на МВР,
Дирекция "Вътрешна сигурност", с което на осн. чл. 66, ал. 2 от ЗМВР ги уведомяват за извършено от отнетника нарушение. Във връзка с
това писмо от служители на ОД "Земеделие" гр. Монтана е извършена
проверка в кадастралната карта на гр. Лом и е установено, че имот с
идентификатор 44238.604.257 земеделска земя и е собственост на О.Т.И. и Иван
Несторов Михайлов, като за имота няма дадено положително становище и съответно
решение на комисия по реда на Наредба №
19/25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на
предназначението им. Въз основа на констативен протокол от проверка
на място е съставен АУАН за това, че към 16.12.2020 г. О.Т.И. използва
земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на
предназначението й, като е изградил едноетажна сграда с площ около 100 кв. м. в
имот с идентификатор 44238.604.257 по КККР на гр. Лом, втора категория по
ЗАТУРБ с площ 2. 351 дка, земеделска земя с начин на трайно ползване
"неизползвана нива". Въз основа на АУАН при идентично описание на
нарушението е издадено и оспореното НП.
Въззивния съд е приел, че в случая изградената
в имота на И. постройка е дървена сглобяема конструкция /ДСК/, видно от
представения акт за извършени СМР и по отношение тази постройка приложение
намира чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № 19, тъй като имотът е с площ 2, 351 кв.
м., а в него е изградена едноетажна дървена сглобяема конструкция, а не масивна
сграда и предвид факта, че административно наказващия орган не е отчел дали
същата е със селскостопанско предназначение постройка за която са налице
изключенията предвидени в закона и на база издадено разрешение за поставяне на
стопанска постройка на осн. чл. 56 ЗУТ
е отменил и издаденото НП.
Решението е правилно.
В допълнение следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 2 ЗОЗЗ
не вменява каквото и да било конкретно правило за поведение, което да има
адресат ползвателите или собствениците на земеделски земи, а единствено урежда
статута и правното положение на земеделските земи. Същото се отнася и до
нормата на чл. 3 от
ППЗОЗЗ, като единствено нормата на, ал. 2 от визираната разпоредба
постановява конкретна забрана, а именно: "Без промяна на предназначението
на земеделските земи върху тях не може да се извършва строителство на обекти,
несвързани с ползването на земеделските земи, с изключение на случаите,
посочени в чл. 2, ал. 4 ЗОЗЗ,
когато земите са включени в обхвата на подробния устройствен план или виза за
проектиране.
По отношение на нарушението по чл. 41, ал.1, т.2
ЗОЗЗ - използване на земеделска земя за неземеделски нужди без
разрешение за промяна на предназначението настоящата инстанция приема, че
досежно съществен релевантен факт от състава на нарушението, а именно -
ползването на земеделската земя. В АУАН и НП е посочено, че нарушението се е
изразило в построяване на едноетажна сграда, без да е отразена година на
построяване, без да е взет предвид вида на сградата, нормите на застрояване и
без да е уточнено за какво се ползва същата, както правилно е приел въззивния
съд построяването на сградата свързано ли е с ползването на земеделската земя,
тъй като в чл.2, ал.1,т.1 от Наредба №19 от 25.10.2012г. за строителство в
земеделски земи без промяна на предназначението е допустимо наличието на такава
сграда, което следва и от изключението предвидено в чл.3, ал.2 от ППЗОЗЗ. Още
повече, че в параграф 5, т.29 от ЗУТ е дадено определение на „жилищна сграда“ в
чиито обхват не попада разгънатата застроена площ на дървената сглобяема
сграда.
От друга страна построяването на сграда и
извършването на строителство са две различни действия, като първото от тях има
конкретна дата на осъществяване, а второто предполага период от време. Това от
своя страна има значение за преценка спазване сроковете по чл. 34 ЗАНН
за съставяне на АУАН. Данните по преписката не сочат, кога строителството е
започнало през 2018 г., която дата не е вписана в АУАН. Спрямо нея обаче е
изтекъл едногодишният срок по чл. 34, ал.2 ЗАНН
от извършване на нарушението.
Наред с изложеното наличието на издадено
разрешение за поставяне на стопанска постройка №24 от 02.08.2018г. издадено от
гл. архитект на Община Лом приложено на л.45 от делото издадено на осн. чл. 56 ЗУТ,
на свой ред изключва наличието на субективна страна към извършване на вмененото
на административно наказаното лице административно нарушение.
В обхвата на проверката по чл. 218, ал.2 АПК
вр. чл. 63, ал.1,
изр.2 ЗАНН съдът намира решението за валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон. В отсъствието на отменителни основания по чл. 348, т.1,
т.1 – 2 НПК
вр. чл. 63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, касационната жалба следва да се отхвърли, като
оспореното с нея решение бъде оставено в сила съгласно чл. 221, ал.2,
пр.1 АПК вр. чл. 63, ал.1,
изр.2 ЗАНН.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260104 от 15.06.2021
година постановено по АНД № 207 по описа за 2021 година на Районен съд – Лом.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: