№ 62
гр. Момчилград, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100015 по описа за 2022 година
Производството е по чл.49 ал.1 вр.ал.4 от СК- развод по исков ред и сключено
споразумение в рамките на съдебното производство.
В своята искова молба ЕД. Й. М. заявява, че със ответницата М. АХМ.
М. са съпрузи от 2020г. От брака си страните не са имали родени деца. В
самото начало бракът е протичал добре, като в началото на 2021 година се
проявили неразбирателства, дължащи се на поведението на ответницата,
изразяващо се в непоемане на отговорности за семейни задължения и пасивно
отношение към близките на ищеца. Впоследствие на това се задълбочили
техните различия и те се отчуждили, като от месец октомври 2021г. страните
се разделили. В Р.България страните са живели в жилище, собственост на
родителите вна ищеца, и находящо се в с.Чайка, общ.Момчилград, което
напуснали. По време на брака не са придобили имущество в режим на СИО,
както и не притежавали МПС, влогове или ценни книжа в банки.
Така от октомври 2021г. насам са били разделени фактически, и затова
ищецът счита, че следва да се постанови прекратяване на брака, като е
посочил, че желае след прекратяване на брака с ответницата тя да носи
предбрачното си фамилно име. Счита, че вината за разстройството на брака е
1
ответницата. Претендира разноски.
Ответницата, в срока по чл.131 от ГПК, чрез адв.Р.Х., е представила
писмен отговор, в който не оспорва, че са разделени, и че следва да се
допусне развод, но оспорва изложените в исковата молба обстоятелства,
досежно вината за разстройството на брака. Заявява, че е правила опити за
заздравяване на брака, но това не се получило поради поведението на ищеца,
и затова вината за разстройството на брака е била изцяло на ищеца. Иска
постановяване на развод по вина на ищеца, и желаела да носи предбрачното
си фамилно име. Претендира разноски.
В съдебно заседание страните представят подписано и от двамата
съпрузи споразумение /за ответницата, с изрично пълномощно- адв.Р.Х./, като
ищецът лично и с адв.А.Х. от САК- София, и ответницата- чрез адв.Р.Х. от
АК- Кърджали с изрично пълномощно, което молят да се одобри. Съдът, като
се запозна със така представеното споразумение, намери, че същото съдържа
всички необходими атрибути на такова по чл.49 ал.4 от СК вр.чл.51 ал.1 от
СК, и в което са отразили съответните условия за това. Молят съда да
утвърди представеното споразумение, както и да постанови решение, с което
да приеме, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, да прекрати
същият, без да се произнася за вината за това.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното по делото като доказателство, удостоверение за
сключен граждански брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански
брак № ****/ 04.11.2020г. на Момчилград, се установява, че страните по
настоящото производство са сключили граждански брак на 04.11.2020г. в
гр.Момчилград, като ответницата е приела да носи фамилното име на своя
съпруг– М.. В акта е посочено, че предбрачното фамилно име на съпругата е
Е.. С удостоверение от 06.01.2022г. на Агенция по вписванията се установява,
че в регистъра на имуществените отношения не е вписан режим на
имуществени отношения между съпрузите. Ищецът е представил писмена
декларация, че няма връзка с съпругата си и не й известен адресът в
Р.България или на територията на ЕС.
В съдебно заседание ищецът лично и с адв.А.Х. и ответницата, чрез
адв.Р.Х., молят съда да прекрати брака, без съдът да се произнася по въпроса
2
със вината, като одобри подписаното споразумение, което е представено в
писмена форма. Страните представят писмено споразумение по чл.49
ал.4 от СК, с което уреждат последиците от развода, и което е приложено по
делото, както следва; взаимната воля за прекратяване на брака без
произнасяне по въпроса за вината;
1. Страните по делото ЕД. Й. М. с ЕГН- **********, и М. АХМ. М. с
ЕГН- 980*******, се съгласяват бракът им да бъде прекратен по взаимно
съгласие, без съдът да издирва мотивите за прекратяването му.
2. От брака си страните нямат родени деца, поради което съдът не
следва да се произнася относно местоживеенето на децата, упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката на децата.
3. След развода съпругата М. АХМ. М. с ЕГН- 980******* ще
възстанови предбрачното си фамилното име Е., и ще се нарича М.А. Е..
4. Страните не притежават семейното жилище, поради което съдът не
се произнася относно ползването на семейното жилище- по време на брака са
ползвали жилище под наем /находящо се в с.Чайка № 96, общ.Момчилград/,
което декларират, че са напуснали.
5. Съпрузите по време на брака не са придобивали в режим на СИО
движими вещи, МПС и парични влогове.
6. Страните декларират, че останалите движими вещи- покъщина, са
поделили доброволно и извънсъдебно и нямат взаимни претенции от
имуществен хараактер.
7. Страните не си дължат издръжка след прекратяването на брака.
8. Всяка една от страните поема разноските така, както са направени,
включително и платените адвокатски хонорари. Държавната такса ще се
заплаща от страните съгласно законовите разпоредби.
9. Страните декларират, че оглед подписване на споразумението и след
неговото изпълнение нямат никакви други претенции един към друг.
В съдебно заседание така представеното споразумение се поддържа,
като страните молят съда да го утвърди.
Съдът, като се запозна със съдържанието на представеното от страните
споразумение по чл.49 ал.4 вр.чл.51 от СК намери, че същото съдържа всички
3
необходими атрибути по посочения текст, респ.урежда всички въпроси,
отразени в цитираната разпоредба. Съдът счита, че с депозираното,
подписано и поддържано от страните споразумение, са защитени
обществените и личните интереси, същото не противоречи на закона и на
правилата на морала, поради и което и на осн.чл.51 от СК, същото следва да
бъде утвърдено.
От събраните по делото доказателства, обсъдени в предходните
абзаци, и предвид твърдо изразеното от страните становище за прекратяване
на брака им поради настъпило дълбоко и непроправимо разстройство, чрез
утвърждаване на представеното споразумение, съдът констатира, че следва да
бъде прекратен процесния брак, без да се издирва кой от двамата съпрузи има
вина за настъпилото разстройство на брака.
Установено е, че страните твърдо и непоколебимо желаят развод, който
е деклариран и в съдебно заседание. В този смисъл разпадането на брачната
връзка в пълна степен е налице, като оставането й да съществува, означава да
се запази една лишена от смисъл и съдържание една формалност, от която
няма нужда обществото или страните по делото.
Предвид на това положение съдът намира, че трябва да бъде прекратен
бракът между страните, като не следва да има произнасяне относно вината за
разстройството на брака, т.к. страните изрично заявяват това, и са изложили
свое споразумение относно всички обстоятелства по чл.49 ал.4 от СК.
Съобразно това съдът счита, че споразумението следва да бъде утвърдено.
Следва страните да заплатят по сметка на РС- Момчилград, окончателна
държавна такса, чийто размер съдът определя на 25 лева, като
първоначалните 25 лева са платени от ищцата.
Предвид обстоятелството, че страните се споразумели разноските по
делото да бъдат поети от всяка от тях, то и същите остават за тяхна сметка, в
т.ч. и за заплатените адв.хонорари.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключеният между ЕД. Й. М. с ЕГН- **********, и М. АХМ.
М. с ЕГН- 980*******, граждански брак с акт № ****/ 04.11.2020г. на
4
Община Момчилград, без съдът да се произнася по ВИНАТА за
разстройството на брака, и УТВЪРЖДАВА постигнатото между тях
СПОРАЗУМЕНИЕ, както следва;
1. Страните по делото ЕД. Й. М. с ЕГН- **********, и М. АХМ. М. с
ЕГН- 980*******, се съгласяват бракът им да бъде прекратен по взаимно
съгласие, без съдът да издирва мотивите за прекратяването му.
2. От брака си страните нямат родени деца, поради което съдът не
следва да се произнася относно местоживеенето на децата, упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката на децата.
3. След развода съпругата М. АХМ. М. с ЕГН- 980******* ще
възстанови предбрачното си фамилното име Е., и ще се нарича М.А. Е..
4. Страните не притежават семейното жилище, поради което съдът не
се произнася относно ползването на семейното жилище- по време на брака са
ползвали жилище под наем /находящо се в с.Чайка № 96, общ.Момчилград/,
което декларират, че са напуснали.
5. Съпрузите по време на брака не са придобивали в режим на СИО
движими вещи, МПС и парични влогове.
6. Страните декларират, че останалите движими вещи- покъщина, са
поделили доброволно и извънсъдебно и нямат взаимни претенции от
имуществен характер.
7. Страните не си дължат издръжка след прекратяването на брака.
8. Всяка една от страните поема разноските така, както са направени,
включително и платените адвокатски хонорари. Държавната такса ще се
заплаща от страните съгласно законовите разпоредби.
9. Страните декларират, че оглед подписване на споразумението и след
неговото изпълнение нямат никакви други претенции един към друг.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
съобщението пред Кърджалийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
5